Р е
Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 22.02.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски окръжен
съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия
в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря д. б.
в присъствието на
Прокурора
като разгледа
докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 945 по описа за 2020 г., на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство
по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение № 260319 от 14.10.2020
г., постановено по гр. д. № 2055/2020 год. Плевенският районен съд е осъдил
ответника „****“ ЕООД, гр. Плевен, ЕИК ****, представлявано от управителя
К. С.Ш. да заплати на ищеца Д.П.И. с посочени ЕГН
и адрес следните парични суми:
-
на основание чл. 242 от КТ във вр. с чл. 128 от КТ сумата от 733,65 лв.
(чиста сума за получаване), представляваща неизплатено трудово възнаграждение
за периода от 01.07.2019г. до 06.08.2019г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 01.06.2020 г. до окончателното й изплащане;
-
на основание чл. 245 ал .2 от КТ сумата
от 55,36 лв., представляваща обезщетение за забава, произтичащо от неизплатено трудово възнаграждение;
-
на основание чл. 224 ал. 1 от КТ сумата
от 452,83 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2020 г. до
окончателното й изплащане;
- на основание чл. 215 ал.1 от КТ сумата от 3 051 евро с левова
равностойност 5 967,24 лв., представляваща неизплатени дневни
командировъчни пари за периода от 04.01.2019 г. до 06.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2020г. до окончателното й
изплащане.
Със същото решение исковете на
посочените по-горе основания са отхвърлени за разликата до предявените размери
като неоснователни и недоказани, както и е отхвърлен предявения от иск правно
основание чл. 350 във вр. с чл. 349 от КТ за задължаване на ответника да впише
в трудовата книжка на ищеца обстоятелствата по чл. 349 ал. 1 т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 и
т.9 от
КТ и решението като
необжалвано в тази му част е влязло в законна сила.
Със същото решение на основание
чл.78 ал. 3 от ГПК Д.П.И. е
осъден да заплати на „****”
ЕООД, гр. Плевен сумата от 55,20 лв., представляваща деловодни разноски съразмерно уважената и отхвърлена част
от исковете, по компенсация, както и на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК „****” ЕООД, гр. Плевен е осъдено да заплати по сметка
на ПлРС държавна такса в размер на
288,36 лв. и разноски за вещо лице в размер на 140 лв..
Недоволено
от така постановеното решение в осъдителната спрямо него част е останало
въззивното дружество „***”
ЕООД, гр. Плевен, ЕИК ****, представлявано от управителя
К. Ш., ответник в производството пред ПлРС,
което чрез пълномощника си адвокат Д.Д.
от ПлАК го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат доводи за неправилност
и незаконосъобразност на решението. Според въззивника необосновано
първоинстанционният съд е отказал да приеме, че не са налице събрани писмени
доказателства за плащане на дължимите суми в полза на въззиваемия. Твърди се,
че от представените пликове с отразени върху тях обстоятелства, вкл. за платени
суми в съвкупност с гласните доказателства се установява, че същите са оформени с оглед
огранизацията на работа в дружеството, съгласно която на шофьорите, какъвто е и
въззиваемия се предоставят парични суми за командировъчни и разходи
предварително и след връщане от командировка и отчет от наличните суми се
приспадат дължимите суми за заплати и командировъчни, съответно тези отчети се
включват в счетоводните записвания на дружеството. Според въззивника при
съобразяване на тези доказателства и заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ може да се направи обоснован извод, че на
въззиваемия са заплатени парични суми за заплати, командироръчни и аванси за
процесния период в общ размер от 33 004,78
лв., поради което исковете са неоснователни. В заключение въззивното дружество
моли въззивния съд да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната
част, в която е осъдено да заплати парични суми на въззиваемия и по сметка на
ПлРС и да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени исковете на
ищеца поради неоснователност и недоказаност и да бъдат заплатени разноските по
делото, направени от въззивника. Алтернативно, при присъждане на разноски на
въззиваемия, прави възражение за прекомерност и моли същите да бъдат сведени до
законовия минимум. С въззивната жалба се представят адвокатско пълномощно и
договор за правна помощ.
В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от въззиваемия Д.П.И..
В
о.с.з. въззивното дружество чрез управителя си К.Ш. и пълномощника си адвокат Д.Д. от
ПлАК поддържа подадената въззивна
жалба. Представя списък на разноските за сумата от 600 лв.,
заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият Д.И. не се явява в о.с.з., но чрез
пълномощника си адвокат Н.Д. от
ПлАК оспорва основателността на въззивната жалба. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени
във въззивната жалба, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и
съобрази изискванията на закона, намира за установено
следното:
Въззивната
жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
За
да уважи предявените искове на посочените в исковата молба основания и в
посочените по-горе размери Плевенският районен съд е приел за безспорно
установено по делото, че през процесния период от 04.01.2019 г. до 07.08.2019
г. между страните е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което въззиваемият е изпълнявал длъжността
„шофьор тежкотоварен автомобил – 12“ при въззивният работодател и е
осъществявал превози на товари в чужбина. По отношение на иска за неплатено трудово
възнаграждение /ТВ/ за периода от 01.07.2019 г. до 06.08.2016 г., ПлРС е приел,
че въззивният работодател дължи на въззивнаемия ТВ в размер на брутната сума 945,45 лв. и чистата сума от 733,65 лв., като по делото не са
представени доказателства за извършеното плащане. ПлРС е приел за неоснователно
възражението на работодателя за недължимост на ТВ поради наложени глоби на
въззиваемия в размери съответно 337,33 евро
и 251 евро, тъй като наложените глоби за извършени нарушения на правилата
за движение от ищеца нямат правопогасяващ ефект по отношение на вземането му за
ТВ, като наред с това е приел, че не надлежно сезиран с насрещна претенция или
възражение за прихващане за тези суми. С оглед извода за наличие на неплатено
ТВ за посочения по-горе период ПлРС е приел, че на основание
чл. 245 ал.2 от КТ работодателят дължи лихва за
забавено плащане на ТВ за периода от 30.08.2019 г. до завеждане на ИМ в размер на 55,36 лв.. При съобразяване на заключението по ССЕ, ПлРС е приел, че по делото не са
представени доказателства въззиваемият да е ползвал полагащият му се за периода
платен годишен отпуск в размер на 12 работни дни, обезщетението за който по чл.
224 ал. 1 от ГПК е в размер на 452,83 лв. и е присъдил същото. За да
уважи частично иска с правно основание чл. 215 ал.1 във вр. с чл. 121 от КТ
ПлРС е приел, че по делото е налице признание от работодателя за 113 дни, в
които въззиваемият е бил командирован в чужбина, което признание кореспондира и
със счетоводните записвания на дружеството. При съобразяване на чл. 215 от КТ и
раздел ІV на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина,
както и т. 1 на Приложение №3 към чл. 31 ал. 1 от тази Наредба, ПлРС е приел,
че дневните пари за командировъчни на шофьорите са в размер на 27 евро на ден, поради което за 113
дни, през които въззиваемият е командирован в чужбина на същия се дължат дневни
пари за командировъчни в размер на 3 051
евро с левова равностойност 5 967,24 лв.. ПлРС е приел, че по делото
не са събрани доказателства, установяващи плащане на дължимите командировъчни
за посочените 113 дни, тъй като събраните гласни доказателства установяват
обстоятелства, касаещи начина на организация на командировъчните курсове на
шофьорите при ответното дружество, но не са годни доказателствени средства
относно факта на плащане на командировъчните суми на шофьорите, а представените
по делото пощенски пликове с отразени на тях обстоятелства и суми също не
установяват плащане на дължимите командировъчни. Позовавайки се на заключението
на ССЕ, ПлРС е приел, че същота не е установило плащане на командировъчните
суми, а единствено какви са счетоводните записвания при дружество – работодател
при липса на счетоводни документи, въз основа на които са направени. ПлРС е
съобразил съдържанието на пощенски пликове и посочил, че от тях не се
установява кои са лицата, посочени върху тях, поради което не може да се
направи извод за предоставените от
работодателя суми и съответно за получени такива от въззиваемия за
командировъчни.
Въззивният
съд приема от фактическа и правна страна следното:
Установява се от
представения по делото в първата инстанция трудов договор № 21/04.01.2017 г., че въззиваемият е работил във въззивното дружество на длъжност „шофьор,
тежкотоварен автомобил-12 и повече тона”. Установява се от представената пред първоинстанционния
съд в копие стр. от трудова книжка на въззиваемия, че считано от 07.08.2019 г.
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325 ал. 1
от КТ.
Установява се от приетата в
първата инстанция ССЕ, изготвена от вещото лице Т. И., че съгласно счетоводните ведомости при въззивното дружество на въззиваемия са
начислени ТВ и заплатени в брой за периода м. І – м. VІІІ 2019 г. вкл. в общ
размер на брутната сума 5 672,72 лв.,
чистата сума за получаване от която е 4 401,89
лв., като за периода от 01.07.2019 г. до 06.08.2019 г. размерът на ТВ на
въззиваемия е в размер на брутната сума от 945,45
лв., чистата сума за получаване от която е 733,65 лв.. Вещото лице заключава, че на 16.04.2019 г., 10.06.2019
г. и 09.07.2019 г. на въззиваемия са заплатени парични суми в общ размер от 1 862,34 лв., всяка по 620,78 лв., съответстваща на размера на
чистата сума за получаване на ТВ, но включени като плащане по сметка 422, където
са отчетени командировките и получените аванси, а не платено ТВ, като в
наличните банкови извлечения не е посочено сумата за кой месец се отнася.
Вещото лице заключава, че при въззивният работодател няма налични заповеди за
командировки на ищеца, а е работено по отчети саморъчно изписани, които не са
по образец и нямат качеството на първични или вторични счетоводни документи,
въз основа на които са отченени 113 работни дни на въззиваемия в командировка,
за които съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина се дължат 27 евро на ден, т.е.
за 113 дни командировъчните са в размер на 3 051
евро с левова равностойност 5 967,24
лв.. Вещото лице заключава също, че периода от 01.07.2019 г. до 06.08.2019 г.
на въззиваемият се полагат 12 дни платен годишен отпуск, като не са му
представени документи за ползване от въззиваемия и обезщетението за същия по
чл. 224 ал.1 от КТ е в размер на 452,83
лв.. Вещото лице заключава, че съгласно счетоводните записвания във
въззивното дружество на въззиваемият е заплатена парична сума в общ размер на 33 004,78 лв. за заплати,
командировъчни пари и аванси без наличие на първични или вторични счетоводни
документи, носещи подпис на въззиваемия, от които съгласно счетоводните
записвания 3 862,34 лв. са били
платени по банков път, включващи посочените по-горе три суми по 620,78 лв., а също така сумата от 1 500 лв., преведена на 30.04.2019 г. и сумата от 500 лв., преведена на 16.07.2019 г., за
които не са му представени банкови извлечения. Вещото лице е установило също,
че командировъчните суми са отразени по счетоводна сметка 609 и съгласно счетоводните
записвания на въззиваемия са дължими и платени в размер на 14 562 лв..
Спори се между страните: платени ли са от страна на въззивното
дружество на въззиваемия начислените съгласно счетоводните записвания при
същото парични суми за ТВ, командировъчни и обезщетение по чл. 224 от КТ, в
която насока са възраженията на въззивното дружество и в частност доказват ли
представените по делото пред ПлРС ръкописно изписани 7 плика получени от
въззиваемия парични суми на тези основания. В тежест на въззивното дружество - работодател е да докаже по делото, че е заплатило дължимите суми на
въззиваемия.
Съгласно чл. 35 ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина средствата за командировки в предприятията се утвърждават от ръководителя на предприятието, от ръководителя на звеното за финансово-стопански дейности или от упълномощени от тях длъжностни лица по ред, утвърден от ръководителя на предприятието, като екземпляр от сметката се предоставя на командированото лице. Съгласно разпоредбите на чл. 38 ал. 1 и чл. 39 ал. 1 от Наредбата в определен от същата срок всяка задгранична командировка следва да бъде отчетена от командирования работник или служител с писмен доклад, представен на лицето, издало заповедта за командироване и финансов отчет до счетоводството на работодателя, който финансов отчет следва да съдържа изразходените средства по време на командироването. Съгласно чл. 31 ал. 1 от Наредбата персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3, а съгласно т. 1 от последното шофьорите при автомобилни превози получат 27 авро при единична езда, вкл. квартирни.
Безспорно се установи по делото с
помощта на ССЕ, приета в първата инстанция, че във въззивното дружество не са
издавани заповеди за командироване на въззиваемия и не са съставяни доклади и финансови
отчети след завръщането на същия от задгранична командировка. Установи се от
разпита на свидетелите К. А. Ш. и Н. В. В., разпитани в първата
инстанция, че първият от тях е съпруг на управителя на въззивното дружество, а
вторият от тях е служител в дружеството на длъжност „специалист логистика“,
поради което показанията на същите следва да бъдат ценени при условията на чл.
172 от ГПК с оглед всички данни по делото при съобразяване на евентуалната им
заинтересованост. От показанията им се установява, че практиката във въззивното
дружество е била да се дават авансово пликове с пари на шофьорите при тръгване
на курс, ведно с документи и след връщане в България всеки шофьор да отчита
разходите си и получените суми в брой от доставките на стоки върху този плик,
да си удържа сам дължимите му суми и да предава разликата, а ако тези пари не
достигат, да му се доплаща. Въззивният съд приема, че пликовете представени по
делото в оригинал нямат характера на финансови отчети по смисъла на цитираната
по-горе Наредба, като нямат характера и на частни свидетелстващи документи за
получени от въззиваемия парични суми, тъй като върху същите липсва негов
подпис, поради което не съставляват годни писмени доказателства съгласно чл.
180 от ГПК. Свидетелските показания не установяват конкретно плащане на
въззиваемия на конкретна парична сума на конкретно основание и при съобразяване
на заинтересоваността на свидетелите и на нередовно воденото счетоводство при
въззивното дружество, установено със заключението на ССЕ, в което счетоводните
записвания са правени без да приложени надлежни първични и вторични счетоводни
документи, то следва да се приеме, че от страна на въззивното дружество не е
доказано твърдението му за извършено плащане на парични суми в полза на
въззиваемия в съответствие със счетоводните записвания, с които да са погасени
чрез плащане начислените като дължими на въззиваемия парични суми за трудово
възнаграждение и командировъчни за процесния период, респ. за обезщетение за
неползван платен годишен отпуск след прекратяване на ТПО.
Като е достигнал до същите правни
изводи и е уважил предявените искове в размера, установен с помощта на ССЕ, ПлРС
е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено в обжалваната част, а въззивната жалба бъде оставена без уважение
като неоснователна.
С оглед изхода на делото в полза
на въззивника не се дължат разноските по делото за въззивната инстанция.
Водим
от горното, Окръжният съд
Р е ш и:
потвърждава решение № 260319 от 14.10.2020 г.,
постановено по гр. д. № 2055/2020 год. на Плевенския районен съд в обжалваната
част, в която „***” ЕООД, гр. Плевен, ЕИК ***, представлявано от управителя
К. С. Ш. е осъдено да заплати на Д.П.И. следните
парични суми: на основание чл. 242 от КТ във вр. с чл. 128 от КТ сумата от 733,65 лв. (чиста сума за получаване), представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.07.2019г. до 06.08.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2020 г. до окончателното й
изплащане; на основание чл. 245 ал .2 от КТ сумата от 55,36 лв., представляваща обезщетение за забава,
произтичащо от неизплатено трудово
възнаграждение; на основание чл. 224 ал. 1 от КТ сумата от 452,83 лв., представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.06.2020 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 215 ал.1 от КТ сумата от 3 051 евро с левова
равностойност 5 967,24 лв., представляваща неизплатени дневни
командировъчни пари за периода от 04.01.2019 г. до 06.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2020г. до окончателното й
изплащане, както и да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 288,36 лв. и разноски за вещо лице в
размер на 140 лв..
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280 ал. 3 т. 3 от КТ в частта по предявените искове с правно основание чл. 242 от КТ във
вр. с чл. 128 от КТ, чл. 245 ал .2 от КТ и чл. 224 ал. 1 от КТ с оглед цената
на всеки от исковете под 5 000 лв..
Решението в частта по предявения иск с правно основание чл. 215
ал.1 от КТ за сумата от 3 051 евро
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал. 3 т. 3 от ГПК, с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: