Решение по дело №122/2023 на Административен съд - Габрово

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 121

 

гр. Габрово, 08.11.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА

                                                                              ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с участието на окръжен прокурор ТИХОМИР ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 122 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирани в законния срок касационни жалби от В.М.М. *** и от заместник-директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, и двете против Решение № 82 от 29.06.2023 година по АНД № 24/2023 година по описа на Районен съд – Севлиево.

С обжалваното решение въззивният съд е изменил Наказателно постановление /НП/ № ********** от 08.12.2022 година на Зам.-директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Велико Търново, с което на В.М.М. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии е наложена глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ във връзка с чл. 272 от с.з. в размер на 900 /деветстотин/ лева, като е намалил размера на глобата на 500 /петстотин/ лева.

В касационната жалба на В.М. се твърди, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на закона; развиват се доводи за наличието на основания за пълна отмяна на процесното НП, тъй като не е установена връзка между посочените в постановлението 4 физически лица, индивидуализирани само с 3 имена, и някой от участниците в процеса на добиване на дървесина, по-точно с фирмата, добиваща и извозваща дървесината; неправилно и непълно квалифициране на нарушението, тъй като не е посочено коя от 2-те хипотези на посочената като нарушена разпоредба е нарушила М.; наличие на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, доколкото от поведението на посочените в НП 4 лица не са произтекли вреди. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено процесното НП. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение.

В касационната жалба на Зам.-директора на РДГ – Велико Търново се твърди, че в частта на намаляване размера на глобата решението на въззивния съд е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Развиват се доводи против извода на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 272 от ЗГ, тъй като в процесното НП не били посочени предходни постановления, като се сочи, че предходно НП е посочено в процесното НП и е приложено към преписката. Прави се искане за изменение/отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено процесното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Зам.-директорът на РДГ – Велико Търново е депозирал отговор на касационната жалба на В.М., в която се развиват доводи за неоснователност на жалбата и се прави искане за отхвърлянето ѝ. Заявява се  претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание В.М. не се явява и не се представлява.

Зам.-директорът на РДГ – Велико Търново се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, който поддържа касационната жалба, по същество прави искане за изменение/отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено процесното НП, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Касационните жалби са допустими като подадени в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирани лица – страни в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира следното относно касационните жалби:

Касационната жалба на В.М. е неоснователна.

На административнонаказаното лице е вменено извършването на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/, описано в АУАН и НП, че на 30.04.2022 година не следи за наличието на  разрешителни за достъп до посочен в НП имот, в който се извършва добив на дървесина, като 4 лица, индивидуализирани чрез три имена, които извършват горскостопанска дейност по добив на дървесина /разкрояване и извоз на дървесината от сечището до временния склад с каруца и самоделно бъги/ по позволително за сеч с посочен № и дата на издаване, нямат разрешителни за достъп до горска територия към момента на извършване на проверката. Според наказващия орган, с така описаното деяние наказаното лице е нарушило чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването  на горските територии.

За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел, че описаното в НП нарушение е доказано от обективна и субективна страна. От съвкупната преценка на свидетелските показания и от събраните писмени доказателства действително следва, че наказаното лице е лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е издадено позволително за сеч в имота, посочен в НП, със срок за провеждане на сечта от 02.04.2022 до 31.12.2022 година.

Разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ предвижда налагане на глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Нормата е бланкетна и за индивидуализация на твърдяното нарушение е необходимо препращане към онези норми или актове, вменяващи конкретни задължения за лицата, притежаващи посочените по-горе качества. В случая в НП е посочен чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването  на горските територии, съгласно който лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за наличието на документи за правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за наличието на документи за достъп до съответната горска територия.

Видно от нормата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването  на горските територии, въведен е разрешителен режим за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина, като разрешителното за достъп се издава по образец /приложение № 10/ от лицето, стопанисващо съответната територия, в т.ч. собственика на територията; лицето, издало позволителното за сеч, или регистрирания лесовъд, на чието име е издадено позволителното за сеч. В процесния случай такова разрешително за достъп на името на  4 лица, заварени да извършват дейности, пряко свързани с добива на дървесина, не е установено от длъжностните лица, извършили проверката на 30.04.2022 година, което налага извода, формиран и от наказващия орган, че В.М. като лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ не е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 12б ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването  на горските територии.

Доводът, че не е установена връзка между посочените в постановлението 4 физически лица, индивидуализирани само с 3 имена, и някой от участниците в процеса на добиване на дървесина, по-точно с фирмата, добиваща и извозваща дървесината, настоящият състав намира за несъстоятелен, като възприема мотивите на въззивния съд, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. Несъстоятелен и доводът за непълна и неправилна квалификация на вмененото нарушение – посочена е нарушената разпоредба, а словесното описание безспорно касае деяние, попадащо в хипотезата на посочената правна норма, поради което не може да се приеме, че е налице порок при издаване на процесното НП, нито че е нарушено правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Вмененото на М. нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, за който да намери приложение чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение е типично за вида си и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Мотиви за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН са изложени в процесното НП, както и в решението на въззивния съд, като настоящият съдебен състав ги споделя изцяло, поради което не е необходимо да ги преповтаря или допълва.

Касационната жалба на Зам.-директора на РДГ – Велико Търново настоящият съдебен състав намира за основателна.

За да измени основанието и размера на наложената глоба, въззивният съд е приел, че в процесното НП се съдържа само голословно твърдение за наличие на други нарушения от М., за които има издадени и влезли в сила НП, обосноваващи прилагането на чл. 272 от ЗГ, тъй като такива предходни НП не са посочени изрично в процесното НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 272 от ЗГ, ако лице извърши нарушение по чл. 256, 257, 259, чл. 261–265, чл. 267–271, след като е имало влязло в сила наказателно постановление за друго такова нарушение в срок от една година от влизането му в сила, глобата или имуществената санкция е в троен размер.

Както е посочено в коментираната касационна жалба, а се установява и от съдържанието на процесно НП, в последното административнонаказващият орган се е позовал на НП № ********** от 22.12.2021 година /приложено към преписката – л. 36-37 от първоинст. дело/, влязло в сила на 13.01.2022 година, като го е посочил като отегчаващо обстоятелство при обсъждане въпроса за маловажност на нарушението, което явно е причината въззивният съд да приеме твърдението за наличие на предходно нарушение, обуславящо приложението на чл. 272 от ЗГ, за недоказано. Предвид горното позоваване, макар и не съвсем коректно като място, но безспорно част от съдържанието на процесното НП и мотивите за налагане на наказание и определянето на конкретния размер на последното, настоящият съдебен състав, намира, че е налице единство между мотиви и санкционна част, т.е. обосновано е приложението на чл. 272 от ЗГ и налагането на глоба в троен размер.

Основателността на коментираната касационна жалба налага отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което процесното НП да бъде потвърдено.  

При този изход на спора искането, заявено от страна на Зам.-директора на РДГ – Велико Търново, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, поради което следва да бъде уважено, като насрещната страна В.М. следва да бъде осъдена да заплати в полза на РДГ – Велико Търново сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 82 от 29.06.2023 година по АНД № 24/2023 година по описа на Районен съд – Севлиево и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от 08.12.2022 година на Зам.-директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Велико Търново, с което на В.М.М. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии е наложена глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ във връзка с чл. 272 от с.з. в размер на 900 /деветстотин/ лева.

ОСЪЖДА В.М.М. *** с ЕГН ********** да заплати на Регионална дирекция по горите – Велико Търново сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство пред двете инстанции.

 

Решението е окончателно.   

 

                             

                                                           

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

                                                                                            2.