Решение по дело №209/2020 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 79
Дата: 6 август 2020 г. (в сила от 13 ноември 2020 г.)
Съдия: Гергана Николаева Божилова
Дело: 20204230200209
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И Е

№ 79

гр. Севлиево, 06.08.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Севлиевският районен съд, в публично заседание

на  девети юли

през две хиляди  и  двадесета  година в състав:

 

Председател: Гергана Божилова

            

при секретаря    Силвия  Георгиева   и в присъствието на прокурора……   като разгледа докладваното  от съдията БОЖИЛОВА  А.Н. Дело № 209  по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по гл. ІІІ, раздел V от ЗАНН – Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба от Р.Д.К. ***, против наказателно постановление (НП) № 100.42/27.05.2020 г., издадено от Кмета на Община Севлиево, с което за нарушение на чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ и чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата му е наложена глоба в размер на 1000,00 лева.

Жалбоподателят счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил нарушението, описано в наказателното постановление, като сочи и  процесуални нарушения, допуснати от АНО в хода на производството.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление.

Процесуалният представител на административно - наказващия орган /АНО/ намира жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следното:

На 11.04.2020 година по обяд на телефон 112 в координационен център при Община Севлиево се получил сигнал за извозване на натоварена в камион дървесина в село Кръвеник, община Севлиево, местност „Троенци“. На мястото, където камионът бил спрян от свид. Б.Б., който е подал и сигнала, пристигнали свидетелите Х.К. и Л.Л. – служители в „Общински инспекторат“ при Община Севлиево, както и полицейски служители при РУ на МВР – Севлиево. Същите констатирали, че водач на спрения камион марка „Мерцедес – Акрос“ с рег. № СТ ***ВХ и прикачено към него ремарке с № СТ *** ЕХ, който бил натоварен с борови трупи, бил жалбоподателя К.. При поискване на документите за товара проверяващите констатирали, че жалбоподателят не притежавал разрешително за ползване на пътища общинска собственост, издадено от кмета на село Кръвеник или от кмета на Община Севлиево. За констатациите от проверката бил съставен Констативен протокол /стр. 9/, в който Х.К. и Г.К. описали констатираните от тях обстоятелства, а именно: установи се натоварен с дървесина /борови трупи/ камион марка „Мерцедес – Актрос“ с рег. № СТ *** ВХ и прикачено ремарке с рег. № СТ *** ЕХ, собственост на фирма „Трон“ ЕООД с. Дунавци, обл. Стара Загора, като водачът на камиона Р.К. ***, няма издадена разрешително за ползване на общински път в местност „Троенци“ в село Кръвеник, община Севлиево от кмета на селото или от кмета на Община Севлиево и при забранителен пътен знак В18 „Забранено влизането на пътни превозни средства с маса с товар по – голяма от означената“, а именно 7,5 тона, като извозва товар в пъти повече от допустимото.

С Покана от 16.04.2020 година /стр. 8 от делото/ жалбоподателят бил поканен да се яви в сградата на Община Севлиево за съставяне на АУАН. На 04.05.2020 година жалбоподателят се явил в Община Севлиево, където свидетелят Л.Л. му съставил в присъствието на свидетелите Б.Б. и Х.К. акт за установяване на административно нарушение, в който квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ и чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. След съставянето на акта, същият бил предявен на К. да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения срещу отразените в него констатации. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят записал в графата за възражения, че има такива, защото на мястото, където бил спрял, нямало поставен знак за забрана на МПС. На жалбоподателя бил връчен съставения акт. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН същият не е депозирал писмени възражения.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 100.42/27.05.2020 г. на кмета на Община Севлиево. В обстоятелствената част на НП са преповторени фактическите обстоятелства, описани в АУАН. АНО е счел, че с поведението си Р.К. е нарушил чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ и чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, за което  му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000,00 лв.

Гореизложената фактическа се извлича от съдържанието на АУАН и НП, възражението против АУАН, както и от заверените преписи на документите, съставени от служители на Община Севлиево по повод на извършената проверка.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

Препис от НП е връчен на жалбоподателя Р.К. на 27.04.2020 г. Жалбата е изпратена чрез куриер на 04.06.2020 година, т.е. в законоустановения 7-дневен срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

НП е издадено от кмета на Община Севлиево, който е оправомощен по силата на чл. 56, ал. 3, т. 2 от Закона за пътищата.

Административно-наказателната отговорност на Р.К. е ангажирана за нарушение на чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ и чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Според разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, се наказват физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП: „За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства“. По делото безспорно се установи според съда, че на инкриминираната дата жалбоподателят е управлявал по общински път товарен автомобил с прикачено към него ремарке, натоварени с борови трупи с тегло повече от 7,5 тона, без да притежава разрешително за ползването на пътя, издадено от кмета на село Кръвеник, община Севлиево или от кмета на Община Севлиево. Тези обстоятелства се установиха по безспорен начин от показанията на разпитаните свидетели – проверяващите от Общински инспекторат при Община Севлиево и Б.Б. – свидетелят, подал сигнала и спрял камиона. В показанията си пред съда и тримата свидетели ясно и недвусмислено заявиха, че камионът е бил натоварен до горе /за което има направени и снимки, приложени към преписката/ и че пътят, по който е минал, е единственият път на това място, по който може да мине превозно средство, както и това, че през мястото, откъдето е минал, имало поставен забранителен знак В18, забраняващ движението на автомобили над 7,5 тона. Съдът кредитира напълно с доверието си показанията на тримата свидетели, тъй като те бяха ясни, последователни, безпротиворечиви и недвусмислени. По отношение на обстоятелството, че жалбоподателят е нарушил забраната за движение, въведена с пътен знак В18, забраняващ движение на пътни превозни средства с тегло над 7,5 тона, има безспорни доказателства. Това е наказателно постановление № 20-0341-000209 от 03.06.2020 година, издадено от Началника на РУ на МВР – Севлиево, от което е видно, че на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 30 лева за това, че на инкриминираната дата е управлявал процесния товарен автомобил с прикаченото към него ремарке и е навлязъл с него срещу пътен знак В18, забраняващ влизането на товарни автомобили над 7,5 тона. Следва да се отбележи, че жалбоподателят представи доказателства, че е платил глобата, определена му с горепосоченото наказателно постановление, което означава, че е съгласен напълно с нарушението, което му е било вменено като вина. Т.е. същият не може да оспорва обстоятелството, че автомобилът се е движил по път, по който движението му е било забранено със съответния знак.

На следващо място, взимайки предвид влязлото в сила наказателно постановление, следва да се приеме, че жалбоподателят не оспорва и твърдяното в настоящия наказателен процес обстоятелство, че управляваното от него ППС е било с тонаж над 7,5 тона. В тази връзка процесуалният представител на жалбоподателя изтъкна в съдебно заседание, че никой не е извършил претегляне на камиона и товара, за да се приеме за безспорно установено, че същите са били над 7,5 тона. Имайки предвид обаче казаното по – горе относно обстоятелствата, потвърдени с влязлото в сила наказателно постановление, както и обстоятелството, че самият жалбоподател заяви в съдебно заседание, че ненатоварен камионът тежи повече от 10-12 тона и че той е бил натоварил в него 25 кубика сух дървен материал, съдът приема за безспорно установено, че ППС и товара в него значително са надвишавали 7,5 тона. От тук следва и това, че жалбоподателят действително се е движил с тежко пътно превозно средство и товар, което е забранено с разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. Същият безспорно е нарушил и разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, тъй като не е притежавал разрешение за ползване на общинския път, издадено от кмета на село Кръвеник или от кмета на Община Севлиево. Следва да се отбележи, че този факт също не се оспорва от жалбоподателя.

Наложената с наказателното постановление глоба е в минимален размер и е съобразена с тежестта на нарушението и имотното състояние на нарушителя.

Съобразявайки изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Що се касае до оспорването, направено от жалбоподателя, за това, че в АУАН и обжалваното наказателно постановление е сбъркано фамилното му име, като вместо К. е записан К., съдът намира, че се касае за техническа грешка, която не буди никакво съмнение кое е наказаното лице, тъй като жалбоподателят е индивидуализиран в наказателното постановление и с ЕГН, което не е сгрешено.

Предвид изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на наказващия орган направените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на 120,00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 100.42 от 27.05.2020 година на кмета на Община Севлиево, с което на  Р.Д.К., ЕГН: ********** ***, за нарушение на чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ и чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, е наложено наказание глоба в размер на 1000,00лв. /хиляда/ лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Р.Д.К., ЕГН: ********** ***, да заплати на ОБЩИНА СЕВЛИЕВО, представлявана от кмета И.Т.И., направените по делото разноски в размер на 120,00л. /сто и двадесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: