ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2458
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502508 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. №24505/26.09.2022 год., подадена от
адв. К. И. Б. с ЕГН-**********, в качеството и на процесуален представител
на ответника в първоинстанционното производство Д. Е. К. срещу
Определение № 8356/02.08.2022год., постановено по гражданско дело
№2022/2022 год., по описа на Районен съд – Пловдив, девети граждански
състав, в частта с която е оставена без уважение молбата на процесуалния
представител за присъждане на разноски за разликата над 60лв до пълния
претендиран такъв от 380лв. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на
постановеният съдебен акт, в обжалваната част по съображения подробно
изложени в частната жалба, като иска в тази част акта да бъде отменен, като
вместо това въззивният съд присъди на адв. К. И. Б. разликата от 320лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение за извършено процесуално
представителство и съдействие в заповедното производство. Претендира
разноски в размер на 15.00лв, заплатена държавна такса за въззивно
обжалване.
В срока за отговор не е постъпил такъв от ответното дружество
„Изи Финанс“ ЕООД.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните
1
по делото доказателства, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в
производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по предявен от
„Изи Финанс“ ЕООД срещу Д. Е. К. с ЕГН-********** иск с правно
основание 422 ГПК за признаване на парични притезания, удостоверени в
Заповед №9646/16.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д.№17946/2021г. по описа на ПРС, петнадесети гр.с.
С Определение №2858/16.03.2022 г., постановено по делото,
първоинсанционният съд е прекратил производството по гр.д. № 2022/2022
г. по описа на Районен съд - Пловдив, IХ граждански състав, като е
обезсилил Заповед № 9646/16.11.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17946/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХV граждански състав, но е пропуснал да се
произнесе по претенцията на ответника за сторени съдебно-деловодните
разноски в заповедното производство.
С обжалваното Определение № 8356/02.08.2022год., постановено по
гр.д. №2022/2022 год., по описа на Районен съд – Пловдив, девети граждански
състав, първоинстанционният съд е приел, че за разноските, сторени от
длъжника в заповедното производство по депозиране на възражение против
заповедта за изпълнение, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6,
ал. 1, т. 2 и 3 от Наредбата, а не тази на чл. 7, ал. 7 във вр. с ал. 2 от
Наредбата, доколкото целта на регламентираното в действащия ГПК
заповедно производство не е да установи съществуването на вземането, а
само дали то е спорно. Застъпил е становище, че заповедното производство е
изключително формализирано, доколкото то се развива изцяло в писмена
форма, като се използват стандартни, предварително установени типови
образци за волеизявленията на съда и страните, включително е създаден
образец на възражението, с което длъжникът е облекчен в реализацията на
правото му оспорване. В случая, съдът е констатирал, че длъжникът е
депозирал възражение против заповедта за изпълнение чрез упълномощен за
това процесуален представител, като в последното не са изложени
2
съображения досежно неоснователността на претендираното вземане. Ето
защо първоинстанционният съд е приел, че попълването и подаването на
възражение по чл. 414 ГПК, е вид адвокатска дейност, но макар за нея да се
изисква учредяване на представителна власт, тя не представлява процесуално
представителство по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, поради което и на
основание § 1 от Наредбата е приложил разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от
Наредбата, като е присъдил възнаграждение в заповедното производство в
размер на 60лв, а за разликата над 60 лв. до пълния претендиран размер от
380 лв, молбата на процесуалния представител на ответника – адв. К. Б., е
оставена без уважение.
Настоящият съдебен състав споделя направените от
първоинстанционния съд правни изводи по следните съображения:
Видно от данните по делото към възражението против заповедта за
изпълнение е представено пълномощно, ведно с договор за правна защита и
съдействие от 07.01.2022 г., в който е посочено, че длъжникът се
представлява безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. – адв. Б. Към
възражението е представен списък на разноските, като се претендира
възнаграждение в размер от 380 лв. Защитата на длъжника е реализирана,
чрез подаване на възражение по готов образец, връчен му заедно със
заповедта. Поради това, настоящият съдебен състав приема, че оказаната му в
тази връзка правна помощ не се изразява в процесуално представителство, а в
предоставяне на съвет или справка. Минималният размер на възнаграждение,
дължимо за такъв вид правна помощ попада в хипотезата на чл. 6, т. 5,
предложение последно от Наредба №1/09.07.2004 г., а именно – подаването
на „други молби“ и е в размер на 50,00 лева. Поради това уговореното
адвокатско възнаграждение от 380.00лв за предоставена безплатна правна
помощ, претендирани от адвоката на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закон за
адвокатурата явява прекомерно високо в сравнение с фактическата и правна
сложност на действието по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, които
пълномощникът на длъжника е извършил в тази връзка, поради което
правилно този размер е намален от първоинстанционния съд близо до
посочения минимален размер, а именно в размер на 60лв, като за разликата
над 60 лв. до пълния претендиран размер от 380 лв., молбата правилно и
законосъобразно е оставена без уважение.
3
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното
определение е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде
потвърдено в обжалваната част, а жалба като неоснователна - оставена без
уважение.
Разноски на жалбоподателя не се дължат.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №8356/02.08.2022год., постановено
по гражданско дело №2022/2022 год., по описа на Районен съд – Пловдив,
девети граждански състав, в частта с която е оставена без уважение молбата
на адв. К. И. Б., процесуален представител на Д. Е. К. с ЕГН-********** за
присъждане на разноски за разликата над 60лв до пълния претендиран такъв
от 380лв., представляващи адвокатско възнаграждение за извършено
процесуално представителство и съдействие в заповедното производство.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4