Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 26.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора
Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 60/2021г.
по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение № 260003/16.02.2021г., постановено по н.а.х.д.
№ 330/2020г., Тетевенски районен съд, трети състав е потвърдил като
законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4100426, издаден
от ОД на МВР Ловеч, с който на З.М.З. с ЕГН ********** ***, е наложена на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) глоба в размер на 300 лв. за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – З.М.З., страна по н.а.х.д. № 330/2020г.
по описа на Тетевенски РС.
Съдебният акт на Тетевенски районен съд се обжалва с
твърдение за неговата незаконосъобразност. Поддържат се заявените пред районния
съд възражения, включително че касаторът не е автор на твърдяното нарушение. Иска
се отмяна на решението на Тетевенски районен съд и на процесния ЕФ.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява, не се представлява и не ангажира становище.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен
съд Ловеч, втори касационен състав, след като извърши проверка на обжалваното
съдебно решение и съобрази доводите на страните, както и доказателствата по
делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства районният
съд правилно е установил фактическата обстановка, от която е видно, че на 27.09.2020г.
в 16:22 ч. в област Ловеч, общ. Ябланица, Изход АМ „Хемус”
При обсъждане на събраните писмени доказателства
районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е
техническа проверка, а при издаване и връчване на процесния ЕФ не са допуснати
нарушения на процесуалните правила. По същество решаващият състав стигнал до
законосъобразен извод, че ЕФ съдържа всички законоустановени реквизити,
нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства, и за извършеното
от З. нарушение АНО основателно е ангажирал административнонаказателната му
отговорност на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП с
налагане на глоба в определения от закона размер. Районният съд отговорил
подробно и мотивирано на всички възражения, изложени от жалбоподателя,
включително и по отношение авторството на нарушението. С горните мотиви
решаващият състав потвърдил обжалвания пред него ЕФ като законосъобразен.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил ЕФ, районният
съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от същата разпоредба е
регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая то е спазено, като в
него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на
административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от
обективна и субективна страна, а доводите на касатора в тази връзка са
неоснователни. Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в
него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на
извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. От АНО са представени безспорни доказателства към
преписката, които да обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам да докажат
вмененото на касатора нарушение. По делото е безспорно установено, че скоростта
е измерена с автоматизирано техническо средство –
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е
изготвила видеозапис на нарушението, и разпечатан снимков материал е приложен
по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство
към датата на засичане на скоростта, включително че същото е от одобрен тип и
че е минало последваща техническа проверка. Мястото на извършване на
нарушението ясно и точно е посочено в обжалвания ЕФ. В него се съдържа ясно и
непротиворечиво описание на извършеното нарушение – управление на МПС със
скорост над разрешената за конкретния пътен участък, сигнализиран с пътен знак.
Касаторът не е посочил друго лице, което е управлявало автомобила на процесните
дата, час и място, поради което законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност като собственик на МПС, с което е
извършено нарушението.
Съгласно чл.16, ал.1 от Наредба № 8121з-532/2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, данните за нарушенията се
съхраняват до приключване на административнонаказателната преписка във формата
и вида, изготвен от АТСС, а съгласно ал.3, информацията по ал.1 се предоставя
като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален
идентификационен номер по искане на органи на съдебната власт и на лица,
участващи в административния процес, като
снимковия материал е представен с преписката. В конкретния случай АНО е приспаднал
максимално допустимата грешка, посочена в чл.755 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол (толеранс), а именно 3% и е
отразил в ЕФ коригираната по този начин установена скорост, какво е превишението
спрямо тази коригирана установена стойност и каква е максимално разрешената скорост,
която е следвало да съблюдава водачът на МПС. Представен е и протоколът за
използване на АТС или система, от който са видни посоката на контролираните
МПС, ограничение на скоростта, пътни знаци, режим на измерване, посока за
задействане, номер на служебния автомобил, начало и край на работата. Протоколът
е проверен от началника на РУ Ябланица. Към протокола е представена и снимка на
местоположението на служебния автомобил, с който е измерена скоростта, спрямо
пътния знак и посоката на измерване.
Основният довод, развит от касатора пред първата и
настоящата инстанция е този, че не той е управлявал собствения си автомобил на
посочените в ЕФ дата и час. Съгласно чл.189, ал.5, изр.2 от ЗДвП, в 14-дневен
срок от получаване на ЕФ собственикът на МПС предоставя в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща ЕФ за извършеното нарушение, като първоначално
издаденият ЕФ се анулира. Както пред първата инстанция, така и пред настоящата
касационна инстанция З.З. не е представил писмена декларация, съгласно
изискването на правната норма, изключваща ангажираната му от АНО отговорност за
извършеното нарушение по ЗДвП. Не са налице и до настоящия момент законовите
предпоставки за анулиране, респективно отмяна на издадения му ЕФ.
От касационната инстанция не бяха констатирани
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от решаващия
състав, а оплакването в жалбата в тази връзка е бланкетно и не визира конкретни
процесуални нарушения, които да бъдат проверени от касационния състав. При
постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът
мотивирано ги е приел за неоснователни. Доказателствата са обсъдени в тяхната
взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка
изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства.
По изложените мотиви съдът счита касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд Тетевен за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което
същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата
отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260003/16.02.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 330/2020г. по описа на Тетевенски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.