Р Е Ш Е Н И Е
№ 402
29.05.2023
г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Йорданка Попова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Петър Вунов административно дело № 242 по
описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 118, ал.
3, във
вр. с ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по
жалба на Х.М. Шевкед, чрез адв. В.Ч. ***, срещу Решение № 1012-26-28-1/14.02.2023
г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Хасково (ТП на НОИ – Хасково), с което е отхвърлена жалбата й срещу
Разпореждане № **********-2140-26-1220/21.12.2022 г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
В
жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания административен акт
поради противоречие с материалния закон. В тази връзка се
поддържа, че неправилно било приложено материалното право относно незачитането
на времето на неработещата майка за времето от 14.03.1973 г. до 14.03.1974 г. –
1 г. и от 07.04.1974
г. до 07.06.1975 г. – 1 г. и 2м. като действителен стаж. При прецизното
зачитане на наличния трудов стаж на жалбоподателката от представените документи
щяло да се установи общ сбор повече от 15 години, т.е. повече от изискуемия по
чл. 68, ал. 3 КСО. Освен това се сочи и че нормата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР
на КСО нямала ретроактивно действие и определянето му като такъв следвало да бъде
съгласно нормативната уредба, действаща към момента на полагането му.
Предвид изложеното
се иска да се отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ
– Хасково и потвърденото с него разпореждане на ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, като се върне преписката с указания за правилно
зачитане на наличния действителен трудов стаж и правилно преценка относно
датата на придобиване правото и размера на личната й пенсия за осигурителен
стаж и възраст (ЛПОСВ). Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Директор на ТП на НОИ-Хасково, чрез
процесуалния представител – главен юрисконсулт Т. З., я оспорва като неоснователна,
поради което се иска жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с 144 АПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Х.М. Ш. e подала до
Директор на ТП на НОИ – Хасково заявление с вх. № 2113-26-1488/23.08.2022
г. за отпускане на ЛПОСВ, към
което е приложила документи за
осигурителния
й стаж.
С Разпореждане № **********-2140-26-1220/21.12.2022 г.
Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 68, ал. 1-3 КСО й е отказал да отпусне ЛПОСВ, като то е било получено от Х.М.Ш. на 18.01.2023 г.
С жалба вх. № 1012-26-28/23.01.2023 г. тя е обжалвала горепосоченото разпореждане.
С Решение № 1012-26-28-1/14.02.2023 г.
Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата й, като е приел,
че жалбоподателката нямала право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
условията на чл. 68, ал. 1-2 КСО, тъй като имала навършена възраст 61 г. 10 м., но нямала изискуемия осигурителен стаж от 36 години и 2
месеца, а имала 19 г. 01 м. и 18 дни. Посочено е и че не били налице и условията за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО, тъй
като тя имала навършена
възраст от 67 г. 07 м. и 29 дни, но нямала изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, а имала 13 г. 10
м. 23 дни. В тази
връзка в решението са изложени съображения, че зачетеният стаж за времето като
неработеща майка от 14.03.1973 г. до 14.03.1974 г. с
продължителност 01 г. и от 07.04.1974 г. до 07.06.1974 г. с продължителност 01 г. 02 м не бил действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР
на КСО.
По делото няма данни за дата на връчване на това решение на
Х.М.
Ш., а жалбата й срещу него е подадена чрез
административния орган на 24.02.2023 г.
При така установената
фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка
за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в
законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт,
поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна,
тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:
По делото няма
спор, а и с оглед разпоредбата на чл. 117, ал.
3,
във вр. с ал. 1, т. 2, б.
"а"
КСО
следва, че обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен
орган.
Същият е обективиран
в законоустановената писмена форма и съдържа всички реквизити, които са
предвидени за спазване при издаването му.
На
следващо място не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се установява
той да противоречи на целта на закона, или при
издаването му да е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствени правила.
Според настоящия
съдебен състав оспореното решение, обаче, е в несъответствие
с материалния закон.
Административният орган правилно е приел, че спрямо жалбоподателката не са налице
основания за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, тъй като, макар да е
навършила изискуемата в тези разпоредби възраст, от събраните по делото
доказателства, съдържащи се в административната преписка, се установява, че към датата на
подаване на заявлението й за
пенсиониране, тя няма необходимия осигурителен стаж от 36 години и 02 месеца. Незаконосъобразно е счел, че зачетеният й стаж за времето като неработеща майка от 14.03.1973 г. до 14.03.1974 г. с продължителност 01 г. и от 07.04.1974 г. до 07.06.1974 г. с продължителност 01 г. 02 м не бил действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1,
ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Това е така, защото в § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изрично е регламентирано, че времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс. Приложимата материалноправна разпоредба към процесния период е тази на чл. 80 от Правилника
за прилагане на Закона за пенсиите (отм.),
съгласно която за трудов
стаж се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен
отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към същия период са били в сила и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи
за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на
отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск също се
зачита за трудов стаж по Закона за пенсиите (отм.), както и Постановление на Министерски съвет № 61 от 1967 г.
за насърчаване на според което времето
за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени
или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се
признава за трудов стаж, чийто размер се определя в
зависимост от броя и поредността на родените деца. В случая не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че в горепосочените периоди Х.М. Шевкед е била в отпуск по майчинство.
Тук е уместно да се
отбележи и че понастоящем в чл. 9, ал. 2,
т. 1 и т. 2 КСО е предвидено, че за
осигурителен стаж, без да се
правят осигурителни вноски, се зачита и времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете, в
какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж.
Следователно, и при двата
пенсионни режима - по отменения
ЗП, и по сега действащия КСО, отпускът по майчинство (или майчинството) се
зачита за трудов стаж в т.ч. и при
пенсиониране, респ. осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост
от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, напротив –
такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради
което липсва правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Със създаването
на тази разпоредба, в сила от 01.01.2015 г., законодателят не цели отпадане на
правото на зачитане на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, а обратното становище би противоречало на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията, регламентиращи
закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни
права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в
Решение № 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на
Конституционния съд на Република България.
След признаването за действителен осигурителен стаж на периодите от 14.03.1973 г. до 14.03.1974 г. и от 07.04.1974 г. до 07.06.1974 г. с обща продължителност
02 г. 02 м, е безспорно, че действителният осигурителен стаж на Х.М.
Шевкед е в размер на повече от 15 години и предвид обстоятелството, че
към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ тя е навършила изискуемата в чл. 68, ал. 3 КСО възраст,
то са били налице условията и предпоставките на същата разпоредба за отпускане
на ЛПОСВ на жалбоподателката.
Като е отказал да го признае спорните периоди за действителен осигурителен стаж, административният орган неправилно е тълкувал и
приложил закона. В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на
Върховният административен съд, изразена в Решение № 5377 от 3.06.2022 г. по
адм. д. № 139/2022 г., VI о., Решение № 1740 от 23.02.2022 г. по адм. д. № 8649/2021 г., VI о., Решение
№ 1624 от 21.02.2022 г. по адм. д. № 11773/2021 г., VI о., Решение № 3450 от
16.03.2021 г. по адм. д. № 13464/2020 г., VI о., Решение № 47 от 5.01.2021 г. по адм. д. № 6669/2020
г., VI о., Решение № 2477 от 17.02.2020 г. по адм. д. № 5956/2019 г., VI о., и
др., която настоящият съдебен състав
споделя.
По изложените
съображения жалбата на Х.М.
Ш. се явява основателна, респ. обжалваното
от нея решение
е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Доколкото
естеството
на акта не позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да
бъде изпратена на съответния компетентен административен орган за ново
произнасяне по заявлението на жалбоподателката за отпускане на ЛПОСВ
при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото
решение задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
С
оглед изхода на спора и
че жалбоподателката е направила изрично искане за разноски, на основание
чл. 143, ал. 1 АПК,
единствено в полза на същата следва да се присъдят
такива за платено
адвокатско възнаграждение. Своевременно заявеното от ответника възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за неговата прекомерност, обаче е
основателно. Действително делото не е с особена фактическа и правна сложност –
проведено е едно открито съдебно заседание, в което е събран неголям
доказателствен материал – единствено административната преписка, а и на
практика няма спор по фактите. От друга страна, налице е многобройна и
непротиворечива съдебна практика по спорния въпрос по делото, както на АС –
Хасково, така и на ВАС. При това
положение и съобразно чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските на жалбоподателхата
за адвокатско възнаграждение трябва да се намалят до сумата от 500 лева, която съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да се поеме
от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, което в
случая е Националният осигурителен институт със седалище гр. София – арг. от чл.
33, ал. 2 КСО и чл. 2, ал. от Правилника за организацията и дейността на
Националния осигурителен институт.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173,
ал. 2 АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 1012-26-28-1/14.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане № **********-2140-26-1220/21.12.2022
г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
ИЗПРАЩА преписката на Ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково за
ново произнасяне по заявление с вх. № 2113-26-1488/23.08.2022
г. от Х.М. Ш., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, , чрез адв. В.Ч. ***,
съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Националният
осигурителен институт със седалище гр. София да заплати на Х.М.
Ш., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, чрез адв. В.Ч. ***,
сумата от 500,00 лева, представляваща направени разноски
по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/