РЕШЕНИЕ
Номер 260385 07.10 Година 2021
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд , Търговско отделение, ХVIII състав
На двадесет и първи
септември 2021 Година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
Александър Стойчев
Секретар:
Боряна Костанева
като разгледа докладваното
от Съдията гр. дело номер 507 по описа за
2019 година намери за
установено следното:
Искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ във
вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищците И.Р.Н. и А.Г.А. твърдят,че на *** г. на ** „***“
в посока *** е настъпило описаното в исковата молба ПТП,вследствие на което
пострадала С. А. А.-дъщеря на ищците,управлявала по време на произшествието лек
автомобил „Фолксваген Сироко“ с рег. № ***.Твърдят,че след претърпяното ПТП
дъщеря им С. е била настанена в УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД-***,където било
установено,че й е причинена тежка гръбначно-мозъчна травма,довела до
разгръщането на слабост в четирите крайника-ръце и крака ,както и до дихателна
недостатъчност от вентилаторен тип.Пострадалата била оперирана по спешност и
след това постъпила в КАИЛ,където било проведено соченото в ИМ интензивно
лечение.Въпреки това,състоянието на С. А. бавно,но прогресивно се влошавало с
картина на авансираща дихателна недостатъчност и на 22.02.2016 г. тя
починала,след като се стигнало до екстремна хипоксия.
Ищците
твърдят,че по случая с описаното в ИМ ПТП е било образувано ДП №338/2015 г. по
описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-***,което било водено против
неизвестен извършител първоначално за престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ вр. с
чл.342,ал.1 от НК.Описват и обстоятелства във връзка с назначени в същото производство
автотехнически експертизи,считайки дадените от тях залючения за неправилни и
излагайки аргументи в тази насока,сочат още,че досъдебното производство било
прекратено с,като било прието,че вина за настъпване на ПТП от *** г. има
починалата С. А., но впоследствие постановлението било отменено от съда и
делото върнато на Окръжна прокуратура-*** за предприемане на съответни действия
по разследването съобразно указанията,дадени от съда.В крайна сметка,ищците
твърдят,че към момента на подаване на ИМ образуваното наказателно производство
не е приключило.
На
следващо място ищците твърдят,че са родители на починалата вследствие на
претърпяното на *** г. ПТП-С.А. и че след инцидента те веднага са отишли в гр. ***,където
била настанена дъщеря им,за да разберат какво е състоянието й.След това наели
квартира в гр.*** и в продължение на 75 дни се редували да дежурят в
болницата,където била настанена дъщеря им.В тези дежурства се включили по-късно
да им помагат всички роднини,тъй като в един момент ищците са били
изтощени,съсипани и рухнали,както физически,така и психически-от безсъние,от
страх от неизвестното и от мъка по страдащото им дете.В редките случаи,в които
ги допускали да видят дъщеря си С. ,мъката и болката им от страданието на
дъщеря им се увеличавали многократно.Твърдят,че страхът им,че могат да загубят
дъщеря си,ги е съсипвал психически.Още по-тежко на психическото им състояние се
отразила и впоследствие настъпилата смърт на дъщеря им С. ,преди тя да навърши
21-годишна възраст.Сочат,че тя е
единственото им дете и след нейната смърт се чувстват напълно
съкрушени,изключително тежко и трудно преживяват загубата й.Ищците заявяват,че
макар е разведени,заедно и поравно са се грижили за С. ,тя редовно общувала с
баща си и била близка и с двамата си родители,а след смъртта й те не намират
смисъл да живеят и не минавал ден,в който да не мислят за загубата на своето
дете.Ищцата И.Н. дори отказвала да излиза от дома си,в т.ч. И да ходи на
работа,затваряла се в себе си,не общувала с близките и приятелите си.
Освен
неимуществени вреди,ищците твърдят,че като законна наследници на дъщеря си С.търпят
и имуществени вреди,изразяващи се в стойността на закупените медицински
материали за лечението на дъщеря им в общ размер от 5400 лв.,както и стойността на увредения при
процесното ПТП лек автомобил „Фолксваген Сироко“.
Ищците
твърдят още,че има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за товарен автомобил марка „Мерцедес Актрос“ с рег.№ ***, с който
водачът му Е. В. К. виновно причинил /според ищците/ процесното ПТП и съответно
смъртта на С.А. .Този договор бил сключен с ответното застрахователна дружество
„ЗАД Алианц България“АД съгласно застрахователна полица №01115000007923,с
начална дата на покритие-04.01.2015 г. и крайна дата на покритие-03.01.2016
г.Излагат аргумента,че застраховката покрива отговорността на
собствениците,ползвателите,държателите и водачите на МПС за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди,свързани с притежаването и
използването на МПС.
Предвид
горните твърдения и на основание сочения от тях факт,че не са обезщетени за
претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди нито от виновния
водач,нито от застрахователя,покриващ гражданската му отговорност,ищците
заявяват,че имат правен интерес от завеждане на пряк иск срещу
застрахователя,съгласно чл.226,ал.1 от КЗ /отм./,при това без да е необходимо
да бъде отправена преди това извънсъдебна претенция към застрахователното
дружество,тъй като застрахователният договор е произвел своето действие преди
влизане в сила на новия Кодекс за застраховането.С оглед на това ищците молят
да бъде постановено съдебно решение,с което да бъде осъден ответника „ЗАД Алианц
България“АД да им заплати следните суми:
-по 200
000 лв. на всеки от ищците,представляващи обезщетения за причинените им
неимуществени вреди,изразяващи се в претърпените от тях болки и страдания от
смъртта на тяхната дъщеря С.А. ,причинена вследствие на настъпило на *** г.
ПТП,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на
пътнотранспортното произшествие до окончателното изплащане на сумите;
-по 2
700 лв. на всеки от ищците,представляващи обезщетения за причинените им
имуществени вреди,съобразно наследствените им квоти-по Ѕ,изразяващи се в
заплатените медицински изделия-динамичен имплант за лечението на С.А. на
стойност 5400 лв. съгласно фактура №********** от 09.12.2015 г.,ведно със
законната лихва върху сумите,считано от 09.12.2015 г. до окончателното
изплащане на сумите;
-по
7500 лв. на всеки от ищците,представляващи обезщетения за причинените им
имуществени вреди,съобразно наследствените им квоти-по Ѕ,изразяващи се в
стойността на увредения лек автомобил „Фолксваген Сироко“ с рег.№ *** -собственост
на С. А. А. към датата на ПТП,ведно със законната лихва върху сумите,считано от
датата на ПТП до окончателното изплащане на сумите.
Претендират
и направените разноски по делото,както и присъждане на адвокатски хонорар по
реда на чл.36 от ЗА във вр. с чл.38,ал.1,т.2 от същия закон,за оказваната
безплатна процесуално-правна защита на двамата ищци.
Ответникът
„ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““АД с ЕИК ********* е подал в срок отговор на исковата
молба,в който заявява,че оспорва процесните искове и ги счита за изцяло
неоснователни.Поддържа,че от исковата молба и приложените към нея доказателства
не могат да се извлекат данни за фактическата обстановка и налице ли е
фактическият състав на деликта.Заявява също така,че твърденията,изложени в
исковата молба противоречат на представените със същата документи.
Ответникът
признава обстоятелството,че е налице договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите,сключен между него и собственика на товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег.№ ***, валидна към *** г.-датата на
настъпване на процесното ПТП.Но оспорва твърдения в ИМ механизъм на
произшествието,оспорва и твърденията на ищците за причината за настъпване на
процесното ПТП.Твърди,че получените увреждания от пострадалата,респективно
настъпилия летален изход не са последица от виновно поведение на водача на
товарния автомобил.Според ответника,вина за настъпване на произшествието има
изключително пострадалото лице-водач на лек автомобил „Фолксваген Сироко“ с
рег. № ***,което без да се съобрази с правилата за движение по пътищата,поради
движение с превишена скорост и несъобразяване с интензивността на трафика,се е
поставило в невъзможност да предприеме действия за предотвратяване на ПТП,като
с това е станало основна причина за възникване на произшествието и телесните
наранявания,довели до смъртта му.
Евентуално
твърди,че водачът на товарния автомобил не по своя вина е бил поставен в
невъзможност да избегне настъпването на ПТП,като не е нарушил виновно правилата
за движение и за него събитието е случайно.В тази връзка ответникът твърди,че
ударът е настъпил в задната част на управляваната от водача композиция,след
като вече маневрата е била завършена и водачът на товарния автомобил не е имал
техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на
произшествието.И тъй като застрахованият при ответното застрахователно
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ не е отговорен за възникване
на произшествието,то не може да бъде ангажирана и отговорността на неговия
застраховател.
Отново
в условията на евентуалност ответникът твърди наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице,като твърди,че същото е
било без поставен предпазен колан,а ако е използвало такъв колан,същият би бил
в състояние да задържи водача в седалката на автомобила и таа уврежданията е
нямало да бъдат реализирани.Твърди,че всички телесни наранявания са в резултат
от свободното придвижване на тялото на пострадалата в пространството на
автомобила и вследствие ударите в предметите и частите от автомобила,като това
е основната причина за констатираните телесни увреждания,впоследствие довели до
летален изход.Твърди,че с поведението си,поради неизползването на предпазен
колан,пострадалата в значителна степен е допринесла за настъпилия по отношение
на нея вредоносен резултат.
Ответникът
заявява още в отговора си,че на самостоятелно основание твърди наличие на
съпричиняване от страна на пострадалото лице,което поради движение със скорост
несъобразена с пътните условия е допринесла за настъпване на ПТП.
Наред с
това ответникът счита за недоказани и неотговарящи на обективната истина
твърденията на ищците по отношение на претърпените болки и страдания,а размера
на претенциите счита за необосновано завишен.Излага аргументи за това,че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди като размер не е адекватно и
съразмерно на претърпените от ищците болки и страдания,както и че не е
съобразено със съдебната практика,със социално-икономическата обстановка и с
принципа на справедливостта.
Ответното
дружество оспорва и претендираните с исковата молба имуществени вреди,както по
основание,така и по размер,като заявява,че по отношение на тях изцяло важи
горепосочената аргументация.
В
допълнителната ИМ ищците са поискали да се приеме за безспорно признатото в
отговора на ответника обстоятелство,че към датата на процесното ПТП-*** г.
ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на
товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № *** с валидна застрахователна
полица №01115000007923.В допълнителната си искова молба ищците са направили още
и уточнение относно размера на една от претенциите си за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди,вследствие на което съдът приема,че заявения
размер на претенцията е такъв,какъвто е посочен по-горе в настоящото
определение.
Ответното
дружество не е подало отговор на допълнителната искова молба.
Пловдивски
Окръжен Съд, ХVIIІ гр.с., като обсъди
обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намери за установено следното:
Правното основание на предявената претенция е чл.226,
ал.1 от КЗ /отм/. Според тази новела увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Естествено
това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт
и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 223 от КЗ.
Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД.
Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти,
които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето сключило
застраховка “ГО, което е противоправно, настъпила вреда в патримониума на
ищеца, причинна връзка между активното поведение на причинителя и резултата,
като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.
По делото е безспорно наличието на застрахователно
правоотношение между делинквента и
ответника към момента на настъпване на процесното ПТП. Също така по делото се установява, че ищците са
родители на починалата при ПТП С.А. .
Съобразно съвкупния анализ на
събраните по делото писмени доказателства може да се направи обоснования извод
за изявяване в правния мир на всички факти от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. По делото са изслушани САТЕ, СМЕ, разпитани са свидетели, чийто показания
съдът изцяло кредитира. От съвкупния анализ на събраните писмени, гласни
доказателства и изслушаните експертизи може да се направи извод, че на посочената
дата е настъпило ПТП. С
оглед обективните данни по делото и съдържанието на изслушаните заключения по
назначените САТЕ може да се заключи, че водачът С. А. А. е управлявала лек автомобил
„Фолксваген“ по южното платно за движение на автомагистрала „***” в посока от
запад на изток. През това време водачът Е. В. К. е управлявал товарен автомобил
„Мерцедес” влекач с полуремарке по същото платно в същата посока пред лек
автомобил „Фолксваген“. Когато разстоянието между лек автомобил „Фолксваген“ и
товарен автомобил „Мерцедес” влекач с полуремарке е било около и над 73 метра водачът
на т.а. „Мерцедес” е предприел маневра „изпреварване“ на движещ се пред него
друг товарен автомобил - „МАН“ - сметовоз. Така, след като т.а. „Мерцедес” е
навлязъл в лявата лента, водачът на лек автомобил „Фолксваген“ не е намалил
скоростта си и около 3,13 s след началото на маневрата на т.а.
„Мерцедес” е настъпил удар в предната лява част на лек автомобил „Фолксваген“ и
в задната дясна част на полуремаркето на товарен автомобил „Мерцедес”. След
удара лек автомобил „Фолксваген“ е напуснал платното за движене отдясно, след което
се е установил на мястото и в положението, видни от фотоалбума на
местопроизшествието, а т.а. „Мерцедес” влекач с полуремарке е спрял на платното
за движение на около 520 m източно от ориентира.
В случая очевидно е налице деяние от страна на лицето сключило
застраховка “ГО, настъпила вреда в патримониума на ищците, причинна връзка
между активното поведение на причинителя и резултата. Единствения спорен момент
по делото остава обстоятелството дали действията на водача управлявал товарния
автомобил са противоправни. Това е така, тъй като по делото няма никакви данни
какво е било поведението на водача на т.а. „Мерцедес“ и дали то би следвало да
се счита за част от техническите причини довели до ПТП във връзка с нарушаване на правилата за движение по
пътищата. От съдържанието на приетите по делото две технически експертизи се
изяснява, че остава спорен момент обстоятелството дали Е. К. е възприел или е
имал техническата възможност да възприеме движението на л.а. „Фолксваген“,
управляван от починалата дъщеря на ищците. Това е така поради липсата на
обективни данни дали лекият автомобил е бил в движение в лявата лента или се е
придвижвал в дясна лента и наближавайки колоната от камиони е предприета
маневра изпреварване. При първия случай несъмнено мнението на експертите е, че
водачът на товарния автомобил е имал техническа възможност, чрез огледалото, да
възприеме приближаващия лек автомобил. Съобразно чл. 42, ал. 1 от ЗДвП водач, който ще предприеме изпреварване, е
длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно
превозно средство. Т.е. очевидно е налице необходимост маневрата
изпреварване предприета от водача на товарния автомобил да е осъществена при
пътна обстановка, при която би следвало движещите се в лява лента автомобили да
бъдат пропуснати. В случая следва да се наблегне на тази необходимост с оглед
на факта, че се касае за скоростен път автомагистрала, на който разрешената
скорост е 140 км/ч. В този аспект и водач на МПС движещ се със скорост от 80
км/ч би следвало да има повишено внимание при изпреварване с оглед на факта, че
при наличие на автомобили в лява лента, маневрата би създала предпоставки за
осъществяване на т.н.“служебно“ спиране или „екстрено“ спиране от страна на
водачите на МПС, които са в лява лента и се движат около разрешената скорост,
както и би могло да се стигне и до ПТП при наличието на такава разлика в
скоростите на пътните превозни средства. Съдът счита, че би трябвало водачът на
товарния автомобил да предприема маневрата при обстановка, която да определя
липсата на необходимост от задействане спирачната система на автомобилите в
лява лента. Това следва от тълкуването на разпоредбата на чл.42 от ЗДвП.
