ОПРЕДЕЛЕНИЕ №39
Година 2019, 19 юли град Бургас
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
На 19.07. Година 2019
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СИНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.НЕЛИ СЪБЕВА
2.ПЕТЯ ПЕТРОВА
Секретар
Прокурор
Сложи за разглеждане докладваното от съдия Синков
ВДЧН дело номер 158 по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК, образувано по частен протест на прокурор от Окръжна п. - Бургас, срещу определение №87/21.06.2019г. по ЧНД №407/2019г. на Окръжен съд - Бургас, с което е отменено прокурорско постановление от 12.04.2019г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №48/2018г. по описа на ОСлО при Окръжна п. - Бургас.
Сочи се, че постановлението за прекратяване на наказателното производство се базира изцяло и само на изводите на тройната автотехническа експертиза, която съдът е приел за необоснована относно отговора на основния въпрос – дали е имало съприкосновение между автомобилите, в резултат на което да е настъпило произшествието. Изтъква се, че заключението на автотехническата експертиза кореспондира с това на трасологичната такава, вещото лице по която не е установило върху катастрофиралите автомобили боя от другия автомобил. Оспорва изводите на съда и указанията в насока извършване на очна ставка, разпит на свидетел и извършване на допълнителна автотехническа експертиза, в която да бъдат съобразени повторните разпити на свидетелите С. , М. и Д.
В становище на прокурор от А. п. е аргументирана частична основателност на подадения частен протест, досежно ненужността от събиране на гласни доказателства и зачитане на промените в тях от вещите лица, тъй като експертните изводи са изградени на базата на писмените и веществени доказателства и доказателствени средства и не са повлияни от показанията на свидетелите, които в последствие са променени. Необходимо е обаче извършването на повторна автотехническа експертиза, тъй като първоначалната не е дала ясен отговор на поставените въпроси. Експертите са отговорили противоречиво на въпроси №2 и №6 относно наличието на съприкосновение между двата автомобила, а в описанието на възприетия механизъм на ПТП във въпрос №6 не става ясна методологията, довела ги до извода, че произшествието е настъпило по описания в заключението начин – без съприкосновение, а от загуба на контрол и занасяне на автомобилите.
След като се запозна с направените оплаквания в постъпилия частен протест, становището на въззивния прокурор и доказателствата по делото, настоящият състав намери следното:
Не се спори по установените факти за случилото се на 13.01.2018г. след 17.30 ч. – уговорените и проведени между пострадалия Д. и св. К. , в присъствието на свидетелите А. , К. , А. и М. , състезания с автомобили в края на с. П., след което всички изброени потеглили около 18.30ч. към с. С. по тъмно, на мокра пътна настилка. Безспорно е установена поредността на автомобилите и пътуващите в тях лица, действията на движещият се първи св. К. пострадалия Д. , който управлявал автомобила си втори по ред. След като двамата ускорили и Д. предприел изпреварване на автомобила на К. , при маневрата за връщане на автомобила на Д. в дясната лента същият се отклонил надясно и напуснал пътното платно, преминал през десния банкет, овощна градина, удряйки се в дървета и оградни колове, преобърнал се в канавката и продължил да се движи с по-ниска скорост до окончателно спиране. След отклоняването на автомобила на Д. , надясно се отклонил и автомобилът на К. , също напуснал пътното платно през десния банкет и паралелно с първия автомобил преминал през овощната градина, удряйки дървета и циментови колове, като спрял окончателно в канавката напречно на пътя, близо до другия автомобил.
По време на това движение Д. изпаднал от купето на терена и починал от получена тежка черепно-мозъчна травма. Причината и механизмът на смъртта са категорично установени.
Основателно първоинстанционният съд е приел, че наказателното производство преждевременно е прекратено, тъй като са останали неизяснени по категоричен начин факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване по чл.102, т.1 НПК. Заключението на извършената тройна автотехническа експертиза е необосновано по основния за това наказателно производство въпрос – имало ли е съприкосновение между автомобилите, управлявани от пострадалия Д. и св. К. преди да катастрофират. В отговора на задача втора е посочено, че не може по категоричен начин да се установи това. Изложено е становище, че при удар в задна дясна врата на л.а. „А“, същият би се завъртял рязко надясно, а следите от гуми свидетелствали за плавно напускане на пътното платно след поднасяне на автомобила, а не вследствие ротация след сблъсък. Този експертен извод не е обоснован и възниква съмнение в правилността на експертизата, което е основание по чл.153 НПК за назначаване на повторна автотехническа експертиза. От описанието на възприетия механизъм на ПТП в отговора на шеста задача не става ясна методологията, довела вещите лица до извода, че произшествието е настъпило по описания в заключението начин – без съприкосновение, а от загуба на контрол и занасяне на автомобилите.
Още повече – след изготвяне на заключението, в хода на разследването са събрани нови доказателства с противоречиво съдържание на експертните изводи, които не са били предмет на проверка и оценка от вещите лица. Свидетелите М. и С. повторно са дали показания, в които са описали възприето от тях съприкосновение между автомобилите. Приобщен към доказателствата е бил и Констативен протокол за ПТП, в който също е записано, че е имало сблъсък между автомобилите.
Въззивната инстанция споделя становището на контролираната, че е наложително за категоричното изясняване на обстоятелствата по делото да бъде извършена автотехническа експертиза, но не допълнителна, а повторна, тъй като извършената е необоснована. Вещите лица следва да отговорят на зададените въпроси към първоначалната експертиза, като съобразят всички доказателства по делото и обосноват извода си за наличие или липса на съприкосновение между автомобилите.
Апелативният съд споделя необходимостта от повторен разпит на св. Д. , съставил посочения Констативен протокол. Дадените от него показания не изясняват откъде свидетелят е получил отразената в протокола информация за сблъсък между автомобилите. Действително, св. М. в повторните си показания от 18.07.2017г. е заявил, че той е обяснил на полицая как е станал удара, но твърди, че този разговор е бил проведен няколко дни след произшествието, а протоколът е съставен от Д. на следващия ден.
Очна ставка между свидетелите С. не е наложителна, тъй като между повторните им показания не са налице съществени противоречия. И двамата заявяват за възприето от тях съприкосновение между автомобилите, което обстоятелство следва да бъде обсъдено от вещите лица и да получи научно обоснован отговор в експертното заключение.
Изложените съображения мотивират настоящата инстанция да приеме атакуваното определение за обосновано и правилно, с изключение на посочената необходимост от провеждане на очна ставка. Ето защо и на основание чл.243, ал.8 НПК, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №87/21.06.2019г. по ЧНД №407/2019г. на Окръжен съд - Бургас, с което е отменено прокурорско постановление от 12.04.2019г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №48/2018г. по описа на ОСлО при Окръжна п. - Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.