№ 1022
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110110422 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от „ГЕД“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Пазарджишко шосе“ № 120, представлявано от
управителя Исмаил Аксу, срещу „АБ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж. к. „Обеля 1“, бл. 116, вх. А, ет. 7, ап. 20, представлявано от управителя
Божидар Николов, осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за
сумата от 7738,80 лв., представляваща платено на отпаднало основание по Договор за
предоставяне на услуги от 14.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 27.02.2023 г.
до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че с ответника сключили Договор за предоставяне на услуги от
14.04.2021 г. с предмет пакетна услуга „Изработка на интернет страница (уеб сайт)“ при
абонаментен план „Онлайн пак“, включващ под-услугите: „изработка на уеб сайт Онлайн“,
„Бизнес Поддръжка“, „Домейн“ и „Google™ Adwords реклама“ срещу възнаграждение в
размер на 6449,00 лв. (без ДДС) или 7738,80 лв. с включен ДДС. Поддържа, че ответникът
не е изпълнил поръчката съгласно договореното, нито в качествено отношение, нито в
уговорения срок. Сочи, че страните са подписали анекс към договора, но въпреки това
ответникът не е изпълнил задълженията си по договора. Поддържа, че ответникът носи и
гаранционна отговорност за недостатъците. Твърди, че не е приел свършената работа. Прави
изявление за разваляне на процесния договор. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
името на ответника, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Твърди, че
на 10.05.2021 г. бил сключен договор за изработка и именно той е приложим между
страните. Излага подробни съображения, че е изпълнил всички свои задължения по
договора. Сочи, че услугата „изработка на уебсайт“ е предоставена и приета на 03.08.2021 г.,
когато е изпратен проектът на уебсайта на работен линк, евентуално на 01.12.2021 г., когато
е активиран уебсайтът на основен домейн и от която дата сайтът реално се използва от
ищеца по предназначение. Поддържа още, че на 21.02.2022 г. ищецът е заплатил последната
(трета) вноска по договора, която съгласно чл. 5, ал. 3 (iii) се заплаща в срок от 5 работни
дни, считано от датата на одобряване на уебсайта от страна на ищеца. Твърди се, че не е
налице забавяне в изработката от страна на ответника, тъй като не цялата необходима
1
информация е била предадена предварително и своевременно от ищеца. Сочи, че
гаранционната му отговорност за услугата „бизнес поддръжка“ е била до 01.06.2022 г., като
същата има ясно определен обхват в договора. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
При предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД във вр. с
чл. 87 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е валидно възникнало между страните
правоотношение по договор за поръчка, извършване на престация от страна на ищеца на
сума в размер на 7738,80 лв. (с ДДС), получаването от ответника, както и развалянето на
договора поради неизпълнение. В тежест на ответника е в условията на пълно и главно
доказване да установи точно изпълнение на поетото с договора задължение. Той следва да
докаже възраженията си, както и погасяването на претендираното от ищеца вземане.
Спорният по делото въпрос е дали ответникът е изпълнил точно задължението си
съобразно договора за поръчка, което обуславя основателността на правото на ищеца да
развали договора, като иска платеното на отпаднало основание.
По делото не се спори, че между страните е сключен Договор за предоставяне на
услуги с предмет пакетна услуга „Изработка на интернет страница (уеб сайт)“ при
абонаментен план „Онлайн пак“, включващ под-услугите: „изработка на уеб сайт Онлайн“,
„Бизнес Поддръжка“, „Домейн“ и „Google™ Adwords реклама“ срещу възнаграждение в
размер на 7738,80 лв. с включен ДДС. Страните са представили два еднакви договора по
съдържание, но с различни дати – ищецът твърди, че договорът е сключен на 14.04.2021 г.,
докато ответникът сочи 10.05.2021 г. за дата на сключване. В отговора на исковата молба
ответникът е аргументирал датата на договора с факта на плащане от ищеца на 10.05.2021 г.
(съгласно платежно нареждане на л. 75 по делото), като в чл. 5, ал. 2 от двата представени
договора е предвидено, че възложителят ще плати първата вноска в срок не по-късно от 5
(пет) работни дни от датата на влизане в сила на Договора. В чл. 2 е посочено, че Договорът
влиза в сила от датата на подписване за всички услуги по него. При изследване на двата
договора съдът установи, че в представения договор от ответника на стр. 1 липсва подпис на
възложителя (ищеца по делото), а на останалите две страници такъв е налице. Докато в
приложения от ищеца договор подписите на изпълнителя (ответник по делото) са положени
върху всяка от страниците, като последният не оспорва истинността на документа, а твърди,
че не е релевантен към делото. Предвид изложеното и поради липсата на други разлики
освен датата на сключване съдът приема за релевантен по делото представения Договор за
услуги от ответника от 14.04.2021 г. (наричан по-долу „Договорът“), доколкото същият не е
оспорен в хода на делото от ищеца, а е и в негова полза – съобразно него е извършил
първата вноска в сроковете на чл. 5, ал. 2.
В тежест на ищеца е да установи, че е заплатил претендираното по делото
възнаграждение в размер на 7738,80 лв. с включен ДДС. Договорът за услуги предвижда, че
възложителят дължи възнаграждение на изпълнителя в общ размер на 6449 лв. (без ДДС),
което ще заплати на три равни вноски, както следва: 1) първата вноска в срок не по-късно от
5 работни дни, считано от датата на влизане в сила на Договора; 2) втората вноска в срок не
по-късно от 5 работни дни, считано от датата на предоставяне на одобрение на възложителя
на разработената интернет страница чрез унифициран адрес (URL); 3) третата вноска в срок
не по-късно от 5 работни дни от датата на одобряване от страна на възложителя на под-
услугата „Изработка на уебсайт Премиум“. Съгласно представените доказателства от
ответника по делото са извършени следните плащания по Договора: 1) на 10.05.2021 г. е
преведена сума в размер на 2580 лв. (с ДДС) на изпълнителя като плащане по Фактура №
15172/10.05.2021 г. с посочено основание – Изработка на уебсайт – Онлайн магазин – 1-ва
вноска (л. 74 и л. 75 по делото); 2) на 21.02.2022 г. е преведена сума в размер на 2354,40 лв.
(с ДДС) на изпълнителя като плащане в размер на 50 % по Фактура № 17266/03.12.2021 г., в
която едно от посочените основания е Изработка на уебсайт – Онлайн магазин – 3-та
2
вноска (л. 85 и л. 86 по делото).
Ищецът не е представил доказателства за извършените плащания по Договора, нито е
възразил относно действителността на представените от ответника. Предвид горното по
делото се установи, че ищецът е платил сума в размер на 4934,40 лв. (с ДДС) на ответника.
Тази сума не може да бъде отнесена изцяло като плащане за процесния Договор за услуги,
тъй като по Фактура № 17266/03.12.2021 г. са начислени стоки и услуги, които не са
предмет на Договора, а според платежното нареждане ищецът е заплатил само 50 % от нея.
Предмет на Договора за услуги между страните е предоставянето на пакетна услуга
Изработка на интернет страница (уеб сайт)“ при абонаментен план „Онлайн пак“, включващ
под-услугите: „изработка на уеб сайт Онлайн“, „Бизнес Поддръжка“, „Домейн“ и „Google™
Adwords реклама“. Съгласно чл. 1, ал. 2 от същия проектът, техническите характеристики
и спецификите по отношение на под-услугите Изработка на уеб сайт Онлайн, Бизнес
Поддръжка, Домейн, Google™ Adwords реклама се съдържат в Приложение № 1,
подписано от страните и неразделна част от Договора. Ответникът е приложил
Приложение № 1 „Онлайн пак“ (л. 69 по делото), което представлява подробно описание на
услугите с включени конкретни дейности по модули и технически характеристики, които
определят обема на работа на изпълнителя.
Ищецът в исковата молба твърди, че са предоставени на изпълнителя всички
изискуеми данни за изработка на заявеното и синхронизацията с конкретната ERP програма
(софтуерен продукт, който се ползва за Планиране на ресурсите на предприятието), като в
хода на договорните отношения между страните служители на възложителя са информирали
в имейл кореспонденция изпълнителя за проблеми и несъответствия. Сочи, че изпълнителят
не е извършил в уговорения срок уговорените действия и разработки по Договора, което на
свой ред е направило процеса по автоматизация на поръчките напълно неизползваем и
налагало ангажирането на служители на възложителя за ръчна обработка на поръчките. В
този смисъл твърди, че ответникът не е изпълнил поръчката съобразно уговореното в
Договора, като в доказателство на твърденията си прилага кореспонденция между страните.
Ответникът с отговора на исковата молба е посочил, че на 03.08.2021 г. е изпратил
проект на уебсайта до възложителя, а същият е бил активиран на 01.12.2021 г. В този период
не са постъпвали възражения относно проекта, а само искания за качване на допълнително
съдържание в сайта. Като доказателства сочи имейл кореспонденция между страните, в
която се изпраща проект на уебсайта и информация за спецификите на някои от страниците
на него.
Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза сайтът е функционирал
и е приемал поръчки от 01.12.2021 г. Според експертното мнение на вещото лице сайтът
отговаря на изискванията, описани в Приложение № 1 на Договора от 10.05.2021 г.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД урежда връщане на даденото при отпадане
на основанието. Фактическият състав се характеризира с два елемента: 1) разместване на
материални блага, изразяващо се в получаване на нещо от обогатилото се лице, което му се
дава от обеднялото лице; 2) отпадане на основанието за получаване на това нещо. При
неоснователното обогатяване под основание се има предвид правоотношение/правна връзка,
което да оправдае получаването на парите. Съгласно задължителната и трайна съдебна
практика, обективирана в ППВС № 1/1979 г., на отпаднало основание може да се претендира
връщане на платената сума въз основа на договор, развален поради неизпълнение. Във
връзка с това е необходимо ищецът да е установил при условията на пълно главно доказване
надлежно упражнено право на разваляне на договора. Правното действие на
волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи в случаите, когато са били
налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 ЗЗД: виновно
неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи
отговорност и изправност на кредитора. Потестативното право да се развали договора на
основание чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие
на неизпълнение от страна на длъжника. Полученото по договора на отпаднало основание
3
подлежи на връщане. За успешно провеждане на предявения иск в тежест на ищеца по
делото е да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правнорелевантни факти, от които се ползва:
1. фактът на валидно възникналото договорно правоотношение по Договор за
предоставяне на услуги;
2. фактът, че е изправна страна по договора по отношение на поетото от нея задължение
за плащане на уговорената цена и че реално е платил претендирана сума по иска –
момент и начин на плащане;
3. фактът на разваляне на горепосочения договор с отправено едностранно изявление до
ответника, валидно достигнало до знанието му и момент на узнаването, съответно на
развалянето на договора;
4. размерът на претенцията.
От своя страна ответникът по иска следва да установи всички положителни
възражения срещу иска, включително, че е изправен по сключения Договор за услуги и е
изпълнил задълженията си по него.
В настоящото дело се установи, че страните валидно са сключили Договор от
10.05.2021 г. за предоставянето на пакетна услуга Изработка на интернет страница (уеб
сайт)“ при абонаментен план „Онлайн пак“, включващ под-услугите: „изработка на уеб сайт
Онлайн“, „Бизнес Поддръжка“, „Домейн“ и „Google™ Adwords реклама“. Съгласно съдебно-
техническата експертиза изработеното от изпълнителя (ответник по делото) отговаря изцяло
на техническите параметри и изисквания, уговорени между страните в Приложение № 1 към
Договора. В тази връзка съдът споделя разбирането, че вещото лице е изготвило пълно,
компетентно и изчерпателно заключение, съобразно изискванията на закона. Предвид
гореизложеното ответникът е изпълнил надлежно задължението си да предостави услугите
по сключения договор, като за същото следва да му бъде заплатено уговореното
възнаграждение. Съгласно константната съдебна практика - Решение № 9 от 5.06.2017 г. на
ВКС по т. д. № 2690/2015 г., II т. о., ТК, релевантно за приемането по см. на чл. 264, ал. 1
ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на
готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или конклудентните
действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които
недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова
одобрение.
Ищецът не представи доказателства за факта на плащане на възнаграждението по
договора, а същите бяха въведени от ответника по делото с отговора на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си по причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора. Правото да се развали договора е преобразуващо. При наличието на
недостатъци в изработеното поръчващият може да иска съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД
отстраняването им в подходящ срок, разходите за поправката или намаляване на
възнаграждението, а когато недостатъците правят изработеното негодно за употреба,
поръчващият може съгласно чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора и да иска връщане на
даденото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД с обезщетение за вредите от
неизпълнението по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Не е необходимо поръчващият да доказва, че е
направил изрично изявление за разваляне на договора, счита се, че такова изявление е
направено, когато поръчващият заяви претенция за последиците от развалянето – връщане
на даденото или обезщетение за вредите от неизпълнението (в този смисъл решение № 452
от 16.11.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г., IV г. о. на ВКС).
По настоящото дело ищецът не доказа изпълнение на задължението си по Договора
да заплати дължимото на изпълнителя възнаграждение. Последният има право да получи
същото, доколкото е изпълнил поръчката съобразно уговореното. В тази връзка за ищеца не
е възникнало преобразуващото право по чл. 87 ЗЗД за разваляне на Договора от 10.05.2021
г., като не се дължи и връщане на вече платеното възнаграждение. Поради това искът по чл.
55, ал. 1, предл. 3 във вр. чл. 87 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
4
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да
получи претендираните разноски. Той е приложил списък на направените разноски, както
следва: сумата от 1560 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по делото, сумата от
350 лв., представляваща депозит за съдебно-техническа експертиза и сумата от 108 лв.,
представляваща нотариална такса за изготвяне на Констативен протокол № 124, приложен
като доказателство по делото. По делото са представени доказателства за реализирането на
разноските от ответника и същите следва да му се присъдят.
С оглед гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ГЕД“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Пазарджишко шосе“ № 120, срещу „АБ“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Обеля 1“, бл. 116, вх. А, ет. 7, ап. 20,
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД във вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 7738,80 лв., представляваща платено на отпаднало основание по Договор за
предоставяне на услуги от 14.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 27.02.2023 г.
до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ГЕД“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Пазарджишко шосе“ № 120, да заплати на „АБ“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Обеля 1“, бл. 116, вх. А, ет.
7, ап. 20, сумата от 2018 лв., представляваща направени разноски пред настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5