Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 08.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
девети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №5071 по описа на СГС
за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника М.НА М.и спорта срещу решение от 09.01.2019 г. по гр.д. №55443/2016
г. на Софийския районен съд, 66 състав, в частта, в която жалбоподателят е
осъден да заплати на „П.А.“ ЕООД на основание чл.79 ал.1 пр.1 вр. чл.266 ал.1
вр. чл.258 ЗЗД сумата от 4974,60 лв., представляваща гаранция за изпълнение по
чл.11 от договор №23-00-115/12.09.2014 г. за възлагане на обществена поръчка с
предмет „Изграждане на спортна площадка в с. Полена и игрище за минифутбол в
гр. Симитли“, ведно със законната лихва от 03.10.2016 г. до окончателното
изплащане и на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД сумата от 19 895,77 лв.,
представляваща платена на ответника на 18.12.2014 г. без основание сума, ведно
със законната лихва от 03.10.2016 г. до окончателното изплащане, като
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно. Сочи, че
първоинстанционният съд не е оценил правилно констатациите от доклада на АДФИ
за извършената финансова инспекция, според който е налице индикатор за измама
по смисъла на пар.1 т.9 ЗДФИ. Поддържа, че е налице неточно изпълнение от
страна на ищцовото дружество, което е основание за задържане на гаранцията,
съгласно чл.11 ал.3 от процесния договор. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявените искове. Не претендира разноски.
Въззиваемата
страна „П.А.“ ЕООД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира
разноски.
Решението
на СРС в частта, в която е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно
основание чл.79 ал.1 пр.1 вр. чл.266 ал.1 вр. чл.258 ЗЗД сумата от 19 895,77
лв., представляваща неплатен остатък от възнаграждение по договор
№23-00-115/12.09.2014 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет
„Изграждане на спортна площадка в с. Полена и игрище за минифутбол в гр.
Симитли“, не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
По делото не е спорно, а и е установено от събраните
доказателства, наличието на валидно облигационно правоотношение по сочения
договор №23-00-115/12.09.2014 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет
„Изграждане на спортна площадка в с. Полена и игрище за минифутбол в гр.
Симитли“ и със сочения размер на договореното възнаграждение, както и че ищецът
е заплатил гаранция в размер на сумата от 4974,60 лв. Спорен е въпросът дали са
налице предпоставките по договора за възстановяване на внесената гаранция.
В чл.11 ал.3 от процесния договор е предвидено, че
възложителят има право да задължи изцяло или част от гаранцията за изпълнение
на договора при неточно изпълнение на задълженията по договора от страна на
изпълнителя, в т.ч. при едностранно прекратяване на договора от възложителя,
поради виновно неизпълнение на задължения на изпълнителя по договора. От
представените по делото приемо-предавателен протокол от 05.12.2014 г.,
протокол-обр.19 №1 от 11.12.2014 г. и акт №1 от 11.12.2014 г., двустранно
подписани, се установява приемане на изработеното по смисъла на чл.264 ал.1 ЗЗД. Трайна и непротиворечива е
практиката на ВКС /напр. решение №231/13.07.2011 г. по т.д. №1056/2009 г. на ІІ
ТО, решение
№181/10.02.2016 г. по т.д. №2079/2014 г. на I ТО и много др./, че приемането на извършената работа обхваща както едно
фактическо действие - разместване на фактическата власт
върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства на
възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му. Соченият от
въззивника-ответник индикатор за измама по смисъла на пар.1 т.9 ЗДФИ, изразяващ
се в несъответствие между датите на приемо-предавателния протокол от 05.12.2014
г. и датите на документите от 11.12.2014 г., не разколебава решаващия извод за
наличието на точно изпълнение и приемане на изработеното, което е единственото
релеватно обстоятелство за възстановяване на гаранцията по чл.11 от процесния
договор.
Въззивната жалба на ответника има бланкетен характер
в частта, в която е уважен искът по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, тъй като в нея не е
посочено защо жалбоподателят счита, че решението е неправилно. Ето защо
въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите, за които въззивният съд
следва да следи служебно. СРС е уважил предявения иск с правно основание чл.55
ал.1 пр.1 ЗЗД – за връщане на платено
без основание възнаграждение по процесния договор за възлагане на обществена
поръчка. При постановяването му съдът се е съобразил със задължителната съдебна
практика по приложението на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД - ответникът, чиято е доказателствената тежест
за това, не е доказал наличието на валидно правно основание за получаване на
платената от ответното дружество на 18.12.2014 г. сума в размер на 19 895,77 лв., т.е. същата е
получена без основание и подлежи на връщане.
Поради съвпадането на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените
искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №6864/09.01.2019 г., постановено по гр.д. №55443/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 66 състав, в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.