№ 431 / 7.11.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 07.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана....……...четвърти наказателен състав в ....................................................................публично заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година..…………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Николинка Александрова ................................. и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от съдията Николова....…..............АН дело 1340 по описа за 2019г......и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 440795-F488149/ 06.06.2019г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново на „Д. 2” ЕООД, със седалище и адрес на управление в град Монтана е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 700.00 лева на основание чл.185, ал.2/ изречение 2/ от ЗДДС.
Дружеството чрез управителя си Ю.К.А. обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага доводи в тази насока и моли съда да отмени НП. В съдебно заседание управителя на дружеството не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление. Представя и писмена защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено на дружеството жалбоподател, затова че на 17.05.2019 год. в 22:15 часа при извършена проверка на обект ресторант, находящ се в гр.Монтана, ул.”Извора” № 14, е установено, че не се отбелязва във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност - начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата, чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. В обекта има фискализиран и работещ ЕКАФП, който има възможност за служебно отразяване на извършените промени на касовата наличност.
Нарушението е констатирано чрез засичане на касовата наличност. Установена е фактическа касова наличност с опис на паричните средства в размер на 26.20 лв. От отпечатан дневен финансов отчет без нулиране № 000668 от ЕКАФП тип „Дейзи Експерт SX-KL” с Инд. № на ФУ DY414564 и Инд. № на ФП 36571332 е видно, че за деня в обекта има продажби, като разчетената касова наличност от ФУ за деня е в размер на 8.20 лв., платени в брой. Установена е положителна разлика в размер на 18.00 лв., която сума не е отразена във ФУ, като промяна на касовата наличност за деня.
Изложената фактическа обстановка в НП се потвърждава от свидетелските показания на Р.С. и Г.К., които съдът кредитира изцяло, като обективни и безпристрастни.
Съдът намира, че описаното деяние в съставеният против дружеството жалбоподател акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушениe по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява, както от субективна, така и от обективна страна състав на административно нарушение по чл.33, ал. 1 от Наредба Н-18/06г. на МФ, за което дружеството основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че е извършено посоченото административно нарушение.
Разпоредбата на чл.33, ал. 1 от Наредба Н-18/06г. на МФ предвижда, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ, извън случаите на продажби, да се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.
Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.
Предметът на административното нарушение е във връзка с извършвана търговска дейност - ресторант, безспорно е установено нарушението, като размерът на констатираното различие в касата е неотносим към самото нарушение и доказва, че в обекта на търговеца не се спазват законоустановени изисквания.
Установеното нарушение е от категорията на формалните нарушения, или т.нар. нарушения на просто извършване. Типичното за тях е, че в техния състав не е посочен настъпването на някакъв вредоносен резултат.
Тези нарушения се осъществяват със самия факт на извършването им, в случая с неотразяване на извършената промяна - въведена или изведена парична сума в касата. Обществената опасност на тази категория нарушения се презюмира винаги от закона, доколкото същите винаги създават опасност от увреждане на определени обществени отношения, в процесния случай свързани с правилното регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и в този смисъл с осигуряване нормалното функциониране на данъчната система. От субективна страна деянието е извършено от предвидения от наредбата особен субект - данъчно задължено лице, по см. на чл.3, ал.1 от по Наредба № Н-18/13.12., в качеството на търговец.
Преценката за „маловажност” се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност.
В случая извършеното нарушение е формално по своя характер, при което не е предвидено настъпване на вредоносен резултат, поради което един от посочените по-горе критерии става неприложим. От друга страна конкретното нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ по никакъв начин не се отличава от обичайните нарушения на същата разпоредба. Ето защо е правилна преценката на наказващият орган относно неприлагането на на чл.28 от ЗАНН.
Обясненията дадени в жалбата, че служителят е нов и си е оставил личните средства/ 18.00лв. / в касата, съдът намира, като естествена защитна позиция на управителя на санкционираното дружество.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Но при определяне размера на наказанието административно-наказващият е следвало да има предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение.
Съдът намира, че така определеното наказание имуществена санкция в размер на 700.00 лева е завишено, като едно наказание граничещо с минимума би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установеният правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така както визира чл.12 от ЗАНН, а именно наказанието да бъде намалено на 500.00 лева.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 440795-F488149/ 06.06.2019г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което на „Д. 2” ЕООД, със седалище и адрес на управление в град Монтана е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 700.00 лева на основание чл.185, ал.2/ изречение 2/ от ЗДДС, като НАМАЛЯВА същото на имуществена санкция в размер на 500.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните чрез РС-Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: