Р
Е Ш Е
Н И Е № 1343
гр. Бургас, 31.05.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на два-десет и втори май през две хиляди и
деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Мирослава Енчева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 6692 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предя-вени от ”Профи Кредит
България” ЕООД срещу С.С.А. и Й.С.П..
Ищецът твърди,
че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ответниците, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. №
2513/2018г. на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумата от общо
8 455.49 лв., представлява-ща главница, дължима по Договор за
потребителски кредит с № **********/06.07.2017г., в това число: 3 841.33
лв. – дадена в заем сума, 1 775.04 лв. – договорено възнаграждение, и 2
839.12 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със
закон-ната лихва, считано от 10.04.2018г. до окончателното плащане, както и за
деловодните раз-носки. Твърди също, че заповедта за изпълнение е връчена на
длъжниците при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано
да предяви иск за вземането си. Ис-ка от Съда да постанови решение, с което да
бъде признато за установено по отношение на А. и П., че същите дължат солидарно
горната сума. Претендира разноски.
Ответниците, чрез назначения им
особен представител – адв. И.С., оспорват исковете. Излагат съображения, че претендираното
възнаграждение – от 2 839.12 лв., не се дължи, тъй като Споразумението за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги, с което е договорено, е нищожно,
поради противоречие на закона, както и че договорната лихва се дължи до датата
на едностранното прекратяване на договора за кредит от ищеца. От Съда се иска
да отхвърли претенциите, евентуално – да уважи същите до размер от общо
3 950 лв.
Съдът – като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По заявление на ”Профи Кредит
България” ЕООД е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против С.С.А. и Й.С.П. за со-лидарното заплащане
на исковата сума –
по ч. гр. дело № 2513/2018г. на РС Бургас, прило-жено към настоящото.
Същата е връчена на ответниците при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от
воденето на предявените установителни искове.
По делото е представен Договор за потребителски кредит № **********,
сключен от страните на 06.07.2017г., по силата на който ищецът е предоставил на
А. сумата от 3 950 лв., а последната се е задължила да му я върне, ведно с
възнаградителна лихва в раз-мер на 1 910.56 лв., както и да му заплати
възнаграждение за закупен пакет от допълнител-ни услуги – 2 962.56 лв., общо
8 823.12 лв., на 24 равни месечни вноски от по 367.63 лв., с дата на
погасяване – 23-ти ден от месеца, т. е. до 23.07.2019г. П. пък е поела
задълже-ние да отговаря солидарно с нея за дълга.
В т.12.3 от ОУ към него е предвидено,
че в случай, че кредитополучателят просрочи една месечна вноска с повече от 30
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо креди-тодателят да изпраща
на съконтрахента си уведомление, покана, предизвестие или други.
При тяхна доказателствена тежест,
ответниците не са ангажирали доказателства да са заплащали на ищеца уговорените
вноски, поради което следва да се приеме, че действител-но, към 05.12.2017г.,
са били налице условията за прекратяване на договора и обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита, както се сочи в исковата молба.
Ищецът се
позовава на автоматично настъпване на предсрочната изискуемост на за-дълженията
по договора за потребителски кредит, като твърди и че е уведомил ответници-те
за това – с нарочни уведомителни писма от 08.12.2017г. Същите са представени по
дело-то, но липсват доказателства да са били изпратени, съответно – получени от
длъжниците.
В Решение №
123 от 09.11.2015г., постановено по т. дело № 2561/2014г., II т.о., на ВКС на РБ, е прието, че т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по
тълк. дело № 4/2013г. от-носно изискването за уведомяване на длъжника за
настъпване на предсрочна изискуемост от страна на кредитора, се прилагат и в хипотезата
на предявен иск за установяване на взе-мане по издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК.
За
настъпването на предсрочната изискуемост следва да се уведоми и длъжникът по
правоотношение, по което страна е небанкова финансова институция – по смисъла
на чл.3 от ЗКИ, каквато се явява ищцовото дружество, тъй като същият не следва
да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от кредитополучател по договор
за кредит, сключен с бан-ка. Съгласно чл.2 от Закона за потребителския кредит,
който се прилага по отношение на процесния договор, целта на закона
е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно
поведение от страна на кредиторите при предоставянето на такива.
Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, вследствие разваля-нето му от
изправната страна, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и
се подчинява на общите принципи на ЗЗД – чл.87 и сл., а датата на настъпването
й играе ролята на нов падеж, отнемащ привилегията на длъжника да плати
разсрочено. Затова, за да може договорното изменение да прояви действието си, е
необходимо длъжникът да бъ-де уведомен, включително и от небанковите финансови
институции – р.№123-2015-II т. о.
Уведомяването на
длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с
връчване на препис от исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК или по друг на-чин,
но след подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, няма
как да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска и от
значение за спорно-то право, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, за основателност
на установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК, нито може да промени с
обратна сила момента на настъпване на изискуемост-та. И това е така, тъй като е
недопустимо в производство по чл.422 от ГПК да се изменя основанието на
вземането по издадената заповедта за изпълнение. /т.11.б от ТР № 4/2013г.,
ОСГТК на ВКС/.
Т. е., в хипотезата
на иск по чл.422 от ГПК – за суми, дължими по договор за кредит, ако
фактите, относими към настъпването и обявяването на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, вземането в заявения размер не е изискуемо,
респективно, не е възникнало на предявеното основание.
Със заявлението и исковата молба
вземанията за главница, договорна лихва и допъл-нителни възнаграждения са
претендирани в общ размер – 8 455.49 лв., въз основа на твър-дение за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Поради обусловеността на пред-мета
на делото по установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК от основанието и размера
на заявеното в заповедното производство вземане и с оглед факта, че
задълженията не са зая-вени като конкретни, неплатени вноски и акцесорни
вземания, Съдът не би могъл да се произнесе по отношение на месечните
погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Обратното би означавало да бъде изменено
основанието на предявения установителен иск, което обаче е недопусти-мо, с
оглед дадените задължителни указания по прилагане на закона в т.11.б от решение
№ 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК.
И тъй като не се установява
ищцовото дружество да се е възползвало от уговорената в негова полза възможност
да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми и да е уведомило
длъжниците за това, следва да се приеме, че към момента на подаване на заяв-лението,
10.04.2018г., не е настъпила предсрочната изискуемост на непогасените вземания
по договора, както и забава за заплащането им от претендирания начален момент.
Предявените установителни искове
са неоснователни и следва да се отхвърлят.
За пълнота, следва да се посочи,
че т. нар. ”допълнителни услуги“ по договора за
кре-дит, всъщност, са част от възнаграждението
за предоставения заем, но са обособени само-стоятелно, с цел – заобикаляне ограничението на чл.19,
ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. ”Улеснената процедура за получаване на
допълнителни парични средства“, реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като
липсва кон-кретно задължение за
кредитора, а отпускането на нови суми,
съответно – следващ кредит и условията по него,
става по съгласие на страните.
Останалите ”допълнителни услуги“ са
свързани с усвояване и управление на кредита – приоритетно отпускане,
възможност за от-лагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа. Затова възнагражденията за тях са та-кива – по договора за кредит, което противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, а клаузите, с които е уговорена дължимостта им, са нищожни, на основание чл.21 от с. з. Но не само – понеже, както се каза, касае се за възнаграждения по усвояване и
отпускане на кредита, те следва да са включени в годишния процент на разходите
– чл.19, ал.1 от ЗПК. И макар това да не е сторено,
те – по естеството си, са част същия. Но с тях се надвишава ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което клаузите за дължимост на
възнагражденията за допълни-телни услуги
са нищожни и на друго основание – чл.19,
ал.5 от ЗПК. По тези съображения,
вземането по договора за допълнителни услуги не съществува.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ”Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.““
№ , бл., вх., искове за
установяване по отношение на С.С.А., ЕГН: **********,***, и Й.С.П., ЕГН: **********,***, че същите
дължат солидарно на дружеството сумата 8 455.49 лв.
– главница по обявен за предсрочно
изискуем кредит по Договор за потребителски кредит № **********/06.07.2017г.,
в това число: 3 841.33 лв. – дадена в заем сума, 1 775.04 лв.
– до-говорено възнаграждение, и 2 839.12
лв. – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, ведно със законната
лихва, считано от 10.04.2018г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2513/2018г. на РС Б.
Решението подлежи на обжалване пред ОС
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.