Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Троян, 29.06.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 1131 по описа  на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:

Предявен е иск по чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 439 ГПК от Н.П.П. *** против А.на МВР – гр. София, представлявана от Ректора проф. д. н. Л.Т.. Ищецът е отправил искане до съда да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи сума в общ размер на 20 313,94 лева по изп. дело № 2020880040030 по описа на ЧСИ Р.Д. поради изтекла петгодишна погасителна давност. 

В с. з. ищеца е представляван от адв. П.П. от ЛАК, който поддържа иска и моли съда същия да бъде уважен изцяло.

 Ответната А.на МВР е представила отговор, с който оспорва предявения иск, като твърди, че вземането не е погасено по давност. В с. з. не се явява представител, изразено е писмено становище по същество.

          След като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, настоящия съдебен състав, намира следното:

В РС – Троян е било образувано гр. д. № 418/2014 г., което е приключило с влязло в сила решение № 234/06.10.2014 г. Н.П. е осъден да заплати на А.на МВР – гр. София, следните суми: 11 886,50 лева, представляваща възстановяване на разходите по т. 2 от Договор № 581/21.02.2005 г. за обучение на курсант, 7 951,98 лева, представляваща законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2014 г. до 16.12.2020 г и сумата 475,46 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски по гр. д. № 418/2014 г. по описа на РС-Троян.

Въз основа на цитираното решение в полза на А.на МВР – гр. София е издаден изпълнителен лист на 28.03.2016 г., който е приложен по делото. 

Установява се, че на 22.01.2020 г. ищецът е получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 2020880040030 по описа на ЧСИ Р.Д., с peг. № 880 на КЧСИ, с която покана е уведомен за наличие на задължения към Академията, и с която покана е насрочен опис на движими вещи, както и е уведомен за наложени възбрани върху няколко недвижими имота и запор на банкови сметки в „ПИБ" АД и „Банка ДСК" ЕАД.

Посоченото изпълнително дело е образувано по депозирана молба от А.на МВР на 13.01.2020 г.

Н.П. счита, че към датата на образуване на изпълнително дело № 2020880040030 по описа на Частен съдебен изпълнител Р.Д., вземанията на взискателя по него, вече са били погасени по давност.

Изпълнителният лист № 184, издаден въз основа на влязло в законна сила решение № 234 от 06.10.2014 г., е бил издаден на 28.03.2016 г., получен е от ответника на 13.11.2019 г., а молбата за привеждането му в изпълнение и за образуването на изпълнително дело е депозирана на 13.01.2020 г.

Ищецът излага, че не му е известно настъпването на основания за спирането или прекъсването на давността, поради което счита, че към 13.01.2020 г. прететндираните вземания са погасени по давност и той не дължи изплащането им.

Въпреки изтеклата погасителната давност, то ответникът е предприел действия по принудителното събиране на процесиите вземания, образувайки изпълнително дело срещу ищеца. Това обуславя правния му интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.

Предвид на изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предмет на иска по чл. 439 от ГПК е установяването на факти, изключващи изпълняемото право. Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува, докато срещу него като длъжник е предприето принудително изпълнение, какъвто е разглежданият случай.

Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че процесното вземане е погасено поради изтичане на петгодишна давност. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изложения факт.

Съда намира, че изложените аргументи в отговора на ответника са теоретично правилни, но не засягат процесния случай.

Безспорно в настоящия казус следва да се приеме за доказан факта, че решението на съда, с което П. е осъден да запалти на ответника процесната сума е влязло в законна сила на 06.11.2014 г., т. е. на 06.11.2019 г. е изтекла петгодишната погасителна давност. Изпълнителното дело е образувано през 2020 г., когато този срок вече е изтекъл. По делото не бяха представени доказателства през този период взискателя – А.на МВР да е предприемала някакви действия по събиране на вземането си.

Хипотезата на чл. 439 от ГПК регламентира възможността  длъжника да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право. В случая е налице хипотезата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, съгласно която след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече давност, като за нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116 б. „в” от ЗЗД. В настоящия случай такива са предприети през 2020 г. с образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ Р.Д., който е обявил насрочването на публична продан на имущество на длъжника П. от 08.01.2021 г. до 08.02.2021 г.

С оглед горното следва да се приеме, че процесните суми не се дължат от ищеца, в който смисъл и предявения иск следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответника да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 1 700 лева /списък по чл. 80 от ГПК/. Съда намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адв. хонорар. Същият е договорен в размер на 1 293 лева и съответно заплатен, и съобразен с цената на иска е към минималния такъв, съгласно Наредба № 1/2004 г.

Мотивиран от горното съда

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.на МВР, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, бул. Александър Малинов“ № 1, представлявана от Ректора проф. д. н. Л.Т., че Н.П.П., ЕГН **********, адрес: *** /съд. адрес:***, адв. П. П./, не дължи сумата от общо 20 313,94 – двадесет хиляди триста и тринадесет лева и 94 стотинки, представляваща неизпълнение по Договор № 581 от 21.02.2005 г., от които: 11 886,50 лева, представляваща възстановяване на разходите по т. 2 от Договор № 581/21.02.2005 г. за обучение на курсант, 7 951,98 лева, представляваща законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2014 г. до 16.12.2020 г и сумата 475,46 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски по гр. д. № 418/2014 г. по описа на РС-Троян поради изтекла погасителна давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право.

ОСЪЖДА А.на МВР, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, бул. Александър Малинов“ № 1, представлявана от Ректора проф. д. н. Л.Т. да заплати на Н.П.П., ЕГН **********, адрес: *** /съд. адрес:***, адв. П. П./ сумата 1 700 – хиляда и седемстотин лева, съдебно-деловодни разноски.

Решението може да се обжалва пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

Районен съдия: