РЕШЕНИЕ
№ 897
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря ДОБРИНКА Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20241110212248 по описа за 2024 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на „Л.********“ ЕООД с ЕИК************
със седалище и адрес на управление в гр. София в част IХ на жилищен комплекс
**************представлявано от управителите К. Й. Б. и К.Д. Б., срещу Наказателно
постановление, издадено от Началника на Софийския отдел „Оперативни дейности“ на
Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Финансов Контрол“ на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с ЕИК************ със седалище и адрес
на управление в гр. *****************, представлявана от директора Р. П. С., на 13. III.
2023 година под №***********
Пълномощникът на жалбопоподателя оспорва процесното постановление. Навежда
доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Постановлението не било издадено от
компетентен административен орган. Същият се произнесъл след изтичането на срока по чл.
52, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания. Отрича се извършването
на нарушението. Не била посочена разпоредбата, съдържаща конкретно административно
задължение, неизпълнено от жалбоподателя. Случаят бил маловажен и следвало да се
приложи чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания. Следвало да се
наложи санкция в размера, уреден в чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената
1
стойност, а не в ал. 2.
Претендират се разноски.
Пълномощникът на жалбоподателя не се явява в открито съдебно заседание.
В открито съдебно заседание се явява процесуален представител на въззиваемата
страна – юрисконсулт С. И. Л., който оспорва жалбата и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
Свидетелят Р. П. Г. с ЕГН********** работи в централното управление на
Националната агенция за приходите. В същата агенция е получен сигнал срещу дейността на
дружеството-жалбоподател. Във връзка със сигнала на 06. XI. 2022 година свидетелят и
негова колежка – А. В. Г., извършват проверка в аптека, находяща се в гр. ************
стопанисвана от дружеството-жалбоподател. Проверяващите заварват аптеката отворена с
две работещи каси. Свидетелят изчаква останалите клиенти да бъдат обслужени и си купува
стока. Вместо фискален бон от касов апарат свидетелят получава бележка, отпечатана с
принтер-машина.
След това свидетелят и колежката му се представят като проверяващи и проверяват
наличността на двете работещи каси – преброяват парите, след това сравняват сумите с
отчетеното от касовите апарати. И в двата случая откриват разлика между наличната в
касата сума и сумата, отчетена от касовия апарат.
За проверката е изготвен протокол №0127307 от 06. XI. 2022 година, представен по
делото.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото:
писмени доказателства:
протокол за извършена проверка в обект,
фискални бонове,
описи на касова наличност,
Заповед №ЗЦУ-1149, издадена на 25. VIII. 2020 година от Изпълнителната директорка
на Националната агенция за приходите,
Заповед №З-ЦУ-1510, издадена на 23. VII. 2024 година от Главния секретар на
Националната агенция за приходите,
акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление,
както и
показанията на разпитания свидетел.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и
2
безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от
съда фактическа обстановка.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 15. XI. 2022 година от
компетентно длъжностно лице – свидетелят Р. П. Г. с ЕГН**********, заемащ длъжността
инспектор по приходите в Националната агенция за приходите, в присъствието на
свидетелката А. В. Г., присъствала и на проверката.
Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето. По
делото няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си по чл. 44, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания – да представи писмени възражения
пред административно-наказващия орган.
Въз основа на установеното в акта, Началникът на Софийския отдел „Оперативни
дейности“ на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Финансов Контрол“ на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, компетентно длъжностно лице по силата
на представената от наказващия орган Заповед №ЗЦУ-1149, издадена на 25. VIII. 2020
година от Изпълнителната директорка на Националната агенция за приходите, издава
процесното наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта
фактическа обстановка и налага на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 3
000.00 лева на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18, издадена 13. XII. 2006 година от
Министерството на финансите на Република България.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя най-рано на 30. VII. 2024 година, а жалбата е подадена по пощата на 13. VIII.
2024 година – в срок.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно
представените заповеди на Управителя на Националния осигурителен институт, и в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред и форма.
Нарушенията, вменени на жалбоподателя, се твърди да са извършени на 06. XI. 2022
3
година, а актът за установяване на административно нарушение е съставен на 15. XI. 2022
година – преди изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания. От обжалваното наказателно постановление е издадено на 13. III.
2023 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона
за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1-
месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.
Съдът не приема довода на жалбоподателя, че в наказателното постановление не е
посочена разпоредбата, която жалбоподателят не изпълнил. Напротив, в мотивите на
постановлението е изрично посочен чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13. XII. 2006 година за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства,
издадена от Министерството на финансите на Република България. Според посочената
разпоредба, извън случаите на продажби всяка промяна в касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на фискалното устройство се регистрира
във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“
суми. Съгласно ал. 2 за фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в
книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на
извършването с точност до минута.
В случая е безспорно установено, че съгласно паметта на фискалното устройство
касовата наличност, представляваща отчетените продажби, е била в размер на 192.46 лева, а
наличната сума – в размер на 297.10 лева. Разликата от 104.64 лева е сума, която не е
отчетена като промяна в касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари
във и извън касата) на фискалното устройство.
Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и е пречка за съпоставимост на
касовата наличност от една страна и от друга – с документираните със съответното
фискално устройство суми от продажби и от извършените операции по служебно въвеждане
и извеждане на суми във всеки един момент. Именно това задължение не е изпълнено от
търговеца, поради което с деянието си е осъществил състава на административно нарушение
по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13. XII. 2006 година, довело до корелативното
задължение от страна на административнонаказващия орган за налагане на
административно наказание.
Съдът намира, че в случая не следва да се прилага хипотезата на чл. 28 от Закона за
административните нарушения и наказания и да приема, че установеното нарушение
представлява „маловажен случай“. Съставът на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13. XII.
2006 година е такъв на формално административно нарушение, т. е. интензитетът на
засягане на обществените отношения е достатъчно висок към момента на довършване на
деянието без да е необходимо за инкриминирането му да е настъпил общественоопасният
резултат. Процесното деяние не се отличава от останалите случаи на нарушение от същия
вид по начин, който според критериите на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс да редуцира
4
обществената опасност и да квалифицира случая като маловажен с последиците на забрана
по чл. 53, ал. 1, предложение II от Закона за административните нарушения и наказания – в
случая разчетената наличност е по-малка от фактическата, което обстоятелство води до
положителна разлика в полза на търговеца и неблагоприятни последици (публични
задължения) за фиска.
Видно от санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху
добавената стойност в редакцията към момента на извършване на нарушението – 06. XI.
2022 година, юридическо лице, което наруши реда и начина за отчитане, или съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства, се наказва с имуществена
санкция в размер от 3 000.00 до 10 000.00 лева. В случая наложеното административно
наказание е в минимален размер, затова съдът приема, че напълно съответства на
извършеното административно нарушение.
Съдът не приема довода на жалбоподателя, че в случая следва да се приложи
разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност:
жалбоподателят не е санкциониран за това, че не е издал фискален бон, а за разликата между
документираната и действителната касова наличност, установена след проверката от
свидетеля Р. П. Г. с ЕГН**********.
Така мотивиран, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а наказателното
постановление следва да бъде потвърдено, тъй като е издадено при спазване на
процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, такива следва да се присъдят на наказващия орган – 100.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. На основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания
д
във връзка с ал. 9 и с ал. 1 от същата разпоредба, във връзка с чл. 58, т. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление, издадено от Началника на Софийския отдел „Оперативни дейности“ на
Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Финансов Контрол“ на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с ЕИК************ със седалище и
адрес на управление в гр. *****************, представлявана от директора Р. П. С.,
на 13. III. 2023 година под №************ с което на основание чл. 185, ал. 2 от
Закона за данъка върху добавената стойност на „Л.********ЕООД с ЕИК*********със
5
седалище и адрес на управление в гр. **************** представлявано от
управителите К. Й. Б. и К. Д. Б., е наложено имуществена санкция в размер на 3 000.00
(три хиляди) лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18, издадена 13. XII.
2006 година от Министерството на финансите на Република България.
д
2. На основание чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
ОСЪЖДА „Л. *********“ ЕООД с ЕИК************* със седалище и адрес на
управление в гр. *****************************, представлявано от управителите
К. Й. Б. и К.Д. Б., да заплати на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с
ЕИК131063188 със седалище и адрес на управление в гр.
**************************, представлявана от директора Р. П. С., сумата от 100.00
лева, представляваща направени разноски в настоящото производство.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6