Решение по дело №550/2015 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 424
Дата: 2 юли 2015 г. (в сила от 4 ноември 2015 г.)
Съдия: Владимир Страхилов
Дело: 20154110200550
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.***, 02.07.2015г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

*** районен съд, наказателна колегия, седми състав, в открито съдебно заседание на 22.06.2015г., в състав :

                                              Председател : Владимир Страхилов

при секретаря В.М. като разгледа докладваното от съдията АНД №550/15г. по описа на **РС, за да се произнесе взе предвид следното:

                   Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

                   Постъпила е жалба от „Енерго-Про Мрежи” АД срещу НП№НП-358/17.12.2014г. на Председател на Държавна комисия за енергийна и водно регулиране /ДКЕВР/-***, с което на дружеството за нарушение по чл.3.5.2 от Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г. и на основание чл.206, ал.1 от Закон за енергетиката /ЗЕ/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лева. Чрез писмено становище се поддържа жалбата и се моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

                    Въззиваемата страна чрез процесуален представител заема становище за законосъобразност на наказателното постановление.

                   Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

                   Жалбата е основателна. При служебна проверка на АУАН № КРС-1078/08.07.2014г.  и НП№ НП-358/17.12.2014г. на Председател на Държавна комисия за енергийна и водно регулиране /ДКЕВР/-*** съдът не констатира нередовности по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Наличието на задължителни реквизити по чл.57, ал.1, т.1-10 от ЗАНН е основание за законосъобразност на наказателното постановление от формална страна.        

                   Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 17.03.2014г. в гр.***, ул***”, при извършена проверка от длъжностни лица на ДКЕВР-*** било установено, че средството за търговско измерване /СТИ/ на абонатен номер ***, фабричен номер ***, тип 7АА50 66 /еднофазен/ на фирма ESEM A.S., заводска пломба М04/35 е с година на производство – 2003г. Първоначална метрологична проверка била извършена на неустановена дата през 2004г. СТИ било монтирано на 31.08.2005г.  При проверката не бил представен протокол за последно извършена метрологична проверка. В регистъра на СТИ към „Енерго-Про Мрежи” АД като година на следваща метрологична проверка на СТИ била посочена 2010г., каквато проверка не била извършена.  Контролният и наказващият органи счели, че нарушението е извършено при установяването му – на 17.03.2014г.

                   Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

                   Гореизложеното обосновава правен извод недоказаност на деянието.    Това е така, защото контролният и наказващият орган са претендирали извършване на нарушение по т.3.5.2 от  Лицензия № Л-138-07/13.08.2014г. за разпределение на електрическа енергия на „Е.ОН България Мрежи” АД, чийто правоприемник е „Енерго-Про Мрежи” АД. Съгласно т.3.5.2 от Лицензия № Л-138-07/13.08.2014г. „Лицензиантът поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване, както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях”. Този текст няма самостоятелно правно значение и препраща към други разпоредби, а именно чл.42, изр.1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия / обн.ДВ., бр.38/11.05.2007г./, чл.26, ал.1 от Закона за измерванията /ЗИ/, чл.43, ал.4, вр.чл.39, ал.2 от ЗИ, Заповеди № А-412/16.08.2004г. № А-102/05.03.2010г., № А-441/13.10.2011г. на председателя на ДАМТН. Съгласно чл.42, изр.1 от горепосочените правила „Всички средства за търговско и контролно измерване подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията, Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване”. Съгласно чл.26, ал.1 от ЗИ „Контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка”. Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИ, „Периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя на ДАМТН”. Съгласно т.25 от Заповед № А-412/16.08.2004г. на  председателя на ДАМТН последващата проверка на еднофазни електромери се извършва на период от шест години, считано от 01.10.2004г. Тази заповед е отменена със Заповед №А-102/05.03.2010г., обн.ДВ.бр.22/19.03.2010г., в сила от 19.03.2010г. Заповед №А-102/05.03.2010г. на председателя на ДАМТН е с със същото съдържание в същата т.25 без посочване на начална дата на период, подобно на отменената заповед. Със Заповед №А-441/13.10.11г., обн.ДВ.,бр.85/01.11.2011г., в сила от 01.11.2011г., на председател на ДАМТН Заповед №А-102/05.03.2010г. е отменена. Съдържането на новата заповед е същото като на отменената.

                   Фактическият състав на претендираното нарушение се състои в съставомерно бездействие, изразено в неизвършване на последваща метрологична проверка на средството за търговско измерване в определен срок. Касае се за формално нарушение, на просто извършване. Изтичането на срока ангажира административнонаказателната отговорност на субекта на нарушението. В разглеждания казус Заповед №А-412/16.08.2004г. на ДАМТН е отменила Заповед №А-73/03.04.2003г. на председателя на ДАМТН. Към 2004г. – годината на първата проверка на СТИ срокът за последващата проверка е бил определен със Заповед №А-412/16.08.2004г. Този срок е шест години, считано от 01.10.2004г. Този срок изтича на 01.10.2010г. Със Заповед №А-102/05.03.2010г. на председателя на ДАМТН, обн.ДВ.,бр.22/19.03.2010г., в сила от 19.03.2010г., Заповед №А-412/16.08.2004г. е отменена. Заповед №А-102/05.03.2010г. въвежда същото изискване за еднофазните електромери – шестгодишен срок на последваща проверка, но не предвижда изричен начален момент, както в отменената заповед. И тази заповед е отменена със Заповед №А-441/13.10.2011г., въвеждаща същия срок като отменената заповед. Съгласно чл.39, ал.2 от ЗИ „Първоначалната проверка има срок на валидност до края на календарната година, следваща годината на проверката, освен ако в наредбата по чл.28 е определен друг срок. Препращането е към Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и в същата за еднофазните електромери не е определен друг срок. Съгласно чл.43, ал.2 от ЗИ последващата проверка се извършва периодично или след ремонт на СТИ. По делото няма доказателства, нито фактически се претендира извършване на ремонт на процесния електромер. Нито се претендира, нито се сочат доказателства за предсрочност съгласно чл.43, ал.3 от ЗИ на последващата проверка, тоест преди изтичане срока на валидност на първоначалната или периодичната, в резултат на унищожаване на знака или желание на ползващото СТИ лице. Следователно шестгодишният срок за последваща проверка е започнал да тече от 01.01.2006г. и изтича на 01.01.2012г. За санкционираното лице не е съществувало задължение за извършване на последваща проверка през 2010г. Няма извършено нарушение нито през 2010г., нито на 17.03.2014г.

                   Във връзка с последната дата е необходимо да се отбележи, че контролният и наказващият органи не са разграничили датата на установяване на нарушението – 17.03.2014г., от датата на неговото извършване. Претендирането на първата дата, като такава на извършване на нарушението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Неоправдано от гледище на закона е да се приеме, че съществува фигурата на продължено нарушение, което се довършва с факта на откриването му от компетентните органи. Както бе отбелязано по-горе съставомерното задължение е скрепено със срок и с изтичането на срока нарушението е довършено. Обратното тълкуване пренебрегва съдържанието на правната норма за обективните признаци на състава на нарушението.

                   Гореизложеното не налага обсъждане на останалите възражения и правни доводи на страните.

                   Искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. За същите е предвиден друг процесуален ред.

                   Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно

                   Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

                   ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно НП№НП-358/17.12.2014г. на Председател на Държавна комисия за енергийна и водно регулиране /ДКЕВР/-***, с което на „Енерго-Про Мрежи” АД за нарушение по чл.3.5.2 от Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г. и на основание чл.206, ал.1 от Закон за енергетиката /ЗЕ/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лева.

                   Оставя без уважение като неоснователно искането за присъждане на разноски по делото.

                   Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-*** в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

Районен съдия: