Мотиви по
АНД № 8255/2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XXI н. с.
Районна прокуратура – Пловдив е внесла за разглеждане
досъдебно производство № 434/2017 г. по описа на 05 РУ при ОД на МВР – Пловдив,
водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1,
предл. 3 от НК с Постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия
Й.Д.Д., ЕГН: ********** от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Срещу обвиняемия Й.Д.Д. е повдигнато обвинение за
това, че на 21.09.2017 г. в гр. Пловдив, в кръговото движение на ул. „Ягодовско
шосе“ при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“,
модел „Зафира“ с рег. № ************ е нарушил правилата за движение, а именно:
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:
Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението
и по непредпазливост е причинил на В. И. К. , ЕГН:
********** средна телесна повреда, изразяваща се в:
- многофрагментно счупване на двете кости /тибия и фибула/
на дясната подбедрица, причинило трайно затрудняване движенията на десния долен
крайник за срок повече от един месец;
- счупване на главичката на лъчевата кост /капут
радий/ на лявата предмишница, причинило трайно затрудняване движенията на левия
горен крайник за срок повече от един месец;
- счупване на таза в областта на дясната срамна кост
/ос пубис/, причинило трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за
срок повече от един месец – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2-ро вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК.
За престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2 вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което е повдигнато обвинение срещу Й.Д.Д., се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години или „пробация“.
Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на раздел IV от глава осма от Общата част на НК, от деянието не са причинени
съставомерни имуществени вреди, поради което спрямо процесния случай е
приложима разпоредба на чл. 78а от НК. Предвид това настоящият съдебен състав
разгледа делото по реда на особените правила на глава двадесет и осма от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа внесеното
обвинение, което намира за доказано по несъмнен начин от събраните по делото
доказателствени материали. Предлага на съда да признае обвиняемия Д. за
виновен, като с решението си го освободи от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание. Поддържа да са налице предпоставките за
приложението на правилото по чл. 78а от НК. Пледира за индивидуализиране на
наказанието в минималния предвиден размер поради превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, както и за да е съобразено с материалното
положение на обвиняемия. Взема становище, че съдът следва да лиши обвиняемия по
административен ред от право да управлява моторно превозно средство за
съответен срок. Моли сторените в наказателното производство разноски да бъдат
възложени в тежест на обвиняемия, а вещественото доказателство да остане
приложено по делото.
Защитникът адв. М. пледира за постановяване на
оправдателно решение, като поддържа обвиняемият Д. да не е извършил вмененото
му във вина престъпление. Твърди настъпилият съставомерен резултат да е
последица от неправомерното поведение на пострадалото лице, което да не е
сигнализирало надлежно, че ще пресича пътното платно, а освен това на мястото,
където е пресичало, да няма пешеходна пътека или кръстовище със светофари.
Взема становище обвиняемият да не е имал възможност да задейства спирачната
система на автомобила и да спре, тъй като не бил забелязал, че пострадалият
внезапно бил изскочил на пътното платно. В условията на евентуалност, ако съдът
приеме обвиняемият да е извършил виновно вмененото му във вина престъпление,
моли да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, което да бъде в минимален размер, както и да не бъде лишаван от
право да управлява моторно превозно средство, тъй като това би препятствало
възможността на обвиняемия да продължи да упражнява трудовата си дейност.
Обвиняемият Д. дава обяснения в съдебно заседание, в
които заявява, че разбира повдигнатото му обвинение. В хода на съдебните прения
поддържа становището на защитника си. С последната си дума моли да бъде признат
за невинен, а в условията на евентуалност да му бъде наложено наказание в
минимален размер.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното от фактическа
страна:
Обвиняемият Й.Д.Д. е роден на *** ***, б., български
гражданин, живущ ***, с висше образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН:
**********.
Свидетелят В. И. К.
работел като технически сътрудник във „******” ЕООД гр.Пловдив. На
21.09.2017 г. след края на работния ден той тръгнал да се прибира към дома си,
като вървял през средата на колелото на кръговото движение на пътен възел
„Скобелева майка“ в посока ул. „Ягодовско шосе“, където от множеството
преминаващи хора била образувана пътека. Тази пътека била ориентирана в посока
север-юг, като в южния си край стигала до пътното платно на „Ягодовско шосе“
срещу спирката на градския транспорт. В един момент св. К. забелязал, че откъм
вътрешността на гр. Пловдив идва автобус № 66 и решил да го хване. Без да се
огледа за приближаващи автомобили стъпил на пътното платно и бързо се насочил
към спирката.
