Р е ш е н и е
№ 175 / 20.3.2019г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито
заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Я. В., като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело
№ 1105 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба
на Й.П.Д. против Решение № 1012-12-134/07.11.2018 г., издадено от директора на
Териториално поделение на НОИ – Пазарджик, с което е оставена без уважение подадената по административен ред
жалба от Й.Д. и е потвърдено Разпореждане № 2140-12-336/27.08.2018 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване. С посоченото разпореждане е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.
Жалбоподателят е
направил искане съдът да отмени обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане. Счита, че труда му на длъжността “фадромист” е от втора категория
труд, а не трета, както е приел административния орган. Тези съображения се
поддържат и в откритото съдебно заседание от процесуалния му представител.
Жалбоподателят претендира присъждане на разноски.
Ответникът – директор на Териториално
поделение на НОИ Пазарджик – не се явява и не изпраща представител в откритото
съдебно заседание. Не взема становище по правния спор.
Във фактическите основания на
обжалваното решение е посочено, че жалбоподателят няма необходимия осигурителен
осигурителен стаж. Като правно основание е посочен чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО.
Разпоредбата е цитирана, като съгласно нея мъжете имат право на пенсиониране
през 2018 г. (когато жалбоподателят е подал заявлението) при навършена възраст
64 г. и 1 месец (каквато жалбоподателят е навършил) и осигурителен стаж 38
години и 6 месеца. Липсата на необходимия осигурителен стаж идва от
непризнаването от административния орган за втора категория труд на труда,
положен от жалбоподателя като фадромист в периода от 12.09.1979 г. до
01.12.1999 г.
Видно от приетата като доказателство
по делото справка от персоналния регистър на НОИ за жалбоподателя е, че от
12.09.1979 г. до 01.12.1999 г. същият е заемал именно тази длъжност в “Хебъртранспорт”
АД. Спорът между жалбоподателя и административния орган се свежда до
това дали положеният през този период труд е втора, или трета категория. В
случай, че този труд се признае за втора категория, то очевидно при отчитането
на този труд за осигурителен стаж жалбоподателят би разполагал с необходимия
осигурителен стаж 38 години и 6 месеца.
В обжалваното решение е посочено, че липсват основания
за причисляването на посочения труд на жалбоподателя по т. 26 от отменения
Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, за разлика от посоченото
в удостоверение УП-3 № II-51, издадено от “Хебъртранспорт” АД. Ответникът цитира Уикипедия, според
която фадромата (колесен товарач) се използва освен за транспорт на строителни
материали също за прехвърляне на пясък, мръсотия и кал. Твърди, че в
административното производство не са събрани доказателства от една страна, че
жалбоподателят или “Хебъртранспорт” АД, че е осъществявал строителна дейност и
от друга, че трудът на жалбоподателя е бил със същата тежест и вредност, като
на машинистите на строителни и пътни машини от отрасъл „Строителство“, чиито
труд съгласно т. 26 от отмения Правилник за категоризиране на труда при
пенсиониране е от втора категория (но според ответника само, когато са работили
в строително монтажни предприятия).
Посочените т. 26 и т. 67 от правилника предвиждат
следното:
26. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1990
г.) Строително-монтажни работници (без дърводелец по ремонт и поддържане,
стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работници по подови покрития и
настилки, строителен бояджия, тапетаджия и фаянсаджия), работещи непосредствено
на обектите от строително-монтажната дейност (включително ново строителство,
реконструкция, модернизация и ремонт), във водопроводно, инженерно, мостово,
пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини и
електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на
енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в
специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации. Началник
на строителен обект при изграждане на промишлени стоманобетонови комини.
Машинисти на всички видове строителни и пътни машини. Работници по изграждане
на специализирани шахтови кладенци тип "Раней". Работници в
производството на строителна, силикатна, облицовъчна, подова керамика и
строителни облицовки. Работници в производството на изолационни и
хидроизолационни материали: каменинови и киселиноустойчиви изделия, изолационни
пана, шистопорит и керамзит. Работници, заети в производството на бетонови и
стоманобетонови конструкции и изделия. Работници, заети в производството и
полагането на асфалт и асфалтово-бетонни смеси.
67. Трудът на работниците и служителите, посочени в раздел
I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой
отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата
вредност и тежест на труда.
(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 49 от 1990 г.) Работници и
инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност,
ползуват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете,
заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II на правилника за
времето, през което работят на тях.
Видно от Уикипедия, цитирана от
жалбоподателя, е следната категоризация на категорията „строителни машини“,
подкатегория „подемни машини“, като колесният товарач – фадрома е вид машина от
подкатегорията „подемни машини“. Тоест фадромата е вид строителна машина. Не са
необходими специални знания, за да се прецени, че основно тази машина служи за
повдигане и преместване на различни строителни материали и съответно работещите
на нея са изложени на същата тежест и вредност на труда, като строителните
работници и машинистите на строителни машини, какъвто термин е използван в
отменения правилник.
От друга страна, по делото се събраха
множество гласни доказателства във връзка с условията на труда на жалбоподателя
и по-конкретно – обектите, на които той е работил с фадромата. Жалбоподателят е
работил в асфалтови бази, като е товарил камиони или е захранвал бункери с
различни фракции, от които се е правело асфалт. Работил е и в ТМС, т.е. в
обекти където се добива пясък и филц, като е товарел тези строителни материали
на камиони. Работил е и на други обекти, като е товарил пръст за рекултивации,
товарел е също скална маса, чакъл и т.н. Следователно е безспорно, че през целия
процесен период жалбоподателят е работил на обекти, свързани със
строителството, като е извършвал товарене на различни строителни материали.
Тоест, от посочените доказателства се установява, че жалбоподателят, като водач
– „машинист“ на строителна машина е бил изложен тежък и вреден труд, който
законът, съгласно т. 26 от отмения Правилник за категоризиране на труда при
пенсиониране признава за втора категория.
Ирелевантно е обстоятелството, че
работодател на жалбоподателя е бил „Хебъртранспорт“ АД, което е дружество
определяно, като транспортно предприятие. Работодателят на жалбоподателя е бил
собственик на фадромата, на която е работил последния и е предоставял същата
заедно с труда на същия за извършване на строителни дейности.
Не на последно място от заключението
на вещото лице се установи, че доколкото има запазени данни, на жалбоподателя
са внасяни осигуровки като за втора категория труд. Същото следва и от приетата
експертиза по адм.д. № 994/2011 г., материалите, от които са приобщени по
настоящото дело.
Следователно, трудът на жалбоподателя
в периода 12.09.1979 г. до 01.12.1999 г. следва да бъде зачетен за втора
категория. Поради това са били налице необходимите предпоставки за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Затова
обжалваното решение и потвърденото разпореждане, като поставени в нарушение на
относимите материалноправни разпоредби, следва да бъдат отменени. След
отмяната, делото следва да бъде изпратено като преписка на ръководителя по
пенсионното осигуряване, който следва в 15-дневен срок да се произнесе с ново
разпореждане, като след извършване на съответните изчисления, да отпусне
поисканата от жалбоподателя пенсия в съответния законов размер.
Предвид изхода на делото е основателно искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски. Следва да му бъдат присъдени: платена
държавна такса в размер на 10 лв., платено адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв. и внесен депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 230
лв., т.е. общо 640 лв.
С оглед на гореизложеното Административен съд, гр.
Пазарджик
Р Е Ш И:
Отменя Решение № 1012-12-134/07.11.2018 г., издадено от
директора на Териториално поделение на НОИ Пазарджик и потвърденото с него
Разпореждане № 2140-12-336/27.08.2018 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване, с което е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Й.П.Д..
Изпраща делото като преписка на ръководителя по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – Пазарджик, който след влизане в сила на настоящото
решение следва да се произнесе при спазване на
срока и задължителните указания, дадени в мотивите на същото.
Осъжда Териториално поделение на НОИ – Пазарджик да заплати
на Й.П.Д. разноски по делото в размер на 640 лв. /шестотин и четиридесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето
му.
Съдия:/П/
С
решение № 3554 от 09.06.2020 г. по адм. дело № 5756/2019 г. на ВАС - ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 175 от 20.03.2019г. на Административен съд Пазарджик по адм.
дело № 1105/2018г.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Пазарджик да заплати в полза на Й.П. Д. разноски в размер на
500/петстотин/ лева представляващи възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.