РЕШЕНИЕ
№ 2450
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:.................
при участието на секретаря .............
като разгледа докладваното от ................. Гражданско дело №
20221110133477 по описа за 2022 година
Искът е с правно основание чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца............., с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление
гр. ............. представлаван от ......... –изпълнителен директор, и ........ –
главен изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител
............. юрисконсулт, твърди в исковата си молба, че за него е налице правен
интерес да поиска ответникът да му заплати посочените в същата суми
вследствие случило се ПТП, на 10.10.2020 г. на път ................ на
кръстовището за пътя към гр. ............, с участието на МПС, застраховани при
ищеца и ответника. В съдебно заседание искът се поддържа, претендират се
направените по делото разноски.
Ответника ..............със седалище и адрес на управление ............,
представляван от ............ – изпълнителни директори, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт ............. в срока по чл. 131 от ГПК е подал
писмен отговор до съда, в който оспорва предявените искове, и моли съда да
постанови решение, с което да ги отхвърли, претендират се направените по
делото разноски.
1
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1. Отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства: Доколкото между страните по делото не съществува спор,
съдът счита за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства
следните факти от обективната действителност, представляващи част от
фактическия състав на регресния иск по чл. 411 от КЗ (освен това същите се
доказват от представените по делото доказателства):
Механизма на ПТП – на 10.10.2020 г., около 12:10 часа по време на
движение по път ..............., на кръстовището за пътя към гр. ........водача
на лек автомобил марка/модел "........ не спазва пътен знак „Б2“, като не
пропуска движещия се по път с предимство лек автомобил марка/модел
.............. с което предизвиква ПТП със значителни по размера си
материални щети
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Каско на
МПС" относно лек автомобил марка/модел ............ с рег. ............ с
ищцовото дружество.
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" относно товарен автомобил марка/модел
...........с ответното дружество.
изплащане от страна на ищеца на сумата в размер на 19 204 лева по щета
№ ........., от които 19 138 лева на ............, собственик на увреденото МПС
поради наличието на хипотеза на „тотална щета“ и 66 лева на „..........
представляваща сума за подготовка за оглед по щета.
Изплащането на сумата в размер на 13 462, 60 лева от страна на
ответника на ищеца
закупуването на тотално увредения автомобил от страна на ............ за
сумата в размер на 3 200 лева, изплатена на собственика на увреденото
МПС ............
2. По отношение на причинно-следствената връзка и стойността на
щетите: По отношение на тези въпроси съдът напълно кредитира отговорите,
които са дадени от приетата като даказателство по делото САТЕ в т. 2 и 3 от
заключението. Вещото лице дава заключение, че имуществените увреждания,
нанесени на лек автомобил марка/модел ............. се намират в пряка
2
причинно-следствена връзка с описаното в Протокол за ПТП № .........от
............г., приет като доказателство по делото и възлизат на сумата в размер на
21 521, 08 лева, като е налице тотална щета.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
А. По отношение на иска по чл. 411 от КЗ.
С плащането на обезщетението по чл. 410 от КЗ застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. В случаите като процесния, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Съгласно чл.45
ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
като вината се презумира до доказване на противното.
Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си – безспорни
са договорът за застраховка с ощетеният собственик на МПС, по силата на
който се е задължил срещу застрахователна премия да носи риска от
повреждане на автомобила му от ПТП; застрахователният договор между
причинителя на ведите и ответника, по силата на който последният носи
риска от ангажиране на гражданската му отговорност; действителния размер
на причинените вреди; обезщетяването на застрахования при ищеца водач на
МПС чрез извършване на ремонт в сервиз на стойност обявената сума, както
и осъществяването на процесното ПТП и неговия механизъм. От допуснатата
и приета САТЕ, която дава изчерпателни отговори на въпросите, поставени в
нея се установяват механизма на настъпване на произшествието, и наличието
на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и щетите по
пострадалото МПС, а също така и наличето на хипотезата „тотална щета“. Не
се оспорва, а е и доказано изплащането от страна на ищеца на сумата в размер
на 19 204 лева по щена № ..........., от които 19 138 лева на .........., собственик
3
на увреденото МПС поради наличието на хипотеза на „тотална щета“ и 66
лева на ........, представляваща сума за подготовка за оглед по щета, а също
така и закупуването на тотално увредения автомобил от страна на ..........за
сумата в размер на 3 200 лева, изплатена на собственика на увреденото МПС
................. Не се оспорва и изплащането на сумата в размер на 13 462, 60 лева
от страна на ответника на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД при гражданския деликт вината
се предполага, поради което съдът счита, че искът се доказа по основание и
размер. Съгласно разпоредбите на КЗ застрахователят по задължителна
застраховка „гражданска отговорност” отговаря за вредите, причинени на
чуждо имущество като обезщетението не може да надхвърля
застрахователната сума по договора. С оглед всичко казано дотук съдът
счита, че иска за главница следва да бъде уважен изцяло за сумата, за която е
предявен – 2 541 ,40 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 22.06.2022 г. до изплъщане на вземането.
Б. По отношение на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обезщетение за забава се дължи при просрочено задължение за
главница за периода на забавата, за периода от момента на наличие на
изискуемост, или 30 дни след получаване на поканата за изплащане, до деня,
предхождащ подаване на исковата молба в съда. Видно от представената и
приета като доказателство по делото регресна покана от ищеца до ответника,
същата е входирана в деловодството на ответника под № ..............г. и с нея
ответника бил поканен на изпълни задължението си в размер на 19 204 лева,
като 30-дневния срок изтича на 29.04.2021 г. Следователно, мораторната
лихва може да бъде претендирана от следващия ден – 30.04.2021 г. до деня,
предхождащ деня на подаване на исковата молба в съда – 21.06.2022 г.
Предвид липсата от особена необходимост от специални знания съдът е
изчислил размера на мораторната лихва с един от общодостъпните
електронни онлайн калкулатори на сумата в размер на 295, 08 лева, поради
което иска следва да се уважи за този размер, и да се отхъврли до пълния
предявен размер от 295, 81 лева.
В. По отношение на разноските: Въпреки наличието на
отхвърлителен диспозитив в решението по делото, съдът счита, че същия не
4
следва да окаже влияние при определяне на разноските, доколкото се дължи
на разлика в изчисленията и не засяга основателността на иска, а освен това
възлиза само на 0, 73 лева. Юрисконсултското възнаграждение по делото
следва да бъде определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП,
като предвид липсата на особено висока фактическа и правна сложност на
делото, и минималния размер на исковете, същото следва да бъде към
минималния размер от 100 лева. Предвид горното и с оглед изхода на делото
и уважаването на исковете, следва да бъде уважено и искането за присъждане
на разноски от страна на ищеца, в общ размер 551, 66 лева, както следва -
държавна такса в размер на 151, 66 лева, депозит за САТЕ в размер на 300
лева и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК и чл. 25 от НЗПП в размер на 100 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ............, със седалище и адрес на управление гр. .............
представляван от ...........– изпълнителни директори, да заплати на...........,
с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление .........., представлаван от
......... –изпълнителен директор, и ......... – главен изпълнителен директор,
сумата в размер на 2 541, 40 лева /две хиляди петсотитн четиридесет и
един лева и четиридесет стотинки/, представляваща главница -
невъзстановено от ответника застрахователно обезщетение за причинените
имуществени вреди на осн. чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 22.06.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 295, 08 лева /двеста
деветдесет и пет лева и осем стотинки/ представляваща мораторна лихва на
осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 30.04.2021 г. до 21.06.2022 г., както и
сумата в размер на 551, 66 лева /петстотин петдесет и един лева и
шестдесет и шест стотинки/, представляваща направените по делото
разноски, както следва – държавна такса в размер на 151, 66 лева, депозит за
САТЕ в размер на 300 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено
по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП в размер на 100 лева.
5
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ........., с ЕИК ..........., със седалище и
адрес на управление гр. .........., представлаван от .......... –изпълнителен
директор, и .......... – главен изпълнителен директор, против ..........., със
седалище и адрес на управление гр. ........ представляван от ....... –
изпълнителни директори, иск с правно основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за сумата в размер на 0, 73 лева /седемдесет и три стотинки/,
претендирана мораторна лихва за деня 29.04.2021 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Банкова сметка на ищеца:
IBAN: .........
BIC: .......
..............
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6