В същото време обв. Й.Д.Д. управлявал лек автомобил
марка „Опел“, модел „Зафира“, с peг. № ********. Той се движел около средата на
дясната лента по кръговото движение на ул. „Ягодовско шосе“ /„Скобелева майка“/
в посока към околовръстен път на ж.к. „Тракия“ гр. Пловдив. Времето било сухо и
все още светло. Обвиняемият Д. имал пряка видимост към св. К., но не го
възприел като опасност за движението. В момента, когато св. В. К. предприел
пресичане на платното за движение, лекият автомобил, управляван от обв. Д. се
намирал на около 56-57 метра и можел да избегне удара чрез безопасно екстрено
спиране. Обвиняемият обаче не реагирал своевременно и след около 4,7 секунди
настъпил удар между предна част на л.а. „Опел Зафира“ и св. В. К., пресичащ
отляво-надясно пред автомобила. Към момента на задействане на спирачната
система автомобилът на обвиняемия Д. се е движел с около 43 км/ч. Обвиняемият
Д. спрял десетина метра след произшествието, леко вдясно.
Пътнотранспортното произшествие било наблюдавано от
св. Я.К., чакаща на спирката на градския транспорт, а така също и от
свидетелите Н. Б. и М. Б., намиращи се в автомобил, движещ се зад „Опел“-а,
управляван от обвиняемия Д..
Скоро на място пристигнал екип на бърза медицинска
помощ и полицейски служители. Последните установили, че обвиняемият не бил
употребил алкохол.
При настъпилото пътнотранспортно произшествие на св.
В. К. били причинени травматични увреждания: многофрагментно счупване на двете
кости /тибия и фибула/ на дясната подбедрица, причинило трайно затрудняване
движенията на десния долен крайник за срок повече от един месец; счупване на главичката
на лъчевата кост /капут радий/ на лявата предмишница, причинило трайно
затрудняване движенията на левия горен крайник за срок повече от един месец и
счупване на таза в областта на дясната срамна кост /ос пубис/, причинило трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник за срок повече от един месец.
По
доказателствата:
Описаната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и
проверени гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите Я.Б.К. (лист 23 и лист 34 от
досъдебното производство); В. И. К.
(лист 25-26 и лист 32 от досъдебното производство); Н. И. М. (лист 33 от
досъдебното производство); Н. Г. Б. (лист 44 и лист 50 от досъдебното
производство); М. Г. Б. (лист 45 от досъдебното производство), както и от
обясненията на обвиняемия Й.Д.Д.; писмени
доказателства – справка за съдимост за обвиняемия Д. (лист 7 от делото);
копие на лична карта и контролен талон № 9460203 на водач на МПС без наказания
(лист 19 от делото); служебна бележка от директор на СУ „****************“ гр.
Пловдив (лист 20 от делото); договор за наем на недвижим имот от 24.11.2018 г.
между Г. К. Б. и Й.Д.Д. и приемо-предавателен протокол (лист 21-22 от делото);
удостоверение с изх. № 08/17.01.2019 г. от банка „ДСК“ ЕАД, клон Тракия (лист
23 от делото); фиш за трудово възнаграждение за месец януари 2019 г. за
обвиняемия Д. (лист 24 от делото); констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 21.09.2017 г. (лист 17 от досъдебното производство); епикриза на В. И.
К. (лист 29-30 от досъдебното
производство); болничен лист № Е 20171473461 за временна неработоспособност на
В. И. К. (лист 31 от досъдебното
производство); писмо с рег. № 10585р-1416/15.06.2018 г. от Началник РЦ
112-Кърджали (лист 86 от досъдебното производство); характеристична справка
(лист 130 от досъдебното производство); писмени
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие от
21.09.2017 г. (лист 7 от досъдебното производство), ведно с албум към него,
както и от заключението на
съдебномедицинска експертиза № 424/2017 г. по писмени данни (лист 59-62
от досъдебното производство) и от заключението
на автотехническата експертиза (лист 65-81 от досъдебното
производство).
Съдът кредитира показанията на свидетелите Н. и М. Б.,
двамата са станали случайни очевидци на настъпилото произшествие, като са
пътували в автомобил, управляван от св. Н.Б., който се е движил зад автомобила на
обвиняемия. От непротиворечивите и взаимно кореспондиращи показания на двамата
свидетели се установява, че е имало съприкосновение между описания от
свидетелите автомобил „Опел Зафира“, черен на цвят и със смолянска регистрация
и пресичащ пешеходец, като ударът е настъпил във външната лента за движение
спрямо затревената площ (т.нар. островче), откъдето е започнал да пресича
пешеходецът. Изяснява се още, че последният първо е пресякъл вътрешната лента,
след което съприкосновението с автомобила е настъпило в съседната външна лента,
като пътните ленти на платното за движение са били две на брой. Установяват се
и състоянието на пътната настилка и околната обстановка, като пътят е бил сух,
светлината - дневна, нямало е обстоятелства, ограничаващи видимостта. Съдът
намира, че не следва да използва показанията на свидетелите Н. и М.Б.като
източник на доказателствена информация относно времето и мястото на извършване
на деянието, тъй като зададеният им при разпита на досъдебното производство
въпрос сам е навеждал към конкретен отговор, с който свидетелите единствено са
се съгласили. Въпреки това отговорите им могат да се съобразяват при преценката
дали в показанията си възпроизвеждат обстоятелства именно от процесния случай,
тъй като потвърждават това да са били времето и мястото, но не и да служат като
единствен източник за установяването на тези обстоятелства. Показанията на
двамата свидетели кореспондират и с тези на св. В. К. относно мястото, на което
е настъпило произшествието върху пътното платно. От показанията на К. се
изяснява, че той е бил лицето, което е ударено от преминаващ лек автомобил,
както и че това произшествие е настъпило на 21.09.2017 г., около 17:00 часа, на
кръговото движение на пътен възел „Скобелева майка“ и Цариградско шосе в гр.
Пловдив. Установява се още, че свидетелят е предприел пресичане на пътното
платно, за да стигне до намиращата се отсрещната страна на пътя автобусна
спирка. Показанията на св. К. също се кредитират от съда, като в тях свидетелят
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел, те се явяват
проверени от показанията на останалите очевидци, както и от заключението по
изготвената автотехническа експертиза. Не се установи по делото свидетелят да е
бил предубеден, въпреки че е претърпял вреди от деянието, като в показанията си
К. добросъвестно възпроизведе и неблагоприятни за себе си обстоятелства – че е
предприел пресичане и е навлязъл в пътното платно без да предварително да се
огледа във всички посоки за приближаващи превозни средства. Посочи също в
показанията си, че водачът на автомобила, който го е ударил, е спрял веднага и
му е оказал помощ. От показанията на св. Н. М. се установява единствено, че в
качеството си на полицай в 05 РУ при ОД на МВР – Пловдив е посетил
пътнотранспортно произшествие на инкриминираните дата и място, както и че от
разговор с присъстващите на място лица е разбрал, че пострадалият пешеходец е
навлязъл внезапно на пътя. В този смисъл са и показанията на св. Я.К., която
също посочва, че блъснатият пешеходец изведнъж се е засилил и е навлязъл на
пътното платно. От показанията на св. К. се установява, че в тях тя
възпроизвежда непосредствените си възприятия именно от процесния случай, като
индивидуализира описания случай с дата, място на извършване и конкретното
поведение на участниците в произшествието, поради което по несъмнен начин се
установява, че се касае за същия случай, за който разказват в показанията си и
свидетелите Н.Б., М. Б. и В. К.. Не се дава вяра на показанията на св. К. в
частта им, че ударът е настъпил във вътрешна лента на платното за движение. Те
се явяват оборени в тази им част както от показанията на останалите очевидци,
така и от заключението на автотехническата експертиза, при което по експертен
път е установено мястото на съприкосновението въз основа на разположението на
автомобила след самия удар. Не се кредитират показанията на св. К. и в частта
им, в която твърди, че водачът на автомобила е нямало как да предотврати удара
като отбие или спре, тъй като това представлява извод, а не възприятие на
свидетеля за конкретен факт, а за този извод се изискват и необходими специални
познания в областта на науката, както и в частта им, в която твърди, че
причината за настъпилото произшествие е поведението на пешеходеца, тъй като
това отново представлява извод – в случая правен извод, който е от
компетентността на съда, а не твърдение за факт. Неясно е защо на свидетелите
за поставяни такива въпроси на досъдебната фаза, като видно от постановлението
за възлагане на следствени действия по делегация такива въпроси са били зададени
и на свидетелите Н. и М. Б.. От показанията на св. К. обаче се установява, че
на мястото, където пострадалият е предприел пресичане на пътното платно, е
нямало пешеходна пътека, а такава е имало по-надолу по пътното платно, както и
се затвърждава фактическият извод на съда, че времето е било ясно и светло, а
пътната настилка суха.
От протокол за оглед на местопроизшествие с приложен
към него албум за посетено местопроизшествие се изясняват датата – 21.09.2017
г., и мястото, на които е извършен огледът, както и че на мястото е бил
установен процесният лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № ********. Изяснява се
още местоположението на автомобила върху пътното платно спрямо двата приети
ориентира и състоянието, в което той е намерен при огледа, както и наличието на
следи от спирачен път.
От заключението по съдебномедицинската експертиза по
писмени данни № 424/2017 г. се изясняват травматичните увреждания, претърпени
от св. В. И. К. , както и механизмът на тяхното причиняване. На първо място
установява се, че на св. К. са били причинени многофрагментно счупване на двете
кости /тибия и фибула/ на дясната подбедрица, счупване на главичката на
лъчевата кост /капут радий/ на лявата предмишница и счупване на таза в областта
на дясната срамна кост /ос пубис/. Уврежданията са били причинени по механизма
на удар с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят да са причинени при
удар на свидетеля от лек автомобил с последващо падане върху твърда повърхност.
Многофрагментното счупване на двете кости /тибия и фибула/ на дясната
подбедрица е довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник
за срок повече от един месец. Счупването на главичката на лъчевата кост /капут
радий/ на лявата предмишница е довело до трайно затрудняване движенията на
левия горен крайник за срок повече от един месец, а счупването на таза в
областта на дясната срамна кост /ос пубис/ е довело до трайно затрудняване
движенията на десния долен крайник за срок повече от един месец. Съдът
кредитира заключението на вещото лице като подробно, обосновано и мотивирано,
изготвено от специалист, разполагащ с необходимите експертни познания в
съответната област на науката и след запознаване и обсъждане на релевантните за
крайното заключение медицински документи.
От заключението по автотехническата експертиза се
установява скоростта на движение на лекия автомобил „Опел Зафира“ с рег. №
*******, която е била 43 км/ч непосредствено преди задействането на спирачната
система, както и конкретното място върху пътното платно, на което е настъпил
ударът между процесния автомобил и св. К.. Установява се още, че от момента, в
който св. К. е навлязъл на платното за движение, водачът на лекия автомобил
„Опел Зафира“ е имал техническа възможност да предотврати удара при
своевременна реакция и задействане на спирачната система, тъй като мястото на
удара е попадало извън опасната му зона. Около 2,37 секунди след навлизането на
св. К.на платното за движение, същият се е намирал на средата на лявата лента
на пътното платно, като водачът на автомобила е имал техническата възможност да
го забележи и при своевременна реакция ударът е бил обективно предотвратим,
като попадащ извън опасната зона. Съдът дава вяра и на това експертно
заключение, като намира, че то е изготвено от вещо лице, разполагащо с
необходимите специални познания в съответната област на науката, отговорено е в
пълнота на всички поставени задачи с постановлението за назначаване на
експертизата, като експертът е мотивирал изводите си и е съобразил относимите
доказателствени материали, поради което заключението се кредитира изцяло като
подробно, обосновано и добросъвестно дадено.
От справка за съдимост на обвиняемия Д. се установява,
че той не е осъждан и нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел IV на глава
осма от Общата част на НК.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема следното от правна страна:
Обвиняемият Й.Д.Д. е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2
вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК.
От обективна
страна на 21.09.2017 г. в гр. Пловдив, в кръговото движение на ул.
„Ягодовско шосе“ при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ************ е нарушил правилата за
движение, а именно чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП: „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“
и по непредпазливост е причинил на В. И. К. , ЕГН:
********** средна телесна повреда, изразяваща се в:
- многофрагментно счупване на двете кости /тибия и
фибула/ на дясната подбедрица, причинило трайно затрудняване движенията на
десния долен крайник за срок повече от един месец;
- счупване на главичката на лъчевата кост /капут
радий/ на лявата предмишница, причинило трайно затрудняване движенията на левия
горен крайник за срок повече от един месец;
- счупване на таза в областта на дясната срамна кост
/ос пубис/, причинило трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за
срок повече от един месец – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2-ро вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК.
Съдът намира, че по делото са категорично доказани
датата и мястото на извършване на престъплението както от показанията на
свидетелите В. И. К. и Я. Б. К., на
които съдът даде вяра в тази им част по изложените при доказателствения си
анализ съображения, така и от протокола за оглед на местопроизшествие. От
последния се установява и участвалия в произшествието автомобил - „Опел Зафира“
с рег. № **********. Обстоятелството, че обвиняемият Д. е управлявал процесния
лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ********** също не е спорно и е доказано
по делото. От свидетелските показания съдът установява и настъпилия удар между
предната част на управлявания от обвиняемия автомобил и тялото на сви. К.,
който се квалифицира като пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т.
30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, тъй като е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване на
хора и повреда на пътно превозно средство. Мястото на пътното платно, където е
настъпил ударът, се установява от заключението на автотехническата експертиза.
От него се изяснява и скоростта на движение на лекия автомобил „Опел Зафира“,
управляван от обвиняемия, непосредствено преди задействане на спирачната
система, която е била около 43 км/ч. Съгласно Решение № 259/2013 г. по н. д. № 641/2013 г. на ІІІ н. о. на ВКС
моментът на възникване опасност за движението е фактически въпрос и не може да
бъде свързан с формалния критерий определена част от пътя. В случая моментът, в
който е възникнала опасността, е навлизането на пешеходеца на платното за
движение и именно този момент е бил отчетен от автотехническата експертиза при
експертните предвиждания и изчисления. Опасността съгласно Решение № 35/1986 г. на ІІІ н. о. на ВС може да възникне от
поведението на друг участник в движението или да е създадена от самия подсъдим,
който не наблюдава внимателно изменящата се пътна обстановка. Началният момент,
от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за предотвратяване
на произшествието, е този, в който той обективно
е имал възможност да възприеме опасността за движението, а не когато фактически
я е възприел. Двата момента могат както да съвпадат, но така също и фактическото
възприемане на опасността може да следва момента, когато водачът обективно вече
е могъл да стори това. Именно такава е и процесната хипотеза, като по делото се
установи, че обвиняемият Д. е могъл обективно да възприеме св. К. при
навлизането на последния на пътното платно, като по това време обвиняемият се е
намирал на разстояние 56,18 метра от мястото на удара и движейки се с
установената скорост е могъл да предотврати удара чрез предприемане на спиране
и задействане на спирачната система. При изследването е установено, че ударът
би бил предотвратим и ако обвиняемият беше реагирал и задействал спирачната
уредба 2,37 секунди след възникването на опасността, когато се е намирал на
разстояние 28,13 метра, а св. К. бил достигнал вече около средата на лявата пътна
лента. След този момент ударът вече е бил непредотвратим. Преценката дали
ударът е бил обективно предотвратим изисква изследване и установяване на
опасната зона. Това е най-малкото разстояние, на което МПС може да спре след
като се отчете спирачният път като обективен фактор и времето за реакция – като
субективен (така Решение № 657/1967 г. на ІІІ н. о. на ВС).
Тя винаги е по-голяма от спирачния
път, тъй като в нея се включват както последният, така и пътят изминат за
времето, необходимо за реакция на водача и пътят, изминат за времето,
необходимо за задействане на спирачния механизъм, превърнат в метри. Съпоставянето между опасната зона и
отстоянието на водача до мястото на удара в момента, в който той е могъл
обективно да възприеме опасността или препятствието дава основание за извод
относно предотвратимостта на удара. Следователно при изследване дали ударът
попада в опасната зона или извън нея се съобразява именно отстоянието на водача
в конкретния момент, когато обективно е могъл да възприеме опасността, а не
когато фактически той е сторил това. В случаите, когато деецът възприема
опасността късно, когато ударът вече е непредотвратим, но е имал обективната
възможност да го направи в по-ранен момент - когато ударът е могъл да бъде
предотвратен, то той ще извърши нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП.
В Решение № 71/1983 г. на ІІІ н. о. на
ВКС изрично се приема, че несвоевременното възприемане на опасността при
обективна възможност за това и закъсняла реакция за спиране не са основание за
отпадане на наказателната отговорност. От заключението на автотехническата
експертиза се установи, че опасността е била извън опасната зона на автомобила,
управляван от обвиняемия Д., към момента, в който той обективно е могъл да я
възприеме, което води до еднозначен извод, че ударът е бил предотвратим от
него. Късното възприемане на опасността и несвоевременната реакция на водача
води до хипотеза на нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП, като
последният нарушава задължението си да се движи със съобразена скорост –
такава, която да му позволява да избегне ПТП, ако внезапно възникне критична
ситуация на пътя. Именно такова нарушение на правилата за движение е допуснал
обвиняемият, който ако наблюдаваше пътя пред себе си и беше своевременно
реагирал на възникнала опасност чрез задействане на спирачната уредба на
автомобила, щеше своевременно да възприеме опасността и да предотврати
настъпилото ПТП.
Обстоятелството, че св. К. е пресичал неправилно
пътното платно – на място, на което това не е било позволено, по никакъв начин
не освобождава обвиняемия от задължението му да намали скоростта си на
движение, а при необходимост и да спре, след като е възникнала опасност на
пътя. Щом той е имал обективната възможност да предотврати удара с пешеходеца,
е бил длъжен да предприеме необходимото и възможно поведение – да задейства
спирачната система на автомобила и да спре, за да избегне удара. Несподелимо е
възражението на защитата, че отговорност за настъпилото ПТП носил единствено
св. К., който е пресичал неправилно платното за движение. Следва ясно да се
посочи, че законът не позволява на водачите на моторни превозни средства да не
пропускат отнелите им предимството други участници в движението – било то
пешеходци или други превозни средства, когато обективно имат възможност да
сторят това, за да предотвратят пътнотранспортно произшествие. Именно за такива
хипотези е разписано правилото на чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП, когато
опасността за движението е възникнала внезапно и затова се квалифицира като
непредвидена. Законът в този случай изисква от водача на МПС да реагира, като
намали скоростта, а при необходимост и да спре, а не му позволява да продължи
движението без да реагира на изменената пътна обстановка единствено по
съображение, че се е движил по път, даващ му предимство на преминаване.
На следващо място по делото се доказа да е настъпил и
съставомерен престъпен резултат, като на св. В. К. е била причинена средна
телесна повреда. От заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени
данни, на което съдът изцяло даде вяра, се установяват травматичните
увреждания, които е претърпял свидетелят К. и техният медико-биологичен
признак. Установи се, че на последния са били причинени многофрагментно
счупване на двете кости /тибия и фибула/ на дясната подбедрица, счупване на
главичката на лъчевата кост /капут радий/ на лявата предмишница и счупване на
таза в областта на дясната срамна кост /ос пубис/. Многофрагментното счупване
на двете кости /тибия и фибула/ на дясната подбедрица е довело до трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник за срок повече от един месец.
Счупването на главичката на лъчевата кост /капут радий/ на лявата предмишница е
довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок повече
от един месец, а счупването на таза в областта на дясната срамна кост /ос
пубис/ е довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за
срок повече от един месец. Следователно всяко едно от причинените на св. К.
травматични увреждания е такова разстройство на здравето, което се квалифицира
от закона като средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2 от НК. От експертното
заключение се установява още и наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и претърпените увреждания от св. В. К.. С настъпването на
престъпния резултат престъплението е било довършено от обективна страна.
Съдът намира, че деянието на обвиняемия е съставомерно
и от субективна страна, като той е
извършил престъплението виновно и при непредпазливост, в нейната по-лека
проявна форма - небрежността. По делото не се установява, че обвиняемият е предвиждал, още по-малко, че е
желаел или се е съгласявал с настъпилия съставомерен и вредоносен резултат,
поради което деянието не е умишлено извършено. Въпреки липсата на формирана в
съзнанието на Д. представа относно настъпването на процесното произшествие, то
това не изключа неговата вина. Това е така, защото той е могъл и е бил длъжен
да извърши тази дейност в съзнанието си. Задължението му за предвиждане е
изрично и нормативно установено при това в нормативен акт с ранг на закон и е
регламентирано в разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП, задължаващ
водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. За да приеме, че е налице виновно поведение съдът
съобрази, че в случая едновременно със задължението за предвиждане е
съществувала и обективната възможност това да бъде направено. Нито се твърди,
нито се установява да е имало каквато и да е пречка, нарушаваща видимостта на
обвиняемия към пресичащия пред него пътното платно пешеходец – св. К.. Установи
се и че времето е било ясно, а деянието е настъпило в светлата част на
денонощието. Доказа се и че обвиняемият предвид скоростта си на движение би
могъл да предотврати удара и ако беше реагирал, когато св. К. вече се е намирал
около средата на съседната пътна лента, но реакцията му е била закъсняла.
Относно останалите вменени на обвиняемия нарушения на
правилата за движение на първо място съдът намира, че много често наред със
специалните разпоредби на ЗДвП, регламентиращи конкретни пътни ситуации, се
повдига обвинение и за нарушение на чл. 5 от ЗДвП. Съдебната практика е
последователна, че цитираната разпоредба е обща и когато се установи нарушение
на конкретно правило, което е в причинна връзка с резултата – каквото в случая
е правилото на чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП, то обвиняемият следва да бъде
оправдан по обвинението за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради
което съдът го оправда с решението си по обвинението му в тази част.
На следващо място съдебната практика е последователна
и че е невъзможно с едно и също поведение да се нарушат едновременно чл. 20,
ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП – в този смисъл са Решение № 16/2012 г. по н. д. № 2888/2011
г. на ІІ н. о. на ВКС; Решение № 300/2012 г. по н. д. № 947/2012 г. на ІІ н. о.
на ВКС, косвено този извод се застъпва и в Решение №
52/2012 г. по н. д. № 3071/2011 г. на ІІІ н. о. на ВКС, в което се приема, че по изр. 1 и изр. 2 на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
се визират различни нарушения. В чл. 20, ал. 2, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП се
регламентират съответно т.нар. „предвидима“ и „непредвидима“ опасности, като
във всеки конкретен случай следва да се съобразява с какви фактори водачът е
бил длъжен да съобразява скоростта си на движение. В случая съдът намира, че по
делото не се касае за предвидима опасност. Това е опасност, за която водачите
са информирани предварително, било защото тя е съществувала още при
потеглянето, било защото е очаквана поради сигнализация с технически средства.
По тези съображения съдът намира, че обвиняемият Д. не е извършил нарушение на
чл. 20, ал. 2, изр. 1-во от ЗДвП, поради което с решението си го оправда и в
тази част по повдигнатото му обвинение.
По тези съображения съдът приема, че по делото е
безспорно доказано, че обвиняемият Й.Д.Д. е осъществил от обективна и от
субективна страна престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице
предпоставките за прилагане на правилото по чл. 78а, ал. 1 от НК, поради което
съдът е длъжен да приложи особените правила за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното
от Д. престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до три години
или „пробация“, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда, прилаган в настоящото производство, нито от деянието има
причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице и пречките по чл. 78а,
ал. 7 от НК, изключващи приложението на тези особени правила. По тези
съображения съдът приема, че обвиняемият Й.Д.Д. трябва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Съгласно чл.
78а, ал. 1 от НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и
съдът му налага административно наказание глоба, което се определя в размер от
1 000 лева до 5 000 лева.
При индивидуализацията на размера на административното
наказание съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите
характеристични данни на обвиняемия Д., който е с висше образование, семеен и
работещ – като учител, грижещ се и осигуряващ необходимите средства за издръжка
на семейството си. Съдът намира, че в случая е налице и съпричиняване на
настъпилото пътнотранспортно произшествие от страна на св. В. К., за когото се
установи, че в нарушение на чл. 113, ал. 1 и чл. 114, т. 1 от ЗДвП е пресякъл
пътното платно не на определеното за това място, като е навлязъл внезапно на
платното за движение. Поведението му се намира в причинна връзка с настъпилото
пътнотранспортно произшествие, тъй като ако въобще не беше предприел пресичане
на това място и по този начин, то и за обвиняемия не би възникнало задължението
по чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП и не би се стигнало до настъпването на произшествието.
Това поведение на св. К. обаче по никакъв начин не изключва виновното поведение
на обвиняемия, нито съставомерността на деянието му, поради което в случая е
налице единствено хипотеза на съпричиняване.
Съдът намира, че чистото съдебно минало на дееца не
следа да се разглежда като смекчаващо обстоятелство в хипотезата на приложение
на чл. 78а от НК. Съгласно чл. 56 от НК не са смекчаващи обстоятелства тези,
които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. В
случая чистото съдебно минало не е взето предвид при определяна на състава на
престъплението, но пък е отчетено от законодателя при определяне на наказанието
по реда на чл. 78а от НК. В тази връзка в случая бонусът за обвиняемия от факта
на чистото му съдебно минало вече е отчетен от съда и това е послужило като
основание за определяне на наказанието му по реда на чл. 78а от НК и е
неоправдано това обстоятелство да се отчита и втори път като смекчаващо, за да
послужи вече и като основание за индивидуализацията на административното
наказание към неговия минимум. Наличието на чисто съдебно минало е базисна
предпоставка за приложението на правилата по раздел IV от глава осма от Общата част на НК
и в тази връзка дори и лицата, които бъдат освободени от наказателна отговорност
с административно наказание в предвидения максимален размер от 5 000 лева, също
ще бъдат с чисто съдебно минало. Противното разбиране би довело до абсурдното
положение във всеки отделен случай на освобождаване от наказателна отговорност
с административно наказание изначално за всеки обвиняем да съществува
смекчаващо обстоятелство. Тъй като предпоставката по чл.78а, ал. 1, б. „б“ от НК е деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е
освобождаван от наказателна отговорност, то все пак съдът приема за смекчаващо
обстоятелство фактът, че обвиняемият не е осъждан за престъпление от частен
характер, тъй като това обстоятелство не е обхванато от предпоставките по чл.
78а от НК.
Като отегчаващо обстоятелство се отчетоха установените
три на брой травматични увреждания на св. К., всяко от които взето поотделно е
довело до трайно затрудняване на движенията на крайниците, като деянието би
било състовомерно и само при едно от настъпилите в случая травматични
увреждания. Наличието на три отделни увреждания не е довело до отегчаване на
отговорността на деянието на обвиняемия от гледан точка на правната му
квалификация, поради което се съобразява именно единствено като отегчаващо
обстоятелство.
При определяне на размера на следващото се на обвиняемия
имуществено наказание съдът намира за относими към тази му преценка и
установените по делото данни за имущественото състояние, реализираните доходи
от страна на обвиняемия и съществуващите парични задължения към други правни
субекти, както и необходимостта обвиняемият да осигурява средства за издръжка
на семейството си. Независимо, че по делото беше отчетено и отегчаващо
обстоятелство съдът намира, че така установените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства следва да бъдат съпоставени и преценени не като механичен сбор, а
предвид тяхната относителна тежест и като съобрази ниската степен на обществена
опасност на дееца, добрите му характеристични данни и съпричиняването от страна
на пострадалия настоящият съдебен състав приема, че административното наказание
„глоба“ следва да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и в размер на предвидения в закона минимум, като
обвиняемият Й.Д.Д. бъде освободен от наказателна отговорност с административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева. Наказанието се налага с
цел да предупреди и превъзпита обвиняемия към спазване на установения правен
ред и съдът счита, че така индивидуализирано по своя размер наказание е
достатъчно за постигането на тези цели.
Настоящият състав приема, че в конкретния случай не
следва да упражни предоставената му с чл. 78а, ал. 4 от НК възможност и не
следва да налага на обвиняемия административно наказание лишаване от право да
управлява МПС. Съдът не е длъжен да постановява лишаване от права по административен
ред във всеки случай, когато лишаване от такова право е предвидено за
съответното престъпление. В процесната хипотеза съдът приема, че с оглед
конкретната степен на обществена опасност на дееца, която се цени като
изключително ниска, то налагането на такова наказание не е необходимо за
предупреждаването и превъзпитаването на обвиняемия. Самият факт на образуваното
наказателно производство вече е постигнал тази цел спрямо Д., за когото това е
инцидентна проява, осъществена и при специфична обстановка на натоварено
движение и при съпричиняване на съставомерния вредоносен резултат от страна на
пострадалия. От представения контролен талон за водач на МПС без наказания се
прави извод за липсата на предходни нарушения при управлението на МПС, както и
че обвиняемият е дисциплиниран водач на МПС, който спазва установените правила.
За съда няма основание да приеме, че същият ще се отклони от това си поведение
за в бъдеще, поради което налагането на административно наказание лишаване от
право да управлява МПС би довело до неоправдано засягане на правната сфера на
обвиняемия чрез използването на държавна принуда над необходимите за постигане
целите на наказанието предели. Следва да са посочи и че при доказателствена
тежест за прокурора по делото не се доказаха предходни нарушения на правилата
за движение, нито дори бяха ангажирани доказателства за това, че обвиняемият е
правоспособен водач на МПС, която доказателствена непълнота на досъдебната фаза
беше запълнена от самия обвиняем чрез представените от него доказателства в
съдебната фаза на процеса.
С решението си съдът постанови вещественото
доказателство – компакт диск, съдържащ три броя адуиозаписи и три броя снимки
на електронни картони на приети повиквания на ЕЕН 112 от 29.01.2017 г.,
находящо се на лист 87 от досъдебното производство, да остане приложено по кориците на делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди с
решението си обвиняемия Й.Д.Д. да заплати направените по делото в досъдебната
фаза разноски в размер на 444,12 (четиристотин четиридесет и четири лева и
дванадесет стотинки) лева по сметка на ОД на МВР – Пловдив в полза на
Държавата.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Н.Н.