Р Е Ш
Е Н И Е № 890
Гр. Пловдив, 08.03.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти граждански
състав, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Ирина Тодорова
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
5418 по описа за 2012год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.128 КТ, чл.222, ал.1 КТ вр.
чл. 328, ал.1,т.2 КТ.
Производството е образувано по искова молба
на З.П.Л. , ЕГН ********** ***, срещу “Компас Секюрити
1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.”Бунтовнишка” № 16, ет. 2, ап. 6, представляван от П.К.Б. у. .
Предявени са обективно съединени осъдителни искове
правно основание; чл.128, ал.1 КТ и чл.222 КТ, за заплащане на сумата от общо 443,43лв.,
от която: сумата от 203,43лв., представляваща
неизплатена част от трудово възнаграждение за месеците ноември и декември
2009г. и м.януари 2010г., както и сумата от 240лв., представляваща обезщетение
за м.февруари 2010г. по чл.222 КТ вр. чл.328, ал.1, т.2 КТ за оставане без
работа един месец след прекратяване на ТД поради съкращаване в щата.
Ищецът твърди, че работил като н. п. по трудов
договор № ****по чл.114 КТ към охранителна фирма “Компас Секюрити 1” с у. П.К.Б. . Трудовия му договор бил прекратен на
чл.328, ал.1, т.2 - поради съкращаване в щата. Твърди също, че у. му дължи остатъка от трудовите
възнаграждения за месеците ноември и декември 2010г. и м.януари 2011г. Настоява
се на това, че е следвало да получи по 240лв. за всеки от тези месеци, но
получил само част от сумите, а именно: за м.11.2009г. – 53,93лв.; за
м.12.2009г. – 53,93лв. и за м.01.2010г. – 58,13лв. В резултат останали
неизплатени дължими суми съответно за м.11.2009г. – 186,61лв.; за м.12.2009г. –
186,61лв. и за м.01.2010г. – 37,87лв. Настоява се и на това, че му се дължи
обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за м.февруари 2010г. в размер на 240лв. Твърди
също и с пощенски запис от м.юни да е получил сумата от 186,66лв. Така след
като общото задължение е било в размер на 651,09лв. след приспадане на
изплатената сума от 186,66лв. е останала неизплатена сума от общо 443,43лв., ат
която 203,43лв. за трудови възнаграждения и 240лв. за обезщетение по чл.222,
ал.1 КТ. Твърди тези суми и до момента у. я П. Б. да продължава да му дължи. Въз основа на така
очертаната обстановка се иска осъждане на у. я П.К.Б. да заплати следните суми: 203,43лв., представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение
за месеците ноември и декември 2009г. и м.януари 2010г., както и сумата от
240лв., представляваща обезщетение за м.февруари 2010г. по чл.222 КТ вр.
чл.328, ал.1, т.2 КТ за оставане без работа един месец след прекратяване на ТД.
В срока по чл.131 ГПК, от ответника П.К.Б. е постъпил писмен
отговор, чрез п. а.Б С . В отговора
оспорва исковете по основание. Настоява се на това, че претенциите на ищеца са
основани на съществувало трудово правоотношение между него и фирма “Компас
Секюрити” ЕООД, която е била работодател на ищеца и в този смисъл като ЮЛ се
явява надлежен ответник по предявените искове, а такъв не е работодателят като
физическо лице. До колкото ответникът трикратно сочи и настоява ответник да е
физическото лице П. Б. , то намира исковете спрямо него да са недопустими,
респективно неоснователни и като такива се иска да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски в размер на 180лв. за адв.хонорар. Сочи в случай, че ищецът коригира
претенциите си спрямо ЮЛ, то съдът да вземе предвид депозирания в тази връзка
отговор по чл.131 ГПК от 02.10.2012г.
По делото е постъпил и отговор от “Компас Секюрити” ЕООД, чрез п.
а.Б С
на представителя по закон – у. я П. Б. . В отговора оспорва исковете по
основание и размер. Не оспорва ищецът да е работил по ТД сключен на осн. чл.114 КТ в периода 23.09.2009г. – 12.01.20110г. На първо място твърди, че на ищеца са
изплатени дължимите суми, като работни заплати за месеците ноември и декември 2009г. и
м.януари 2010г. Твърди изплатените на ищеца суми да са в посочените от него размери, тъй като е
работил само по 5 дни във всеки от месеците, а не по 21 дни. Що се отнася
до обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, то
твърди и то да е изплатено, като ищецът е и получил сумата от 186,66лв.
изпратена му чрез пощенски запис, която и сам твърди да е получил.
В с.з. ищецът е уточнил, че искането за трудови възнаграждения и
обезщетение по чл.222 КТ са спрямо “Компас Секюрити 1” ЕООД, като е отеглил
исковете си спрямо у. я Б. и производството спрямо него е прекратено.
Подържа исковете в тези размери установени в ССЕ.
В с.з. ответното дружество, чрез п. си а.С , оспорва исковете,
подържа възраженията.
Съдът след преценка на доказателствата по отделно и в тяхната
съвкупност приема за установено от правна и фактическа страна следното:
Установява се по делото от представения ТД №****/23.09.2009г. (л.3),
сключен на основание чл.114 КТ, подписан
от страна на работника и работодателя, че между
ищеца З .Л. и “Компас секюрити 1” ЕООД, като работодател е възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на който
договор ищеца е заел длъжността “***-****” в ответното дружество с работно
време от 40 часа или 5 дни месечно и при ОТВ от 279лв. и уговорен срок на
предизвестие при прекратяването му от 1 месец. От представеното Предизвестие
№27/16.12.2009г. (л.4) е видно работодателя да е оправил на ищеца такова на
16.12.2009г. , с което го е предизвестил че ще прекрати ТД на осн.чл.328, ал.1,
т.2 КТ поради съкращаване в щата, считано от 14.01.2010г. - връчено на ищеца
Л. срещу подпис на 16.12.2009г. Със Заповед № 3/12.01.2010г. е прекратен ТД
на З .Л. на осн.чл.328, ал.1, т.2 КТ,
считано от 12.01.2010г. Видно от копие
на Трудова книжка и направени записвания в нея от ответното дружество, ищецът
да е работил по трудовото си правоотношение и да е полагал труд от 23.09.2009г.
до 12.01.2010г. от когато е ТД е прекратен на осн. чл.328, ал.1, т.1 КТ –
поради съкращаване в щата. Тези обстоятелства не са оспорени от ответника,
който и е признал между него и ищеца да е съществувало валидно трудово
правоотношение по сключен на осн. чл.114 КТ трудов договор в периода от
23.09.2009г. до 12.01.2010г.
Видно от представените от ответника ведомости за заплати за месеците
ноември и декември 2009г. и януари 2010г. работодателя е начислявал тр.
възнаграждения за отработени от ищеца по 5 р.дни през всеки от тези месеци, в
брутни размери съответно от: 66,80лв.; 66,80лв. и 72,0лв. Същите обаче вероятно
е определил на база уговореното ОТВ (което е пропуснал да запише по размер
в съответната графа), но за пълен
работен месец, вместо според уговореното в ТД такова от 279лв. за 5 раб. дни в
един календарен месец.
По делото е изготвена и приета ССЕ на в.л. З. М., която не
е оспорена от страните, и която съдът кредитира като компетентна и
безпристрастна и основана на проверени ведомости за заплати изготвени от
работодателя за начислени на ищеца тр.възнаграждения от ответното дружество,
както и доказателствата по делото основани на сключения ТД. Съгласно І вариант на ССЕ по ведомостите за заплати на ответното
дружество и на З .Л.
са начислени трудови възнаграждения, съответно: ТВ за м.11.2009г.
-53,39лв.; ТВ за м.12.2009г. -53,39лв. и ТВ за м.януари 2010г. – 58,13лв. в
сума за получаване след приспадане на нормативно определени удръжки или общо
сумата от 164,91лв. Тези суми са получени от ищеца срещу подпис във ведомости
за заплати, което обстоятелство и сам ищецът твърди в искова молба. В. л. сочи,
че на ищеца не е начислявано обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, а при начислено и
получено брутно ТВ за м.12.2009г. от 66,80лв., дължимото обезщетение по чл.222,
ал.1 КТ след приспадане на нормативно определени удръжки да е 60,12лв.
Според ІІ-ри вариант на ССЕ на база уговореното с ТД № ****/23.09.2009г. ОТВ от 279лв. месечно са
направени от в. л. собствени изчисления за полагащите се на ищеца
възнаграждения за месеците ноември и декември 2009г. и януари 2010г. са
съответно в размери: ТВ за м.11.2009г. -222,97лв.; ТВ за м.12.2009г. -222,97лв.
и ТВ за м.януари 2010г. – 78,06лв. в сума за получаване след приспадане на
нормативно определени удръжки или общо сумата от 524,0лв. В. л. сочи, че на
ищеца не е начислявано обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, а при така изчислените
суми за брутни трудови възнаграждения от 279лв. месечно, дължимото обезщетение
по чл.222, ал.1 КТ е след приспадане на нормативно определени удръжки би
следвало да е 251,10лв.
Видно от ССЕ на 10.06.2010г. с пощенски запис на ищецът Л. е изплатена сумата от 186,66лв. като няма
данни за основанието на това плащане. В. л. е изчислило и според І вариант на
ССЕ, според начислените ТВ за процесните месеци и дължимото обезщетение по
чл.222, ал.1 КТ от 60,12лв., след приспадане на направено плащане по ведомости
в размер на 164,91лв. и с пощенски запис - 186,66лв., да е надплатена сумата в
размер на 126,54лв. А според ІІ –ри вариант на ССЕ и на база дължими ТВ за
процесните месеци от общо 524,0лв. и дължимото обезщетение по чл.222, ал.1 КТ
от 251,10лв., след приспадане на направено плащане по ведомости в размер на
164,91лв. и с пощенски запис - 186,66лв., да останала неизплатена сумата в
размер на общо 423,53лв. от която 172,43лв. за ТВ и 251,10бм. за обезщетение по
чл.222 КТ в суми за изплащане, за които няма данни да са получени до момента.
По делото не се установява, като няма данни за това да са направени
начисления от ответника за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 КТ на
ищеца. Всъщност ищецът и не твърди да е представял на работодателя
доказателства, че е останал без работа един месец след прекратяване на
трудовото правоотношение, и по специално декларация, копие от трудова книжки
или други документи удостоверяващи оставане без работа в резултат на
уволнението през следващия го един месец.
Така от горните доказателства, съдът приема за установено следното: работодателят е не изпълнил
задължението си по чл.128, т.1 КТ да начисли по ведомост за заплати уговореното
с ТД възнаграждение на ищеца Л. от по
279лв. за отработени 5 работни дни в месеца или 40 часа месечно. Обстоятелството,
че ищецът е отработил уговорените с ТД 5 работни дни в месеца е и признато от
ответника, след като е начислил във ведомост за заплати възнаграждения на ищеца
именно за отработени 5 работни дни.
От представената от ищеца тетрадка за полагани дежурства през месеците
ноември и декември 2009г. и януари 2010г., до колкото липсват имена на
подписалите за приел и предал, то няма и как да се установи дали ищецът е
положил твърдените от него часове труд, а именно: 159 часа през м.ноември
2009г.; 168 часа през м.декември 2009г. и 69 часа през м.януари 2010г. Това
обаче не и необходимо в настоящото производство, тъй като претнциите на Л. са за неизплатени ТВ според уговореното в
сключения ТД за 40 часа месечно, а това обстоятелство не само не оспорено от
ответника, но и с начисляването на ТВ за тези месеци за по 5 раб. дни във всеки
от тях по ведомости за заплати е и признато от работодателя полаган от ищеца
труд именно в 5 работни дни, съответно от по 40 часа месечно, през всеки от
месеците ноември и декември 2009г. и януари 2010г. А след като работникът е
изпълнил изцяло задълженията си да престира работната си сила съобразно
уговореното в ТД, то за работодателя е възникнало и задължение да изплати
уговореното тр.възнаграждение, тъй като трудовото правоотношение било то и
възникнало по ТД сключен на осн. чл.114 КТ е възмездно. А щом работника е
изпълнил своите задължения, то и работодателя следва да му заплати уговореното
възнаграждение. В тази връзка следва да се отбележи, че във всеки ТД, както и в
тези сключени по реда на чл.114 КТ, съгласно чл.115 КТ освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността
и разпределението на работното време. А според нормата на чл. 66, ал. 1 в Трудовият договор се
съдържат данни за страните и се определят: мястото на работа; длъжността и
характера на работата; размера на платени годишни отпуски; срок на
предизвестие; размер на основното и допълнителните трудови възнаграждения;
продължителността на работния ден или седмица. Тоест след като страните са
уговорили продължителността на работния ден от 40 часа месечно, и размер на ТВ
за това време от 279лв., а ищецът е отработил уговореното с ТД работно време,
то и му се дължи ТВ в този уговорен размер. Напълно неоснователно съдът намира,
ответникът да е начислявал на ищеца ТВ на база месечно възнаграждение от 279лв.
при пълен работен ден от 8 часа при 5 дневна работна седмица, тъй като ТВ не е
уговорено при тези условия, а за работа от 5 работни дни и за 40 часа
месечно.
Що се отнася до размера на дължимите трудови възнаграждения, то
съдът възприема ІІ вариант на заключение по ССЕ, тъй като отговаря на данните
по делото и на уговореното с ТД възнаграждение, по отношение на изчисленията
направени за дължими ТВ за месеците ноември и декември 2009г. от по 279лв. съдът не кредитира
заключението по ССЕ по отношение на изчисленията направени за м.януари 2010г., тъй като са направени пропорционално на база ОТВ от 279лв., но за периода от 01.01.2010г.до
12.01.2010г., като не е отчетено положени изцяло от ищеца 5 работни дни (40
часа) труд. Така или иначе, до колкото
ищецът сам твърди, че за този м.януари 2010г. има право да получи ТВ в размер
от 96 лв., а според ССЕ за периода до 12.01.2010г. е следвало да му се начисли
БТВ в размер на 97,65лв., то ищецът сам е ограничил претенцията си до този
размер и за времето от 01.01.2010г.до 12.01.2010г. И тъй като не са
претендирани възнаграждения за извънреден труд, то не следва и да изследва
въпросът колко часа всъщност е положил ищецът труд и дали е работил повече от
уговореното работно време, тъй като към това настоящото производство обективно
не е насочено. Съдът не възприема и заключените по ССЕ в частта в която е
приспаднато извършеното плащане с пощенски запис на 10.06.2010г. в размер на
186лв. само от дължимите на ищеца ТВ. След като не е установено за какво точно по основание от ответника е извършено
това плащане, а очевидно същото е направено след прекратяване на трудовото
правоотношение на Л. , то следва да се отнесе едновременно като плащане както
на ТВ така и на обезщетението по чл.222, ал.1 КТ, която сума сам ответникът
твърди да представлява изплащане именно на това обезщетение. Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че според данните от ССЕ в нито един от
двата варианта не се установява на ищеца да се дължи обезщетението по чл.222,
ал.1 КТ в размер на 186лв., каквато сума е изплатена. Очевидно при това от
работодателя е плащано и нещо друго, различно от това обезщетение след като по
ведомости за заплати е начислявал ТВ в размери от по 66,80лв. и 72лв., а неясно
е как е определил при тези начисления и обезщетението по чл.222, ал.1 КТ, което
е приел да е дължал. Неоснователно по горните съображения съдът намира
възражението на ответника, че е изплатил на ищеца дължимите му се ТВ за
процесните месеци. Действително е начислил по ведомости за заплати ТВ на ищеца
и е изплатил начислените суми за процесните месеци, но начисленията е направил
не според уговореното в ТД.
По отношение на претенциите на ищеца за
заплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, вр. чл.328, ал.1, т.1 КТ в размер на 240лв. за оставане без работа 1 месец след
уволнението в периода 12.01.2010г.- 12.02.2010г., съдът намира следното:
Безспорно е установено по делото, че трудовия договор на З .Л. е прекратен на основание чл.328, ал.1,
т.2 КТ – поради съкращаване в щата, при
което е налице първата предпоставка за изплащането на обезщетение за оставане
без работа един месец след уволнението. Както вече бе посочено по-горе по
делото няма данни за това работникът – ищец да е представил на работодателя
доказателства за оставане без работа един месец след прекратяване на ТД. Това
обаче не означава, че това обезщетение не му се дължи, а и ответникът сам
твърди да е изплатил такова с пощенския запис, което само по себе си
представлява признание за негово задължение за изплащането на обезщетение по
чл.222 КТ. Видно от представеното копие от ТК на ищеца, а от оригинала на
същата, както и от Справка ТД НАП и регистрация на ищеца, като безработно лице
в БТ - в периода 12.01.2010г.- 12.02.2010г., няма данни да е започнал работа
при друг работодател. Ето защо съдът намира за доказано и обстоятелството, че в
периода 12.01.2010г.- 12.02.2010г. ищеца е останал без работа в резултат на
уволнението извършено от работодателя на осн.чл.328, ал.1, т.2 КТ, при което и за него е възникнало правото,
а за работодателя задължени да изплати обезщетение по чл.222 КТ. Що се отнася
до размера на обезщетенията по чл.222 КТ, то съгласно чл.228 КТ база за
определяне е размера на последното получено БТВ. Съгласно ССЕ база за
определяне размера на обезщетението по чл.222 КТ е възнаграждението за пълен
работен месец 12.2009г. в размер на 279,0лв. Тъй като върху обезщетения по КТ
удръжки се правят само за ДОД, в резултата на начислени такива, а в ССЕ
в.л.М е установило, на ищецът да се
дължи сумата от 251,10 лв. в сума за получаване след приспадане на нормативно
определени удръжки.
