АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1269
Гр. Пловдив, 03. 07.
2023 година
Административен
съд – Пловдив, ХІ състав, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ДИЧЕВА
при
секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от съдия Дичева административно
дело № 3225 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.156 и следв.
от ДОПК.
Образувано
е по жалба на А.С., ЛНЧ **********,***, против Ревизионен акт № Р-16001622000900-091-001
от 07.09.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден
с Решение № 571 от 21.11.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително
са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 6 354.75
лв. и лихви – 3 447.73 лв.; 2017 г. – 5 995.20 лв. и лихви – 2 649.76
лв.; за 2018 г. – 23 315.04 лв. и лихви – 7 940.70 лв.; за 2019 г. –
32 812.73 лв. и лихви – 7 839.22 лв. и за 2020 г. – 41 913.68
лв. и лихви – 5 763.59 лв.
Според
жалбоподателя издаденият ревизионен акт е необоснован и неправилен. Твърди се, че не са налице обстоятелства по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, за да бъде провеждана ревизия по
особения ред на чл.122 ДОПК. Навеждат се доводи, че неправилно
приходният орган е кредитирал представените от жалбоподателя доказателства, в
резултат на което са формирани изводи , които не кореспондират със събраните
доказателства, като подробни доводи се излагат в тази насока. Иска се отмяна на
РА, както и присъждане на разноски по делото.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.
С., който поддържа жалбата по доводи, изложени в представените по делото
писмени бележки.
Ответникът
– директор на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си
представител юриск. Б., счита жалбата за неоснователна и моли тя да се
отхвърли по доводи, подробно изложени в представената по делото писмена защита.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК и от активно легитимирана страна,
имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт
създава нови публични задължения за жалбоподателя, като по този начин
неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в
предвидения срок пред горестоящия в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил.
Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и подаването
на жалба в рамките на предвидения в чл.156 ал.1 от ДОПК срок, налагат извод за нейната
допустимост.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Ревизията
е започнала въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001622000900-020-001
от 22.02.2022 г. (л.1164, т.5), изменена със заповед № Р-16001622000900-020-002
от 15.11.2021 г. (л.1164, т.5) и ЗИЗВР№ Р-16001622000900-020-003/21.06.2022 г.
(л.1158, т.5) с обхват: - установяване на задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО, универсален пенсионен фонд и
здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за
периода 01.01.20116 г. – 31.12.2020 г. Трите заповеди
са надлежно връчени на РЛ по електронен път.
Въз
основа на събраните в ревизионното производство доказателства е съставен
ревизионен доклад № Р-16001622000900-092-001 от 12.08.2022 г. (л.108, т.1)
Срещу така изготвения РД, в срока по чл.117 ал.5 от ДОП, от страна на РЛ е
депозирано възражение вх. № 9349/29.08.2022 г. (л.98, т.1), ведно с приложения
към него. Въз основа на РД и след анализ на подаденото възражение, е издаден и
оспореният в настоящото производство РА № Р-16001622000900-091-001 от
29.04.2022 г. (л.55, т.1).
Съдът
намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание.
Заповедите за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от
длъжностно лице, надлежно упълномощено въз основа на: Заповед № РД-09-1979/30.09.2021
г. (л.4, т.1), Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г. (л.8, т.1) и Заповед № РД-09-788/13.05.2022
г. (л.10, т.1), всички на директора на ТД Пловдив на НАП, а сроковете за
извършването на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 от ДОПК. Извършените процесуални действия и
събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по
реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса.
Ревизионният
доклад и ревизионният акт са издадени от компетентните за това органи по
приходите и в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 от ДОПК. Както ревизионният доклад и
ревизионният акт, така и решението на горестоящия в
приходната администрация решаващ орган са надлежно съобщени на жалбоподателя,
който в предвидените по ДОПК срокове ги е обжалвал, т. е., на ревизираното лице
е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.
Ревизията
е осъществена по реда на чл.122 от ДОПК.
При
ревизията органите по приходите са констатирали, че жалбоподателят А.С. е местно
физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по
смисъла на чл.6 от с. з. за доходите, получени през отделните данъчни години,
попадащи в обхвата на ревизията.
В
хода на ревизията, с Протокол № Р-16001622000900-П-73-001/21.03.2022 г. (л.327.,
т.2) по реда на ДОПК е присъединен Протокол № ПФ-16001621000410-073-001/04.02.2022
г. (л.330, т.3) от извършена проверка за съпоставка на доходи и имущество на А.С..
През
ревизирания период лицето е семейно, със съпруга Т.А.С.и четири деца, които не
са навършили пълнолетие.
При
анализ на подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ е установено, че лицето, за
проверявания период 01.01.2015 – 31.12.2020 г. има
подадена само една декларация, а именно: – за периода 2016 г. с вх. №
164391700445667 от 28.04.2017 г., като е декларирано следното: - в Приложение №
6 – Доходи от други източници по чл.35 от ЗДДФЛ, от източник в страна се
декларирани доходи в размер на 5 000.00 лв., изплатени от „Бачи – А. С. 2009“ ЕООД, „ТСТ ойл“
ЕООД и „ТСТ транс ойл “ ЕООД, като приходи от лихви.
Органите
по приходите са констатирали, че през всички периоди А.С. е извършвал разходи в
значителни размери, без да реализира доходи.
Установено е несъответствие между доходи и извършени разходи през
периодите на ревизията, което е онагледено с изготвени таблици, в които е
извършена съпоставката по години. Относно наличните средства в брой, лицето не
е предоставило информация за конкретния им размер в началото и в края на всяка
една от проверяваните години, независимо, че тази информация му е била изискана
по реда на ДОПК.
А.С.
е посочил множество митнически декларации за внесени от него и негови близки
парични средства на територията на Р България за периода от 2004 г. до началото
на ревизирания период, но не е посочил какъв е размерът на сумата, която е била
налична. По отношение на началното салдо на парични средства в брой, органите
по приходите са установили следното:
От ревизиращия екип е извършена проверка в ИМ
на НАП – ПП „Митници“, която проверка е документирана с Протокол №
Р-16001622000900-П-73-002/27.07.2022 г. (л.263, т.1), като са приложени всички
митнически декларации, подадени от посочените от С. лица. Установено е, че Т.С.,
майка на РЛ, е внесла на 26.01.2007 г. валута на стойност 90 000 евро, на
20.09.2007 г. са внесени 181 000 евро,на 09.05.2008 г. – 50 000 евро и
митническа декларация от 27.09.2008 г. на стойност 121 800 евро (общо – 442 800
евро).
