№ 151998
гр. София, 21.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110142695 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Подадено е заявление от заявителя „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу длъжницата К. В. К. за следните суми: 688,69 лева – неизплатен
остатък от главница по кредит (10 вноски), обезпечен от праводател на
заявителя, ведно със законната лихва от 11.07.2024 г. до изплащане на
вземането; 52,01 лева – възнаградителна лихва за периода от 02.03.2022 г. до
14.09.2022 г., и 164,52 лева – обезщетение за забава върху отпуснатата
главница в размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 25.06.2024
г. – задължения за възстановяване на платеното от поръчителя „Файненшъл
България“ ЕООД по договор за осигуряване на гаранция №
4402370/16.02.2022 г., сключен между последния и длъжницата, с който
праводателят на заявителя се задължил възмездно да учреди в полза на „Изи
асет мениджмънт“ АД поръчителство за дълга на длъжницата по Договор за
потребителски кредит № 4402370/16.02.2022 г., който тя е получила от
последното дружество, като след плащането поръчителят „Файненшъл
България“ ЕООД бил прехвърлил вземанията си на заявителя по делото с
цесия от 02.02.2023 г., която била съобщена на длъжницата от последното
дружество.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
във всеки един момент да преценява евентуалната неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност, въведено както в
чл. 7, ал. 3 ГПК, така и от практиката Съда на Европейския съюз,
включително и в случаи, когато съдът не е натоварен служебно да следи някои
обстоятелства – § 32 от Решение по дело C-243/08 Pannon GSM, както и чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК, намира, че от представените по дело документи може да
се направи извод за евентуална неравноправност на някои от клаузите по
договора за кредит.
1
При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен
състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния
процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с
въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е
основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно
свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към
ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за
потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло
определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на
Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
2
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
принципи имат следното изражение:
На длъжницата са били отпуснати 1000 лева при посочена в договора за
паричен заем лихва от 35 % годишно и посочен ГПР – 41,71 % (на лист 8 от
делото). В чл. 4 от договора обаче изрично е записано, че този договор не е
самостоятелен, а при отпускане на кредита длъжницата в производството
задължително трябва да учреди обезпечение, като тя е избрала това да стане
по третия алтернативен начин в чл. 4 – да сключи договор с трето за кредита
лице – „Файненшъл България“ ЕООД, което съгласно чл. 4, т. 3 от договора е
„одобрено“, т.е. посочено от първоначалния кредитор. Самата природа на тази
клауза я прави неравноправна съгласно чл. 143, ал. 1, т. 10 и 12 ЗЗП, тъй като
кредитодателят само определя в чии „одобрени“ от него ръце да остави
потребителя, ако последният въобще иска да получи някакви пари, т.е.
определя условията и разходите по договора за кредит, маскирайки това в
противоречие с правилата на добросъвестността като „избор“ между три
опции, от които първата (длъжницата сама да си избере поръчител с много
високи доходи) е невъзможна за изпълнение – дори съдията по делото не
отговаря на посочените в чл. 4, ал. 1 от договора изисквания, а втората –
учредяване на банкова гаранция, би била на стойност за учредяване
съизмерима с размера на изтегления кредит. Следователно всички разходи,
които са начислени от „определения“ гарант следва да се смятат за разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр, доколкото изтеглянето му при
посочените в договора условия изцяло зависи от осигуряването на
обезпечение. В договора, който длъжницата е сключила, за да учреди
обезпечение, е предвидена такса (в чл. 3, ал. 1) в размер на 523,95 лева, която
въобще не е включена в размера на общите разходи по кредита по § 1, т. 1
ЗПКр, и поради това, че не е включена в размера на ГПР (доколкото
посочената в текста на договора въобще не е посочено колко е размерът на
възнаграждението на поръчителя), то ГПР вероятно не е точно посочен, на
договора липсва реквизит, и същият е вероятно нищожен, поради което следва
да се отхвърли претенцията за всички лихви по заявлението и то да се уважи
само за неплатената от длъжника главница.
Претенцията за законна лихва за забава, както за времето от падежа на
задълженията, така и след датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед следва да се отхвърли, тъй като при нищожен договор забавата
настъпва от поканата за длъжника, и ако такава се присъди няма да последват
санкционните последици от нищожността на кредита – вж. в този смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд – Решение № 129/30.07.2024 г. по
търг. дело № 630/2023 г., I ТО.
Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и
разноските със заповедта, като искането е уважено за 688,69 лева от общо
905,22 лева, или за 76,08 % от предявения си размер, като следователно
пропорционално на заплатената държавна такса от 25 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят само 19,02 лева
държавна такса и 38,04 лева юрисконсултско възнаграждение.
3
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заявление за
издаване на заповед за изпълнение с вх. № 15742/18.01.2024 г. В ЧАСТТА, с
която „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ОД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3,
иска издаване на заповед срещу на К. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: С., ул.
„Б. М.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. *, да плати на заявителя сумите в размер на
52,01 лева – възнаградителна лихва за периода от 02.03.2022 г. до 14.09.2022
г., и 164,52 лева – обезщетение за забава върху отпуснатата главница в размер
на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 25.06.2024 г., както и
всякаква законна лихва – задължения за възстановяване на платеното от
поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД по договор за осигуряване на
гаранция № 4402370/16.02.2022 г., сключен между последния и длъжницата, с
който праводателят на заявителя се задължил възмездно да учреди в полза на
„Изи асет мениджмънт“ АД поръчителство за дълга на длъжницата по
Договор за потребителски кредит № 4402370/16.02.2022 г., който тя е
получила от последното дружество, като след плащането поръчителят
„Файненшъл България“ ЕООД бил прехвърлил вземанията си на заявителя по
делото с цесия от 02.02.2023 г., която била съобщена на длъжницата от
последното дружество.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД, че може да предяви
гореописаните си претенции с осъдителен иск в едномесечен срок от влизане
на определението в сила, като ползва платената държавна такса за вземанията,
за които заявлението е отхвърлено в размер на 4,33 лева (да доплати 45,67
лева).
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя. Препис
да се връчи на страните (на заявителя – чрез ССЕВ, както е поискал).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4