РЕШЕНИЕ
№ 4047
гр. Пловдив, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20225330108219 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.
Искова молба на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, ул. Ястребец № 23 Б, против П. К. Б., ЕГН **********, от
****************, и с искане до съда да се осъди ответника да заплати на ищеца стойност
на доставена до обект на ответника топлоенергия и обезщетение за забава в плащането на
тази главница.
Според изложеното в исковата молба, ответника е единствен наследник на Л. К. С.,
собственик на топлоснабден имот - апартамент в *********************************,
абонатен номер ******, при което, по силата на договор, при Общи условия, ищцовото
дружество й доставило до обекта за периода от м. 05.2018г. до 04.2020г. топлинна енергия
на стойност от 864.40 лв. – главница, като стойността на доставената енергия била
разпределена в пълно съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/06.04.2007г.
Предвид извършеното разпределение, в тежест на С. била начислена и сума от 9.31 лева -
стойност на дялово разпределение за периода от февруари 2019г до февруари 2020г. , и за
вземанията , ищцовото дружество издало и фактури. Стойността на доставеното останала
незаплатена в сроковете, договорени между страните. Затова в тежест на ответника била
начислена и лихва като обезщетение за забавата в плащането на топлинната енергия – 191.86
лева за периода от 15.09.2019г до 09.03.2022г, и лихва като обезщетение за забава в
плащането на стойността на дяловото разпределение – 4.31 лева за периода от 31.03.2019г
до 09.03.2022г.
1
Плащане отново не постъпило.
Наследството на Л. С. било открито на дата ************г.
Затова се иска да бъде осъдена П. Б. да заплати на ищеца горните суми и да се присъдят
направените по делото разноски.
Ответната страна оспорва иска като неоснователен, възразява , че процесното взимане е
погасено чрез плащането му, извършено на дата 21.06.2022г.
Искът е допустим и намира основанието си в чл. 79 , чл. 86 от ЗЗД и чл. 150 от Закона за
енергетиката .
Съдът съобрази следното:
По фактите по делото спор не е формиран; съдът приема , че към датата на доставките С. е
била собственик на топлоснабдения имот и до същия има доставена топлоенергия. Затова
между праводателя на ответника и ищцовото дружество е имало договор при общи условия
за доставка на енергия, тоест, за собственика е възникнало задължението да я плати.
Жилището е дарено след края на периода на процесните доставки, но преди наследството
да бъде открито. Л. С. е била негов собственик за целия процесен период.
Няма спор , че ответника е единственото лице, призовано да наследи С., и че на дата
21.06.2022г. е платила вземането изцяло, факт, признат от кредитора – ищец. Плащането
съставлява правопогасяващ факт, който съдът отчита по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК и
затова стига до извод, че исковете са неоснователни . Те следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
Няма как да се приеме, че ответната страна не е дала повод за завеждане на исковете , която
се има предвид , че наследодателя вече е бил поставен в забава от изтичането на срока по
договора да плати, и е платено след датата на връчването на преписа от исковата молба.
Законът не предвижда в тази хипотеза покана до наследника да плати като условие тойда
изпадне в забава, по аргумент от чл. 84 ал. 1 от ЗЗД. Затова в случая разноските следва да
бъдат възложени в тежест на ответника, в пълен размер.
По исковото производство се определя хонорар на процесуален представител в размер от
150 лева, предвид плащането и липсата на спор относно повечето елементи на
правоотношението. Така общия размер на ищцовите разноски по делото става 350 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, ул. Ястребец № 23 Б , да се осъди П. К. Б., ЕГН **********, от
****************, следните суми - 864.40 лв. главница, стойност на доставена по договор
енергия до апартамент в *************************, абонатен номер ******, за периода
от м. 05.2018г. до 04.2020г. , 9.31 лева - стойност на дялово разпределение за периода от
2
февруари 2019г до февруари 2020г. , обезщетение за забавата в плащането на топлинната
енергия – 191.86 лева за периода от 15.09.2019г до 09.03.2022г, и лихва като обезщетение за
забава в плащането на стойността на дяловото разпределение – 4.31 лева за периода от
31.03.2019г до 09.03.2022г., като неоснователен поради плащане.
Осъжда П. К. Б., ЕГН **********, от ****************, да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , ул. Ястребец
№ 23 Б, сумата от 350 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата
на уведомлението до страните. Да се връчи и препис.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3