При
извършен анализ е установено, че в графа “предназначение на валутата“, на две
от декларациите е записано – „за закупуване на имот“, а на третата – “By
lend”т.е. чрез заем.
Лицето Т.С. има регистрирано дружество „А. С. импорт експорт 2003“ ЕООД, което
има общо пет недвижими имота, придобити през годините – 2012 г., 2014 и 2015 г.
От декларациите по чл.92 от ЗКПО е установено, че дружеството, за периода от
2008 г. до 2016 г., вкл., не е декларирало приходи и печалба от дейността си, с
изключение на декларацията за 2009 г., с която е декларирана счетоводна и
данъчна печалба в размер на 1 220.35 лв. От така събраните факти и
обстоятелства е формиран извод, че имотите, които са придобити от страна на „А.
С. импорт експорт – 2003 “ ЕООД, не са от оборотни средства на дружеството, а
са придобити със средства на собственичката на дружеството Т.С., които са
внесени на територията на страната, съгласно представените четири броя
митнически декларации. В подкрепа на горното, органите по приходите са приели и
посоченото в митническите декларации в графа „предназначение на валутата“ – за
придобиване на имот. При ревизията е формиран също така, извод, че средствата,
които са постъпили на територията на страната на база декларираните данни в
подадените митнически декларации от лицето Т.С. са изразходвани за придобиване
на описаните по-горе недвижими имоти и не може да се претендира, че същите са
предадени на лицето А.С., предвид липсата и на писмени доказателства за това и,
като такива, следва да не участват като парични средства в брой в началното
салдо на А.С..
РЛ твърди, че от страна на лицето К.С.е
получил през 2006 и 2007 г. парична сума с левова равностойност от 321 972.00
лв. При ревизията е установено, че К.С., на 03.11.2006 г., 05.01.2007 г. и
05.04.2007 г. е внесла на територията на страната, сума с обща левова
равностойност от 321 972.00 лв., която е внесена във валута от щатски
долари, евро и кипърски лири. В хода на ревизията не са представени
доказателства дали сумата е предадена на РЛ – липсват приемо-предавателни
протоколи /ППП/, разписки или друг писмен документ, доказващ обмяната на
валутата и приемането и предаването на сумата. Сама по себе си, митническата
декларация доказва, само и единствено, че сумата е внесена на територията на
страната, но не се доказва дали е на приносителя К.С., а, още по-малко, не се
доказва да е предадена на РЛ А.С.. С оглед горното, от страна на приходната
администрация е формиран извод, че от страна на РЛ А.С., не са представени
достатъчно доказателства, че процесните парични
средства, които са внесени на територията на страната, съгласно представените
митнически декларации с приносител К.С., са му предадени.
По отношение на твърденията за получени
парични средства от С.П.– сестра на А.С., органите по приходите са извършили анализ
и са установили, че не е доказано, тя да е предавала на брат си 223 500
евро. За С.П.са установени данни за внесена сума в размер на 73 050. Евро
на 17.07.2007 г. и за внесена сума в размер на 150 000 евро на 10.11.2007
г. Не са представени доказателства сумата да е предадена на РЛ А.С. – липсват
ППП, разписки или друг писмен документ, доказващ приемането и предаването на
сумата, от страна на С.П. А. С., още повече, че в графа „предназначение на
валутата“ е записано „закупуване на имот“.
По отношение на внесените с митнически
декларации суми лично от А.С., при ревизията е формиран извод, че независимо,
че лицето е внесло през 2004 г. сумата от 429 358 евро, то няма как същата
сума да е налична , като съхранявана в брой от лицето към 01.01.2015 г. или към 01.01.2016 г.
– началният период на ревизията. В
подкрепа на тази теза, органите по приходите са посочили факта, че в
представените от лицето документи, е представено удостоверение от „Алфа банк“, в което е записано, че дружеството „ТСТ ойл“ ЕООД има открита набирателна
сметка при учредяването му на 19.02.2015 г., в която, към 19.02.2015 г. има
парични средства в размер на 500 000 лв. – 255 645.94 евро. На процесното дружество, едноличен собственик на капитала е А.С.
и в хода на извършена предходна на ревизията проверка, е установено, при
анализа на банковите сметки на лицето, че сумата не е постъпила в „Алфа банк“ от сметките на последния. Освен това, има доказани
лични средства по банкови сметки в размер на 386 098.82 лв. –
197 409.19 евро. Общо средства по банковата сметка и за учредяването на
дружеството – 453 055.13 евро.
Освен
разхода за учредяване на дружество „ТСТ ойл“ ЕООД, са
налице и разходи: - в размер на 5 000 лв. за учредяване на „ТСТ транс ойл“ ЕООД през 2015 г.; разход в размер на 5 000 лв.за
учредяване на „Бачи – ЯА. С. 2009“ ЕООД през 2012 г.; разход в размер на 5 000
лв. за учредяване на „Астери“ ЕООД през 2014 г.;
разход в размер на 148 100 лв. за учредяване на „Плиска топ“ ЕООД през
2-013 г. и разход в размер на 64 000 лв. за учредяване на „Плиска риъл истейт“ през 2013 г.
Горното
е наложило извода, че очевидно, към 01.01.2016 г.
лицето не би могло да има парични средства в брой с произход постъпилите на
територията суми по митнически декларации в размер 429 358 евро.
Аналогичен
извод са формирали органите на данъчната администрация по отношение и на
внесените през 2007 г. суми. След анализ органите по приходите са установили,
че внесените на 21.10.2018 г. 120 000 евро, са собственост на П.П.и са предназначени за „Фотиадис
2018“ ЕООД, а внесените на 09.12.2018 г. 80 000 евро, са собственост на „Разетите 1“ ЕООД и са предназначени за „Аристон
– Материалис“. Или, за общо 200 000 евро, от
сумата, която е внесена от РЛ, той се явява само приносител на тези средства. В
голямата част от митническите декларации са декларирани данни, че сумите не са
собственост на А.С. и не са предназначени за него, а конкретно за различни фирми,
описани в анализа на ревизиращия екип в РД, впоследствие, и в РА. Установено е
също така, че в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 1164391700445667/28.04.2017 г. са
декларирани, в Приложение № 11 – Предоставени/получени парични заеми: - част I – непогасена част от предоставени
през годините парични заеми на „ТСТ ойл“
ЕООД,предоставен заем през 2016 г. – 84 331.00 лв. и на „ТСТ транс ойл“ ЕООД , предоставен заем през 2016 г. в размер на
180 957.25 лв. Общо предоставени заеми през текущата 2016 г. в размер на
265 288.25 лв. В част II – непогасени остатъци по предоставени парични заеми към
31.12.2016 г. на „Бачи А. С. 2009“ ЕООД –
103 512.00 лв., предоставен през 2015 г. и на „ТСТ ойл“
ЕООД – 185 000 лв., предоставен през 2015 г. Общо размер на непогасените
остатъци от предоставените парични средства през 2015 г.- 288 512.00 лв.
Освен
гореизложеното, органите по приходите, като косвено доказателство посочват, че
съпругата на ревизираното лице – Т.С., декларира получен заем в размер на
300 000 евро от канадското дружество Ontario
Limited № 1527487,
предоставен на четири вноски по 75 000 евро през 2014 и 2015 г. по банков
път, като в случая липсва конкретна икономическа логика, ревизираното лице да
притежава суми във валута в брой в такива размери, а същевременно съпругата му
да получава пари в заем.
С
оглед на извършените процесуални действия, събраните доказателства и
предоставените от лицето документи и писмени обяснения, както и въз основа на
извършения анализ, органите по приходите са приемат начално салдо за парични
средства в брой 5 000 лв.
В
резултат на извършения анализ и изготвената съпоставка на имущественото
състояние на лицето и получените от него доходи и доказани приходи,
ревизиращият екип е установил наличие на предпоставките, визирани в чл.122 ал.1
т.2 (налице са данни за укрити приходи или доходи) и т.7 (декларираните и/или
получените приходи, доходи , източници на формиране на собствения капитал или
на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на РЛ не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период) от ДОПК за
определяне на данъчните основи по години по реда на чл.122 ал.2 от с.к. На А.С., на основание чл.124
ал.1 от ДОПК, е връчено уведомление (л.322, т.2) и декларации по чл.124 ал.3 от
с. к. (л.276 – л.312, т.2).
В
резултат на извършената съпоставка между стойността на имуществото на ЗЛ и
направените от него разходи и декларираните и получени от него доходи, е
установено несъответствие по години, както следва: - за 2016 г. - в размер на
63 547.54 лв.; за 2017 г. – в размер на 59 952.02 лв.; - за 2018 г. –
в размер на 233 150.37 лв.; за 2019 г. – в размер на 328 127.34 лв. и
за 2020 г. – в размер на 420 136.77 лв. Предвид установеното обстоятелство
по чл.122 ал.1 от ДОПК, органът по приходите пристъпва съм определяне на
основата за облагане с данък по ЗДДФЛ като равна на установеното нарастване на
имущественото състояние на лицето. Върху така изчислената годишна данъчна
основа са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ.
За
да потвърди РА, решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия
екип, като е посочил подробно нормативната уредба, регулираща този вид
финансови отношения и е обсъдил изчерпателно представените по административната
преписка и с жалбата до него, доказателства.
В
хода на съдебното производство е изслушана и приета с възражения от ответната
страна съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за
изготвянето на която, вещото лице е използвало всички приложени по делото
документи, като е взело предвид изготвените в обжалвания РА парични потоци на
жалбоподателя да периода 2015 – 2020 г. Експертът е изготвил два варианта на ССчЕ, като е взел предвид всички представени от
жалбоподателя и от Агенция „Митници“ декларации за внос на парични средства в
брой до 31.12.2015 г.
При тези условия, вещото лице е определила
като начално салдо към 01.01.2016 г. сумата от
1 541 481 евро, от които 768 995 евро са внесени от роднини и 772 486
евро – внесени лично от А.С.. Така вещото лице, като е взело предвид всички
митнически декларации за внос на парични средства е изготвило подробни парични
потоци за всяка една година, предвид
определеното от него начално салдо. Данните са представени в табличен
вид в експертизата, като са изготвени два варианта – първият – преизчисляване
на паричните потоци при съобразяване с всички митнически декларации за внос на
парични средства, и вторият – преизчисляване на паричните потоци на
жалбоподателя, с изключени от началното салдо средства от бившата му съпруга К.С..
Въз основа на тази анализирана информация, крайният извод на вещото лице е, че
и при двата варианта на преизчисляване на паричните потоци, за нито една от
ревизираните години не се получава превишение на
разходите над приходите и не се получава доход за облагане.
В
съдебно заседание на 122.04.2023 г. са разпитани като свидетели лицата: - Д.П.Т.и
А.Г.Г..
От показанията на свид.
Т.се установява, че познава А.С., майка му и сестра му от
2010 г. и до момента. Свидетелят твърди, че А.С. определено разполагал със
средства, поддържал висок стандарт. Парите му били в брой предимно; не държал
пари в банкови сметки. Само за определени операции държал пари в банката. Сочи,
че се е виждал с майка му и сестра му; лично е превозвал парите от София с
въоръжена охрана, защото сумите били големи. Бил виждал парите, тъй като били
предупредени, че се носят пари. Лично той ги пренася и ги оставял. Свидетелят
отбелязва, че от 2010 г. му е охрана и продължава да работя като негова охрана.
Посочва също така, че С. имал различни бизнеси – имал заведения има, които стопанисвал
с жена си, но той бил основният собственик. Купувал земи в България. Бил го чувал
да казва, а и бил споделял с него, че в Кипър, още през 2010-2011 г., когато е
била голямата криза, е изгубил там доста пари, поради криза в тяхната банкова
система, и по тази причина изпитвал недоверие към банките. Когато станало това
в КТБ, още повече се дистанцирал.
На въпрос на процесуалния представител на ответника свидетелят
отговаря, че не е броил парите, защото не му било това работата. Твърди, че
парите били пликове и ги е виждал - някъде в порядъка на 50 000 - 60 000
евра. Отбелязва, че основно сумите, които е пренасял, били от майката и
сестрата на жалбоподателя. Бил е в Кипър, те го познавали много добре и затова
му се доверявали. Парите предавал лично на жалбоподателя.
На въпрос на прокурора, свидетелят отговаря, че пари е
предавал само на близките; с партньори - само той си е оперирал.
От
показаният на свид. Г.се установява, че познава А.С.,
майка му и сестра му, някъде от 2004-2005 г. Според свидетеля, г-н С.
разполагал с пари в брой. Имал бизнес, създавал работни места за хората. Твърди,
че понякога му помага. Занимавал се с
охрана; не работи при него, но е охрана. Не е извършвал охрана при него –били приятели.
Свидетелят сочи, че тези парични средства, с които разполага, ги има от
чужбина. Твърди, че като си идва в България, си ги декларира. Отбелязва, че не е
пътувал с него в чужбина, и макар да са пътували много, няма спомен от летището
дали е пренасял пари. Знае, че носи пари, но лично не го е посрещал като
охрана. Коментирали са, че в Кипър била фалирала банка, после тук - КТБ.
Инвестирал едно време в земя, в заведения. Според свидетеля, жалбоподателят се
занимава с горива; не са разговаряли точно с какво се занимава. Парите в брой, били
коментирали по принцип, че ги държал в сейф в къщи, в заведението. Сочи, че С. живее
в Белащица. Заведението му преди било „Бачи“.
На
въпрос на процесуалния представител на ответника, свидетелят отбелязва, че не
знае от къде са парите. Предполага, че са от майка му, от баща му и той ги е
внесъл. В Кипър те си имали бизнес. Посочва, че много пъти е бил на гости у тях,
но не е виждал лично колко пари има в сейфа.
В
хода на съдебното производство към делото са приобщени: - представените с
жалбата доказателства; 9 бр. декларации, представени с молба вот жалбоподателя
(л. 1185, т.5) становище от ответника вх. № 7773/05.04.2023 г. (л.1236, т.5) и
молба на жалбоподателя от 24.04.2023 г., ведно с доказателства вх. №
9066/24.04.2023 г. (л.1557, т.5).
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен
акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се
смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по
чл.122 ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, така че при
ревизионен акт, издаден по особения ред, в тежест на органите по приходите е да
установят предпоставките за установяване на данъчната основа по реда на чл.122
ал.2 във връзка с ал.1 от ДОПК. Така установената презумпция за вярност на
фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя, който
при условията на пълно и насрещно доказване следва да установи твърдените от
него факти и обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в
акта. В тежест на жалбоподателят е да обори констатациите на органа по
приходите със съответните доказателства.
Няма
спор, че А.С. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и е данъчно
задължено лице по смисъла на чл.6 от с. з. за доходите, получени през отделните
години, попадащи в обхвата на ревизията.
При
анализ на подадените от лицето ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ е констатирано, „че лицето
за проверявания период – 0101.2015 г. 0 31.12.2020 г. има подадена само една
декларация – за 2016 г., описана подробно по-горе в настоящото изложение, с
която е декларирал доход от други източници (Приложение № 6) по чл.35 от ЗДДФЛ
в страната, е именно: - доходи в размер на 5 000 лв., изплатени от „Бачи А. С. 2009“ ЕООД, „ТСТ ойл“
ЕООД 4 ТСТ транс ойл“ ЕООД, като приходи от лихви. В
същото време е установено, че през всички периоди С. е извършвал разходи в
значителни размери, без да реализира приходи.
Именно
констатираното е наложило извода у ревизиращия екип за наличие на
предпоставките на чл.122 ал.1 т.2 (налице са данни за укрити приходи или
доходи) и т.7 (декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на РЛ не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за
ревизирания период) от ДОПК.
На
първо място, относно наличието на предпоставките по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК е
необходимо да се отбележи следното: приходните органи са анализирали събраните
при ревизията и проверката писмени доказателства и са формирали извод относно
невъзможността към 01.01.2016 г. А.С. да е разполагал да е разполагал със сума по-голяма от 5 000
лева, тъй като внесената от него сума през 2004 г. в размер на 429 358
евро, няма как да бъде съхранявана като налична сума към 01.01.2015
или 01.01.2016 г.
Настоящата
инстанция намира този извод на приходната администрация за правилен и
законосъобразен, тъй като от страна на жалбоподателя, не е оборена
констатацията, относно откритата набирателна сметка
на „ТСТ ойл“ ЕООД при учредяването му на 19.02.2015
г., в която има парични средства в размер на 500 000 лева (255 654.94
евро); сумата не е постъпила в „Алфа банк“ от
сметките на С., както и, че последният е имал доказани лични средства по
банкови сметки в размер на 386 098.92 лв.(общо по учредяването на
дружеството и по банковата сметка – 453 055.13 евро); както и направени
допълнителни разходи за учредяване на редица търговски дружества, подробно
описани по-горе, поради което правилно е прието, че към 01.01.2016
г. С. не би могъл да има парични средства в брой с произход постъпилите на
територията суми по митнически декларации в размер на 429 358 евро.
По
отношение на внесените от С. средства, самият той, в хода на ревизията, само в две
от многото давани от него обяснения – тези с вх. № 6830/21.06.2022 г. (л.274,
т.2) и в даденото от него становище (л.273, т.2) посочва, че митническите
декларации следва да бъдат потърсени в Агенция „Митници“, тъй като не ги
съхранява, е тези, с които е разполагал, са иззети с протокол за претърсване и
изземване от специализирания наказателен съд (л.423, т.2).
На
следващо място, не е оборена констатацията и по отношение на установеното за
внесените на 21.10.2007 г. суми, собственост на П.П.(120 000
евро) и предназначени за „Фотиадис 2018“ ЕООД, както внесените
на 09.12.20018 г. 80 000 евро, собственост на „Разетите
1“ ЕООД и предназначени за „Аристон – материалс“.
Аналогични
са изводите на този състав на съда и по отношение на внесените средства от
майката и сестрата на С.. Така по отношение на първата не е оборена констатацията
за внесените от Т.С. през 2007 и 2008 г. средства, че същите са предназначени
за закупуване на недвижими имоти и за заем. А средствата, внесени в страната от
С.П.през 2007 г. също са предназначени за закупуване на имот. От анализа на
събраните доказателства, вкл. справки от АВ, безспорно се установява, че двете
суми, за които жалбоподателят твърди, че са предоставени от майка му, са
използвани по предназначението, което е декларирано, а именно: - закупуване на
недвижими имоти от страна на „А. С. импорт експорт“ ЕООД. По отношение на
сочените средства, правилно органът по приходите е констатирал, че липсват
каквито и да било доказателства, че сумите са предадени от тези две лица на
жалбоподателя.
Не
е оборена и констатацията на органите на данъчната администрация по отношение
внесените през 2006 и 2007 г. средства от К.С., за които е установено, че
последната е само приносител. Тук отново не се представя доказателства тези
суми в обща левова разностойност на 321 972 лв.
да са предадени на А.С..
На
следващо място, самото РЛ е декларирало пред приходната администрация, че не
разполага с доходи в страната, а в същото време е извършвало значителни
разходи. Установеното несъответствие между доходи и извършени разходи през
периодите на ревизията, което е онагледено с изготвени от ревизиращите таблици
в РД, като е извършена съпоставка по години.
В
този смисъл, няма спор, че лицето не е предоставило информация за конкретния
размер на наличните средства в началото и в края на всяка от проверяваните
години, като, каза се по-горе, лицето твърди във всичките си обяснения, че за процесния ревизиран период разполага със средства от
предходните години, като посочва като източник митническите декларации за
внесените от цитираните по-горе лица и от самия него.
Горните
му твърдения обаче са лишени от всякаква житейска логика, предвид факта, че
дори да се приеме, че посочените по-горе внесени от него, от майка му, от
сестра му и от бившата му съпруга парични средства в периода 2004, 2006, 2007 и
2008 г., са останали в размери, които да са актуални и към ревизирания период,
който е 7 години след последно твърдения внос на валута в страната. И това е
така, тъй като жалбоподателят е извършвал разходи, освен за издръжка на живота
на него самия и неговото семейство, което се състои от съпруга и четири
непълнолетни деца, така и за дейности по редица търговски дружества – както за
учредяването им, така и за различните дейности.
Спорен в случая е въпросът за началното
салдо, но както се посочи по-горе, жалбоподателят не представя доказателства, с
които да опровергае установеното от приходната администрация. Независимо от
представените митнически декларации, твърденията на самия него, както и двете
заверени декларации, представени от майката и сестрата на жалбоподателя,
последният не е посочил с какви средства е разполагал в началото на ревизирания
период.
Преди
всичко, двете декларации, макар и нотариално заверени, представляват частни документи,
които не могат да бъдат ценени като годни доказателствени средства, а следва да
бъдат ценени в съвкупността от събраните по делото доказателства.
Отделно
от това, тук е мястото да се отбележи, че съдът възприема ССчЕ,
като отговаряща на поставените от жалбоподателя въпроси, но не я кредитира, тъй
като същата е изготвена на база на доказателства, коментирани по-горе в
настоящото изложение, за които съдът изрично посочи, че правилно не са взети
предвид от органите по приходите. В тази връзка е необходимо да се посочи, че вещото
лице се е позовало на митническите декларации, представени пред съда, които от
страна на ответника са изрично оспорени с представеното становище от 05.04.2023
г., както и, че експертът е взел предвид и обясненията та жалбоподателя, дадени
в хода на ревизионното производство, които не са подкрепени с никакви доказателства
относно твърденията в тях.
Отделно
от това, буди недоумение обстоятелството, че при наличието на парични средства
в сочените от жалбоподателя размери, съпругата му Т.С. е прибягнала до заем в
размер на 300 000 евро от канадското дружество Ontario
Limited №
1527487.
Именно
изложените обстоятелства са наложили провеждане на ревизия по особения ред на
чл.122 от ДОПК, поради което съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че липсват основания за провеждане на ревизия по особения ред на
ДОПК.
В
резултат на извършения анализ на всички събрани доказателства, писмени
обяснения, извършени проверки в различни институции и други юридически и
физически лица, органите по приходите са установили задължения за данък върху
годишната данъчна основа на А.С. за 2016 г. в размер на 6 354.75 лв. и лихви –
3 447.73 лв.; 2017 г. – 5 995.20 лв. и лихви – 2 649.76 лв.; за 2018 г. – 23
315.04 лв. и лихви – 7 940.70 лв.; за 2019 г. – 32 812.73 лв. и лихви – 7
839.22 лв. и за 2020 г. – 41 913.68 лв. и лихви – 5 763.59 лв.
Предвид факта, че пред настоящата
инстанция се излагат аналогични с жалбата до директора на Д „ОДОП“ – Пловдив доводи
относно незаконосъобразността на оспорения административен акта, съдът намира
за необходимо да отбележи, че в тази насока, с Разпореждане № 1176 от 11.11.2023 г. на съда, са дадени изрични указания на
жалбоподателя. Предвид на това, съдът намира, че не са опровергани
констатациите в обжалвания ревизионен акт относно недостиг на парични средства
към 01.01.2015 г. и 01.01.2016
г. при С..
Тук
е мястото да се посочи, че съдът кредитира показанията на свид.
Т.и Георгиев, но същите не променят изводите на настоящата инстанция, тъй като
и двамата свидетели не са видели нито парите, които е пренасял, както
жалбоподателят, така и роднините му, нито пък къде са съхранявани същите.
Що
се отнася до представените в хода на съдебното производство доказателства от
жалбоподателя с молба вх. № 9066/24.04.2023 г. – декларации за парични
средства, внесени през процесния ревизиран период –
2015 – 2020 г., съдът намира за необходимо да отбележи, че с изключение на средствата,
посочени в декларацията от 01.10.2011 за внесени от Кипър 10 620 евро, за
които е декларирано, че са за лична употреба, във всички останали декларации се
посочва, че средствата са за: - „бизнеса“ (л.1565, т.5); „да бъдат инвестирани
в бизнеса“ (л.1571, т.5); „бизнес“ (л.1579, т.5); „ре-експорт“
(л.1577, т.5); „бизнес“ (л.1580, л.1583, л.1589, т.5); „инвестиция в бизнес“
(л.1586, т.5). Т.е. горното налага извода, че С. е осъществявал търговска
дейност в страната, от която е реализирал доходи, но същите са били укрити.
Доказателства опровергаващи този извод, не се представят и това е така, тъй
като е налице противоречие в обясненията, дадени от самото проверявано лице –
така в обясненията си пред приходната администрация от 16.06.2022 г. (л.273,
т.2) С. посочва, че „За периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. в България нямам доходи от: -
трудови правоотношения; дейност като едноличен търговец; упражняване на
свободна професия, занаятчийство, от извършване на услуги с личен труд;
отдаване под наем, от участия в търговски дружество, кооперации и гражданско
дружество; доходи от селско и горско стопанство; пенсии,стипендии, издръжки и
помощи“. В същото време, в РД са посочени в табличен вид дружествата, в
които С. е управляващ, както и тези, на които е представляващ, както и, че в
същите тези обяснения, посочва: „По
същество, аз и семейството ви инвестираме средства, внесени в брой на територията
на страната от 2003 г. до днес. Видно от извлеченията от банковите ми сметки и
сметките на фирмите, в които съм инвестирал, внесените в България средства не
са напускали страна“. Или иначе казано, предвид посоченото по-горе, по
отношение на декларациите за внос на парични средства и цитираните обяснения на
лицето, остава неизяснен въпросът, дали тези парични средства са инвестирани
действително в „бизнес“ или със същите, лицето осигурява издръжката си на
живот, като обаче, не ги е декларирал по надлежния ред, а е декларирал само доходи по чл.35 т.6 от ДОПК (лихви). Очевидно е, че от дейността на тези дружества
са реализирани доходи, които лицето не е декларирало по надлежния начин и не е
внасяло дължимите данъци, което е довело до обстоятелството, ревизията да бъде
проведена по реда на чл.122 от ДОПК.
Предвид
изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
органите по приходите неправилно са определили началното салдо, както и са
приложили неправилен метод за определяне на ДО за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ.
Анализът на доказателствата, извършен в настоящото съдебно производство напълно
опровергават това възражение.
В
този смисъл, неправилно е и твърдението на жалбоподателя, че „нормата на чл.122 от ДОПК е неприложима за
установяване на данъчна основа по чл17 от ЗДДФЛ. Ревизираното лице А.С. никога
не е извършвал и никога не е декларирал лична трудова дейност… В този смисъл,
извършената ревизия е недопустима, незаконосъобразна и не може да породи правни
последици“, и това е така, тъй като никъде в закона не е регламентирано, че
ревизия по аналог се извършва само на лица, които осъществяват лична трудова
дейност.
Разпоредбата
на чл.122 от ДОПК дава възможност да се извърши облагане и тогава, когато
необходимите данни за установяването на данъчните задължения не са налице; създава
условия за попълване или направо заместване на липсващите доказателства с други
данни, които да позволяват установяването на задълженията.
Особено
внимание следва да се обърне на факта, че разпоредбите на чл.122 и следв. от ДОПК не представляват различна материалноправна уредба за възникване на данъчни задължения
или на задължения за задължителни осигурителни вноск.
По своята същност това е набор от особени доказателствени правила, които
позволяват прилагането на материалноправните норми на
съответния закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства
за настъпването на фактическите състави, посочени в материалния закон и водещи
до възникване на данъчни задължения, респ. на задължения за задължителни
осигурителни вноски.
На
основание чл.122 ал.1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения
от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на чл.122
ал.2 от ДОПК основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: • до
започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се
определя по декларация; • налице са данни за укрити приходи или доходи; • когато
в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание
документи;•липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за
счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на
основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на
задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; • документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са
повредени до степен негодни за ползване; • данните и сведенията, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй
като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция; • декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания
период;• когато ревизираното или проверяваното лице не осигури достъп до
подлежащ на контрол обект или до счетоводни и/или търговски данни от значение
за производството, съхранявани на електронен носител.
Анализът
на сочения текст категорично налага извод, че по отношение на А.С. не е неприложима
разпоредбата на чл.122 от ДОПК за установяване на данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, тъй като не е извършвал и декларирал „лична трудова дейност“.
В контекста на изложеното, неоснователно
е възражението и относно неотносимостта на чл.122 от ДОПК към чл.17 от ЗДДФЛ. Според чл.12
от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от
данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които
са необлагаеми по силата на закон. Според чл.15 данъчната година е календарната
година, а в чл.17 ЗДДФЛ е предвидено, че общата годишна данъчна основа е сумата
от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36 ЗДДФЛ, намалена с
предвидените в този закон данъчни облекчения. От анализа на така цитираните
законови норми следва, че облагаемият доход, а, оттук, и съпоставката на
разходите и приходите следва да бъде сторена на годишна база, а не в
хронологичен порядък и размера на доходите с неустановен произход да се формира
като сума от установени в рамките на данъчната година превишения на разходите
над приходите. Принципно положение е, че на облагане подлежи общата годишна данъчна
основа от отделните източници.
Неоснователно е възражението и в
насока, че не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е
от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена
данъчна основа за облагане по чл.122 от ДОПК, тъй като, в случая, липсват
всякакви мотиви по отношение определяне на данъчна основа, като осигурителен
доход, тъй като в РА липсват подобни констатации, а и задължения за ЗОВ с РА не
са определени.
Неоснователно
е възражението, че РА е издаден без да е установена връзка с проведеното от
данъчните органи производство, без да ас посочени заповедите за ревизионно
производство и органа, възложил ревизията, поради което последният е издаден от
некомпетентен орган. Тук, на първо място, следва да се посочи, че при наличие
на данни за нарушения, изчерпателно изброени в чл.122 от ДОПК, подробно описани
по-горе в настоящото изложение, органът по приходите може да приложи
установения от съответния закон размер на данъка към определена по аналогия
данъчна основа /чл. 122, ал. 2 от ДОПК/. В тези случаи органът по приходите
определя основата за облагане с данъци за съответния период, за който са
установени обстоятелствата. При тези обстоятелства, ако стойността на
имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране, получени от него, или направените разходи от лицето и от
свързаните с него лица по §1 т.3 б.„а“ ДР ДОПК явно и съществено превишават
размера на декларираните получени средства, се смята до доказване на
противното, че има печалба или доход, подлежащи на облагане. Когато в хода на
производството органът по приходите установи наличие на обстоятелства по чл.122
ал.1 от ДОПК, той уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци
ще бъде определена по предвидения в чл.122 ред, и му определя срок за
представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде
по-кратък от 14 дни. В случая, с Протокол №
ПФ-16001622000900-073-001/04.02.2022 г. (л.330, т.2) са обективирани
резултатите от извършена проверка за съпоставка на доходи и имущество на ФЛ – А.С.,
след което, при констатирани обстоятелства
по чл.122 от ДОПК на лицето е съобщено с уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК №
16001622000900-113-001/15.04.2022 г. (л.322, т.2), което му е връчено по електронен
път на 06.06.2022 г. (л.326, т.2), че ревизията ще
бъде проведена по особения ред на ДОПК.
Неоснователно
е възражението и в насока, че РА е издаден от некомпетентен орган. Видно от РД
и материалите по преписката, а и, както се посочи по-горе в решението, началото
на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001622000900-020-001 от 22.02.2022 г. (л.1164, т.5), изменена със заповед №
Р-16001622000900-020-002 от 15.11.2021 г. (л.1164, т.5) и ЗИЗВР№
Р-16001622000900-020-003/21.06.2022 г. (л.1158, т.5) с обхват: - установяване
на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО,
универсален пенсионен фонд и здравно осигуряване за самоосигуряващи
се лица за периода 01.01.20116 г. – 31.12.2020 г. Към
материалите по делото са приложени и: Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. (л.4,
т.1), Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г. (л.8, т.1) и Заповед №
РД-09-788/13.05.2022 г. (л.10, т.1), всички на директора на ТД Пловдив на НАП,
от които безспорно се установява компетентността на органите издали оспорения
РА, като същевременно, и сроковете за извършването на ревизията са съобразени с
предвидените в чл.114 от ДОПК.
Неоснователно
е възражението и, че в противоречие с материалните и процесуални норми правните
норми, не е ясно, в резултат на какво проведено производство се издава РА –
ревизия или проверка. Чл.110 ал.1 от ДОПК указва, че органите по приходите
осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки.
Според ал.2, ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени
към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, а
според ал.3, проверката е съвкупност от действия на органите по приходите
относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка
могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице.
Неоснователно
е възражението, че неотносима към производството е
констатираната в РА свързаност на ФЛ А.С. с „1416 Инвест“
ООД, „ТС 69“ ЕООД и „Прайм Дивелъпмънт“
ООД, тъй като, както в РД, така и в РА, изрично е посочено, че през 2020 и 2021
г. А.С. е имал търговски отношения с тези дружества, като през 2020 г. е извършлвал плащания към тях, а тази година е в обхвата на
ревизията, които обстоятелства са много подробно описани, както в РД така и в
РА, предвид и факта, че има възражение в тази насока и пред горестоящия
административен орган.
Неоснователно
е възражението и в насока, че от страна на приходната администрация е прието,
че обясненията ( вх. № 3981/30.03.2022 г. (л.1063, т.4) във връзка с ИПДПОЗЛ №
Р-16001622000900-040-001/25.02.2022 г. са подадени извън срока. В РД (стр.3 от
същия, л.109, т.1, пети абзац) и в РА (стр.5 от него, л.57, т.1) е посочено,
какви процесуални действия са извършили органите по приходите, като съответно, под
т.1 и на ред.4, се коментира процесното ИПДПОЗЛ, за
което по никакъв начин не се констатира, че е постъпило извън указания срок,
като изрично е посочено, че „…На дата
30.03.2022 г. по пощенски път чрез лицензиран пощенски оператор „Еконт експрес“ са получени документи, заведени с вх. №
3981/30.03.2022 г.“, (л.1063,т.4).
Неоснователно
е възражението и в насока, че: „Грешни са
констатациите и изводите на ревизиращия орган, че „А. С. импорт експорт 2003“
ЕООД е придобивало недвижими имоти в България през 2012, 2014 и 2015 г.Дружеството
е прибодивало имоти до 2007 г., когато негов
едноличен собственик на капитала е А.С.…“, тъй като от една страна, в РА,
на стр.17 от същия, в т.“Относно покупки на недвижими имоти“ , е посочено, че след
извършена справка в АВ , не са налични извършени вписвания, отбелязвания или
заличавания от старта на информационната система, но същевременно, при анализа
на банковите сметки на лицето са констатирани плащания за покупката на недвижими
имот, но изрично е уточнено, че при анализа на плащанията и извършена насрещна
проверка на фирмата получател на средствата, е установено, че А.С. е извършил
резервация за покупката на ап.2Б62, подземен гараж 45 и подземен гараж 46 от
комплекс Royal Garden, като впоследствие придобива дяловите вноски от капитала на
дружеството, което от своя страна, притежава недвижимия имот, описан подробно в
РА (стр.20 от РА, л.64-гръб).
Неоснователно
е възражението и в насока, че на стр.25 до 43 от РА, съдържащи паричните потоци
на РЛ от 2015 до 2020 г., са използвани данни от проверката на ФЛ, предхождаща
ревизията, като данните от проверката са много оскъдни в сравнение с тези от РД
и въпреки несъответствието между приходи и разходи, се използва израза
„ревизирано лице“ , а „не проверявано лице“, поради което, в тази част фактологията в РА е свързана с проверката, но не и с
ревизията, поради което тези таблици следва да се считат само за предварителни,
а изводите в тях – за неправилни по отношение на цялото ревизионно
производство. Това е така, тъй като, каза се по-горе в настоящото изложение,
проверката предхожда ревизията. Проверка за установяване на факти и
обстоятелства (ПУФО), в случая, проверката за съпоставка на доходите и
имуществото (л.330, т.2) се извършва с цел установяване спазването на данъчното
и осигурителното законодателство, както и установяването на определени факти и
обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни
вноски на проверяваното лице. С ПУФО не се установяват задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице.
Повод
за извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства може да
бъде: - извършена селекция по предварително определени критерии; - получено
писмо от горестоящ орган във връзка с получени
сигнали и жалби; - получено искане от задължено лице; - получено уведомление за
откриване на производство по несъстоятелност, прекратяване, прехвърляне и
преобразуване на предприятие; - установяване на очевидна фактическа грешка; -
преустановяване на данъчни измами; - прилагане на Спогодбите за избягване на
двойното данъчно облагане (СИДДО).
Проверката
за установяване на факти и обстоятелства се извършва в офис или в обект, където
проверяваното лице, осъществява своята дейност или офис на НАП съобразно
обстоятелствата. При проверката се събират и доказателства за установените
факти и обстоятелства, като при необходимост се искат обяснения от
проверяваното лице.
Какви
са видовете проверки за установяване на факти и обстоятелства?
Проверка
за съответствие на имущество и доходи – каквато е направена в случая; проверка
по несъстоятелност, прекратяване, прехвърляне и преобразуване на предприятие; проверка
за издаване на удостоверение на чуждестранно лице; - проверка за наличие на
основания за прилагане на СИДДО; проверка за поправка на очевидна фактическа
грешка; проверка за установяване наличието на основание за ползване режима по
чл.173 от ЗДДС; проверка по спазване на приложимото законодателство; проверка
за установяване наличие на основание за корекции след деклариране по ЗДДС.
Или
иначе казано, както се вижда, основната разлика между проверките и ревизиите, като
форми на данъчен контрол е, че чрез проверките не могат да се установяват
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Чрез
проверките, като форма на данъчен контрол, каза се по-горе, може да се
контролира само спазването на данъчното
и осигурителното законодателство.
Съгласно чл.110 ал.4 от ДОПК, за разлика от
ревизията, проверката се извършва от органите по приходите, без да е необходимо
изрично писмено възлагане. Това е друго съществено различие от ревизионното
производство, чието започване изисква връчване на заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) с конкретно определени от закона реквизити.