Очевидно движението на автомобил в лява лента би следвало да се възприема, като
изпреварване по отношение на автомобилите в дясната лента. При това положение
водач на автомобил намиращ се в дясна лента би могъл законосъобразно да
предприеме на свой ред маневра изпреварване, след като се убеди, че би могъл да
извърши маневрата без да се налага на автомобилите в лява лента да задействат
спирачната си система. Освен това скоростта на движение на товарния автомобил
би следвало да определя по –висока степен на внимание у водача К. с оглед на
факта, че се касае за магистрала. Ето защо и съдът намира, че би следвало да се
приеме, че маневрата предприета от водача на т.а. участник в ПТП е била
несвоевременна и неправилна с оглед правилата определени в чл.42 от ЗДвП. Ако е
налице осъществявано изпреварване от страна на друг автомобил би следвало
водачът К. да изчака преминаването на изпреварващия автомобил и след това да
предприеме маневрата.
Тук се поставя другият съществен въпрос по делото, а
именно дали водачът на т.а. „Мерцедес“ е имал техническа възможност да
установи наличието на автомобила на
починалата и съответно да съобрази своите действия с наличната пътна
обстановка. Така и не може да бъде изяснено и от единичната и от тройната САТЕ
дали лекият автомобил е бил в лява или дясна лента за движение. Ако се приеме,
че л.а. е бил в лява лента несъмнено К. е имал възможност да го види в
огледалото за обратно виждане, а ако е бил в лява лента, поради факта че е
имало колона от три товарни автомобила това е било технически невъзможно. При
липсата на обективни данни и необходимостта от постановяване на окончателен
съдебен акт съдът счита, че следва да се осъществи обосновано предположение,
което се обляга на принципите на формалната логика и обичайните фактически
правила за движение по скоростен път. Според настоящият състав на съда най –
вероятната причина за настъпване на ПТП е обстоятелството, че водачът на т.а. е
имал техническа възможност, но не е съобразил наличието на изпреварващия го
автомобил на пострадалата, както и факта, че последната не е осъществила
навреме въздействие върху спирачната система на своя автомобил. Принципно при
движение по скоростен път със скорост от 164 км/ч автомобилът на пострадалата очевидно би
следвало да се е придвижвал в лява лента за движение. Отстоянието на л.а. от
т.а. при предприемане на маневрата изпреварване от водача К., което е
определено от вещите лица на 72.94 метра, несъмнено води на извод, че няма как
водачката на л.а. С.А. да го е управлявала в дясна лента след като се е движела
със скорост от 162 км/ч. Това е така, тъй като ако това бе осъществено л.а. би
създал предпоставка за настъпване на ПТП, с оглед на наличието на колона от
товарни автомобили в дясна лента. Отстоянието на лекия автомобил на С.А. от
мястото на сблъсъка, преценено в аспекта на колона от товарни автомобили в
дясна лента изключва възможността починалата да е управлявала л.а. в дясна
лента и наближавайки колоната от товарни автомобили рязко да промени посоката
на движение. Т.е. очевидно водачът на т.а. би следвало да има възможност на
съобрази наближаващия в лява лента автомобил на починалата и да не предприема
маневрата изпреварване, с оглед законово вменените задължения в чл. 42, ал.1 от ЗДвП. Т.е. съдът счита, че действията на К. са противоправни. Следва да се
подчертае отново необходимостта от повишено внимание за водача на т.а. в
аспекта на изпълнение на задължителните указания на чл.42 от ЗДвП. След като
т.а. се е движил по скоростен път, по който обичайно леките автомобили се
движат най- вече със скорост близо до разрешената от 140 км/ч би следвало
водачът К. да е възприемал фактическата обстановка, чрез огледалото за обратно
виждане поне 10-15 секунди преди предприемане на маневрата. Т.е. тук не следва
да се възприема, че водачът на т.а. има задължение да погледне в лявото
огледало за обратно виждане непосредствено преди предприемане на маневрата
изпреварване. При движение с 80 км/ч К. е имал задължението, в светлината на
чл.42 от ЗДвП, да прецени, че несъмнено евентуално изпреварване на предния
автомобил движещ се с 60 км/ч ще създаде предпоставка за ПТП, ако в близост до
него се намират автомобили каращи с разрешената скорост или със скорост над
нея. Т.е. в конкретната ситуация за водачът на т.а. са налице предпоставки за
изискване на повишено внимание преди предприемане на маневрата изпреварване.
При това положение несъмнено, възприемайки задната част на пътната лента с
огледалото за обратно виждане поне 10-15 секунди преди инцидента К. щеше
несъмнено да установи приближаващия автомобил на А. . Очевидно това не е
сторено и водачът на т.а. е осъществил маневра в разрез с правилата на чл.42,
при което неговото поведение е станало предпоставка за настъпване на ПТП. В
аспекта на тези разсъждение може да се приеме, че съдът излиза извън пределите
на приемане на обосновано предположение за настъпване на процесното ПТП, като
със сигурност може да се заяви, че К. е нарушил правилата за движение по
пътищата. Т.е. няма значение, за този извод, дали починалата водачка на л.а. е била в лява или
дясна лента. При проявяване на необходимата доза внимание от страна на К.
същият е бил длъжен и е могъл да възприеме наличието на пътни превозни средства
зад него, които са били предпоставка за непредприемане на маневрата
изпреварване точно в този момент. Още
веднъж следва да се подчертае, че
движението на т.а. със скорост от 80 км/ч на скоростен път определя повишени
изисквания към неговия водач преди предприемане на маневрата изпреварване. При
това положение следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя.
Чл. 51
от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението
за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в
този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана с
допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество
негативното въздействие на деликта
интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо-
емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищцата болки и страдания след
настъпване на увреждането.
Въпреки липсата
на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Това предполага отчитане не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и
отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална
зрялост на лицето/. По
делото е разпитан свидетелят Н. И., който обективира в своите показания, които
съдът изцяло кредитира, обстоятелствата на преживените от ищците болки и
страдания. Съдът освен това отчита и факта, че с оглед спецификите на
българската народопсихология, загубата на дете е най- тежкия възможен момент в
живота на човека.
При съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки
посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че
справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищците болки
и страдания от загубата на дъщеря им, е в размер по 200 000
лева за всеки от родителите. Съдът
отчита, при определяне на този размер, че се
касае за най- тежкия възможен момент в живота, при което интензитета на
преживените страдания у родителите на починалата е с максимален интензитет,
като тази загуба по принцип няма как да бъде компенсирана, или преодоляна до
края на живота на ищците. Ето защо и съдът счита, че исковете следва да се
уважат в пълен размер. Също така и предявените искове за претърпени имуществени
вреди са основателни. По делото е са представени доказателства, че собственик
на увредения автомобил е именно наследодателката на ищците. Приетите заключения
на вещите лица изясняват, че искът е доказан и по размер. Т.е. налице е увреда
в имуществената сфера на ищците, вследствие на ПТП в размер на стойността на
увредения автомобил на починалата им дъщеря. Също така по делото са представени
и доказателства/фактура/ за извършени разходи по лечението на починалата С.А. ,
като вещото лице по назначената СМЕ е установило, че е налице необходимост от
поставяне на метални импланти.
При така очертаното статукво се налага да се разгледа направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. По принцип, за да е налице съпричиняване на
вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. На
следващо място изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположение и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на
това основание предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия
или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Преценката следва да се извърши с оглед на това дали увреждането би било
причинено и то в същата степен, ако пострадалият не беше извършил конкретно
действие или вместо да бездейства беше направил нещо.
Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото
фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на
установени в нормативен акт правила за извършването на определено действие,
респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде квалифицирано като
създаване на условия за настъпване на определен вредоносен резултат, респ. за
улесняване на неговото настъпване, освен в случаите, при които неспазването на
тези правила само по себе си е причинило увреждането. Аналогично на посоченото
законосъобразното поведение на пострадалата, при което същата е предприела
определено действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не
влече след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият следва да е дали извършените от
пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за
настъпването на вредоносния резултат, и тази преценка следва да се извършва
винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при
която е настъпило увреждането. Естествено дали поведението на участниците в
настъпилия деликт е законосъобразно има своята правна стойност, но това ще бъде
разгледано когато се установява процентното съотношение на съпричиняването.
Действително по делото се установява от събраните доказателствени
средства, че ищцата е управлявала л.а. със скорост над разрешената, а освен
това и несъмнения извод и на двете изслушани експертизи е, че при незабавно
предприето екстрено спиране, при управляване на л.а. с разрешена скорост от 140
км/ч пострадалата би могла да избегне сблъсъка с т.а. Т.е. очевидно поведението
на починалата е било една от двете успоредно действащи причин, наред с
поведението на водача на т.а., довели до настъпване на ПТП. Водачката на л.а.
сама се е поставила в невъзможност да предотврати настъпване на ПТП, като е
управлявала л.а. със скорост от 164 км/ч. Нещо повече, в тройната САТЕ, която
съдът изцяло кредитира, при отговора на въпрос 19 еднозначно е посочено, че при
изследваната скорост от 164 км/ч и при своевременна реакция със задействане на
спирачната система в момента на отклоняване на т.а наляво, водачката на л.а. е
имала техническа възможност да
предотврати удара. Ето защо съдът приема, че възражението за съпричиняване на
вредите от страна на водачката на л.а. е основателно.
Относно стойността, с която сумата определена от съда, като справедлив
паричен еквивалент на настъпилите неимуществени и имущественивреди, следва да
се редуцира, критерият би следвало да е в каква степен двамата участници в
инцидента са предприели действия и бездействия в унисон с обективираните в ЗДвП
нормативни правила. При определяне степента на
съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и
това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един
от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралела и
сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата,
които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай
преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за
причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на
пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното
произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите./ в този смисъл е и Решение № 118 от 27.06.2014 г. на ВКС по т.
д. № 3871/2013 г., I т. о., ТК/
В разглеждания в настоящия процес случай поведението
на водачката на л.а. се
счита от съда
тъждествено по степен с това на водача на т.а. Това е така, тъй като при прецизно съблюдаване на правилата за
движение по пътищата, от страна на всеки от двамата водачи, не би настъпило
процесното ПТП. И двамата са нарушили норми визирани в ЗДвП. А. несъмнено е
нарушила чл.20, ал.2 и чл.23, ал.1, както и правилата за разрешената максимална
скорост. От своя страна К. е нарушил чл.42 от ЗДвП Ето защо и съдът намира, че следва да се
приеме процент съпричиняване на вредите от страна на пострадалата в размер на 50%,
при което и размерът на дължимите обезщетения следва да е редуцира на половина.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът приема наличието на съпричиняване на
вредите от страна на участника в движението намиращ се пред т.а., а именно
сметовоза управляван с 60 км/ч. Несъмнено при това движение са нарушени
правилата за движение по пътищата визирани в чл.22 от ЗДвП. Според тях водачът
на пътно превозно средство не трябва да се движи без основателна причина с
твърде ниска скорост, когато по този начин пречи на движението на другите пътни
превозни средства. Водач на пътно превозно средство, което се движи с ниска
скорост и поради това причинява създаването на колона от пътни превозни
средства, трябва да ги пропусне при първа възможност. В случая са нарушени и
двете разпоредби. Несъмнено сметовозът се е движел с прекалено ниска скорост за
автомагистрала в аспекта на съдържанието на чл.55, а при образуване на колона
от товарни автомобили след него водачът на сметовоза е бил длъжен да отбие на
законовоопределено място и да ги пропусне. В случая обаче това не би могло да
повлияе върху размера на обезщетението за настъпилите вреди, като евентуално
това би могло да обоснове регресни права за ответника против третото лице.
Следва да се
присъди и законната лихва върху главницата начиная от настъпването на деликта
във връзка с разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД и липсата на модалитет при това
правоотношение прогласен в КЗ /отм/.
Ищците са
освободени от държавна такса и разноски. Следователно по аргумент от чл. 78,
ал. 6 ГПК осъденото лице следва да понесе дължимата за производството по
уважение искове. Цената на уважените искове за неимуществени вреди е в размер
на 100 000 лв. за всеки от ищците и за имуществени вреди по 1425 лева за всеки
от тях- за направени разходи по лечението и по 3750 лв. за всеки от тях - за
репарация на имуществените вреди във връзка с настъпилата тотална щета на л.а. Поради това ответникът следва да бъде осъден
да внесе ДТ от 8414 лв. по сметка на ПОС. Аналогично
– съобразно уважения размер на претенциите, ответникът следва да заплати по
сметка на ОС – Пловдив и депозита за работата на вещите лица, който е бил за
сметка на бюджета на съда или сумата от 1351. 25 лв.
Ищците следва да заплатят на ответното дружество сумата от 375 лева
направени деловодни разноски /200 лева депозит за САТЕ, 150 лева депозит за СМЕ
и 300 лева дължимо юрисконсултско възнаграждение/, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Отправено е искане от ищците за присъждане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Искането е своевременно направено, като очевидно
поради липса на парични средства на доверителите, пълномощникът е извършвал
услугата безплатно. /пълномощно и договор за правна помощ лист 8 и 9/ Ето защо
и следва ответникът да бъде осъден да заплати на адв. А. М. сумата от 5737 лева
дължимо адвокатско възнаграждение, ведно с ДДС, съразмерно на уважената част от
исковете
Ето защо и Съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА ЗАД АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков № 59 да заплати, на основание чл.
226, ал.1 от КЗ, на И.Р.Н. с ЕГН ********** *** и на А.Г.А. с ЕГН ********** *** сумата от по 100 000 лв. за всеки от ищците,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, сумата от по 1425 лв. за всеки от ищците,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- направени разходи
по лечението на починалата С.А. , а именно заплатените медицински
изделия-динамичен имплант за лечението й на стойност 5400 лв. съгласно фактура
№********** от 09.12.2015 г, както и сумата от по 3750 лв. на всеки от ищците, представляващи обезщетения за
причинените им имуществени вреди, съобразно наследствените им квоти, изразяващи
се в стойността на увредения лек автомобил „Фолксваген Сироко“ с рег.№ *** - собственост
на С. А. А. към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху присъдените
обезщетения начиная от 09.12.2015г. до окончателното изплащане, които суми се
дължат вследствие на обстоятелството, че на *** г. на АМ „***“ в посока *** е настъпило
описаното в исковата молба ПТП, вследствие на което пострадала С. А. А.-дъщеря
на ищците, управлявала по време на произшествието лек автомобил „Фолксваген
Сироко“ с рег. №*** е починала, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове до пълните им претендирани размери, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Княз Ал. Дондуков № 59 да заплати
по сметка на ПОС ДТ в размер на 8414 лева съразмерно
на уважената част от иска, както и да заплати по сметка на ПОС сумата от 1351.
25 лв. представляващи заплатени разноски от бюджета на съда за назначаване на
експертизи, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Княз Ал. Дондуков № 59 да заплати
на адвокат А.М. *** с адрес *** сумата от 5737 лева на осн. чл.38, ал.2 от ЗА представляваща адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА И.Р.Н.
с ЕГН ********** *** и на А.Г.А. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Княз Ал. Дондуков № 59 сумата от 375 лева направени деловодни
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
СЪДИЯ: