Р
Е Ш Е
Н И Е
16.VIIІ.2021 Разград
Номер
Година Град
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 20.VIІ. 2021
съд
На Година
В закрито
заседание в състав:
РАЯ ЙОНЧЕВА
Председател
2020 търговско
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
44
дело
номер по описа на
РОС за година
съобрази следното:
Производство по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени в условията на обективното им съединяване осъдителни искове с правна
квалификация чл. 226, ал.1 от КЗ
(отм.) във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.
86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата
П. С.К., ЕГН**********, чрез процесуално
представляващият я по пълномощие адв. Я.С.
предявява срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“№67а преки искове за обезщетяване на търпени от нея вреди, както следва:
1/в
размер на 250 000,00лв., дължими й се
в обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
преждевременната загуба на нейната дъщеря
М. Б. М., ЕГН**********, загинала на 31.VІІ.2015 при ПТП, признато с
вл. в сила на 19.ХІІ.2019г. Присъда на №50/12.Х.2016г. на РОС за инкриминирано
от В.С.В., ЕГН********** престъпление
по чл.343,ал.4 във вр. с ал.3, предл.
ІІІ и V, б.“б“, предл.І във вр. с ал.1, б.“в“ и чл.342, ал.1 НК и
2/ В размер на 250 000,00лв.,
дължими й се в обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
преждевременната загуба на фактическия й съжител
- Б.М.Л., ЕГН**********, починал на 8.І.2016 в резултат
на телесни увреждания, причинени му на 31.VІІ.2015г. при ПТП, признато с вл. в сила на 19.ХІІ.2019г.
Присъда на №50/12.Х.2016г. на РОС за инкриминирано от В.С.В., ЕГН********** престъпление по чл.343,ал.4 във вр. с ал.3, предл. ІІІ и V, б.“б“,
предл.І във вр. с ал.1, б.“в“ и чл.342, ал.1 НК.
Сумата по обезщетението за
смъртта на М. Б.ова М. се претендира ведно със законна лихва, считано от дата на
деликта -31.VІІ.2015, а по
обезщетението за смъртта на Б.М.Л.,
считано от дата на смъртта му-8.І.2016 до окончателното й изплащане.
В исковата си молба, като
обстоятелства, предпоставящи основателността на исковите ѝ претенции, ищцата твърди:
- качеството си на пряк законен
наследник на починалата на 31.VІІ.2015 М. Б.ова М., нейна
дъщеря и единствено дете; естествената биологична и емоционална близост с детето
- качеството си на фактически
съжител на починалия на 8.I.2016 Б.Л. – баща на детето М., с
когото относимо към дата на деликта е живяла на съпружески начала; фактическа и
емоционална близост със същия;
- преживени от внезапната преждевременна смърт на детето и фактическият ѝ съжител болки и страдания, силен емоционален стрес,
непрежалима мъка, депресия;
- наличие на влязла в сила
присъда, с която причинилото смъртта на близките ѝ ПТП е признато за престъпление по чл.343, ал.4
във вр. с ал.3, предложения 3, 4 и 5, б.“б“, предл.I във вр. с ал.1, б.“в“ и чл.342, ал.1 НК,
инкриминирано виновно под форма на непредпазливост
от В.С.В., ЕГН**********, нарушил като водач на МПС - т.а. марка "VOLVO FH
16” с рег. №В17-84 СР , визираните в чл.16, ал.1, т.1 и чл.23 ЗДвП правила за безопасност на
движението по пътищата
- наличие на валидна към дата на
деликта застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена между
ответното ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК******** и собственика на причинилия ПТП автомобил; твърди причинилото смъртта на близките
ѝ ПТП като събитие, обвързващо отговорността на ответника с
претендираното по исковете обезщетение;
В сроковете на чл.367 и чл.373 ГПК, ответникът се е възползвал
от правото си на отговори, с подаването на които:
1/Оспорва предявените срещу него
искове по основание и размер. Оспорва механизъм на произшествието и наличието
на причинна връзка между поведението на водача на увреждащия автомобил
и настъпилите за ищцата вреди; Твърди несъразмерност на претендираното
обезщетение с реално търпените от ищцата
вреди; Оспорва материално и
процесуално правната легитимация на П.К. по предявения от нея иск за
обезщетяване на вреди от смъртта на фактическия ѝ съжител - Б.Л.; Оспорва
претенцията за лихви, позовано на неоснователност на главните искове като същевременно
излага аргументи за евентуалната им дължимост не от дата на деликта, а от дата на
отправената до него застрахователна претенция;
2 / Въвежда възражение за
съпричиняване на претендираните до обезщетяването им вреди от страна, както на загиналите при ПТП лица, така и от
страна на ищцата, позовано на конкретни
нарушения на правилата за безопасност по см. на ЗДвП:
- осъществено от
пострадалия Б.Л. управление на
автомобила с невалидно свидетелство за правоуправление - в нарушение на чл. 150а ЗДвП,
- непоставен от водача на
пострадалия автомобил обезопасителен
колан-чл.137аЗДвП;
- необезопасяване на пътуващото в
автомобила дете с предпазен колан и чрез специална система за обезопасяване на
деца – съставляващо нарушение по см. на чл.137в и чл.137г ЗДвП;
- безотговорно поведение на
ищцата, допуснала управлението на автомобила и пътуването на
детето при горните нарушения и при знание на факта за невалидното СУМПЕ на
пострадалия Б. Л.;
3/ На осн.чл.219 ГПК сезира съда с искане за привличането на В.С. В. като трето, подпомагащо го в
производството лице. Обосновава интерес от привличането му с наличие на валидна
застрахователна полица; вл. в сила на
19.XII.2019г.
Присъда №50/12.Х.2016 по НОХД №251/2016
на РОС , с която на осн.чл.343, ал.4 във вр. с ел.3, предл.3 и 5, б.“б“,
предл.І във
вр. с ал.1, б.“в“ и чл.342, ал.1 НК същият е признат за виновен в инкриминиране
на процесното ПТП; наличие на визираните в чл.50 КЗ предпоставки за регресно
ангажиране на гражданската му отговорност;
В предоставеният му за
това срок, конституираният като трето, подпомагащо ответника лице В.С.В.
депозира отговор, с който оспорва предявените срещу застрахователя искове като
недоказани по размер. Въвежда на лично
основание възражения за съпричиняване на
претендираните до обезщетяването им
вреди, както от самите загинали лица, така ѝ от ищцата като родител на загиналото дете, неглижирал
задълженията си по обезопасяването му
като пътник в собствения ѝ л.а.
В с.з., лично и чрез процесуално представляващият я по пълномощие - адв. Я.С., ищцата заявява, че поддържа исковете на предявеното им основание и по размер. Оспорва като
неоснователни въведените от ответника и третото лице възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на загиналите при ПТП нейни
близки, както и за личното ѝ съпричиняване на претендираните до
обезщетяването им вреди. Претендира присъждане на доказано сторени по делото
разноски, включително и за дължимото се
на повереника ѝ възнаграждение по
чл.38 ЗА за безплатно оказаната ѝ по делото правна помощ.
В с.з., чрез процесуално представляващият го по
пълномощие-адв. Т. П., ответното
дружество оспорва предявените срещу
него искове като недоказани по основание
и по размер. Намира за опровергани от
доказателствата заявените от ищцата общност
в интереси и емоционална близост с
починалия в резултат на ПТП Б.Л.. Аргументира
становище за доказаност на въведените в срок за отговор възражения по
съпричиняване на претендираните до обезщетяването им вреди.
Твърди бездействие на ищцата по отношение на вмененото ѝ с
разпоредбата на чл.84 ЗЗД задължение за отправяне на покана за изпълнение на
парично дължимото по застрахователния договор, поради което счита за недоказана
претендираната от него отговорност за забава, считано от дата на деликта. Претендира разноски по делото.
В с.з., чрез процесуално
представляващият го по пълномощие-адв. П. С.
третото, подпомагащо ответника лице оспорва исковете като
недоказани по размер. Счита,
че размерът им не покрива предвидените в чл.52 ЗЗД критерии за справедливост
и че повдигнатите от него
възражения за съпричиняване на вредите
са доказани по своето основание и по начин, задължаващ съда да ги съобрази при
определяне размера на обезщетенията. Не
сезира съда с искане за разноски.
С
оглед предмета и размера на исковете, съдът намира, че е допустимо сезиран като
родово и местно компетентен с разглеждането им по същество.
С наведените в молбата обстоятелства, на които в петитум ищцата
позовава защитата си, съдът намира, че се касае за производство по чл. 22 КЗ
(отм.) във вр. с §22ПЗР на КЗ, в сила от 1.І.2016г. Чрез предявяване на пряк
иск, ищцата търси правата си срещу ответника въз
основа на специален закон - Кодекс за застраховането, позовавайки се изрично на
качеството си на потребители
на застрахователни услуги, по
см. на § 1 от ДР на КЗ .
Исковете
се приемат от съда за допустимо предявени, тъй като заявените до
обезщетяването им вреди се твърдят като резултат от застрахователно
събитие, настъпило при действие на КЗ(отм.). При приложение на
който, заявяването на претенцията пред застраховател не е предвидено в условие
за допустимостта им. Поради което, съдът намира за неоснователно направеното в
този смисъл възражение от ответника.
С одобреният от страните доклад съдът прие за безспорни и ненуждаещи се от доказване, както следва: факта на
настъпила при ПТП смърт на М. Б. М., ЕГН********** и обстоятелството, че тя е дъщеря,
респ. наследодател на ищцата П.К.; факта на настъпилата в резултат на същото ПТП
смърт на Б.М.Л. и обстоятелството, че
той е рожден баща на детето М.; наличието
на влязла в сила присъда, с която произшествието, довело до смъртта на М. Б. М. и Б.М.Л. е признато за инкриминирано от
В.С. В. престъпление по чл.343,ал.4 във вр. с ал.3, предл. ІІІ и V, б.“б“,
предл.І във вр. с ал.1, б.“в“ и чл.342, ал.1 НК;
При наличие на вл. в сила присъда и съответно на
предвиденото в чл.300 ГПК съдът прие за безспорни
и ненуждаещи се от доказване: вината
и противоправността като
предпоставки, ангажиращи по см. на чл.45 ЗЗД деликтната отговорност на лицето, причинило процесното ПТП, във връзка с което се твърди настъпване
на претендираните до обезщетяването им вреди; Безспорно и ненуждаещо се от доказване е наличието на валидно
сключен към дата на деликта договор за застраховка „гражданска отговорност“ между
ответното застрахователно дружество и собственика на причинилия процесното ПТП
т.а.; В съвкупността си приетите за
безспорни и ненуждаещи се от доказване факти са достатъчни щото да обвържат договорно
ответника със задължението
за обезщетяване на пострадалите за
настъпилите от деликта вреди . Спорът се свежда до наличието на
активната материално-правна легитимация на ищцата, наличието на
причинно-следствена връзка между вредите и процесния инцидент, механизма на
ПТП, наличието на съпричиняване от страна на починалите и от самата, пострадала
от смъртта им ищца; спорен е и размерът на обезщетенията, които ответникът счита за
прекомерно завишени с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите
условия на живот.
Обсъдени в съвкупност
и във връзка с процесуално заявеното от страните поведение, доказателствата по
делото дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа
обстановка:
По делото не се спори, а и от
доказателствата се следва (вж. удостоверения за родствени връзки и наследство на л.л. 38 и
177 ), че детето М. е родено
на 9.IV.2007
при доказан произход по баща Б.Л. и от ищцата като нейна майка.
В
обяснения, депозирани в с.з. по
реда на чл.176 ГПК (л.л.184-187),
ищцата твърди, че връзката ѝ с Б.датира от ученическите им години. През
2004г., след завършване на средното си
образование двамата заживели фактически на съпружески начала в дома на неговите родители в гр.Ветово. От
това фактическо съжителство през 2007г. се ражда и детето М..
През 2007г. Б.бил приет като
студент-задочно обучение в Минно геоложки институт- гр.София, което налагало периодично отсъствията му от дома за пет
годишния обучителен период години. От тези години датира познанството и
приятелството му със св. Г. Д.(вж.показания (л.л.229-230).
Последният свидетелства, че от тези години датира и познанството му с П.. Декларира, че близостта му с двамата го
е поставяла в ситуации на съпричастност на щастливите им моменти, на
преживяванията им по повод раздялата им, на начина, по който П. преживява
загубата на детето и Б..
Ищцата обяснява:“ Живеехме в неговото жилище с родителите
му Т. и М.… Живеехме в едно домакинство,
в едно жилище, всички заедно до 2011г да кажем, защото той тогава беше започнал да следва в София и
тогава, така да кажем се увлече по Вяра … и съответно тя забременяла“ . От
приложеното като доказателство на
л.178 У-ние №109818 на Община Варна е видно, че на 27.V. 2011г. е родено детето Преслава с
установен произход по баща- Б.Л. и майка Вяра Л.. Същото е вписано в
приложените като доказателства удостоверения като законен наследник на Б.и
еднокръвна сестра на М..
Ищцата обяснява: “Той
реши да се жени, но аз останах да живея у тях с родителите му, за да не наруша
психиката на детето(визира М.) … Никога не сме
имали брак. Този въпрос никога не е стоял като проблем в отношенията ни. ..М. 2011г.
беше на три години. Той участваше в процеса на отглеждането ѝ…, винаги се
е чувал с М., винаги сме комуникирали…По това време осъществявахме контакти по повод общото ни дете.
.. той си идваше да види детето и е
оставял винаги средства за нея Не сме имали спорове за издръжката, за
родителските права .. живеех в неговото жилище , с майка му и баща му ..“ В подкрепа на тази част от обясненията на ищцата са
показанията на разпитаните като свидетели
М. и Т. Л., родители на Б., съответно баба и дядо на М.(вж. на л.251-253).
Предвид установеното в дома им съвместно
съжителство и родствената им връзка с пострадалите, в показанията си М. и Т.
Л. свидетелстват за лично възприети от тях факти и обстоятелства, свързани с
отношенията на сина им с П., причината за тяхната раздяла, отношението и грижите им към детето, за състоянието на ищцата след трагичния за всички тях
инцидент. Вчетената относимост на обясненията със свидетелските показания
предпоставя кредитирането им от съда в тяхната съвкупност.
Поотделно и в съвкупността на останалите доказателства, показанията на св.св. Г. Д., Т.М. и М. Л.
сочат на това, че от 2011г., когато сключва брак с майката на
втората си дъщеря, Б.установява местоживеенето си в гр. Варна, където започва и до кончината си работи като минен инженер в
манганова мина Оброчище.
Ищцата
обяснява: „Бях наранена, предадена от факта, че е сключил брак с друга жена и
за това, че има друго дете, но не съм се опитвала да се намесвам и да го
разделям…След като сключи брак не сме живели заедно. От 2011 до 2013г. не сме
живели заедно..2011-2013 е периода, в който не сме съжителствали. Това е
периода, в който той сключи брак и съответно прекрати брака с развод..През 2013
прекрати брака си“ В приложеното като доказателство
удостоверение за наследници на Б.е отразено, че относимо
към дата на кончината му същият е със
статус „Разведен“. В
подкрепа на обясненията, депозирани от ищцата във
връзка с причините и периода на раздялата ѝ с Б., за това как е приела
тази раздяла и подържал ли е в този
период Б.връзка с М., са показанията на св. Т.М. и св.Д., и двамата без родство, както със страната, така и с пострадалите нейни близки (вж. на л. 188 и л.229) .
Ищцата обяснява:“ …имахме (визира Б.)
общ бизнес свързан със земеделие.. нямаше как сама да се справям физически…
Майка му и баща му бяха привързани към
малката и тогава предложиха да остана в къщата, за да могат да ми помагат за
бизнеса и детето, защото вече бях принудена да работя…“
В годините, датиращи установената в
отношенията ѝ с Б.раздяла,
ищцата започнала работа в гр. Русе, което налагало ежедневно сутрин да излиза
от дома си във Ветово в 6-6:30ч., да пътува до местоработата си в гр.Русе с
автобус и да се прибира след работа в дома си около 18-19 часа.
Тази ѝ ангажираност не позволявала на
ищцата обективно и пълноценно да присъства в делничното ежедневие на
детето, не можела да го води и прибира от
детските заведения, в които било записано, да присъства на организираните в тях
тържества и да съпреживява изявите на детето. Това налагало то да
бъде обгрижвано, водено на ясла, а впоследствие и на градина от
своите баба и дядо по бащина линия. Този
факт се следва за установен от депозираното в показания на ангажираните от
ответника и третото, подпомагащо го в производство лице свидетели -
Д.Ц. (л.250), М.Л. и Т.Л..
Визирайки отношението си към Б.и
към причината за раздялата им, ищцата обяснява: „Аз знаех, че той ме обича и знаех, че това което
се случва 2011 ще бъде мимолетен миг….Аз знаех, че ще дойде този момент да се
върне при нас. Върна се при нас, не помня датите …, но някъде началото на
2013г. се върна във Ветово, в жилището на родителите му..той се върна след
развода в домът ни във Ветово…Той
работеше във Варна, остана да си работи
там с ясното желание ..да отидем при
него, да се съберем, да няма това пътуване, разстоянията да ни разделят и
влияят…“.
Последователно и независимо
един от друг, разпитаните по делото свидетели твърдят в показанията си, че
въпреки „забежката“ на Б., отношенията му с П. не
нарушили добрия тон, били нормални и безконфликтни. И двамата били убедени, че М.
не трябва за разбере и усети, че баща ѝ има друго семейство. По време на раздялата усилията им били насочени изцяло към това. П. приела раздялата с Б.тежко,
но с учудваща да общите им приятели психика и убеденост, че това е временно, че той ще се
върне при нея и детето. В тези си надежди тя била подкрепяна и от родителите на
Б., които явно демонстрирали, както
привързаността си към нея и детето, така и негативното си отношение към
„забежката“ на сина си Б..
След развода си Б.се завърнал
при П. и споделил с приятелите си, че е щастлив от факта, че тя му е дала
„втори шанс“. Видима била радостта и на двамата от факта, че са се събрали, че отново
са заедно, че могат да заживеят пълноценно като семейство. Познавайки ги от
годините преди раздялата, св.св. Д. и М.
твърдят, че в отношенията
си след 2013г. П. и Б.демонстрирали
зрялост, всеотдайност и грижа, както един към друг, така и към детето.
Използвали всяка възможност за да са заедно; изградили общо домакинство; споделяли
си грижата за детето; пазарували заедно
и имали общи сметки; посрещали заедно празници и ходели на
почивки.
Планирали да заживеят в гр. Варна и „обещали“ на М. „братче или
сестриче“. Непосредствено преди трагичния за тях инцидент, предприели действия
по реализиране на тези си планове: Б.намерил квартира във Варна, закупил
техника за обзавеждането ѝ и
осигурил на П. интервю за работа във Варна; През м.VI.2015 П. *** и се явила на интервюто за
работа във Варна; След завършване на
първи клас, М. била отписана
от училището във Ветово, за да бъде записана като ученичка във Варна; В
разговор с баща си Б.споделил, че ще поработи до пенсия в мината, след което ще
се приберат във Ветово за да му помагат в частния, свързан със земеделие бизнес.
В обобщение, на изложеното до тук,
съдът приема от фактическа страна за установено, че в годините, непосредствено
преди довелия до кончината му инцидент, ищцата е съжителствала с Б.Л. фактически
на семейни начала както и че М. е дете от тяхната връзка, съществувала
години преди раздялата им в периода 2011-2013г.
На 31.VII.2015г., дни след като се завърнали от
съвместната си почивка на море, Б., П.
и М. предприемат пътуване с личния си автомобил „ Тойота РАВ 4“ с рег.№Р 1608 В. Автомобилът бил управляван от
35-годишния Б.. В реквизит и съдържание
на изготвения на 31.VII.2015г.
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица (вж. л. 36) е посочено, че на инкриминираната дата пострадалият при ПТП Б.Л. е управлявал участвалия в
инцидента лек автомобил с изтекъл
на 14.V. 2014г. срок на СУМПС №*********.
На дясно отстоящата на водача
седалка пътувала П.. Детето се возело
на лява задна седалка, зад водача на автомобила. По делото се установява,
че предните и задни седалки на лекия
автомобил са били оборудвани с предпазни колани. Както бе посочено, към дата на инцидента детето е било на осем години и
по експертно събраната по делото
информация е било с нормално развито за възрастта си телосложение, с „нормална
към слаба обща охраненост“ (без конкретика в кг) и с ръст от 130см.(вж. КСМАТЕ на л.311).
С оглед категорията на
автомобила, в който се е возело детето и данните за неговите възраст и
телосложение - осем годишно, слабо и с
ръст под 150см. , обезопасяването му като пътник в автомобила е било дължимо с
една от предвидените в чл.137в, ал.2 във вр. с чл.137б ЗДвП системи-
обезопасителен колан и/или правилно
монтирано детско столче.
Оносимо на депозираното в обясненията на ищцата по чл.176 ГПК , в показанията
си см. М. Л. заявява, че за сигурността на малолетната М. е било закупено
детско столче, гарантиращо обезопасяването ѝ по време на път. По делото не се спори, а и от доказателствата
се следва за установено, че на 31.VII..2015г. столчето не е било монтирано в автомобила и че
непосредствено преди инцидента, пътуващата на задната седалка М. е била без
предпазен колан, в легнало по протежение на седалката положение и с глава,
в посока лява задна врата на автомобила.
Този факт се следва за установен от признанието, депозирано от ищцата в
обясненията ѝ по чл.176 ГПК и от заключението на назначената по делото комплексна СМАТЕ.
Относно механизма на ПТП, въз основа
на събраните доказателства и приложените такива в изисканата за послужване
преписка по НОХД №251/2016 на РОС ( нак. преписка е върната на ВтАС за
нуждите на висящото му на производство втд №400/2020) съдът прие за установено следното:
На
посочената по горе дата-31. VII.2015г.,
около 18:45 -18:50 часа, движейки се в посока Варна- Русе управляваният от Б.Л.
л.а. се намирал на км.67+216 от околовръстен път на
Разград - преди разклона за с. Гецово и бензиностанция „Пътконсулт“. Този участък от пътя е
двупосочен с обща ширина от 7,8 метра и, с десен за л.а. автомобил завой.
Пътната настилка е изпълнена от гладък
асфалтобетон, в добро към посочената дата състояние - без повреди и неравности.
Платното било разделено чрез единична непрекъсната линия М1 на две ленти с
еднаква ширина. Времето било ясно, настилката - суха,
видимостта - нормална за конкретните пътни условия. При излизане от десния
завой и непосредствено преди инцидента Б.Л. управлявал л.а. с позволената за
участъка скорост от 77,33 км/ч.
По същота
време, в насрещната за л.а.автомобил лента осъществявал движението си т.а. “Волво ФХ 16“ с per. № В 1784 СР с прикачено
към него ремарке за самосвал „Кесборер Д
17 Б” с per. № В 6150 ЕК. Превозното средство е било собственост на „СТЕНЛИ-Василев“ ЕООД. От приложените по делото доказателства, в това
число и от изготвения на 31.VII.2015г. Констативен протокол за ПТП с пострадали лица (вж. л. 36) , се следва за установено от фактическа страна, че за времето от 2. VІІ.2015 -1.VІІ.2016г. за процесния т.а. “Волво ФХ 16“ е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена от
собственика му с ответното дружество, съгл. застрахователна полица №BG22115001739255. По
делото е безспорно установено, че процесното ПТП е инкриминирано във времевия
обхват на валидно установеното с ответното дружество застрахователно
правоотношение.
На
инкриминираната дата управлението на т.а., с прикаченото към него ремарке, се
осъществявало от 19 годишния към този момент В.В.,
конституиран в настоящото производство като трето, подпомагащо ответното
дружество лице. Съответно на изискванията на чл.300 ГПК за съда в това
производство се следва за безспорно установено, с вл. в сила осъдителна
присъда, че с оглед възрастта си Василев не е имал правоспособност за
управление на автомобил от категорията
на процесния такъв.
Непосредствено преди инцидента Василев е осъществявал движението на т.а. по прав
участък със скорост от 86 км/ч. По
същото време пред управляваната от него композиция, в неговата лента и посока на движение в
колона се придвижвали други три МПС –
един л.а. и два микробуса. По средата на платното и пред колоната от автомобили
се придвижвал велосипедист.
Възприемайки велосипедиста, непосредствено
движещия се след него л.а. намалил скоростта си и спрял, тъй като движещите се в насрещна лента
за движение автомобили не позволявали безопасното му изпреварване. След него поетапно спрели
и водачите на микробусите. В момента, в който забелязал, че движещите се пред
него МПС намаляват скоростта си, управляваният от Василев товарен автомобил се
намирал на дистанция под минимално
допустимата и безопасна такава от 52,44
м, позволяваща спирането на т.а. без опасност за сбълъсък с движещите се пред него МПС. За да избегне сблъсъка Василев отклонил товарната
автокомпозиция вдясно по посока на движението си. В резултат, на което автомобилът му навлиза в насрещната лента за
движение и удря управлявания от Б.Л. л.а.
Допуснатото от Василев
нарушение на чл.23 ЗДвП – неспазена дистанция, е прието като обективен елемент
от съставомерността на престъплението по
чл.343,ал.4 във вр. с ал.3,
предл. ІІІ и V, б.“б“, предл.І във вр. с ал.1, б.“в“ и чл.342, ал.1 НК, в
извършване на което е признат за виновен с вл. в сила 19.XII.2019г.
Присъда №50/12.Х.2016 по НОХД №251/2016 на РОС.
Въз основа на доказателствата,
ангажирани по делото и съдържащи се в изисканата за послужване преписка по НОХД№251/2016 по опис на РОС, в заключение (л.266-312 сл.), в атотехническата си част назначената по делото експертиза
установява, че сблъсъкът между двете МПС
е осъществен в лента за движение на лекия автомобил към момента, в който последният е излизал от
десен по посока на движението му завой. С предната си лява част камионът на Василев
удря и избутва лекия автомобил в тревистата част извън пътя, вдясно по посока
на движението му. Установява се, че сблъсъкът е станал в обсега
на десния за лекия автомобил завой, поради което водачът му е бил в състояние да възприеме възникналата на
пътя му опасност едва в момента, когато
товарният автомобил вече се е намирал в
неговата лента за движение и в опасната му зона за спиране от 62,9м. Което
означава, че като водач на л.а., пострадалият Б.Л. не е имал техническа
възможност да избегне сблъсъка с т.а. ,,Волво FH16“ чрез аварийна маневра. Факт,
изключващ с категоричност поведението му на водач като съпричиняващо настъпилия
вредоносен резултат и установяващ
поведението на водача на застрахования при ответника автомобил като единствена
причина за ПТП и за смъртта на пътуващите в л.а. Б.и М..
Сблъсъкът между двете,
участвали в процесното ПТП превозни
средства се е осъществил за т.а. челно, в преден ляв ъггъл на кабината му , за
което сочат установените при оглед на произшествието деформации в предна броня,
ляв фар и мигач, предна лява гума, маска и пр. За лекият автомобил ударът е ляво страничен,
„простъргващ“ по протежение на цялата му лява страна, в зона на която
попадат мястото на водача и задната седалка,
на която към момента на удара се е намирала
главичката на полегналото
дете.
Експертизата установява, че в резултат на удара всички детайли от лявата
страна на лекия автомобил са силно деформирани по посока на ударния импулс -
навътре към купето, докато телата на пострадалите са продължили движението си в
обратна посока-напред и вляво към
деформиращите се детайли от лява вътрешна страна на автомобила, видно и от
непосредствено изготвения на местопроизшествието снимков материал (вж.сн.1 на стр. 4 от заключението).
При последващото завъртане на автомобила около оста му, телата на пострадалите
са отхвърлени по посока на
въртенето-назад вдясно. Факт, обясняващ изпадането на детето в багажника на колата
и положението на тялото му, в което е намерено след инцидента.
Според автоексперта основната
причина за настъпване на разглежданото ПТП е, че при управление на товарната
автокомпозиция, състояща се от т.а.,,Волво FH16“ с per. № В 1784 СР с прикачено
към него самосвално ремарке „Кесборер“ с per. № В 6150 ЕК, по път с две ленти
за насрещно движение, водачът В Василев е пресякъл единичната осева линия M1 и е
навлязъл внезапно в лентата за насрещно движещите се ППС. Това поведение на
водача се дължи на обстоятелството, че той не е спазил необходимата безопасна
дистанция от движещото се пред него МПС, което не му е позволило да спре
безконфликтно след него. Неправилната преценка за безопасната дистанция се обуславя
от факта, че Василев не е притежавал правоспособност за
управление на тежкотоварен автомобилен състав, при който спирачният път
(опасната зона на спиране) е относително по-голям отколкото при леките и
лекотоварните автомобили.
По делото се следва за
безспорно установено, че смъртта на М. и Б.е настъпила в резултат
на ПТП, виновно и противоправно
причинено от подпомагащия ответното дружество Василев .
М. е починала на място в
резултат на получените при ПТП и
несъвместими с живота увреждания в областта на главата - открита тежка черепно
мозъчна травма. В заключение, назначената по делото КСМАТЕ сочи като причина за причиняването ѝ -удари, нанесени в тази част от тялото директно и с голяма кинетична сила с/върху твърди тъпи, тъпоръбести и с
остър/режещ ръб премети. Тази тежка,
причинила смъртта на детето открита
черепно-мозъчна травма е в пряка причинно- следствена връзка с
настъпилото ПТП. Факт, следващ се за установен с признаването му като елемент
от съставомерността на деянието, за което водачът на застрахованото при
ответника МПС е признат за виновен и осъден с влязлата в сила на 19.XII.2019г.
Присъда №50/12.Х.2016 по НОХД №251/2016 на РОС.
При тези, установени от
автотехническата част на експертизата данни, СМЕ заключава, че травмите, установени
при аутопсията на починалата на
място М. са получени по механизма на директен удар, противоудар и сътресение на
тялото. И двете вещи лица са категорични, че механизмът на получаване на несъвместимите
с живота на М. увреждания - в ляво теменна
и лицева част на главата са последица от простъргващите, нанесени от
товарния автомобил директно по лява част на лекия автомобил удари. Както в заключение, така и в с.з. експертите с категоричност заявяват, че при установения механизъм на ПТП –странично ляво
за увредения автомобил, получената от детето черепно мозъчна травма е била
неизбежна независимо от това, дали като пътник в автомобила е било обезопасено
или не с поставянето на колан или детско столче. Категорични са, че травмата, довела до
леталния за детето изход е резултат от удара, директно нанесен от товарния автомобил на мястото, където то е
пътувало, а не от последвалото по инерция придвижване на
тялото му и в резултат от удари в
предмети от вътрешността на автомобила. Обезопасяването му с колан и/или детско
столче би довело до фиксиране на тялото му за седалката, но не би предотвратило причиняването на фаталните
за живота му наранявания в областта на главата.
От доказателствата по делото се
следва за безспорно установено, че непосредствено след сблъсъка между двата
автомобила, Б.Л. е бил жив, но в тежко, с опасност за живота му състояние, наложило транспортирането му по спешност до болницата в
Разград. Изваждането на тялото му от
автомобила било затруднено предвид деформациите, видимо нанесени на купето по предна лява
врата(вж.
на стр. 4 от заключението).
Въпреки проведеното му лечение, медицинско обслужване и наблюдение на 8.I.2016г., след близо шест месечна кома същият
почива. С влялата в сила на 19.XII.2019г.
Присъда №50/12.Х.2016 по НОХД №251/2016 на РОС смъртта му е приета от
обективна страна за съставомерен признак на престъплението по чл.343,ал.4 във вр. с ал.3, предл. ІІІ и V, б.“б“,
предл.І във вр. с ал.1, б.“в“ и чл.342, ал.1 НК, за което водачът на застрахованото при ответника
МПС е признат за виновен и осъден. За съда в това производство, по императив на чл. 300 ГПК така постановената присъда е задължителна и се ползва със сила на пресъдено нещо
относно предпоставките, с характер на елементи от състава на предвидената в
чл.45 ЗЗД деликтна отговорност.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, вкл. и намиращите се такива в изисканата за послужване нак. преписка и предоставената му по случая медицинска
документация, в.л. д-р Д. В. установява следното: В резултат на
претърпяното ПТП, водачът на лекия
автомобил- Б.Л. е получил съчетана травма на глава, гръден кош, корем и горен
ляв крайник, с
развили се усложнения и будна кома, което обуславя постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота на пострадалия. Съденият лекар установява, че
видимите и последващо установени при хоспитализацията му вътрешни увреждания,
са резултат от удари, с/върху твърди тъпи, тъпоръбести и с
остър/режещ ръб премети нанесени на Л. по механизма на директен удар,
противоудар, сътресение на тялото и притискане.
Като най- тежко изразена по степен е била нанесената в областта на
главата травма, доказана като причина за безсъзнателното и продължило близо шест месеца коматозно състояние, респ.
като причина за смъртта му.
Експертизата заключава, че причина за
смъртта на Б. Л. е тежката черепно-мозъчна
травма, обусловила развитието на менигоенцефалит - гнойно възпалителни процеси
в меките мозъчни обвивки, мозъчното вещество с некроза на мозъчния паренхим,
мозъчен хидром, двустранната гнойна бронхопневмония, довели в съвкупност до
развитието на сепсис - навлизане на болестотворни причинители в кръвното русло,
която е и непосредствената причина за смърт. В хода на своята еволюция тежката
черепно-мозъчна травма се е усложнила с развитието на посттравматична
хидроцефалия, двустранна бронхопневмония, менингоенцефалит, сепсис, вкл.
тромбоза на вените на десния крак. В този смисъл между травматичните увреждания
- тежката черепно-мозъчната травма, гръдна и коремна травми, настъпилите
усложнения от тяхното възникване, като резултат от настъпилото ПТП и смъртния
изход е налице пряка причинно - следствена връзка.
В отговор на поставения им и
релевантен за изхода на делото въпрос относно наличието на поставен от
пострадалия Л. към момента на ПТП предпазен колан, вещите лица отговарят с
категоричност, че при установеният от
тях механизъм на ПТП (нанесен
със сила директен простъргващ удар по
протежение лявата страна на лекия автомобил, в обхвата на която попада и мястото на водача му) настъпилите за Л. и
довели до смъртта му телесни повреди, са били неизбежни, независимо от това
дали към момента на получаването и е бил обезопасен или не с намиращия се в
автомобила триточков предпазен колан.
По делото се следва за безспорно установено, че Л. е бил приет по спешност в МБАЛ Разград в „тежко общо коматозно състояние“, поставящо жизнените му функции изцяло и напълно в зависимост от проведената му терапия – изкуствена белодробна вентилация и непрекъснато лекарско наблюдение в болнично заведение. Настъпилите за здравето му усложнения –гнойно възпалителни процеси в меките мозъчни обвивки, некроза на мозъчния паренхим, двустранна гнойна бронхопневмония се сочат като предвидими и закономерни от медицинска гледна точка последици от получената при ПТП черепно мозъчна травма. В съвкупността си уврежданията и настъпилите усложнения са довели до развитието на сепсис, приет в смъртния акт като причина за смъртта му на 8.I.2016г.
В резултат на причинените му при ПТП телесни
повреди, в продължение на близо шест месеца Л. е бил в хронично вегетативно състояние- обездвижен в
легнало положение, от което получил и декубитални рани. В това си
състояние Л. е бил поставен в пълна зависимост от чужда грижа, което от своя страна налагало ежедневния
престой на неговите близки до болничното му легло.
Във връзка със състоянието и дължимите се на Л. грижи, по реда на
чл.176 ГПК (л.186) ищцата
обяснява: „ В този период дори не
можах да се отдам на мъката си за
детето, защото трябваше да се боря за Б.. Всеки ден пътувах Ветово- Разград , за да съм до него и да видя
как се грижат за него. Може би 4 месеца е бил в реанимация..Там не допускаха
никой освен близките.. Петият
месец се наложи хирургична намеса, тогава беше на самостоятелно дишане. …. От
залежаването имаше декубитална рана В
хирургичния блок трябваше да има човек,
който да го обгрижва и този човек бях аз…изкарах почти един месец в болницата
при Б.Понеже той беше на трахеокомия, аз поръчах специален апарат, с който
трябваше да се науча да боравя, за да може той да живее. Този апарат се вкарва
с една сонда и ..трябваше да почиствам дробовете му, за да може да диша, да
живее. Нямах право на грешка. Нямах друг избор. Когато правех това изпитвах
вяра в себе си, че ще му помогна, че ще оцелее.“
Когато от болницата в Разград
ѝ съобщават, че не могат да направят нищо повече за Б., ищцата установява
връзки със завеждащия неврохирургия в болница „Св.Анна“гр.Варна; осигурява линейка
за транспортирането на Б.до варненската болница; Във връзка с престоя във варненската болница ищцата обяснява:“ В
„Св.Анна“ ни беше подсигурена стая, само аз и Б.в стаята. За миг не съм се
поколебала да замина с него и да остана колкото е нужно. Във Варна бяхме около
месец. Разходите за това лечение основно съм ги поемала аз.“
За този период от живота на П., за
грижите, които е полагала и за състоянието, в което се е намирала след
злополуката с детето и Б., страните ангажират гласни доказателства.
Според показанията на ищцовата свидетелка-
Т.М. П. проживяла много тежко случилото
се ;
била съкрушена от смъртта на детето, с което приживе имала силна
връзка; упреквала се, че е останала жива; видимо и драстично отслабнала;
нарушил се сънят й; изпаднала в дълбока депресия и по лекарско предписание в продължение на
две години приемала антидепресанти; получила хормонални смущения; след смъртта на детето я крепели
единствено грижите по Б.и надеждата, че той ще се оправи;
В ежедневните си посещения при Б.била придружавана от неговия баща - св.М. Л.,
който ѝ бил и морална подкрепа;
Свидетелката М. твърди да е
очевидец на ежедневните грижи, които П. полагала за Б.: приготвяла му специална
храна, защото се хранел чрез сонда; закупувала му всички, необходими за
лечението консумативи - лекарства, памперси, подлоги; правела му масажи,
обръщала го; била до Б.денонощно до
степен на физическо и психическо изтощение; Редовно посещава и обгрижва гробовете на М. и Б.. През 2020 г.
П. сключила брак, но не можела да прежали близките си, чиито гробове и
до днес посещавала, и обгрижвала редовно.
В показанията си св. Д. сочи, че след
инцидента поддържал връзка с П.. От нея се информирал за състоянието на приятеля си Б.; Така разбрал, че до кончината му тя е била
непрекъснато до него; периодът бил тежък
за нея; в инициираните от него телефонни
разговори усещал изнервеност в гласа на П.; Когато я видял на погребението на Б.тя
била видимо отслабнала „свършила се“, нервна, смазана и с неадекватни, объркани
в дадена ситуация реакции; била на антидепресанти; при срещите им говорела само
за Б.. Почитала паметта на близките си
на Задушница, посещавала гробовете им. Знае, че към днешна дата П. е сключила
брак ;
В показанията на св. Св. М. и Т. Л.,
обяснимо с близката им родствена връзка с пострадалите, съответно техен син и
внучка, се долавя личното им отношение,
болка и страдание от случилото се, „присвоявайки“ си мъката и непрежалимостта
по загубата им. Въпреки това, същите свидетелстват обективно
за ежедневно полаганите от П. грижи за Б..
Въз основа на обсъдените
доказателства, в обобщение съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че ищцата легитимира
качеството си на фактически съжител на починалия на 8.I.2016г. Б., който е и баща на
единственото ѝ дете М., починало на 31.VII.2015г; Доказана от фактическа страна е
близостта й с Б.и М. непосредствено преди злополучния за тях инцидент; доказано
от фактическа страна е обстоятелството, че смъртта на М. и Б.е резултат на несъвместими с живота им увреждания; че довелите до
смъртта им увреждания са получени на 31.VII.2015
при ПТП; че довелото до смъртта им
ПТП е виновно и
противоправно причинено от
конституираният като трето лице помагач Василев
при управление на застрахования при ответното дружество товарен
автомобил;
От съвкупността на доказателствата, при
отчетената по горе относимост на същите
към депозираните по реда на чл.176 ГПК обяснения на ищцата, се следва за безспорно установено от
фактическа страна, че непосредствено
преди инцидента между нея, Б.и М. са съществували отношения на обич и
привързаност; били са щастливи; изпълнени с надежда и планове за съвместното си бъдеще – за дом, за работа; за
образованието на М.; за второ дете. Всичко това е било реално и
осъществимо до датата, на която животът
на М. и Б.е отнет внезапно поради безотговорното поведение на водача на
т.а. Загубата на двамата;
обстоятелството, че е била очевидец на отнелото живота на детето ѝ
произшествие; че в продължение на месеци
е била свидетел на агонията на Б.; че в продължение на месеци се е борила
физически и психически между надеждата за оцеляването му и мисълта, че ще го загуби са събития, разтърсили и променили
в негативен аспект начина ѝ на живот; Житейски логично и нормално
е загубата на детето и на фактическият
й съжител, да са причина за преживените от ищцата- емоционален и психологически
стрес довели до установеното от доказателствата състояние на депресия,
обърканост, загуба на тегло и сън непосредствено след инцидента.
За безспорно установени от
фактическа страна, включително и по признание на ищцата, съдът приема, че на датата на деликта М. и Б.не са
били обезопасени, съответно с детско
столче и предпазен колан, в нарушение на съотвметно
предвидените в чл.137аЗДвП, чл.137в и
чл.137г ЗДвП правила.
Приложеният и неоспорен като
доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения и в съответствие с изискванията на НАРЕДБА №Iз - 41/
12.I.2009
г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд в образеца по
приложение № 1 от Наредбата при посещение на мястото на описаното в него
пътно-транспортно произшествие. Горното предпоставя дефинирането му като официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК документ, ползващ се с материална
доказателствена сила относно удостоверените в него факти (така Решение № 227 от 12.02.2014 г. по т. д. № 769/2012 г.
на I т. о., Решение № 32 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3335/2015 г., III
г. о.).
Съобразявайки горното, съдът приема за доказано от фактическа стана, че
на 31.VII.2015г.
пострадалият Л. е управлявал л.а.
изтекъл на 14.V. 2014г. срок на СУМПС №*********- факт, документиран в
цитирания по горе Констативен протокол и сочещ на допуснато по м. на ч.150а
ЗДвП нарушение.
Въз основа така приетата фактическа
обстановка, съответно на заявената с
иска защита, както и на въведените в срок възражения за съпричиняване на претендираните до обезщетяването им вреди от
самите пострадали, в това число и от ищцата, от правна страна съдът приема
следното:
На основание чл. 300 от ГПК, в настоящия
процес следва да се приеме за установено със сила на пресъдено нещо, че по
отношение на третото лице В. Василев са налице кумулативно изискуемите се за
съставомерността на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД предпоставки: налице е
деяние, осъществено от прекия
извършител противоправно и виновно при условията на непредпазливост, в резултат
на което е причинена смъртта на двете
лица-малолетната М. и 35 годишния Б..
От което и в съвкупност с докладваната по горе Застрахователна полица
№BG22115001739255, доказваща безспорно наличието на валидно установени с
ответника отношения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ , на осн.чл.22 КЗ(отм.)
се следва ангажиране на договорната отговорност на последния за обезщетяване
на ищцата, като пострадал от деликта потребител на застрахователната услуга.
Ищцата предявява,
пряко срещу застраховател, осъдителен иск за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане,
претърпени в резултат на настъпване на
застрахователното събитие, причинено от деликвент, чиято гражданска отговорност
е застрахована по договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". Правното основание на иска е чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), във връзка с чл. 223,
ал.1 от КЗ (отм.), във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, защото покритото със застраховката събитие е настъпило при действие
на КЗ(отм.). Доколкото провеждането
на процедурата по чл. 380 от КЗ би имала значение за
допустимостта на иска по чл. 432 от КЗ (предвид изричното правило на чл.
493, ал. 3 от КЗ) съдът приема, че спрямо процесното застрахователно
правоотношение следва да се прилагат разпоредбите на отменения Кодекс на
застраховането, тъй като от представената от ищцата полица е видно, че
договорът за застраховка "Гражданска отговорност" със собственика на
„виновния“автомобил е сключен на дата 1.VІІ.2015г., която
предхожда влизането в сила на новия КЗ. Съобразно разпоредбата на § 22 от ПЗР на закона, в която се включва
и текста на чл. 226, уреждащ прекия иск срещу
застрахователя, за заварените от действащия кодекс застр. правоотношения приложение намират правилата на част четвърта
от КЗ (отм.).
Исковете си ищцата
предявява като майка и законен наследник на загиналата при ПТП М., и в
качеството си на фактически съжител с починалия в резултат на същото ПТП баща
на детето-Б.Л.. В отговор на
оспорената от ответника легитимация на ищцата по втория от исковете, от правна
страна съдът намира следното:
С Тълкувателно решение № 1/2016
г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, което е
задължително за съдилищата, съгласно чл. 130 ЗСВ. е
изяснено, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4/ 25.V.1961
г. и Постановление № 5/24.XI.1969 г. на Пленума на ВС, а по изключение и всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Кръгът на лицата,
които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и
обхваща най-близките роднини като низходящи възходящи и съпруг на почивалия .
С Постановление № 5/24.XI.1969 г. на Пленума на ВС, неизгубило знаението си на
задължителна за съдилищата практика, е
определено, че право на обезщетение за неимуществени вреди има и лицето, което
е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без
да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
противоречи на правилата на морала." В случая ищцата не се е позовала на друг вид близка връзка,
а се е позовала именно на съпружеско фактическо съжителство.
При твърдение за наличие на
връзка, основана на съпружеско съжителство, така както е посочено в исковата молба,
в тежест на ищцата бе да докаже: на първо място фактът на претърпени
неимуществени вреди като лице, което освен, че е било в интимна връзка с
пострадалия Л., е живяло фактически трайно в едно домакинство с него,
независимо от местоживеенето на лицето; поддържане на общност в отношения от материален и нематериален
характер като съвместна грижа на
съжителстващите лица, както едно за
друго, така и за доказано роденото от съжителството им дете; да докаже,, че
освен емоционални и духовни отношения с починалия, е имала и общо домакинство,
общи икономически отношения, свързани с полагане на общи усилия за задоволяване
нуждите на семейството и осигуряване на неговото благополучие. Т. е. , съвместен
общ стремеж за осигуряване на средства за семейството,
взаимност и обща грижа един за друг. На доказване подлежи общността между
лицата, общото им управление на домакинството, общи планове и осъществяването
им, общо съпреживяване на различни събития.
От проведения по горе доказателствени анализ
се следва за безспорно установено, че значимите
и правно релевантни за изхода на делото факти
се явяват доказани по начин, легитимиращ ищцата като фактически съжител на Б..
От което и по регл. на задължителното за
съда Постановление № 5/24.XI.1969 г. същата
е в правото си да претендира обезщетение
за доказано претърпените от смъртта му вреди. Предвид това са
неоснователни възраженията на ответника за липса на активна материално-правна
легитимация на ищцата по отношение на претендираните до обезщетяването им болки
и страдания от загубата на фактическият ѝ съжител.
Факт е, че в периода 2011-2013 поради сключения от Б.гр. брак двамата са заживели разделно, в отделни
домакинства. Но също така, безспорно
установен по делото е и факта че в рамките на тези две години, усилията на ищцата
са били насочени към запазване на близостта в отношенията им; не е преставала да
вярва, че той е свързан с нея и детето, и че ще се върне един тях при тях. От
показанията на свидетелите-очевидци на тяхната връзка, в това число и
родителите на Б., се установи по безспорен начин, че с вярата и силата на характера си, в този,
безспорно неприятен за нея период, ищцата е успяла да запази добрия тон в отношенията си с Б., така щото въпреки брачната си връзка той да
не прекъсва отношенията си с нея и
роденото от съжителството им дете. И то по начин, че детето да не разбере , че
той има друго семейство. Установява се ,
че бракът на Б.е просъществувал кратко и че след прекратяването му, относимо и
към дата на трагичния за него инцидент,
той, П. и М. отново са заживели като семейство, с планове за съвместното
си бъдеще и с конкретно предприети в
тази насока действия. Само по себе си, поведението
на ищцата след инцидента, грижите които
се доказа, че е полагала за него,
превръщайки в мисия борбата за живота му в продължение на месеци, свидетелстват за отношенията
им като такива между съпрузи, както и за близост, обуславящ преживяното като
търпими от нея болки и страдания.
В обобщение на изложеното дотук, от
правна страна съдът приема исковете за доказани по основание. По делото са установени всички елементи от
фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) , обосноваващи пряката отговорност на
застрахователя - ответник по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност".
При установените факти и направените
по - горе изводи, повдигнатият съдебен спор в настоящия процес се концентрира
върху размера на платимото по справедливост обезщетение и е ли е налице
съпричиняване от страна на пострадалите за настъпване на претендираните до
обезщетяването им вреди.
За да се произнесе по размера на
дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - настоящият състав
съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - за този тип вреди,
обезщетението се определя от съда по справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968
г., което не е загубило действието си и към момента на настоящия съдебен акт,
справедливостта като критерий за определяне размера на справедливо обезщетение
при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно
съществуващи конкретни и преценени в
тяхната съвкупност обстоятелства - обем , характер и тежест на уврежданията, интензитет и продължителност на търпимите болки и страдания, физическите и
психологически последици за увредения.
Преждевременната и нелепа загуба
дете, при установена от док. анализ пълноценна по съдържанието си връзка между него и ищцата като негова рождена
майка, обусловя настъпилите за последната и
претендирани до обезщетяването им болки и страдания. Детето от раждането си е било обгрижвано от
нея. Към дата на смъртта си то е на
възраст, обуславяща биологично зависимостта му от майчината грижа
и любов. Каквито, от събраните делото
доказателства де следва за установено, че ищцата му е отдавала безрезервно. Тя е била
тази, която за да съхрани психиката и
емоционалния свят на детето, преодолявайки личните си настроения и
разочарования, е направила така, че то да не усети в
ежедневието си липсата на своя баща, да не изпита разочарованието от факта, че
той е създал друго семейство.
В случая, от показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява безспорно, че връзката между ищцата
и починалата при процесия пътен инцидент
нейна дъщеря е била изключително силна и изпълнена със съдържание: била е горда
с успехите на своето дете; очаквала е първият
му учебен ден. възлагала е големи надежди за бъдещето му; прекарвали са заедно свободното си време и почивки; живели са
заедно в едно жилище, изобщо атмосферата в семейството им била топла и
сърдечна. Прекъсването на тази връзка по неочакван и изключително стресиращ
начин, е причинил голямо и непреодолимо
страдание на ищцата като родител, обективно изразило се в отношението ѝ към
живота- преживян емоционален и
психически стрес, изпадане в депресивно
състояние, загуба на апетит и драстично отслабване, загуба на сън;
спонтанни реакции на скръб,
неадекватност за време и място.
Заявеното в показания на бабата
дядото на детето, относно това че ищцата не го водела и вземала
от градина, както и че не
присъствала на детско-градинските му тържества, не сочи
на неглижиране и субективно отношение на ищцата към тез моменти, доколкото
изводимо от същите тези показания , тя не е можела да стори това, тъй като
работата ѝ в друго населено место я е поставяло обективно в такава
невъзможност. В съвкупността на
останалите доказателства, в тази си част показанията на М. и Т. Л. звучат
изолирано и не опровергават доказаност
на съществуващата към дата на деликта близост между майката и детето.
Съобразявайки всички тези
обстоятелства, включително и позовавайки се на икономическите условия в страната
към датата на настъпване на ПТП – м.юли 2015г., действащите към този момент
лимити на отговорност и каузалната съдебна практика в подобни случаи, съдът намира
дължимото се за вредите от загубата на М. обезщетение за справедливо в размера на 180 000,00
лв. До
първоначално предявеният му размер от 250 000,00 искът следва да се
отхвърли като недоказан. Съответно на доказателствата, съдът съобрази, че ищцата
е млад човек, с перспектива за устройване на живота си в
бъдеще, включително и в личен план; доказано в работоспособна възраст; не твърди и не доказва ограничаващи
трудоспособността ѝ здравословни
проблеми. От доказателствата по делото не следва извод за нейна финансова и физическа зависимост от други
лица.
Въз основа на ангажираните от нея гласни
доказателства, съдът приема, че загубата на детето е преживяна тежко от ищцата,
в резултат на което и във време, близко до дата на деликта, същата е получила депресия, загуба на сън и
тегло. Въпреки предоставената ѝ от съда възможност, същата не е
ангажирала доказателства, от които да следва извод за необратимия характер на тези, настъпили за
психиката й последици. Самата тя сочи, че заради грижите, които е дължала и полагала за Б., „ не е могла да
се отдаде на мъката си“ по загубата на детето.
Без това да омаловажава степента
на страданията ѝ по загубата на детето, съдът приема, че с това си
признание тя доказва психика и характер, предпоставящи способност да преодолее
и да се справи с травмата. В съвкупността си, именно ангажираните от нея доказателства
установяват тази ѝ способност. Същите сочат на това, че в живота ѝ е
настъпило събитие - сключен през 2020г граждански брак, обективиращо намаляване
интензитета на доказано търпените, непосредствено след инцидента болки и
страдания.
По идентични,
изводими от горните факти съображения, съдът приема дължимото се за
вредите от загубата на Б.обезщетение за справедливо в размера на 80
000,00 лв. От събрания в хода на
делото доказателствен материал, подкрепен от показанията на свидетелите се
установява, че ищцата приела смъртта му изключително тежко –загубила сън,
тегло, изпаднала в депресия. В
пределите на заявената по реда на чл.226 КЗ(отм.) защита , с този си иск ищцата претендира до обезщетяването
им единствено ведите от загубата на Б.. От доказателствата по делото се следва за
безспорно, че по време на болничния му престой ищцата е била неотлъчно до него, обгрижвала го
е и че състоянието му е било тежко и безнадеждно, което предполага допълнително причинени на
психиката ѝ травми. Които обаче тя не е въвела в обхвата на
претендираните до обезщетяването им вреди, поради което съдът ги съобрази във връзка с доказаността на нейната активна материално правна легитимация
по този иск. Който , до първоначалния си
размер от 250 000,00лв. се явява недоказан и следва да бъде
отхвърлен. Самият характер на твърдените
от нея вреди не сочи на непреодолимостта им, а
доказано настъпилото в живота й събитие - сключен през 2020г граждански
брак, обективира намаляване интензитета на доказано търпените,
непосредствено към дата на смъртта му- 8.I.2016г. болки и страдания.
По повдигнатите от ответника въпроси за съпричиняване на вредоносния резултат от починалите лица, както и от самата ищца, съдът намира, че приносът в такива случаи
следва да бъде конкретно доказан, което означава да е установено, че такъв ще е
налице само ако именно поведението на пострадалия, изразяващо се в определени
действия или въздържане от такива, е станало причина или е повлияло за
настъпването на вредата.
В тази връзка и
обосновано от експертно събраните доказателства, съдът намира, че вменяваното в
отговорност на малолетната М., както и на ищцата като неѝн родител, бездействие по отношение на
предвидените чл.137в и чл.137г ЗДвП се явява недоказано в причинна връзка със
смъртта на детето. Като за да не нарушава логичната последователност на
мотивите си, тук съдът ще обсъди становището
си за недоказаност и на възражението за
съпричиняване на вредите от Б. Л. ,
поради допуснато от него управление на л.е. без валидно СУМПЕ,
съставляващо нарушение по см. на чл.150аЗДвП и без предпазен колан - нарушение по чл.137а ЗДвП .
По отношение на използването
на обезопасителни колани от пътуващите в МПС и тяхното значение при отчитане на
приноса на пострадалия за настъпване на вредите в практиката си състави на ВКС
се позовават на неизпълнение на законовото задължение на пътниците по чл. 137 а ЗДвП, съответно по чл.137в ЗДвП, но не като обстоятелство, което само по себе си
предпоставя намаляване на дължимото обезщетение. Изводът за принос на
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не следва да се формира само поради
установения факт, че не е ползван предпазния колан, както и не може да почива
на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, конкретно, че вредите не
биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието той е
бил обезопасен (като например: решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09
г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС,
ТК, I т. о., решение № 99 от 08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, ТК, II
т. о и др.).
В свое решение № 19/08.02.17
г. по т. д. № 50177/16 г., ІV г. о. на
ВКС приема, че не е налице съпричиняване на вредите от страна на пострадало
дете, тъй като към датата на увреждането то е било малолетно и не е могло да
формира правно валидна воля, поради което не може да се приеме, че е имало установеното от закона – чл. 137 а, ал. 1 и
чл. 137 в, ал. 1 от ЗДвП, задължение да пътува с поставен предпазен колан;
респ. – не може да се приеме, че то е
съпричинило увреждането си чрез бездействие – неизпълнявайки такова задължение.
Настоящият състав съобразява цитираните разрешения в практиката
по приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД относно необходимостта да
се провежда разграничение между поведението на пострадалия с оглед на тяхното значение за
настъпване на конкретните вреди, като намира, че в
хипотезата на обезопасяване на пътуващо в превозно средство малолетно дете
съществува детайлна уредба в ЗДвП относно обезопасителните системи за деца
според възрастта, ръста и теглото им (чл. 137 в, ал. 2 и чл. 137 б), както и
забрана за превозване на деца под тригодишна възраст в МПС категория М1
(автомобили с до 8 седящи места – чл. 149, ал. 1, т. 2, б. "а"),
които не са оборудвани със системи за обезопасяване (чл. 137 в, ал. 3), респ.
административнонаказателна отговорност на водач, който превозва деца в
нарушение на изискванията на глава 2, раздел 25, в който попадат посочените
разпоредби (чл. 183, ал. 4, т. 10).
Анализът на разпоредбите на цитираните
законови разпоредби сочи, че в конкретния случай, задължението за превозването на малолетната пострадала в оборудвано със система за обезопасяване на
деца МПС,, както и за използването на тази система (да постави предпазен колан
на детето или да му укаже да направи това, като се увери, че го е направило), е
било на неговите, пътуващи в същия автомобил родители. Неизпълнението на това,
установено от закона задължение обаче, би следвало да се отчете като
съпричиняващо деликта обстоятелство,
само при доказана пряка причинна връзка с последния. Ще рече, че получените
от М. телесни повреди не биха ѝ били
причинени в тази, несъвместима с живота ѝ степен, ако тя е била фиксирана
с колан или детско столче на мястото, на
което е пътувала.
В хода на производството бе доказано, че непоставянето на предпазен обезопасителен колан, както от
пътуващата на задната седалка М., така ѝ от пътуващия на предна лява
седалка Б.Л. не се намира в причинна връзка с търпените от тях и довели до
смъртта им телесни увреждания. В приетото от страните и съда заключение на КСМАТЕ се сочи, че механизмът на ПТП – нанесен на
лекия автомобил със сила ляво страничен, „простъргващ“ по протежение на цялата
му лява страна, в зона на която попадат
местата, на които са пътували постадалите, е доказано в пряка причинна
връзка с поучените от тях телесни повреди. И двамата пострадали са поели
нанесения отвън навътре удар с главите си; по отношение и на двамата, довелите
до леталният им изход телесни повреди са нанесени ляво теменно част на главата . Вещите лица са категорични, че дори починалите да са били фиксирани на местата, на
които са пътували с
правилно поставен предпазен колан и/или детско столче, при този голям интензитет на удара и
деформациите от лявата страна на л.а., то най-вероятно биха получили същите по
вид тежки травми, като леталният им изход отново не би могъл да се изключи.
Предвид изложеното, от
фактическа и правна страна съдът приема за недоказано възражението за
съпричиняване поради допуснато от ищцата и починалия на 8.I.2016г. Б.Л. нарушение на визираните в
чл.137а е чл.137в ЗДвП правила за
безопасност.
По същия аргумент
- липса на доказана причинна връзка между вредите и допуснатото от Б. Л.
нарушение на чл.150аЗДвП –доказано управлявал към дата на инцидента л.а. със
СУМПЕ с изтекъл срок, съдът приема за
недоказано въведеното на това основание
възражение за съпричиняване. Като в допълнение
следва да се посочи и следното:
Съгласно чл.150а ЗДвП, за да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него
МПС. Свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен
документ за правоспособност на водача, който се издава съгласно изискванията на
ЗДвП, Закон за българските документи за самоличност и издадените въз основа на
тях нормативни актове. Съгласно чл.13 от Наредба № І-157/01.10.2002 год. на
министъра на вътрешните работи за условията и реда за издаване на свидетелство
за управление на МПС, първоначалното издаване на свидетелство за управление се
извършва въз основа на служебно изпратен от регионалните отдели на ДАИ
оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя заявление
по образец и прилага описаните в наредбата документи. В чл.15 от същата наредба
е предвидено, че подмяна на свидетелството за управление се извършва с изтичане
срока на валидност, както и в случаите на промяна в данните на водача или смяна
на образеца с нов.
На следващо място, в
разпоредбите на чл.
150а от ЗДвП термина "валидно" е употребен, но отнесен само към
понятието "категория", цитирам "за да управлява МПС, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него превозно средство."
Анализирайки всичко изложено и
съпоставяйки го с текста на разпоредбата на чл. 274, ал.2 от КЗ, съдът счита,
че хипотезата на тази разпоредба касае единствено случаите, когато МПС се
управлява от неправоспособен водач, а изтичането на срока на валидност на
свидетелството за управление не прави водача неправоспособен. В конкретния
случай, видно от КППТП (на стр. 36 от делото) СУМПЕ на пострадалия
Л. е било валидно издадено за срок до
14.V2014г.
В този смисъл, съдът намира, че следва да се прави разлика между липса на
свидетелство за управление, валидно свидетелство за управление и свидетелство с изтекъл срок на валидност,
даващ основание за продължаването му. По въпроса за ефекта на изтеклия срок на
валидност на СУМПС има произнасяне и на ВКС (Решение № 170 от 17.03.2008 г. на ВКС
по т. д. № 760/2007 г., I о., ТК/, при което е прието, че изтеклия срок на
свидетелството за управление на МПС не прави водача неправоспособен, а
съставлява единствено основание за реализиране на административна отговорност.
По отношение на претенцията за присъждане на
законна лихва, съдът приема, че съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Искът е
предявен на основание чл. 226 КЗ (отм.), като се цели ангажиране на
отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се
търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно правоотношение,
тъй като такова между ищцовата страна и ответника няма. Независимо от това,
ответникът носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното
увреждане в същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител. Характерът на увреждането не се изменя, ако
искът е насочен направо срещу застрахователя. От което следва, че забавата съгласно чл. 84,
ал. 3 ЗЗД за вредите от загубата на М.
датира от датата на смъртта
ѝ -31.VIІ.2015г.
, а по отношение на Б.-считано от 8.I.2016г.
С оглед изхода на спора и тъй като
ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото,
ответното дружество на основание чл. 78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъдено за
заплати по сметка на РОС дължимата върху уважената част от иска държавна такса,
възлизаща общо в размер на 10 400,00лв.
и 795,50лв. за разноски.
При този изход от делото, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв и съобразно чл. 7, ал. 2, т.5 и т.4 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Я. Стоилов , съразмерно
с уважената част от исковете адвокатско възнаграждение, в общ размер на 8 060,00лв.( 5130,00лв +
2 930,00лв. ).
Водим от
изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал.
1 КЗ (отм.) ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.“Симеоновско шосе“№67а да заплати на П. С.К.,
ЕГН**********,*** 180 000,00лв. (сто и осемдесет хиляди лева), представляващи застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 31.VIІ.2015 година застрахователно събитие -
смърт при ПТП на дъщеря ѝ М. Б.ова М., ЕГН**********,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.VIІ.2015 до
окончателното ѝ изплащане, като до
първоначалният му размер от 250 000,00 лева, отхвърля иска на П. С.К. за обезщетяване на вреди от смъртта на детето
като неоснователен и недоказан .
ОСЪЖДА на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД, ЕИК********, да заплати на
П. С.К. 80 000,00лв. ( осемдесет хиляди лева), обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
преждевременната загуба на
фактическия й съжител - Б.М.Л., ЕГН**********, починал на 8.І.2016 в резултат
на телесни увреждания, причинени му на 31.VІІ.2015г. при ПТП, ведно със законна лихва от 8.I.2016 до
окончателното му изплащане като до
първоначалния му размер от 250 000,00лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА
като неоснователен и недоказан .
На
осн.чл.78, ал.6 ГПК ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД, ЕИК********, да
заплати ПО сметка на РОС , съразмерни на уважената част от исковете държавна такса в общ размер на 10 400,00лв. и
795,50лв. за разноски.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК******** да заплати на
адвокат Я.С., САК на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказана безплатна
адвокатска защита възнаграждение в общ размер на 8 060,00лв.
Решението е постановено при участие на В.С.В., ЕГН********** като трето
лице-помагач на ответното ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК********
Решението може да се обжалва пред
ВнАпС в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия: