Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 1987 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Ищцата Г.К.Г.
твърди, че на 26.04.2017 г. сключила застраховка „К.“, клауза „Пълно“ с
ответника „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД за личния ѝ лек автомобил „М.Ц
220“, peг. № В 0175 ВН, със срок на действие от
27.04.2017 г. до 26.04.2018 г. В застрахователна полица № 0020090201700594 от
26.04.2017 г. била определена застрахователна сума от 5 900 лева и
застрахователната премия в размер на 383.64 лева. Заявява, че последната била
разсрочена, като към момента на предявяване на исковата молба всички вноски са
платени. Излага, че на 12.04.2018 г. паркирала автомобила в гр. Варна, ж. к.
„Младост“ на паркинга на магазин „М.Б.“. Когато на 19.04.2018 г. отишла до
автомобила, установила, че е увреден предният десен калник. На 20.04.2018 г.
уведомила ответника за настъпило застрахователно събитие, като същият извършил
оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис по щета.
Посочва, че на 04.07.2018 г. получила уведомление от застрахователя, с което
последният отказал да ѝ изплати застрахователно обезщетение, позовавайки
се на чл. 18, ал. 4 от Общите условия по
застраховка „К. на МПС“. Съгласно цитираната клауза застрахователят не изплаща
застрахователно обезщетение, в случай че при извършената проверка се установят
различия между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства,
установени посредством техническа експертиза и снимков материал. Ищцата счита
отказа за неоснователен, като поддържа, че сумата, необходима за възстановяване
на автомобила, е в размер на 375.44 лв.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответното дружество да ѝ заплати сумата от
20 лева, представляваща частичен иск от общо 375.44 лева – застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден десен калник,
причинени в резултат на застрахователно събитие, установено на 19.04.2018 г. в
гр. Варна, по застраховка „К.“, застрахователна полица № 0020090201700594 от
26.04.2017 г., за лек автомобил „М.Ц 220“, peг. № В
0175 ВН, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 07.02.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на
ищцата навежда доводи за нищожност на клаузите на чл. 19, ал. 1 и 2 от Общите
условия на застрахователя.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „ЗАД ОЗК
Застраховане“ АД, който оспорва предявения иск като неоснователен. Потвърждава,
че към 19.04.2018 г. между ищцата и ответното дружество е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка на МПС.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесните увреждания и
описаното в исковата молба събитие. Поддържа, че застрахователят
законосъобразно е отказал да изплати застрахователно обезщетение, тъй като е
налице изключен от застрахователното покритие риск. Позовава се на чл. 18, ал.
4 от Общите условия, като развива подробни съображения за обвързващата им сила.
Навежда доводи, че страните по застрахователното правоотношение са свободни да
уговорят изключени от застрахователното покритие рискове. Твърди, че с
подписването на процесната застрахователна полица ищцата е потвърдила, че е
получила общите условия по застраховката, съгласна е с тях и ги приема като
неразделна част от застрахователния договор.
Ответникът
поддържа, че процесното увреждане не кореспондира с механизма на декларираното
събитие и описаната от ищцата фактическа обстановка. Посочва, че за
установяване на ПТП не е съставен официален удостоверителен документ от
органите на МВР, сектор „Пътна полиция“.
Оспорва
размера на предявения иск като прекомерен. Счита, че размерът на
застрахователното обезщетение следва да се определи съобразно Методиката за
определяне на застрахователни обезщетения на застрахователя, като се
аргументира с клаузата на чл. 19, ал. 1 от Общите условия по застраховка „К.“.
Оспорва и
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, като възразява, че ищцата
не е посочила банкова сметка, *** ѝ бъде заплатено обезщетение.
Моли
предявеният иск да бъдат отхвърлен.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ, следва
да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) валидно
облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2) настъпили
вреди в срока на договора, които да са причинени от застрахователно събитие –
покрит риск.
С доклада по делото съдът е приел
за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
делото наличието на валидно облигационно правоотношение
по договор за застраховка „К.“, обективиран в
застрахователна полица № 0020090201700594 от 26.04.2017 г., за лек автомобил „М.Ц
220“, peг. № В 0175 ВН, със срок на действие от
27.04.2017 г. до 26.04.2018 г. Видно от съдържанието на
последната /л. 4/, уговорената застрахователна сума е в размер на 5900 лева, а
дължимата застрахователна премия възлиза на 383.64 лева, като същата е платима
на вноски. От приложените на л. 5 и 6 от делото писмени доказателства се
установява, че ищцата е заплатила изцяло и в срок вноските.
Спорът между страните в случая е
съсредоточен върху наличието на втората от горепосочените материалноправни
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, като ответникът се
позовава на чл. 18, ал. 4 от Общите
условия по договора за застраховка, копие от които е представено с отговора на
исковата молба /л. 23-28/. Съгласно посочената клауза застрахователят не
изплаща застрахователно обезщетение, в случай че при извършената проверка се
установят различия между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства,
установени посредством техническа експертиза и снимков материал.
Към доказателствата по делото е
приобщено уведомление за щета на МПС от 20.04.2018 г. /л. 29-30/, с което
ищцата е уведомила застрахователя за настъпило увреждане по автомобила. В него
тя е посочила, че на 12.04.2018 г. паркирала
автомобила в гр. Варна, ж. к. „Младост“ на паркинга на магазин „М.Б.“ и на
19.04.2018 г., отивайки до автомобила, установила, че е увреден предният десен
калник. Във връзка
с така заведената щета е изготвен опис – техническа експертиза от 20.04.2018
г., в който представител на застрахователя е описал, че е увреден предният
десен калник на автомобила /л. 32/.
От
заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза /л. 51-55/,
което съдът кредитира като компетентно изготвено, подробно и обосновано, става
ясно, че констатираното от застрахователя увреждане /нарушаване на лаковото
покритие на предния десен калник на автомобила/, се получава при пряк контакт
между две превозни средства и в частност – при отваряне вратата на автомобил,
спрял непосредствено до процесния. Изрично вещото лице е отбелязало, че щетите
могат да настъпят, докато автомобилът е в паркирано състояние. Следователно
безспорно се установява, че процесното увреждане е настъпило при описания в
исковата молба механизъм и се намира в причинно-следствена връзка с
настъпването на застрахователно събитие – покрит риск. В този смисъл възражението
на ответника за наличие на основание за отказ за изплащане на застрахователното
обезщетение се явява неоснователно.
Спорен по
делото е и въпросът относно начина, по който следва да се определи размерът на
дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в размер,
равняващ се на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, като негова горна граница е уговорената
застрахователна сума /арг. от ал. 1/. В случаите на
пълна увреда обезщетението се съизмерва
с действителната стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото
качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. При
частична увреда релевантна е възстановителната
стойност – цената за възстановяване на имуществото от същия вид /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Целта на законодателната уредба е да бъдат
гарантирани правата на застрахования, така че в пълен обем да бъдат репарирани
настъпилите вследствие на реализирания застрахователен риск вреди, обезпечени
със застрахователния договор. Трайната съдебна практика е еднопосочна – в
случаите на съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение се определя по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, а уговорки, съдържащи се в общите
условия на застрахователя и водещи до ограничаване обема на отговорността на
застрахователя са непротивопоставими на застрахования.
Последните представляват единствено минимална долна граница при определяне на
застрахователното обезщетение, като при наличието на спор между страните
относно неговия размер, съдът следва да съобрази действителната стойност на
вредата.
Поради така
изложените съображения съдът намира, че клаузата на чл. 19, ал. 1 от Общите
условия, съгласно която размерът на обезщетението се определя по експертна
оценка съгласно действащата методика на застрахователя или по представени
оригинални разходни документи – при ремонт в доверен сервиз, е приложима
единствено в случаите, когато между страните не е
налице спор относно размера на дължимото застрахователно обезщетение. При
съдебно предявена претенция за плащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи обезщетението съобразно предвидените императивни законови
правила.
В случая релевантна за определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение е стойността на разходите за възстановяване на автомобила, определени
по средни пазарни цени, предлагани както в сервизи,
притежаващи
европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, така и в сервизи, непритежаващи
такъв а именно – 326.58 лева с ДДС.
Предвид горното предявеният частичен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен. На ищеца следва да бъде присъдена и
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска,
доколкото присъждането ѝ е законна последица от уважаване на иска. Не
биха могли да бъдат споделени доводите на ответника, че такава не се дължи, тъй
като ищцата е посочила, че желае претендираната сума да ѝ бъде изплатена
в брой, тъй като разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК не поставя ограничение
досежно начина на плащане. В случая е неприложимо изискването за предоставяне
на банкова сметка ***. 380, ал. 3 КЗ, което касае хипотезата на извънсъдебно
предявяване на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и
случаите на предявен иск срещу застрахователя.
По разноските:
При този
изход на спора и съобразно направеното искане от страна на ищцата на последната
следва да бъдат присъдени извършените в настоящото производство разноски в
размер на 50 лв. за държавна такса, 100 лв. за депозит за САТЕ и 360 лв. с ДДС
– адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.О.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.Г., ЕГН **********,***,
СУМАТА ОТ 20 /двадесет/ лева, представляваща частичен иск от общо
375.44 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на преден десен калник, причинени в резултат на застрахователно
събитие, установено на 19.04.2018 г. в гр. Варна, по застраховка „К.“,
застрахователна полица № 0020090201700594 от 26.04.2017 г., за лек автомобил „М.Ц
220“, peг. № В 0175 ВН, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 07.02.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 405, ал.
1 КЗ.
ОСЪЖДА „З.О.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.Г., ЕГН **********,***,
СУМАТА ОТ 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: