№ 245
гр. София, 02.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211100605015 по описа за 2021 година
Производство по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 28.05.2021г. по НЧХД № 14592/2019г., СРС, НО, 17 с-в е признал подс.
К. Р. Т. на основание чл.304 от НПК за невиновен в това да е приписал престъпление –
„измама“, извършена от тъжителя Ч. чрез неправомерно получаване на субсидии от
„Държавен фонд Земеделия“ чрез регистриране на 550 бр. овце под селекционен контрол,
която бройка не съответства на действителния брой отглеждани овце и подлежащи на
селекционен контрол, извършено от подсъдимия публично на 17.05.2019г. чрез подаден и
входиран сигнал до Българска агенция по безопасност на храните, гр. София, бул. **** -
престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 вр. ал.1, т.1, вр. чл.147, ал.1, пр.2 от НК.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към
нея от повереника на частния тъжител, в която се твърди, че присъдата е неправилна и
необоснована. Иска се нейната отмяна и постановяването на нова осъдителна такава.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови писмени доказателства.
В открито съдебно заседание в хода по същество повереникът на частния тъжител –
адв. С. – поддържа жалбата и моли съдът да я уважи по изложените в нея съображения.
Подсъдимият Т., редовно призован, не се явява, като правото му на защита е
обезпечено чрез упълномощения ми защитник в лицето на адв. С..
Защитата на подсъдимия – адв. С. – моли съдът да остави въззивната жалба без
уважение като неоснователна. Намира поставения съдебен акт за правилен и
законосъобразен, а мотивите към него за логични и последователни, като правилно СРС е
1
приел, че подсъдимият е упражнил своето конституционно право да подава жалби до
държавните органи. Излага съображения, че действията на подзащитния й са правомерни, а
цитираната практика на ЕКЗПЧ от страна на съда е напълно относима. В заключение моли
съдът да потвърди първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези изложени
от страните в съдебното заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при еднозначно изяснена фактическа
обстановка, като районният съд е изложил мотиви в подкрепа на своите фактически и
правни изводи. При изпълнение на задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК, съдът е
осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес, като е
изградил вътрешното си убеждение въз основа на надлежно събрани и проверени
доказателства. След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност въззивният
съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава от
приетата от първата инстанция:
Подсъдимият К. Р. Т., с ЕГН: **********, е роден на ****г. в гр.Сандански,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, с
адрес - е. Джигурово, общ. Сандански, обл. Благоевград,.
Подсъдимият К.Т. и частният тъжител И.Ч. се познавали, като и двамата отглеждали
животни в обекти в е. Джигурово, общ. Сандански — Т. крави, а Ч. - овце. Отношенията им
били изострени покрай спорове за ползване на общински пасища.
Към 01.05.2019 г. в животновъден обект № 2812-0127 в с. Джигурово, регистриран на
името на И.Ч., били регистрирани 703 броя овце в Информационната система на БАБХ.
Съгласно същата система, в животновъден обект със собственик „К.-*“ ЕООД с управител
И.Ч. отново в с. Джигурово били регистрирани 65 броя овце и 3 коня.
През месец май 2019 г. подсъдимият Т. узнал от неустановено лице за приблизителния
брой на регистрираните овце от тъжителя и свързаното е него дружество, както и от брат му
и баща му, поради което на същите били предоставени за ползване и по-големи по площ
пасища. Тъй като се усъмнил, че в общия обект, където се отглеждали животните на
семейство Ч.и има не повече от 500 овце, той се обърнал за съвет към служители на ОДБХ
Благоевград и св. Д. (ветеринарен лекар от гр. Сандански при БАБХ Благоевград) го
посъветвал да подаде сигнал, без да му предоставя информация за конкретния брой и вид
регистрирани животни от тъжителя.
Затова преди 17.05.2019 г. след консултации с адвокат, подсъдимият К.Т. изготвил
сигнал до Инспектората на ДФЗ, с копие до БАБХ, в който описал своите съмнения относно
животновъдната дейност на И.Ч., брат му А. Ч. и баща им Н. Ч., както и дружеството „К. 2“
ЕООД, управлявано от тъжителя. Сигналът бил изготвен на компютър от тъжителя и
подписан лично от него.
Копие от сигнала било получено в БАБХ с адрес гр. София, бул. ****, на 17.05.2019 г.,
като му бил поставен съответния печат и бил предаден на компетентните служители. В
сигнала Т. описал как посочените лица имали регистрирани общо 800 овце под селекционен
контрол, за които получавали субсидии от ДФЗ, но така регистрираният им брой не
отговарял на действителни, като най-много трите физически лица и ЮЛ да отглеждат около
500 броя овце в общ обект в нарушения на изискванията на закона по отношение на
условията в животновъдния обект, отдадените пасища и качеството на добиваното овче
мляко. Изрично в сигнала било посочено, че Т. иска извършването на едновременна
2
проверка на тези регистрирани земеделски производители, за да се установи действителния
брой отглеждани овце с ушни марки и в какви животновъдни обекти се гледат. Освен това в
заключителната част на сигнала било посочено, че извършването на своевременна проверка
относно подаване на неверни данни от тъжителя и свързаните с него лица е с цел
„преустановяване на получаване на субсидии с измами от тези лица и преустановяване на
корупционната им дейност с цел лично облагодетелстване и източване на средства от ДФЗ.“
Въз основа на постъпилия сигнал изпълнителният директор на БАБХ на 21.05.2019г.
назначил проверка, като на 27.05.2019 г. назначената комисия отишла на място в с.
Джигурово и извършила проверка на броя и вида на отглежданите животни от семейство
Ч.и и К. 2 ЕООД, условията в обектите, за което бил изготвен доклад от 07.06.2019 г. В него
били констатирани различни нарушения от страна на тъжителя, като подалият сигнала
подсъдим бил уведомен за предприетите действия и резултата от тях и му било отправена
изрична благодарност за „проявената гражданска позиция“. В доклада е отчетено, че при
проверката на място в животновъдните обекти е установена разлика между фактически
установените и декларираните, като на място е установено общо стадо за всички обекти, но
не и овце на А. Ч., за които било обяснено, че по-рано били изядени от хищници. Изрично е
посочено, че не са установени близо 60 регистрирани животни на името на К. 2 ЕООД
/почти всички регистрирани/, 39 броя /всички регистрирани/ на името на Н. Ч., както и са
установени само 505 от 566 броя регистрирани животни на името на тъжителя И.Ч.. В
доклада изрично е посочено, че тъжителят е бил уведомен за проверката на 24.05.2019 г. в
15:00 часа от официалния ветеринарен лекар на общ. Сандански. В доклада е отбелязано, че
по време на проверката на обекта на И.Ч. Комисията е взела решение да провери и
животновъдния обект на подсъдимия Т. в съседство, където отглеждал крави.
Проверка на ДФЗ във връзка с изпратения от подсъдимия до фонда сигнал, относно
декларираните животни от И.Ч. по схеми за подпомагане, установила, че той е регистриран
земеделски производител и кандидат по директни плащания, като има заявени 287 бр.
каракачански овце, а общо имал близо 600 броя овце, одобрени за участие по дейност 14.2.1
или 14.2.2 относно хуманно отношение към дребни преживни животни.
По неустановен начин, копие от сигнала на подсъдимия Т., входиран в БАБХ
достигнал до знанието на тъжителя И.Ч., като на 11.09.2019 г. била депозирана и частната
тъжба срещу К.Т. в СРС, НО.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните
в хода на делото доказателства, а именно: устни доказателствени средства: свидетелските
показания на К. Н. (л.167-168 от СП), на К. Д. (л.168 от СП), на Д. Д. (л.174 от СП);
обяснения на подсъдимия Т. (л.168-169 от СП); Писмени доказателства: справка за
съдимост на подсъдимия (л.176 от СП),сигнал до БАБХ (л.7-8 от СП), писмо то ДФ „
Земеделие“ (л.9-11 от СП), писма от БАБХ и Министерство на земеделието, храните и
горите (л.31-34 от СП), документи от ДФ „ Земеделие“ (л.43-135 от СП), доклад от
07.06.2019 г. до изпълнителния директор на БАБХ относно проверката на И.Ч. (л.141-150 от
СП), постановления за отказ за образуване и спиране на наказателно производство на РП –
Сандански 9л.179-189 от СП), както и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за
неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД №
1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Без да бъдат преповтаряни изводите на контролирания съд,
3
настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във
въззивната жалба, свързани с интерпретацията на така установените фактически и правни
изводи, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка
на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:
От съществено значение за настоящия предмет на доказване по делото имат
приобщените писмени доказателства, които имат ключово значение за правилното
изясняване на фактическата обстановка по делото. Чрез тях се разкрива обективната истина
във връзка с отношенията между тъжителя Ч. и подсъдимия Т.; депозирания сигнал от
подсъдимия до Инспектората на ДФЗ с копие до БАБХ, вкл. съдържанието на
инкриминираните изрази; назначените проверки и заключенията от същите – вкл.
констатирани нарушения и отправени към тъжителя препоръки.
Досежно релевираните в жалбата неправилност и необоснованост на контролираната
присъда въззивният съдебен състав счита това за неоснователно. Правилно първостепенният
съд въз основа на приложените по делото документи и съдържащата се в тях информация е
постановил оправдателна присъда спрямо подсъдимия Т.. Безспорно в процесния случай
фундаментален представлява въпросът дали използваната реторика в писмената жалба до
инспектората на ДФЗ от подс. Т. представляват лична оценка и част от правото свободно да
се изразява мнение, да се депозират сигнали в случай на забелязани от лицето нарушения,
съответно – дали разгласяват неверни, клеветнически обстоятелства по адрес на тъжителя и
му приписват извършването на престъпление.
Инкриминираните изрази по разглежданото дело по своето естество представляват
част от свободната обществена дискусия, необходима за оптимизиране на работата в
съответната област и избягване на злоупотреби при получаването на публични средства.
Законосъобразно районният съд е разгледал изложените в тъжбата съмнения от страна на
подсъдимия Т., като е съобразил цялостния контекст и начин на оповестяване на
инкриминираните изрази, а не ги е разгледал фрагментарно поради опасност за изопачаване
на смисъла им. За да приеме, че изнесената от подсъдимия информация в сигнала е вярна,
правилно районният съд е отдал преимуществено значение на констатациите от
извършената проверка на място, в доклада към която са обективирани редица нарушения,
вкл. разминаване в броя реално притежавани овце с тези, регистрирани в системата на
БАБХ. Акуратно районният съд е отчел и обстоятелството, че няколко дни преди проверката
и малко след официалното входиране на сигнала в Инспектората към ДФЗ 150бр. животни
от животновъдния обект на А. Ч. са били обявени за мъртви („убити от диви животни“) за
периода 22.09.2018г. – 19.05.2019г., която крайна дата е едва 2 дни след депозирането на
сигнала. На следващо място резонно СРС е отчел, че бройката овце, посочена от
подсъдимия в сигнала му, а именно – 800бр., не касае единствено тъжителя Ч., а е общ
аритметичен сбор от притежаваните от него, дружеството „К. – 2“ ЕООД, брат му и баща
му. Извършената проверка на място на 28.05.2019г. е отчела 505бр. при животновъдния
обект, собственост на тъжителя Ч., при регистрирани 566бр.. Видно от доклада от
проверката в животновъдните обекти на споменатите в сигнала на подсъдимия лица, са
намерени малко над 500 животни, което обстоятелство реално отговаря на изложеното
съмнение в сигнала на подсъдимия, че „трите физически лица и юридическото лице
притежават реално около 500бр. овце…“.
Субективното усещане на тъжителя за начина, по който е възприел думите на подс. Т.,
а именно – като позорящи и приписващи му престъпление, въззивният съд счита за
неоснователно, поради обстоятелството, че при клеветата изреченото трябва да се възприема
като позорящо и неотговарящо на обществените разбирания за морал от обществото, а не да
почива на чисто субективен прочит. В този смисъл, и след като се отчетат особеностите на
казуса – време, начин, подбор на изразни средства на изказванията от страна на подсъдимия,
както и формата, в която са обективирани (писмен сигнал до компетентна институция)
4
настоящият състав счита, че заявеното от подс. Т. по адрес на ЧТ Ч. изразява личното
усещане на подсъдимия по отношение на извършвани от последния нередности.
Анализирайки сигнала на подсъдимия в неговата цялост, както и отчитайки неговия
адресат, въззивният съд на свой ред също приема, че подс. Т. при излагане на известните му
факти, свързани с тъжителя, е изразил съмнение в тяхната истинност. За това говори и
фактът, че подсъдимият апелира компетентната институция да извърши проверка, която да
установи действителното фактическо положение – брой отглеждани животни и условия, при
които се отглеждат. Не може да се очаква от подсъдимия да знае точната бройка и съответно
– получавана субсидия, доколкото тази информация не е публична и не се предоставя на
трети лица. В подкрепа на този извод са и показанията на св. Д. (главен инспектор в ОБДХ
Благоевград), от които се установява, че информация за трети лица не може да бъде
предоставена при поискване.
Въззивният съд намира възражението на повереника досежно коментираната от СРС
година, а именно – 2019г., за абсолютно неоснователно. Правилно районният съд е приел и
съответно обсъждал броят притежавани и регистрирани от тъжителя овце към 2019г., а не
2018г., доколкото сигналът на подсъдимия е входиран в инспектората към ДФЗ именно на
17.05.2019г.. На следващо място в самия сигнал на подсъдимия до компетентния държавен
орган никъде не е посочена каквато и да е било година, а единствено са изложени
обстоятелства във връзка с дейността на тъжителя и неговите роднини. Акуратно съставът
на контролирания съд е преценил, че датата на извършване на инкриминираното в тъжбата
деяние, е 17.05.2019г.. Това е така, защото именно тогава сигналът на подсъдимия до ДФЗ е
бил входиран и приет, съответно – е стигнал до своя адресат и му е била дадена гласност. На
следващо място видно от заповедта за възлагане на проверка, както и от самия доклад от
извършена проверка на място на тъжителя Ч., се касае за 2019г., а не за 2018г. Житейски
логично е изложената от подсъдимия факти и впечатления в сигнала да касаят 2019г.,
съответно извършената въз основа на неговия сигнал проверка да се отнася до същата тази
година, когато най-точно може да се съпостави документираното с фактическото положение
на проверяваното лице. Цитираният документ от страна на повереника, а именно – писмо на
ДФЗ с изх. номер 02-4000/594 от 11.06.2019г. не е бил игнориран от районния съд.
Контролираната инстанция е положила процесуални усилия да издири обективната истина
по делото, като е изискала цялата налична документация, касаеща тъжителя Ч., вкл. най-
актуалната – за 2019г.. Право на съда е да прецени на кои доказателства да даде вяра и въз
основа на кои да постанови съдебния си акт, стига да не допуска процесуални нарушения
при допускането, събирането и проверката им. В случая СРС внимателно е отчел данните,
съдържащи се в писмените доказателства по делото, вкл. годините, които касаят, и правилно
е коментирал онези от тях, относими към 2019г., тоест – към предмета на доказване.
Въззивният съд изцяло споделя изводите на първия такъв по отношение на
неинформативността и неотносимостта към главния предмет на доказване в по-голямата си
част на показанията на свидетелите Н., Д. и Д.. В съдържателен план показанията на Н.
съдържат данни за дочут от него разговор между подсъдимия и тъжителя, в който подс. Т. е
заплашил Ч., че „ще бере много ядове“ и че ще пусне сигнал срещу него. Правилно СРС е
отчел както близките приятелки отношения между свидетеля и тъжителя, така и изминалия
период от време от възприемане на разговора и депозирането на показанията пред съда, вкл.
детайлността на възпроизведената информация. Въз основа на тези си заключения
контролираният съд е приел показанията на Н. в тази им част за недостоверни и
тенденциозни, целящи единствено да докажат умисъл у подсъдимия да наклевети тъжителя
и да обосноват обвинителната теза. В съдържателен план показанията на св. Д. в по-
голямата им част също са неотносими към предмета на доказване по делото, доколкото
излагат общи факти за познанството си с подсъдимия и с тъжителя, както и за наличието на
проблеми между животновъдите в района заради разпределението на пасищата.
На следващо място, следва да бъдат обсъдени обясненията на подсъдимия Т..
5
Първоинстанционният съд е кредитирал същите и настоящата инстанция се съгласява с тази
доказателствена оценка. Действително обясненията притежават двояка правна природа на
основно гласно доказателствено средство, но така също и на такова, чрез което лицето
упражнява в пълен обем правото си на защита, като в тази насока на мисли достоверността
им следва да бъде установена при спазване на общите правила относно гласните
доказателствени средства и при съблюдаване на дефинитивните правила за оценка на
доказателствата. Съпоставката на заявеното от подсъдимия Т. с останалите доказателствени
източници по делото показва, че същите са логични и правдиви. На първо място
подсъдимият не отрича той да е авторът на подадения срещу тъжителя сигнал, нито
наличието на влошени отношения между него и тъжителя заради пасищата. Не без значение
е обстоятелството, че изказаните от подсъдимия съмнения досежно броя на наличните овце,
притежавани от тъжителя и неговите роднини и дружество, се потвърждава от извършената
от ДФЗ проверка, която действително е констатирала разминавания между декларирания и
реално отчетения на място брой.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че
първият съд е достигнал до обосновани правни изводи, като е признал подсъдимия Т. за
невиновен в извършването на престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 вр. ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1,
пр.2 от НК.
Преди навлизане в конкретиката на случая следва да се направи известно уточнение,
свързано с провъзгласените в Конституцията на Република България и Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) основни права и
свободи на гражданите. Преди всичко, изхождайки от обекта на защита, охраняван от
наказателно правните норми при престъпленията по Глава ІІ, Раздел VІІ, а именно - правото
на лична чест и достойнство, на същия пряко противостои свободата на словото, правото на
мнение, разпространявано чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по
друг начин, провъзгласено в ЕКЗПЧОС (чл. 10) и конституционно гарантирано (чл. 39-41 от
Конституцията на РБ). Практиката е еднопосочна, че свободата на изразяване на мнения е
приложима не само по отношение на "информация" или "идеи", които се възприемат
благоприятно или се разглеждат като безобидни или неутрални, но също така и за
изявления, които се възприемат като оскърбителни, шокиращи или смущаващи от държавата
или от част от обществото". Многократно ЕСПЧ е имал възможност да се произнесе, че
ограниченията на свободата на словото трябва да се тълкуват стеснително и да бъдат
необходими в едно демократично общество. Именно поради тази причина и като е взел под
внимание установените европейски стандарти, касаещи правото на свободно изразяване и
гаранциите за свобода на словото в едно плуралистично общество, правилно и
законосъобразно контролираният съд е оправдал подс.Т. по така повдигнатото му
обвинение. Критичните изказвания, които биха могли да имат негативно влияние за
авторитета на дадена личност, не бива да бъдат изключвани, те могат да имат различен
характер от гледище на своята насоченост и предназначение, и да бъдат третирани
различно. Отделно от това, така заявеното от подс. Т. в своя фундамент е част от правото
му като гражданин да подава сигнали до компетентните органи за неща/събития/хора, които
намира за обезпокоителни и нуждаещи се от подобрение, съответно от намеса на
компетентните органи. Обосновано съставът на СРС е стигнал до извода, че подс. Т. е
действал със съзнанието, че изпълнява граждански дълг да сигнализира компетентните
органи, в чиито правомощия влиза контрол и извършване на проверки за нередности и
злоупотреби при земеделските производители.
Правилно СРС се е позовал и на практиката на Европейския съд по правата на човека,
6
според която подаването на жалба до компетентна институция не съставлява престъпление.
Твърдения, направени в жалби или показания пред властите, не могат да се разглеждат като
"разгласяване" на клеветнически твърдения, тъй като техните автори не възнамеряват да
накърнят репутацията на лицата, за които се отнасят, а целят да упражнят правото си да
подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ от страна на компетентните
власти, като не без значение са естеството и точния начин на комуникиране на твърденията,
контекста, в който са направени, степента, в която засягат съответните лица. Проверка по
отношение на лице, инициирана от жалба на гражданин, не може да бъде разглеждана като
неправомерно засягане репутацията на проверяваното лице, доколкото правото на жалби на
гражданите е конституционно закрепено и упражняването му е с цел да се потвърди или
отхвърли твърдението на жалбоподателя, точно както е и в процесния случай.
В светлината на горното настоящият съдебен състав споделя изложените от
контролираната съдебна инстанция изводи, че в процесната хипотеза в депозирания сигнал
се съдържа описание на настъпили според автора събития, както и лични впечатления
досежно състоянието на стопанисвания от тъжителя стопански обект и получаваните от него
субсидии. Използваната лексика способства за онагледяване на съмненията у подсъдимия
Т. за извършени нередности от страна на тъжителя, като в сигнала му се съдържа молба за
неотложна проверка и реакция – „Господа, извършването на своевременна проверка по
подадения от мен сигнал за подаване на неверни данни пред ДФЗ и БАБХ от горните лица е
наложителна с цел преустановяване на корупционната им дейност с цел лично
облагодетелстване и източване на средства от ДФЗ.“ За съставомерността на
престъплението клевета по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК е необходимо от обективна страна
да бъде безспорно установено проявление в обективната действителност на съзнателен и
целенасочен волеви акт от страна на дееца, изразяващ се в довеждане до знанието на поне
едно лице, което би могло да възприеме значението на извършеното, на неистинско позорно
обстоятелство относно конкретно лице или да му припише извършването на конкретно
престъпление. Конкретиката на употребените изрази от подс. Т. както от гледна точка на
самостоятелното им проявление в действителността, така и в контекста на мястото и начина
на обективирането им от гледна точка на важната и насърчавана функция на гражданските
сигнали, не установяват излагане на твърдение за съществуването на определен факт,
свързан с личността на Ч., който е от естество да накърни нейното добро име в обществото
или приписващ му извършването на престъпление. Изнесените от подсъдимия факти,
свързани със стопанския обект на тъжителя и дейността му на животновъд, както и
съпровождащите ги обстоятелства не приписват престъплението „измама“ на Ч., доколкото
до голяма степен се потвърждават от последвалите проверки на място, които действително
са констатирани нередности в стопанисваните от тъжителя и неговите роднини (баща и
брат) стопански обекти. Изложените от подс. Т. изявления оспорват реално притежавания
брой животни от тъжителя Ч. и броят такива, регистрирани в информационната система на
БАБХ, въз основа на които се изчисляват и разпределят субсидиите. Целта на подсъдимия е
да се привлече внимание по обществен въпрос, свързан с разход на публични средства от
ДФЗ, а не да се накърни честта и достойнството на критикуваното лице. Подаването на
жалба – сигнал срещу тъжителя настоящата инстанция приема за форма и израз на
граждански контрол и загриженост от страна на подсъдимия, който на свой ред също се
занимава със сходна дейност. Извършената проверка срещу посоченото лице (тъжителят Ч.)
се явява последица именно от такъв упражнен контрол и наличието на установени
нарушения и пропуски е довела до връчване на предписания за предприемане на
съответните коригиращи действия от страна на лицата, както и до уведомяване на ОДБХ
Благоевград за предприемане на действия по контрол.
Доколкото се установява несъставомерност на инкриминираните деяния от обективна
и субективна страна по основния състав на престъплението „клевета", анализът на
квалифициращите му признаци се явява също безпредметен.
7
Наред с така очертаната липса на обективни елементи от състава на престъплението,
липсва и умисъл за оклеветяване. Същественото в случая е, че сигналът е депозиран пред
Инспектората към ДФЗ, тъй като разпространението като форма на изпълнителното деяние
се изразява в довеждане до знанието на поне едно трето лице. От значение е освен
качеството на въпросното лице, както и обстановката - извършване на проверка, насочена
към пълно и точно изясняване на изложените в сигнала факти. Евентуалната лична
мотивация на заявителя на сигнала е от значение за изясняване на случая и преценката дали
съществуват достатъчно данни за извършено престъпление. Влошените отношения между
подсъдимия и тъжителя обаче не обуславят извод за виновността на подсъдимия по така
приетото обвинение.
По делото беше установено, че действително има пропуски и несъответствия с
изискванията на законодателството от страна на тъжителя Ч. и стопанисваните от него и
роднините му обекти, както и безспорно се установи, че регистрираният брой животни не
отговаря на реално констатирания такъв на място. Подсъдимият Т. е бил убеден, че така
изнесената в писмения сигнал информация представляват достоверни твърдения, които не са
имали за цел да злепоставят и наклеветят тъжителя. В текста на сигнала неизменно
присъства и субективната увереност на подсъдимия за истинността на изнесената от него
информация – „Сигнала, който подавам не е анонимен, поради което стоя зад изнесените
факти и разчитам на незабавна проверка на място и санкциониране на горните лица
съгласно законите на Р България.“ От формулировката на изразите се установява като
водещо намерението на подателя да сигнализира компетентните държавни институции във
връзка с възприетите от него като неправомерни и неприемливи действия от страна на
тъжителя Ч. във връзка с регистрираните от него животновъдски обекти, притежавани и
декларирани животни, съответно - прилежащите за тях субсидии.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените
съображения същата следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба - оставена без уважение
като неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 28.05.2021г. по НЧХД № 14592/2019 г. по описа на
СРС, НО, 17-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8