Така ПУФО обикновено започва с връчване на
проверяваното лице на искане за представяне на документи и писмени обяснения
(ИПДПО), което в случая, е надлежно сторено.
Пак в чл.110 ал.4 е предвидено, че за
резултата от проверката се съставя протокол, когато в закон не е предвиден
актът, с който проверката трябва да завърши.
Важно правило относно ПУФО се съдържа в
нормата на чл.110 ал.5 от ДОПК, съгласно която, когато в закон не е предвидено
друго, срокът за извършване на проверките не може да бъде по-дълъг от 6 месеца
от датата на първото процесуално действие, което се удостоверява с протокол или
връчено искане по чл.37 ал.3. Ако 6-месечният срок се окаже недостатъчен, той
може да бъде продължен до 6 месеца с резолюция на органа, възложил проверката.
Когато за резултатите от проверката се съставя протокол, същият се предоставя
на лицето в 7-дневен срок от извършването и.
В
случая, това е Протокол № ПФ – 16001622000900-073-001/04.02.2022 г. (л.330,
т.2), който е връчен електронно на проверяваното лице. Тук е необходимо да се
отбележи също така, че тази проверката е предшествана от извършена проверка за
справки и други документи от информационния масив на НАП за ФЛ А.С., възложена
с резолюция за възлагане на проверка с № ПФ-16001621000410-0РП-001/16.06.2021
г., във връзка с подадената от последния ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016 г., като
с Протокол № ПФ – 16001621000410-П73-002/18.02.2022 г. (362, т.2) са
присъединени доказателства.
Неоснователно
е възражението и в насока, че данните за лицата, внесли паричните средства в
България, представени от РЛ на органите на НАП, са безспорни, но не са приети
от ревизиращия екип. В случая, не се касае до това дали данните за лицата са точни и дали те са
установени, касае се до факта, че не се представят доказателства, че тези
средства действително са били предоставени на РЛ. В обясненията, дадени от С. в
хода на ревизията се сочи, че средствата са от семейството му в Кипър и той ги
инвестира в бизнес в България, като не уточнява дали те са дадени в заем или са
дарение. Така, както са дадени обясненията, следва да се приеме, че същите
представляват дарени средства, предвид и твърдението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че между роднини е немислимо да се подписват ППП
или разписки. В случая, обаче, се касае до изключителни големи суми парични
средства, които изключват всякаква възможност да бъдат предоставени в заем без
надлежен документ.
В
този смисъл, следва да се посочи, че договорът за дарение е съглашение, по
силата на което едно лице /дарител/, прехвърля на друго лице /надарен/,
незабавно и безвъзмездно определено имуществено право. Договорът е
безвъзмезден, едностранен и формален, ако се дарява недвижим имот или движима
вещ. Що се отнася до движимите вещи, възможно е да не се спази посочената в чл.
225, ал.2 от ЗЗД форма, но тогава вещта, обект на дарението трябва да се предаде
реално на надарения.
В
случая, е необходимо да се констатира, че в данни в тази насока няма; лицето не
е представило и доказателства, за деклариране на даренията по реда на чл.44 от ЗМДТ за процесните
години, както и от страна на данъчната администрация липсват информация за това,
при което положение, с оглед конкретиката на текущия
казус, следваше в процеса да се установи дали съответните приходи са реално
получени и са били разполагаеми и дали с тях данъчно задълженото лице обективно
е могло да посрещне разходите си.
В
тази насока обаче, нито в административната процедура, нито пък в настоящото
съдебно производство, освен твърденията на жалбоподателя, нотариално заверените
декларации на майката и сестрата на жалбоподателя, дадените пред органите по приходите обяснения
на А.С., не се представиха каквито и да е данни, които да налагат, не
категоричен извод, а каквато и да е индиция, че цитираните
по-горе лица са предали обсъжданите до тук парична средства в особено големи
размери на А.С..
Съобразно
правилото, възведено в чл.124 ал.2 от ДОПК - " В производството по
обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните
доказателства". Това означава, че на ревизионния акт е с нормативно
придадена отнапред материална доказателствена сила по
отношение на обективираните в него констатации за
проявлението на конкретни факти и обстоятелства.
Казано
с други думи, тежестта за тяхното оборване е на жалбоподателя. В случая,
доказателства, които да опровергаят по несъмнен начин, изложените в процесния ревизионен акт факти и обстоятелства не се
ангажираха.
Ето
защо, съдът намира, че не е позитивно установено получаването на цитираните
по-горе парични суми от страна на жалбоподателя от членове на семейството му.
От
всичко изложено дотук следва да се направи извод, че в хода на производството
пред съда не са събрани достатъчно доказателства, които да опровергаят
презумпцията за вярност на фактическите констатации на ревизионния акт при
условията на пълно обратно доказване. Доказването е обратно, когато се цели
оборване на законова презумпция, и пълно, когато се цели създаването на сигурно
убеждение у съда за истинността или неистинността на съответното фактическо
твърдение, да се създаде абсолютна достоверност за създадения факт. Ето защо,
съдът намира за недоказано претендираното с жалбата
пред настоящата инстанция, поради което оспореният РА се явява правилен и
законосъобразен, като размерът на данъчните основи е определен с максимална
точност, с оглед на събраните в хода на ревизията доказателства.
По
изложените съображения жалбата е неоснователна и, като такава, следва да бъде
отхвърлена, а РА, като правилен и законосъобразен – потвърден.
По
разноските:
При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се констатираха
в размер на 10 171.30 (десет хиляди сто седемдесет и един и 0.30) лева, съобразно
разпоредбата на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден
от горното, Административен съд – Пловдив, ХI състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С., ЛНЧ **********,***,
против Ревизионен акт № Р-16001622000900-091-001 от 07.09.2022 г., издаден от
орган по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с Решение № 571 от
21.11.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително са установени
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г.
в размер на 6 354.75 лв. и лихви – 3 447.73 лв.; 2017 г. – 5 995.20 лв. и лихви
– 2 649.76 лв.; за 2018 г. – 23 315.04 лв. и лихви – 7 940.70 лв.; за 2019 г. –
32 812.73 лв. и лихви – 7 839.22 лв. и за 2020 г. – 41 913.68 лв. и лихви – 5
763.59 лв.
ОСЪЖДА А.С., ЛНЧ **********,***, да заплати
на Национална агенция по приходите – София, сумата от 10 171.30 (десет хиляди
сто седемдесет и един и 0.30) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на РБългария в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: