Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 17.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско
отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
Разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова
в. гр. д. № 9568 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по реда на
чл. 435 ал. 1 т. 6 от ГПК, по жалба, с вх. № 03196/ 03.08.2020 г., подадена от
длъжника Б.И.П., в качеството му на едноличен търговец с фирма „Б.-Б.П.“ с адрес гр. София, ж. к. „*******, с ЕИК *******, против
разпореждане на ЧСИ К.П., с рег. № 852 на КЧСИ, с район на действие СГС, за
отказ да прекрати изпълнително производство № 20128520401923. Съобразно
изложените в жалбата оплаквания, разпореждането било незаконосъобразно, тъй
като била настъпила перемпция по отношение на
длъжника, което водело до прекратяване на изп.
производство по право против него. Настоява за отмяната му.
Взискателят „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД със седалище и
адрес на управление ***, „Е.****“, с ЕИК *******, чрез процесуалния си
представител, е депозирало писмени възражения, в които се противопоставя на
оплакванията в жалбата, тъй като взискателят е
предприемал действия по принудително изпълнение срещу солидарните длъжници, а и ежемесечно е постъпвало плащане от един от
тях по наложения му запор, което автоматично изключвало броенето на давностния срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Настоява за
отхвърляне на жалбата, настоява за разноски - юрисконсултско
възнаграждение.
От приложените по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК
мотиви на ЧСИ става ясно, че намира подадената жалба за процесуално допустима,
но неоснователна. Действията по принудително изпълнение срещу когото и да било
от солидарните длъжници прекъсвало срока и перемпция не можела да настъпи.
Препис от разпореждането на съдебния изпълнител
е било връчено на длъжника на 16.07.2020 г. Жалбата е подадена на 30.07.2020
г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена, изхожда от
легитимирано лице и е насочена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител, поради което съдът намира подадената жалба за процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователно,
предвид следното:
Изпълнителното производство е образувано по
молба от 19.10.2012 г. от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и изпълнителен лист от
28.08.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 39446/ 2012 г. по описа на СРС, І ГО,
50-и състав, по силата на който ЕТ „Б.-Б.П.“,
представляван от Б.И.П., К.А.П.и А.И.П.солидарно са били осъдени да заплатят на
взискателя следните парични суми: в размер на
31 944,77 лв., представляваща главница по договор за банков кредит от
30.07.2007 г., ведно със законната лихва за периода от 22.08.2012 г. до
окончателното и изплащане; сума в размер на 3 649,35 лв., представляваща
изискуема редовна лихва за периода от 16.02.2011 г. до 21.03.2012 г.; сума в
размер на 21 541,14 лв., представляща изискуема
наказателна лихва за периода от 05.05.2010 г. до
21.08.2012 г.; сума в размер на 1 927,71 лв., представляваща просрочена
наказателна лихва за периода от 20.05.2009 г. до 26.08.2009 г., както и
разноски по делото, от които 1 181, 26 лв. държавна такса и 1040 лв. юрисконсултско възнаграждение.
След образуване на изпълнителното производство
ЧСИ предприел следните изпълнителни действия, които и на основание чл. 18 от ЗЧСИ са му били възложени от взискателя с молбата за
образуване на изпълнителното производство:
На 24.10.2012 г. е наложил запор върху всички
парични и непарични вземания на жалбоподателя от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД;
На 30.10.2012 г. е наложил
запор върху два броя МПС, собственост на Б.П.;
На 30.10.2012 г. е наложил запор върху всички
парични и непарични вземания на длъжника Б.П. от „Банка ДСК“ ЕАД;
На 30.10.2012 г. е наложил запор върху всички
парични и непарични вземания на жалбоподателя от „Юробанк
България“ АД;
На 28.03.2013 г. е наложена и вписана възбрана
върху недвижими имоти, собственост на длъжника, находящи
се в с. Реяновци, обл. София;
На 03.12.2014 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника А.П., получавано от „П.-**“ АД, в резултат на което
е извършвано ежемесечно погашение на задължението за периода 22.01.2015 г. –
20.08.2020 г.;
На 03.12.2014 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на К.П.получавано от „Туристически мениджмънт“ ЕООД;
На същата дата е наложен запор върху всички
възнаграждения на жалбоподателя, получавани от „Б.“ ЕООД;
На 28.01.2015 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника К.П.получавано от „К.***“ ООД;
На 28.03.2017 г. е
наложен запор върху всички парични и непарични
вземания на длъжника К.П.от „Първа инвестиционна банка“ АД;
На същата е наложен запор върху всички парични и
непарични вземания на К.П.от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД; както и върху всички
парични и непарични вземания на настоящия жалбоподател Б.П. от „Обединена Българска Банка“ АД и
„Банка ДСК“ ЕАД;
На 10.06.2020 г. са били извършени едновременно
няколко действия, свързани с налагане на възбрана върху недвижим имот
собственост на К.П.находящ се в гр. София, ул. „*******;
върху недвижим имот, собственост на Б.П., находящ се
в с. Рударци, общ. Перник; както и налагане на запор върху МПС, собствени на длъжниците А.П. и К.П..
Контроверсният въпрос е дали когато ЧСИ не е извършвал
изпълнителни действия конкретно срещу длъжника Б.И.П. в период, по – голям от
две години, но е извършвал такива по отношение на останалите солидарни длъжници, преклузивният срок по
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК бива прекъснат от действията по отношение на другите длъжници или не.
Инициираното изпълнително производство от
посочения в изпълнителния лист кредитор може да бъде прекратено в случай, че не
е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Непредприемането
на действия от взискателя по отношение на един от
солидарните длъжници в рамките на посочения в чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК процесуален преклузивен срок,
съответно – прекратяването на изпълнителното производство по отношение на този
длъжник по силата на закона, не съставлява отказ от изпълнение, нито води до
погасяване на материалното право. Срокът за прекратяване на изпълнителното
производство по перемция започва да тече (респ. – и
изтича) от последното валидно изпълнително действие спрямо всеки един от длъжниците, предвид различните изпълнителни правоотношения,
и след неговото изтичане може да бъде инициирано образуването на ново
изпълнително дело.
Предприемането на изпълнително действие по
отношение на един от солидарните длъжници по
изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на останалите длъжници. Това
разрешение е в съответствие със закона и с имащите задължителен характер
разяснения, дадени в мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС – в този смисъл решение № 83/ 11.04.2018 г. по гр. д. № 1667/ 2017
г. по описа на ВКС, ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, inter alia, по следния въпрос: предприемането на изпълнително действие по
отношение на един от солидарните длъжници по
изпълнителното дело води ли до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и решение № 48/14.07.2016 г. по т. д. № 404/ 2015 г. на ВКС, ІІ т. о.
При тези съображения настоящият съдебен състав
намира, че предприетите от съдебния изпълнител действия по принудително
изпълнение по отношение на един от солидарните длъжници
в изпълнителното производство, включително плащането ежемесечно, извършено от
длъжника К.П.не прекъсва течението на преклузивния
срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК по отношение на другите длъжници.
Между 28.03.2017 г., когато съдебният изпълнител е наложил запор върху всички
парични и непарични вземания на настоящия жалбоподател от „Обединена Българска Банка“ АД и „Банка
ДСК“ ЕАД до 10.03.2020 г. е изтекъл период по – голям от две години, поради
което изпълнителното производство по отношение на длъжника е прекратено по
право на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Това налага отмяна отказа на
съдебния изпълнител като незаконосъобразен. Жалбата, като основателна, следва
да бъде уважена.
Предвид изложеното и на основание чл. 437 от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА разпореждане на ЧСИ К.П., с рег. № 852
на КЧСИ, с район на действие СГС, за отказ да прекрати изпълнително производство
№ 20128520401923.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.