№ 4564
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110163258
по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания по отношение на ответника: сумата
3 615,12 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., сумата 29,20 лв. такси за дялово разпределение
за периода 01.07.2018 г. – 30.04.2019 г., сумата 838,73 лв. лихва за забавено
плащане на цената за топлоенергия за периода 15.09.2018 г. - 11.08.2021 г. и
7,38 лв. лихва за забавеното плащане на таксите за дялово разпределение за
периода 31.08.2018 г. - 11.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите
за главници, считано от 30.08.2021 г. до окончателното плащане, които суми
касаят топлоснабден имот – апартамент 10 в гр. С., аб. № . и за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 50
595/2021 г. на СРС, 153 състав. Ищецът претендира и разноски за исковото
производство.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
1
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията. Претендира разноски.
Ответникът оспорва да е бил собственик или ползвател на процесния
топлоснабден имот към исковия период. Не оспорва количеството и цената на
претендираната енергия, но възразява, че част от задълженията са погасени по
давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. В тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата
на което е престирал точно в количествено и качествено отношение и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, като докаже, че ответникът е бил собственик или
носител на вещно право върху посочения в исковата молба недвижим имот за
исковия период, или е встъпил в облигационно правоотношение на друго
основание. Във връзка с наведеното възражение за изтекла погасителна
давност в тежест на ищеца е да докаже спиране, респективно прекъсване на
давността.
Ответникът от своя страна носи тежестта да докаже, че е погасил
задължението си, ако се установи да е възникнало.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира исковете
за неоснователни по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през съответния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
2
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Видно от заповед РД-. от 25.10.1988 г. на председателя на ИК на СНС
процесният топлоснабден имот е даден на Л.Р. К.а на основание чл. 100 ЗТСУ
/отм./ като обезщетение за отчужден имот, собственост на това лице, за
целите на държавно жилищно строителство.
Видно от справки н НБДН Л.Р. К.а е съпруга на ответника АЛ. Н. К..
Съгласно задължителните разяснения на т.3 от ППВС № 5/1972г., ако
срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен друг
имот и стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-
голяма от тази на отстъпения, е налице пълна трансформация на
притежаваното от единия съпруг имущество в друго такова, поради което
съпругът – собственик на отстъпения имот, запазва индивидуалното си право
на собственост върху придобития по този начин нов имот, макар това да е
станало по време на брака. Когато срещу отстъпения в тези случаи имот
(жилище) следва да се доплати известна разлика в цената и това стане по
време на брака, в съпружеската имуществена общност се включва само
съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот. В този
смисъл е и константната практика на ВКС и ВС – Р № .. по гр.д.№
1352/2013г., І г.о.; Р № . по гр.д.№ 3218/2008г., І г.о.; Р № . по гр.д.№
3456/1978г. и др.
В процесната отчуждителна заповед не е посочена сума за доплащане за
получения в обезщетение имот – апартамент 10 в гр. С., няма и други данни
за такова доплащане, от които да се установява, че някаква част от имота е
придобита в режим на СИО, за да може да се ангажира солидарната
отговорност на ответника АЛ. Н. К.. Апартаментът е останал индивидуална
собственост на Л.Р. К.а, предвид което между страните по делото не е
възникнало и съществувало към процесния период облигационно отношение
по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни
актове. Ето защо в полза на ищеца спрямо ответника не съществува вземане
за цената на доставена топлинна енергия, с оглед на което искът следва да
бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Искът е за акцесорно спрямо главния дълг вземане. Неоснователността
на обуславящия иск води до неоснователност на обусловения.
3
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква за ответника,
комуто следва да се заплатят сумите 100 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство и 100 лв. в исковото, съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК ., срещу АЛ.
Н. К., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването
на следните вземания по отношение на ответника: сумата 3 615,12 лв. за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2017 г. –
30.04.2019 г., сумата 29,20 лв. такси за дялово разпределение за периода
01.07.2018 г. – 30.04.2019 г., сумата 838,73 лв. лихва за забавено плащане на
цената за топлоенергия за периода 15.09.2018 г. - 11.08.2021 г. и 7,38 лв.
лихва за забавеното плащане на таксите за дялово разпределение за периода
31.08.2018 г. - 11.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите за
главници, считано от 30.08.2021 г. до окончателното плащане, които суми
касаят топлоснабден имот – апартамент 10 в гр. С., аб. № . и за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 50
595/2021 г. на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК . да заплати на АЛ. Н. К., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лв. в заповедното производство и 100 лв. за
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „ДРУЖЕСТВО” ЕАД – „ФИРМА” ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4