Въз основа на така установеното от фактическа и правна страна и
изложените по-горе съображения, съдът
намира, че претенциите на ищеца за заплащане на неизплатени трудови
възнаграждения по чл.128 месеците
ноември и декември 2009г. и м.януари 2010г. и на обезщетението по чл.222 КТ са
доказани по основание и частично по размер до на сумата от общо 423,53лв., представляваща сбор от неначислени
и неизплатени части от ТВ за тези месеци и обезщетение за оставане без работа 1
месец в резултат на прекратен ТД на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване в щата, след приспадане
на изплатени ТВ от общо 164,91лв. и изплатени 186,0лв. с пощенски запис, която
и сума от 423,53лв. ще се осъди ответникът да заплати на ищеца, а над нея и до
пълния претендиран размер от общо 443,43лв.- сбор от ТВ за същите месеци и обезщетението по чл.222 КТ, исковете са неоснователни и като такива ще се отхвърлят.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, но
такива не са претендирани и не са представени доказателства за нправени
разноски, поради което и съдът не
присъжда такива. С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, на
ответникът ще се присъдят разноски в размер на 8,08лв., по съразмерност с
отхвърлената част от исковете, като е претендирал такива, представляван е от
адвокат и е представил доказателства за направени разноски от 180лв. за адв.възнаграждене, които ще се
осъди ищецът да му заплати.
На основание чл. 83, ал. 1 ГПК до колкото спорът е трудов, ищецът е
освободен от такси и разноски по производството. С оглед изхода от процеса ще се осъди
ответника да заплати на ПРС държавна такса от 100 лева,
на база общата цена на исковете по чл.128КТ и по иска по чл.222 КТ -минималната
от по 50лв., както и 30лв. разноски за ССЕ при изплатени 30 лв. от БС, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка
на ВСС.
Въз основа на изложените по-горе
съображения, ПРС, ХV гр.с.
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
“Компас Секюрити
1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.”Бунтовнишка” № 16, ет.2, ап.6, представлявано
от П. Б. -у. , да заплати
на З.П.Л. , ЕГН ********** ***, СУМАТА от общо 423,53лв. (четиристотин двадесет и три
лева и 53 ст.), представляваща сбор от неначислени
и неизплатени части от ТВ за месеците
ноември и декември 2009г. и м.януари 2010г. и обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа 1 месец в периода 12.01.2010г.- 12.02.2010г. в
резултат на прекратяване на ТД на осн.
чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване в щата, в сума за изплащане, като отхвърля
исковете по чл.128 КТ и чл.222 КТ над този размер и до пълния претендират такъв
от общо 443,43лв, от
която: 203,43лв. за ТВ за същите месеци и 240лв. за
обезщетение по чл.222 КТ вр. чл.328, ал.1,т.2 КТ, като неоснователен.
ОСЪЖДА
З.П.Л. , ЕГН ********** ***, да заплати на “Компас Секюрити 1”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.”Бунтовнишка” № 16, ет.2, ап.6, представлявано
от П. Б. –у. , СУМАТА от 8,08лв.(осем лева и 08ст.), разноски за адвокатско
възнаграждение по съразмерност с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
“Компас Секюрити
1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.”Бунтовнишка” № 16, ет.2, ап.6, да заплати ПО СМЕТКА НА ПРС, бюджетна сметка на ВСС, СУМАТА 100,0 лева (сто лева) - ДТ за производството, както и 30,0лева (тридесет лева) -
разноски за ССЕ, в полза на Държавата по сметка на
съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, а копие от същото да им се изпрати.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ/п/
( Валентина Иванова)
Вярно с
оригинала.
ТР