Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Сара Стоева | |
С присъда № 8 от 12.05.2010 г. по НОХД № 257 по описа за 2009 г. на Еленски районен съд е признал подсъдимите С. Г. П. – роден на .... г. в гр. С., с ЕГН * и Д. Н. Н. – роден на .... г. в гр. Е., с ЕГН * за виновни в това, че през м. ноември 2007 г. в гр. Е., в съучастие и като съизвършители с цел да набавят за себе си имотна облага възбудили и поддържали у И. С. Б. и А. С. Б. – двамата от гр. Е., заблуждение, че Д. Н. Н. е собственик и ще продаде на А. С. Б. апартамент, находящ се в гр. Е., ул. И. М. № ... и с това причинили на А. С. Б. имотна вреда в големи размери 30 200 лв., поради което и: І. на основание чл. 210 ал. 1 т. 5 вр. чл. 209 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 1, във вр. ал. 1, във вр. с чл. 36 и 54 от НК е осъдил подсъдимия С. Г. П. на 3 години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание със срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила. ІІ. на основание чл. 210 ал. 1 т. 5 вр. чл. 209 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 1, във вр. ал. 1, във вр. с чл. 36 и 54 от НК е осъдил подсъдимия Д. Н. Н. на 3 години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание със срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила. Осъдил е подсъдимите С. Г. П. и Д. Н. Н. да заплатят солидарно на А. С. Б. сумата от 30 200 лв. , представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, ведно със законната лихва, считано от 23.11.2007 г. до окончателното й изплащане, както и да заплатят направените разноски по делото в размер на по 350.25 лв. и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 604 лв. всеки един от тях по сметка на Еленски РС. Против тази присъда постъпва жалба от Д. Н. Н., в която твърди, че обжалва присъдата и моли съда да я отмени изцяло и постанови нова, в която да го признае за невинен, тъй като тя почивала на предположения и ако счете съдът, че са допуснати процесуални нарушения моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Против тази присъда е постъпила въззивна жалба и от С. Г. П. чрез адв. К., в която се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна и моли съдът да я отмени. Излагат се становища, че съдът неправилно кредитирал показания на разпитвани свидетели, на лица, които били с психическо заболяване – А. Б., а не кредитирал показания на други свидетели, както и, че по делото била разпитвана в качеството на свидетелка Петранка Василева, която е присъствала в залата. Окръжна прокуратура заема становище, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, тъй като повдигнатите обвинения се подкрепят от събраните по делото доказателства. Подсъдимият Н. не се яви в съдебно заседание, въпреки, че бе редовно призован с призовка връчена на домашния му адрес и получена от неговата майка и не зае допълнително становище. Подсъдимият П. зае становище, че желае да бъде оправдан. Гр. ищец Б. зае становище, че поддържа решението на районния съд. Като разгледа направените в жалбите оплаквания и взе предвид събраните по делото доказателства и на основание чл. 314 ал. 1 от НПК Великотърновският окръжен съд приема за установено следното: На 23.11.2007 г. в РПУ Е. постъпва жалба, заведена с вх. № Е-3327, която е подадена от И. С. Б., живущ в гр. Е.. В нея той подробно обяснява, че с брат си А. продали къща в гр. Е. и решили с част от парите получени от продажбата да закупят апартамент за брат му А., че уведомили негови познати С. и лице с прякор „Б.”, които имали фирма за недвижими имоти да им търсят апартамент. С. Ц. им се обадил, че такъв апартамент се продава от наследниците на Н.Д.Н., с когото започнали да преговарят за закупуването на апартамент, подписали са предварителен договор, но в последствие, когато трябвало да сключат окончателния, парите им били взети от продавача Д. и негов приятел, а договор не бил сключен. За това искат съдействие на полицията по случая. По тази жалба е образувано ДП , събрани са писмени доказателства, свидетелски показания, назначени са експертизи и от тях се установява следната фактическа обстановка: А. С. Б. и И. С. Б. са братя, които били собственици по наследство на недвижим имот, намиращ се в гр. Е., ул. Й.Й.Б., № ..., жилищна сграда със стопански постройки, който недвижим имот те продали за сумата от 82 000 лв. Двамата я разделили по равно и я внесли по банковите си сметки, като гр. ищец А. Б. внесъл своите пари в „У.Б.” – офис гр. Е. и който взел решение с част от парите си да си потърси жилище. Брат му – свидетелят И. Б. познавал св. С. Ц., който по това време работел в агенция за недвижими имоти, заедно със свидетеля Д.А. по прякор „Б.”. Св.С. Ц. се заел да търси апартамент и от св. Р. разбрал, че такъв се продава, продавач за който се представил подс. Д. Н. Н.. Този апартамент в последствие се оказва, че се намира в гр. Е., на ул. И. М. № .. и е апартамент № .. на .. етаж в жилищна сграда, блок № ..., вх. .., състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалетна, килер, коридор и две тераси със застроена площ от 76,76 кв.м. с прилежащи избени помещения от 9,72 кв.м. То било собственост на родителите на подс. Н. – Н.Н. и П. Н., видно от договор за продажба на държавен недвижим имот закупен по реда на Наредбата за държавните имоти от 17.11.1987 год. те го закупили, но впоследствие се развели, а и Н.Д.Н. починал на 30.08.2007 год., за което е съставен акт за смърт № 50/30.08.2007 год. Бившите съпрузи Н.и П. имали още един син, освен Д. Н., а именно и Р.Н., който е роден на ... год., за който се твърди,че не бил биологичен баща. Затова майка им – св.П.В. решила този апартамент да остане изцяло на големия й син Д.. Затова депозирала молба до РС Котел с която поискала в качеството си на майка и зак.представителка на Р.Н. да й бъде разрешено да продаде собствената му ¼ и.ч. на имота. РС Котел с разпореждане в закрито заседание на 03.11.2007 год. по ч.гр.д. 176/07 год. й отказва, т.к. Р.Н. бил непълнолетен и тази молба би следвало да бъде адресирана лично от него със съгласието на майка му. Д. Н. Н. живеел в с. Н., но бил приятел със С. П.-другия подсъдим, който е от гр. С.. Същите се запознали в гр.С., където посещавали една и съща фитнес зала. Подсъдимият Д. Н. споделил с подс. С. П.,че след смъртта на баща си получил в наследство недв.имот в гр. Е. и че бил решил да го продаде, като си купи жилище в гр. С.. Знаел,че не е едноличен собственик на жилището си, но помолил С. П. да го закара в Е. с личния му автомобил, т.к. той нямал собствен, като минали през с.Н., където разговаряли с майка си. В гр. Е. двамата подсъдими се срещнали със св.Р. и с него споделили, че Д. Н. ще продава апартамента на баща си и търси купувач. Срещнали се с брата на бащата на подс. Н. / т.е. с чичото на Д. Н./ и съпругата му С., заедно с още едно момче С., като двамата подсъдими отишли да видят апартамента и да предупредят наемателите да го напуснат, т.к подс.Д. Н. ще го продава. Той отишъл и в данъчната служба в Община Е., където подал данъчна декларация с вх. № */08.10.2007 год., която била по чл. 14 от ЗМДТ и която той подал в качеството си на наследник на Н.Д.Н.. Свидетелят С. Ц. имал данни от св.Р., че подс Н. ще продава апартамент намиращ се в гр. Е.. Затова уведомил св.И. Б.. Той отишъл да направи оглед на апартамента първоначално сам, а след това със съпругата си – св. Б.. Заедно с тях на огледа бил и св.Ц.. Харесали имота завели и А. Б., който е кандидат купувача за същия да го огледа. Последния също харесал имота. При договоряне на цената, св. С. Ц., който работел в кантора за недв.имоти им казал,че купувачът иска 35000 лева, но цената можела да спадне до 32 000 лева, като от тази цена 10 % е капаро, т.е. 3200 лева следва да заплатят при сключване на предварителния договор. Разбрали се продавачът и купувачът да дадат по 1000 лева комисионни, т.е. 1000 лева за св.Р. и 1000 лева за св.Ц. и А., т.к. същите свързали страните по сделката. Св.С. Ц. и св.Д.А. имали офис в гр. Е., в който на 16.11.2007 год. се срещнали двамата братя А. и И. Б.и, св.Н.Р. и С. Ц. и подс. Д. Н. и подс.С. П.. Т.е. на тази среща имало 6 лица. Подс. П. твърди, че той не бил на срещата, но от показанията на пострадалите лица се установява, че там имало шесто лице, което се представило за С., като им казал,че е „юридическо лице”, т.е. е юрист и което лице написало предварителния договор с дата: 16.11.2007 год. за покупко-продажба на недвижимия имот и което лице било разпознато от купувача по-късно при извършеното процесуално действие – разпознаване. Според този договор Д. Н. в качеството си на продавач следвало да продаде на гр. ищец А. Б. в качеството му на купувач апартамента намиращ се в гр. Е. ул. Ив.М., 97 на ІV-ти етаж, а именно апартамент № ... състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалетна, килер, коридор и две тераси, като продавачът следвало да получи сумата 3200 лв. капаро. Този договор бил подписал в качеството на продавач Д. Н., а в качеството на купувач А. Б.. За свидетели се подписал Н.Р. и Ст. Ц., като в договора били отразени и личните данни на тези лица. Разбрали се до седмица-две да се изповяда сделката пред нотариус, т.к. подс.Н. обяснявал че следва да се снабди с необходимите документи. Той още същия ден – 16.11.2007 год. отишъл в Данъчна служба в Община Е. заедно с подс.С. П., където последният попълнил от името на подс.Д. Н. молба за данъчна оценка по чл. 264 ал. 1 от ДОПК № */19.11.2007 год. за описания имот. На 22.11.2007 год. св.Ц. се обадил на св. Б., че ще се изповядва сделката пред нотариус, но ги уведомил,че не може да присъства на нея т.к. е зает, но щял да присъства св.Р.. На 23.11.2007 год. около 9.00 часа подс. С. П. се обадил на св. И. Б., като му казал, че сделката е насрочена за 11часа и му определил среща в механа „Рай”, но му обяснил, че е зает с някакви англичани и няма да присъства. На тези среща се явили двамата братя Б., св.Р., а там присъствали подс. П. и подс.Н.. Тъй като нотариусът бил в отпуск те уведомили, че сделката ще се изповяда в РС Е. от св. Х.. Документите били при него и продавачът искал сумата от 27000 лева да получи предварително в брой. Затова А. Б. заедно с брат си отишъл в У.Б. - офис Е. и изтеглил сумата от 29 000 лева, която сложил в една найлонова торба и се върнали в механа „Рай” Е.. Парите били преброени от купувача и останалите намиращи се там свидетели, сложени обратно в найлоновата торба която оставили до крака на масата. След като били преброени подс.П. им съобщил, че трябва да отиде в Общината за някакъв документ. Излязъл от механата заедн¯ с чантичката с парите. Но първоначално липсата не била установена от двамата братя Б.. Малко по-късно излязъл и св.Н., като за него св.Р. заявил,че бил отишъл до тоалетната. Едва след това съобщение двамата братя видели, че липсва чантата с парите. Установили, че той не е до тоалетната, че в общината няма никой, т.к. било обедна почивка. На телефоните двамата Н. и П. не се обаждали, а при съдията по вписванията Х. се установило,че не са идвали продавачите и че не са носили при него каквито и да било документи за сключване на сделката. Тогава двамата братя разбрали, че били измамени и единият от тях – И. Б. подал жалба до полицията. Той говорел с чичото на продавача, а именно С.Н. и съпругата му С. като му разказал случилото се и издирвал подс Д. Н., но същият не се обаждал. За случилото се разказал и на съпругата си, която разбрала,че е много притеснен. При разглеждане на делото пред първата инстанция тази фактическа обстановка е установена. Тя се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства и експертизи, а именно: Св.С. П. твърди,че не е участвал на срещата при сключване на договора, че не е участвал при сделката и не носел никаква вина за изчезване на парите на А. Б., но тези негови твърдения се оспорват от събраните доказателства. По делото е изслушано заключение от вещото лице Т.Л.М., изготвило графическа експертиза, която е установила,че предварителния договор за покупко-продажба на недв.имот сключен между Д. Н. Н. и А. С. Б. от 16.11.2007 год. е изпълнен от подс. С. Г. П..Този договор е писан от него преди подписването му според свидетелските показания на И. и А. Б..тази експертиза не е оспорена от подсъдимите. Втора съдебно графична експертиза също не оспорена от страните е установила, че молбата за данъчна оценка подадена в Община Е. с вх. № 1801/16.11.2007 год. е изпълнена от подс. П., а подписа е положен от подс. Д. Н.. Т.е. двамата подсъдими в деня на сключване на предварителния договор са лицата, които са присъствали при сключване на този договор. Д. Н. твърди, че имал намерение да продаде имота, но още от самото начало на сключване на сделката той знае,че не е собственик на същия, а е съсобственик и притежава само една малка част от този имот. Видно от горепосочените доказателства майка му П. има още един син, който също е съсобственик на имота, както и тя, т.к. след прекратяване на брака й с бащата на Д. Н. този имот е останал да го ползва и не бил поделен помежду им. Поради тази причина тя е подала молба до РС К. да й разреши продажбата на имота, но такова разрешение не е получила. Предварителният договор за покупко-продажба на недв.имот може да сключи единствено в качеството на продавач лицето собственик на същото. Този имот, който Д. Н. е предложил за продажба на А. Б. е видно,че той не е единствения продавач т.к. притежава само ¼ от недв.имот и може да сключи договор само и единствено за своята си част и то при условие че останалите съсобственици са били поканени да изкупят частта му и в оказания от него срок и цена за частта му те са се отказали съгласно чл. 33 от ЗС. Т.е. измамните действия които са довели до заблуждение на купувача А. С. започват още при сключването на този предварителен договор от т.нар купувач подс. Н., който е сключил договор за продажба на нещо, което не е негова собственост изцяло и не е имал пълномощно от останалите собственици да извърши продажбата. Подс. П. твърди, че той не бил присъствал при сключване на договора, но тези негови твърдения се оспорват от писмените доказателства, които са изследвани от две графически експертизи и които не са оспорени от страните в частност от подсъдимите,че този договор е написан от С. П., както и молбата за данъчната оценка е написана от него. Той е този, който се е обаждал по телефона на св. И. Б.. Същият е разпознат от гр.ищец А. С. Б. чието действие е извършено съобразно законовия ред и за което е съставен протокол от 21.10.2009 год. На това действие при разпознаването са присъствали не само подс. П., но и неговия защитник - адв. С.. Имало е и две поемни лица – Д.Б. и И. Д. Последните не са направили каквито и да било възражения относно начина на провеждането на сл.действие разпознаване на лица и предмети и са подписали без възражение съставения протокол. Свидетелските показания на св.Р., който твърди, че св. А. Б. му бил казал на него и на св.Ц., че дознателят е посочил на подс. П., който бил разпознал по ушите не кореспондират с никакви други доказателства. Напротив св.Ц. отрича такова нещо да се е случило и да е било казвано пред него. Извършени са като сл. действия разпознаване на лица и предмети в същия ден, като св. Ст.Ц. не е разпознал лицето представящо се за С. и не е посочил С. П.. Същото не е посочено и от св.Р.. По делото са извършени съдебнопсихиатрични експертизи, които са освидетелствали лицата И. Б. и А. Б. по искане на подсъдимите. Вещото лице А. е дала в заключението си, че св. И. С. Б. е физически и психически годен правилно да възприема фактите, които имат значение поделото. За гр.ищец А. С. Б. е дала заключение че той също правилно възприема фактите, които имат значение по делото, липсва психическо заболяване, не е прекарал такова, има хронична алкохолна злоупотреба при него, без данни за зависимост, но същият има запазени с годините навици, маниери и автоматизирани външни форми на поведение и съжденията му по повод елементарни жизнени въпроси за разумни и правилни. Тройната съдебнопсихиатрична експертиза назначена по време на разглеждане на делото от първата съд.инстанция, т.е. 2 години след случилото се е дала в заключението си, че системната алкохолна консумация е ускорила развитието на атеросклеротичен процес, който е свързан с хроничната алкохолна злоупотреба и води до начален интелектуално-пометен упадък и промяна на личността. Състоянието на същия позволява да възприема правилно фактите и обстоятелствата, които имат значение за разкриване на обективната истина и да дава обяснения по тях. От тези експертизи се установява,че здравословното психическо състояние на гр. ищец и на брат му към датата на извършеното деяние от подсъдимите е било добро и те са възприемали нормално ставащото около тях, т.е. разбирали се какво се извършва със своите действия.Това е така ,тъй като действията им са последователни и даващи основание да се приеме, че са възприемали нормално всичко около тях и макар да са били възрастни хора те са потърсили съдействие за извършване на сделката покупко-продажба на недв. имот чрез хора, които се занимават именно с такива действия, а именно св.Ц., който е работил в кантора за недв.имоти. Последният не отрича, че оказал такова съдействие както и собственика на кантората св.А.. Ако тези две лица не бяха в добро психично здраве те нямаше да знаят как и по какъв начин да намерят недв.имот, а те съвсем целенасочено са потърсили квалифицирана помощ на лица, които се занимават с такава дейност. След като тези лица се занимават с такава дейност и след като те са осъществили връзката на купувача с т.нар продавач е следвало те да се уверят предварително продавача дали има намерение да продава не само за стойността на сделката, но и да се уверят както себе си така и да уверят купувача, че продавачът е собственик на недв. имот.Това става единствено и само с писмени документи издадени от компетентните органи – нотариус, данъчни, съд и пр. В случая св.С. Ц. и св. А. както и св.Р., който също е претендирал за комисионна от по 1000 лева са трите лица, които е следвало да проверят собствеността на продавача. Дали той е собственик на имота, както и върху този имот има ли вещни тежести, да съберат документи както за собствеността на имота така и за данъчната оценка на същия,като задължат продавача в случая подс.Д. Н. да им ги представи, а те да ги проверят, ако нямат необходимите познания да потърсят съдействие от адвокат, нотариус, съдия по вписванията и пр., след което да представят тези документи на купувача, който също може да направи своя отделна от тяхната проверка на документите.Да преговарят заедно с него за цената на имота, а след като се стигне до цена приемлива за двете страни, ако документите доказват собствеността, че е на продавача и волите на двете страни са за извършване на покупко-продажбата на уговорената цена да представят документите на нотариуса в случая той се замества от съдията по вписванията т.к. бил в отпуск и да съдействат за извършване на плащането по такъв начин, че нито една от страните да не пострада, т.е. при сключване на сделката в брой или по банков път. В конкретния случай двамата свидетели А. и Ц. в чиито офис за недв. имот е извършено сключването на предв.договор не са се явили на сключването на окончателен такъв, не са проверили собствеността, както и имали вещни тежести върху този имот, въобще не са изпълнили задълженията си като брокери по недвижими имоти. Затова при тази фактическа обстановка от обективна и субективна страна двамата подсъдими П. и Н. са осъществили престъпния състав на чл. 210 ал. 1 т. 5, вр.чл.209 ал. 1 вр.чл.20 ал. 2, вр ал. 1 НК, а именно през м. 11.2007 год. в гр. Е. в съучастие като съизвършители с цел да набавят за себе си имотна облага възбуõили и поддържали у И. С. Б. и А. Б. двамата от гр. Е. заблуждение че Д. Н. е собственик и ще продаде на А. Б. апартамент намиращ се в гр. Е. ул. Ив. М. ... и с това причинили на А. Б. имотна вреда в големи размери 30 200 лева. С действията си двамата подсъдими са измамили братята Бъчварови, като са ги заблудили, чрез създаване на грешни представи, че имота е собственост на подс.Николови той го продава на горе посочената цена.Тази заблуда те са осъществили в две форми , а именно „възбуждане” и „поддържане” на това заблуждение, което довело А. Б. да пристъпи към действие и което осъществил да се разпореди с пари на стойност 30200 лв.- на 16.11.2007г. дал капаро от 3200 лв., което било отбелязано в предварителния договор и към тази дата Н. е бил съсобственик на имота посочен в него без да е имал разрешение от другите съсобственици макар същите да са негови близки-майка и брат да го продава и 27000 лв. на 23.11.2007г., когато изтеглил парите от банката и същите били взети от подсъдимите без да осъществят сделката.Вредата която А. Б. претърпял в случая възлиза на 30200 лв. толкова колкото им взели подсъдимите по делото. Районният съд при постановяване на своя съдебен акт е направил правилен и законосъобразен извод, като е приел от фактическа и правна страна, че двамата подсъдими Н. и П. са осъществили състава на чл. 210 ал. 1 т. 5, вр.чл.209 ал. 1 вр.чл.20 ал. 2, вр ал. 1 НК. В случая се касае за измама при която и двамата подсъдими още от началото знаят, че няма да има сделка т.е. няма да се извърши продажба на недвижимия имот от подс.Н. на купувача А. Б..С действията си те са мотивирали А. Б. да изтегли парите от банковата си сметка и след като са преброили са заблудили него и брат му, че им се налага да напуснат „временно” масата в механата, като при напускането са отнесли и парите, без последното да е видяно от тях, същото е установено няколко минути след като са я напуснали.При съдията по вписването не са представени документи за сключване на сделката.След напускането на механата двамата подсъдими са изключили телефоните си и не са се обаждали на повикванията, които са направили пострадалия и брат му видно телефонните разпечатки и напуснали града. Видно от горе посочената фактическа обстановка съвсем целенасочено са извършили редица измамни действия, с които са възбуждали и подържали в заблуждение А. и И. Б., че ще се извърши покупко-продажбата на недв.имот останал в наследство от бащата на подс.Н., като тези им действия са мотивирали А.Б. да изтегли парите от банковата си сметка и се облагодетелствали за негова сметка със стойност в размер на 30200 лв. От субективна страна законодателят изисква тези измамливи действия да са умишлени.В разглеждания случай те са налице.Подс.Н. е възбудили поддържал в заблуждение братята И. и А. Н., че е единствен собственик на имота предмет на сделката, което не отговаря на истината, той има само ¼ идеална част от него и продажбата към 16.11.2007г. не е била възможна, тъй като РС Котел е отказал да даде разрешение за извършване на такава на непълнолетния му брат.Не бил упълномощаван от майка си да сключва такъв договор и за нейната част от имота.От друга страна подс.П. се е представял за юрист пред купувача и брат му, като е демонстрирал и потвърждавал сигурност за сделката, сам написал предв.договор пред тях.На насрочената среща за сключване на сделката пред съдията по вписванията поискали парите в брой и те определили среща не същите да се занесат при подписване на сделката, а в механа „Рай” гр.Е., след като преброили парите с тях напуснали същата и не се обадили повече на купувача.Подсъдимите са формирали неверни представи в него за предстоящата продажба на този имот и той се е мотивирал да извърши разпореждане с парични средства в размер общо на 30200 лв.Подсъдимите са съзнавали, че той ще претърпи вреда, а те ще набавят имотна облага.Следователно двамата подсъдими са действали при пряк умисъл – разбирали са свойството и значението на извършеното и са целели настъпване на вредоносния резултат.Те са приятели, действали са в съучастие, като съизвършители и по време на извършване на деянието са били заедно в резултат на което са го осъществили, като са заблудили братята Б. в резултат на което са постигнали целта си като са причинили на А. Б. имотно вреда в размер на 30200 лв. т.е. действали са с користна цел, тъй като увредили имуществено А.Б.. Подсъдимият С. П. твърди, че при разглеµдане на делото пред първата съдебна инстанция тя неправилно кредитирала показания на свидетеля А. Б., който според тях не бил добре психически и не бил обсъдил показанията на свидетелите С. Ц. и Н.Р., както и че разпитал св.П.В., която е присъствала в залата.Тези оплаквания са неоснователни, тъй като видно от мотивите изложени от първата съдебна инстанция съдът е направил пълен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства, като е обсъдил всички показания и е посочил на кои от тях и защо дава вяра и за на други не дава такава. Действително от протокола за проведено съдебно заседание на 17.03.2010г. пред ЕРС се установява, че е допусната до разпит майката на подс.Д. Н. и че същата е била в залата по време на заседанието, което е отбелязано в него.Същата в показанията си е потвърдила факти и обстоятелства свързани със семейното и положение – че е разведена с бащата на Д., че има още един син, че е искала след смъртта на бащата да прехвърли дела на другия син на Д., но не е искала имота да се продава.Твърди, че знае Д. да е приятел със С. П. че е ходила да иска от РС Котел разрешение да прехвърли дела на другия си син на Д..Дори и нейните показания да бъдат изключени от делото то за тях има приложени писмени документи, които го потвърждават – удостоверение за прекратен брак, договор за покупко-продажба на недв.имот , посочено е делото в РС Котел и отказа по него т.е. нищо повече от това което е в тези документи не е казала на съда затова е без значение дали се е намирала или не в залата. Св.Р. и св.Ц. не е посочено в предв.договор че са получили сума по него.Видно от него капарото от 10% е получено от подсъдимия Д. Н., а не от тях.Ако след сключване на договора е имало нещо различно уговорено то е без значение, тъй като подписа под договора за купувач и получил капарото е на Д. Н., а свидетелите са подписали същия само като присъствали по него.Св.Р. е бил в механата пир уговорката за плащане в брой на имота от купувача на продавача, той е присъствал при броенето на парите и поставянето им чантичка, а същата облегнали на земята на крака на масата.Той е видял напускането на двамата подсъдими от масата, както е установил заедно с братята Б., че след като подсъдимите са я напуснали те са липсвали следователно не той е поддържал заблуждението и не той се е възползвал от него, а именно двамата подсъдими са го извършили. При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът се е съобразил високата обществена опасност на деянието, т.е. като имотните измами са актуално престъпление сега, както и с обществената опасност на подсъдимите.Отчетени са смекчаващите и отегчаващи обстоятелства за тях.Д. Н. е с чисто съдебно минало, с такова може да се счита и С. П. с оглед обстоятелството, че същият е реабилитиран по право за предходно негово осъждане, семейното му положение и че има едно дете за което следва да се грижи.Касае се за млади хора, за които все пак има надежда да се поправят поради което съдът им е наложил наказание лишаване от свобода в размер на три години за всеки един от тях, което на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години , считано от датата на влизане на присъдата в сила. Предявен е гр.иск за имуществени вреди в размер на 30200 лв. от гр.ищец А. Б. срещу двамата подсъдими солидарно, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.Този иск е основателен и доказан в пълнен размер и като такъв съдът го е уважил.Същият се доказва с писмени доказателства – договора от 16.11.2007г. и изтеглянето на парите на 23.11.2007г., както и от свидетелските показание на св.Р. и обстоятелството, че не е сключена сделката за покупко-продажба на недв.имот, тоест те са дадени за нещо което не се е осъществило поради което се дължи.Тези пари се дължат солидарно от двамата подсъдими ведно със законната лихва от датата на увреждането -23.11.2007г. до окончателното им изплащане. Следователно при разглеждане на делото от първата съдебна инстанция липсват да са извършени каквито и да било нарушения поради което присъдата се потвърждава изцяло като правилно и законосъобразно постановена, поради което и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, В.Търновски окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8 от 12.05.2010 г. по НОХД № 257 по описа за 2009 г. на Еленски районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |