Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 5782 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К.2.“ ООД
срещу наказателно постановление № 0020/19.02.2018 г., издадено от Тодор Василев
Иванов на длъжност заместник – кмет на Община Варна, с което на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 1400 лв. за това, че на 01.09.2017 г.
около 12,00 часа в гр. Варна на бул. „Цар Освободител“ № 20 в търговски обект „Фреш бар“ се извършва търговска дейност, като се нарушават
разпоредбите за разделно събиране на битови отпадъци. В обекта липсва изградена
система за разделно събиране на отпадъците от опаковки и на биоразградими
хранителни и кухненски отпадъци от дейността – нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1
от Наредбата за управление *** (Наредбата).
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на
материалния закон. Твърди се, че не е налице нарушение, тъй като в обекта е
налице изградена система за разделно събиране на отпадъците от опаковки и на
биоразградими хранителни и кухненски отпадъци от дейността. Излагат се доводи
за съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН, доколкото същият не
е съставен в присъствието на управителя на дружеството, нито връчен на
последния. Наведени са възражения за липса на описание на нарушението, тъй като
не са посочени факти от хипотезата на цитираната за нарушена разпоредба, за да
се приеме, че е налице точно описание на нарушението - т.е. да е конкретно посочено,
че въззивното дружество е изхвърляло отпадъци от конкретен вид на конкретно
неразрешено място в конкретен ден, или да е посочено конкретната от трите
визирани хипотези - събиране, транспорт или депониране. Не е посочено според
процесуалния представител на въззивното дружество в какво се изразява
нарушението - как са събирани отпадъците, къде са събирани отпадъците, как са
натоварвани или извозвани и къде и как са депонирани. Твърди се още, че е
нарушено правото на защита на дружеството, тъй като не са посочени конкретните
факти, въз основа на които може да се направи посоченият в НП извод, че в
обекта липсва система за разделно събиране на отпадъци от опаковки и
биоразградими хранителни и кухненски отпадъци от дейността. Излага съображения
за нарушаване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН – липса на посочване
на нарушена разпоредба, доколкото е посочена само санкционната норма, но не и
нарушената материална норма, чието нарушаване да се приеме, че е основание за
налагане на административно наказание. Освен това се твърди, че дори и да се
приеме, че правилно е посочена нарушената разпоредба - чл. 86, ал. 1, т. 1 от Наредбата, то
наказващият орган не е посочил точно коя хипотеза е имал предвид, т.е. липсва
индивидуализиране на съставомерноното поведение. Посочва се, че наказващият
орган не е изложил мотиви относно приложението на чл. 28 ЗАНН, което препятства
съдът да упражни контрол относно задължителната преценка на АНО за наличие на
маловажен случай. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател чрез
процесуалния си представител адв. В.Д. оспорва датата
на издаване на наказателното постановление и счита, че в случая е приложима
нормата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Поддържа жалбата и моли за отмяна на
наказателното постановление. В предоставени по делото писмени бележки прави
доказателствен анализ и излага допълнителни доводи в подкрепа на възраженията
срещу законосъобразността на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Община Варна чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Л.Г. излага становище за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление и моли за
потвърждаване на същото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
01.09.2017 г. служители на Община Варна извършили проверка на фреш бар, находящ се на адрес гр.
Варна, бул. „Цар Освободител“ № 20, стопанисван от „К.2.“ ООД.
Проверката
била извършена от св. Е.С. и св. Н.Н., които изчакали
на място да пристигне представител на дружеството, за да влязат и да извършат
проверка.
В обекта
пристигнала св. А., която заедно със служителите от Община Варна влезли вътре в
проверявания обект.
Св. С. и
св. Н. установили, че в обекта и извън него се смесват биоразградим с общ битов
отпадък. Вътре в обекта констатирали, че в един от кошовете е имало смесване на
отпадъците – салфетки с плодове от фрешовете.
След тази
констатация служителите от Община Варна излезли навън, където установили друга
110 литрова кофа, в която също имало смесени отпадъци
от фрешове от плодове заедно със салфетки.
На място
били и св. К. (съпруг на управителя на проверяваното дружество К.К.), както и за кратко управителят на „К.2.“ ООД –
Красимира Кирилова.
Служителите
от Община Варна поискали договори, които дружеството е сключило във връзка със
събирането на отпадъците от обекта, като бил представен договор за събиране,
транспортиране и оползотворяване на отпадъци от хартия и картон, и пластмаса и
найлон.
На място
бил съставен констативен протокол, в който контролните органи удостоверили
наличието на зелена кофа със смесен отпадък – битов и представянето на
приемо-предавателен протокол за биоразградими отпадъци за м. август.
Св. Е.С. приела в АУАН, че
на 01.09.2017 г. „К.2.“ ООД извършва търговска дейност, като се нарушават
разпоредбите за разделно събиране на битовите отпадъци. В обекта липсва
изградена система за разделно събиране на отпадъците от опаковки и на
биоразградими храни и кухненски отпадъци – нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1 от
Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна.
В хода на административнонаказателното производство „К.2.“ ООД е
депозирало писмено възражение срещу съставения АУАН, което не е уважено, като
на 19.02.2018 г. заместник – кметът на Община Варна Т.И. приел идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, и издал обжалваното
наказателно постановление, с което на „К.2.“ ООД е наложена имуществена санкция
в размер на 1 400 лв. за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1 от Наредбата за
управление на отпадъците на територията на Община Варна.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни
доказателствени средства: показанията на св. Е.С., св. Д. К. (частично), св. Х.А.
(частично), св. Н.Н., св. Й.А. (частично) и писмени
доказателства: извлечение от търговски регистър за общ статус на „К.2.“ ООД,
трудов договор между „К.2.“ ООД и св. Х. А., допълнително споразумение към
трудов договор между „К.2.“ ООД и св. Х.А., протоколи за извозени хранителни
биоразградими отпадъци (4 бр.), преводно нареждане от „К.2.“ ООД *** ООД,
извлечение от интернет страница trud.bg, заповед № 1982/03.07.2017 г., издадена от кмета на Община Варна,
разпечатка от информационната система на Община – Варна-два листа и заверено
копие на извлечение от регистър, издадено от Община – Варна, констативен
протокол № 956 от 01.09.2017 г. на Община Варна, заповед № 4795/25.11.2015 г.,
издадена от кмета на Община Варна, договор за събиране, транспортиране и
оползотворяване на отпадъци и веществени доказателства – 4 бр. снимки.
Наличието
на смесване на биоразградими отпадъци с други битови отпадъци се установява от
показанията на св. Е.С. и св. Н.Н., които съдът
кредитира изцяло, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото
писмени доказателства.
Представените
в административнонаказателното производство снимки не опровергават показанията
на св. С. и св. Н., тъй като не се установява същите да са направени по време
на проверката. Нещо повече на една от снимките се вижда вестник Труд, който е с
посочена дата 02.09.2017 г. (събота). Представеното в хода на съдебното
производство извлечение от електронното издание на вестника с дата 01.09.2017
г. не променя извода на съда за момента на изготвяне на снимките, тъй като
очевидно от вестника са публикували статията „Електромобил
– 6 лева от София до Варна“ един ден по-рано в електронното издание.
Показанията
на св. Д.К. в частта относно липсата на смесване на биоразградим с битов
отпадък съдът намира за недостоверни, тъй като същият е съпруг на управителя на
дружеството и очевидно е заинтересован от изхода на делото, който извод съдът
прави въз основа на обстоятелството, че свидетелят насочва показанията си
непрекъснато към неотносими за делото обстоятелства, а именно имало ли е на
спирка извън обекта отпадъци. Нееднократно използва словосъчетанието „наши
боклуци“, въпреки че свидетелят не работи в обекта. В същото време детайлно
разказва за дейностите, които извършва във връзка със събирането на отпадъците
в обекта. В хода на разпита свидетелят без да е необходимо дава оценка на
извършваната проверка като „преднамерена“, определя отговорът на св. С. при
проведената очна ставка като абсурден. Определя св. А. като управител на
обекта, въпреки че знае, че управител на този обект е неговата съпруга. Всичко
това дава основание на съда да изключи показанията на св. К. в частта относно
липсата на смесване на отпадъците в обекта.
Недостоверни
в посочената част са и показанията на св. Х. А., чиито показания съдът намира
за противоречиви, от една страна, а от друга страна, същата е в трудови
правоотношения със санкционираното дружество, поради което също е
заинтересована от изхода на делото. Същата посочва, че в деня на проверката е
минала през обекта сутринта за да вземе фактури и отчети, а в края на разпита
посочва, че нейното работно място е в обекта и е била там от 09,00 часа
сутринта до 19,00 часа вечерта. При тези противоречия съдът намира основание да
изключи показанията на св. А.в частта, в която посочва, че в обекта не е имало
смесване на отпадъци.
Съдът не
кредитира показанията и на св. А. в частта относно липсата на смесване на
отпадъци, тъй като същата е съдружник в дружеството, пряко е заинтересована от
изхода на делото, а освен това същата без да има представителни функции е
подписала съставения АУАН, в който е посочено, че св. А. е управител. Св. А. е
знаела, че не е управител на дружеството и въпреки това е подписала акта за
установяване на административно нарушение в това качество. На въпроси на съда
изрично посочва, че не е упълномощавана да представлява дружеството. Също така
по време на разпита без да е необходимо дава оценка на действията на
контролните органи като непрофесионални, определя проверяващите като недоволни
и т.н. Следователно и показанията на св. А. са недостоверни в частта, в която
посочва, че в обекта не е имало смесване на отпадъци.
Съдът
кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по
отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на
тях и на свидетелските показания в кредитираните части изгради своите фактически
изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, но не е надлежно връчен по реда
на чл. 43 ЗАНН.
Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН актът се подписва от съставителя и
поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да
се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми
наказващия орган, когато промени адреса си. Съгласно чл. 43, ал. 4 ЗАНН, когато
актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната
служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на
нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не
по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно.
В
случая актът е съставен в отсъствие на законния представител на дружеството, а
освен това е връчен на лице, което няма представителна власт по отношение на
санкционираното дружество.
Съгласно
чл. 141, ал. 2 ТЗ дружеството с ограничена отговорност се представлява от
управителя.
От
представената по делото справка от търговски регистър се установява, че към
датата на извършване на проверката от контролните органи и съставянето на акт
за установяване на административно нарушение управител на дружеството е
Красимира Атанасова Кирилова.
Административнонаказателното производство е строго формализирано, като
изискванията на закона са поставени с цел санкционираното лице да разбере за
какво нарушение е обвинено.
Административнонаказващият
орган е следвало да върне акта на актосъставителя, но не е сторил това и при
неспазване на процесуалните правила е пристъпил към издаване на наказателно
постановление.
В
резултат на това на въззивното дружество е наложено административно наказание,
без да бъде дадена възможност на негов надлежен представител да се запознае със
съдържанието на акта, да направи своите възражения при съставянето на акта, да
направи писмени възражения по акта и да представи доказателства в предвидения
от закона срок.
Дори
и да се приеме, че св. А.с действително се е представила за управител на
проверяваното дружество, то съдът намира, че в този случай не е отпаднало
задължението на контролните органи да проверят наличието на представителна
власт на лицето, тъй като тази информация е общодостъпна чрез проверка в
търговския регистър.
Посоченото нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй
като е довело до възпрепятстване на правото на защита на санкционираното
юридическо лице поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението, за
което наказващият орган е наложил имуществена санкция.
По възраженията на въззивното дружество:
Въпреки, че
съдът констатира допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните
правила, което е основание за отмяна на наказателното постановление, съдът
намира, че следва да обсъди и отговори на възраженията на въззивното дружество.
По
изложените аргументи за достоверност на показанията на св. Е.С. и Н.Н. съдът намира, че в случая е било налице смесване на
биоразградим отпадък с битов отпадък от опаковки.
Въпреки това
съдът намира, че е налице и още едно процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1 т.
6 ЗАНН. В АУАН и НП е посочено, че в процесния обект липсва изградена система
за разделно събиране на отпадъците от опаковки и на биоразградими хранителни и
кухненски отпадъци от дейността, както и че по този начин дружеството е
нарушило разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от Наредбата, съгласно която се наказва с имуществена санкция в размер от 1 400 до 4 000 лв.
едноличен търговец или юридическо лице, което изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени
за това места и/или нарушава разпоредбите за събиране, транспорт и депониране
на битови или строителни отпадъци. Дори и да се приеме, че е налице нарушение
при събиране на отпадъците, изразяващо се в липса на изградена система за
разделно събиране, то не е посочена нарушената разпоредба от Наредбата, която
създава това задължение. Действително разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от
Наредбата съдържа и правило за поведение, и санкция, но същата е бланкетна, поради което препраща към всички останали разпоредби,
в Наредбата, които съдържат конкретни задължения, свързани със събирането на
битови и строителни отпадъци. Доколкото съдът не може да запълва липсващата
законна разпоредба, която е нарушена, то е налице още едно процесуално
нарушение, което ограничава правото на санкционираното дружество да разбере в
какво точно е обвинено.
Безпредметно е в този случай да се обсъжда дали е
извършено нарушение от въззивното дружество, както и дали е приложима
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В отговор на
другото основно възражение на въззивното дружество, съдът намира, че не е
нарушена разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН, тъй като шестмесечният срок за
издаване на наказателното постановление не изтекъл, а не се установява същото
да е издадено на друга дата, различна от посочената.
По
изложените съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 0020/19.02.2018 г., издадено от заместник – кмет на Община
Варна, с което на „К.2.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** е наложена имуществена санкция в размер на 1400 лв. за нарушение по чл. 86,
ал. 1, т. 1 от Наредбата за управление ***.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: