№ 249
гр. Русе, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20214500500530 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв. Д.С. в качеството му на пълномощник на
ответника А.А.Я.. против решение № 260253/15.03.2021 г., постановено по гр. д. №
7275/2019 г. на Русенския районен съд в частта, с която е осъден да заплати на Р. Д.
СТ. сумата в размер на 2 345,79 лв. - капаро за започване на СМР по договор
от 08.01.2019 г., ведно със законната лихва от 04.12.2019 г. до окончателното
плащане, както и 394,59 лв. – разноски по делото. Въззивникът намира
първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част за неправилен. Излага оплаквания
за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Намира за несъответен на събраните доказателства изводът на съда, че е налице писмен
договор за завършване на ремонт на апартамента на ищцата. Според жалбоподателя
противно на приетото от съда, по делото било установено, че без уважителна причина
ищцата като възложител се е отказала от изпълнението на договора и е лишила
ответника от достъп до строителния обект. Моли въззивният съд да отмени решението
в обжалваната от него част и да отхвърли изцяло предявения срещу него иск.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна Р. Д. СТ..
1
Постъпила е въззивна жалба и от адв. Д.С. в качеството му на пълномощник на
ответника АЛ. П. П. против решение № 260253/15.03.2021 г., постановено по гр. д. №
7275/2019 г. на Русенския районен съд в частта, с която е осъден да заплати на Р. Д.
СТ. сумата в размер на 7 545,79 лв. - заплатени лично на него като частично плащане
по горепосочения договор от 08.01.2019 г. в размер на 3 900 лв. и 6 300 лв. - за
изграждане на газова инсталация в обекта, ведно със законната лихва от 04.12.2019 г.
до окончателното плащане, както и 600,13 лв. – разноски по делото. Въззивникът
намира първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част за неправилен. Излага
оплаквания за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и
необоснованост. Намира за необоснован изводът на съда, че П. е страна по сключен
договор от 8.01.2019 г. между отв. Я. и ищцата за завършване на ремонт на
апартамента на ищцата. Счита, че по делото не са установени дължими парични
средства от П. на ищцата нито по основание, нито по размер. Моли въззивният съд да
отмени решението в обжалваната от него част и да отхвърли изцяло предявения срещу
него иск. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна Р. Д. СТ..
Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани лица, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са
допустими.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваните части, а за да се произнесе по същество взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Р. Д. СТ., с която
същата заявила, че сключила с отв. Я. писмен договор за извършване на
ремонт на собствения й апартамент в гр. Русе с краен срок на
изпълнение - 01.06.2019 г., в който били посочени и дейностите, които той следвало
да извърши като изрично уговорили, че цената не включва обзавеждане, оборудване,
врати и дограма. Уговорили етапите на плащане – 5 000 лв. при сключване на
договора, второ плащане от 4 000 лв. и последно плащане от 3250 лева. Заявява още, че
отв. Я. я уведомил, че ще работи заедно с отв. П., с когото заедно преди това били
ремонтирали банята на сина й. Твърди, че първата сума от 5 000 лв. дала като капаро
на ответника Я. един ден след подписване на договора, на 09.01.2019 г. на гишето на
ОББ АД клон Русе, Централен офис. Получването на сумата било отразено в договора
и удостоверено с подписа на ответника. Твърди още, че втората сума от 2 000 лв. била
дадена на 15.01.2019 г. на отв. П. в присъствието на отв. Я.. На 28.01.2019 г. дала на
2
ръка на доведения син на отв. Я. 450 лв., с които трябвало да бъдат закупени тръби за
газ, тъй като отв. Я. обещал да я свърже с лице, което извършва такива дейности и
което ще й вземе с 1000 лв. по-евтино. По тази причина дала 6300 лв. на 29.01.2019 г.
на другия ответник – Ал. П. като за получаване на сумата същият се разписал на гърба
на договора. На 30.01.2019 г. дала 2500 лв. на ответника П. за закупуване на кухненски
шкафове, спалня, гардероб и порт манто. Разбрала, че сумата ще се плати на мебелна
фирма Б., с чийто телефонен номер разполагала. На 07.02.2019 г. дала на ръка 1500 лв.
за капаро за мека мебел в хола и кухнята на отв. Я., който се подписал на обратната
страна на договора. На 27.02.2019 г. последно платила сума по договора – 3 900
лв. като парите дала на отв. П. в присъствието на отв. Я.. Така от 09.01.2019 г. -
27.02.2019 г. общо ответниците получили от нея 21 650 лв. Срещу това извършили
само изнасяне на стари мебели и вещи от апартамента, които им подарила, изрязване
на винкелите на остъклената тераса, премахване на старите врати от апартамента,
разбити били две мивки в банята, тоалетна и в кухнята и отчасти били премахнати
тапетите в хола. Уведомила отв. Я., че не разполагала с повече средства, а той изявил
претенции за заплащане на още 15 500 лв. за довършване на ремонта. Поради това
счита, че е налице неизпълнение на договора и ответниците следва да върнат
заплатените за неосъществения ремонт суми, поради което претендира отв. А. Я. да й
заплати общо 6950 лв., платени лично на него за започване на строително - монтажни
работи по договор от 08.01.2019 г., включващи капаро в размер на 5000 лв., 450 лв. за
закупуване на тръби за газова инсталация и 1500 лв. - капаро за закупуване на мебели,
а срещу другия ответник А.П. - да й заплати сумата от общо 14 700 лв., от които 2000
лв. за строителни материали за окачени тавани, 6300 лв. за изработване на инсталация
на газ за отопление и свързването й към градската газопреносна мрежа, 2500 лв. капаро
за изработване на мебели и 3900 лв. за закупуване на строителни материали, каквито не
били закупени. Претендира за разноски.
Ответникът А. Я. по реда и в срока по чл. 131 ГПК оспорил предявения срещу
него иск като признал, че на 08.01.2019 г. сключил с ищцата договор за ремонт на
собствения й апартамент, по силата на който тя му дала капаро в размер на 5000 лв.
Остатъкът от договорената цена по договора следвало да бъде заплатена до 01.06.2019
г. на два транша от 4 000 лв. и 2500 лева. Описва извършените в изпълнение на
договора строителни дейности като заявява, че ищцата потърсила съдействие и за
закупуване на мебели и обзавеждане в кухнята, изграждане на газова система за
отопление на апартамента. Искала да закупи кухненски ъгъл и поради това той я
свързал с производител. В тази връзка на 07.02.2019 г. му предала 1500 лв., които да
заплати от нейно име като капаро, което действително направил. Впоследствие ищцата
се откзала от тази поръчка и поискала мебелите за кухнята да бъдат изработени не от
частно лице, а от мебелна фирма. Поради това взел обратно капарото от лицето, на
3
което го бил дал и съобразно желанието на ищцата го предал на отв. П., за да капарира
избраните от нея кухненски мебели във фирма „М.Т. Русе“ ЕООД. Към края на месец
март ищцата ги уведомила че поради липса на парични средства желае ремонтът да
бъде спрян и поискала връщане на дадените капара за ремонта и по договора с
мебелната фирма. Ответникът й отказал, тъй като неизпълнението по договора било по
нейна вина. Оспорва плащането в размер на 450 лв. като заявява, че доведеният му син
към твърдяната от ищцата дата бил на 11 год. и не е получавал никакви средства от
нея. Твърди още, че след влошаване на отношенията с ищцата, в апартамента й са
останали лични негови вещи - инструменти на стойност около 1500 лв., като ищцата
отказала да му ги върне, което го принудило да сезира прокуратурата. Заявява, че прави
възражение за прихващане със сумата от 1500 лв. стойността на останалите в
апартамента й вещи.
Ответникът А.П. по реда и в срока по чл. 131 ГПК оспорил предявения срещу
него иск като заявил, че в началото на м. януари бил потърсен от отв. Я. да работят
заедно по изпълнението на сключен от Я. договор за ремонт на апартамента на ищцата.
Описва подробно извършените от двамата строителни дейности. Твърди, че ищцата
поискала от него и от другия ответник съдействие за закупуване на мебели и за
изграждане на газова система за отопление. В тази връзка осъществил контакти с
„М.Т.“ ЕООД и с фирма „БГ Терм“ ООД. На първата фирма заплатил по молба на
ищцата, но с негови лични средства 2500 лв. капаро по поръчка от 25.01.2019 г. за
кухня по проект и спален комплект. Другата фирма – „БГ Терм“ ООД, следвало да
достави и монтира газова инсталация за жилището. Признава, че на 29.01.2019 г.
ищцата му е предала 6300 лв., от които удържал капарото заплатено от него към „М.Т.“
ЕООД, а на „БГ Терм“ ООД заплатил 3248,59 лв. по тяхна проформа фактура. В края
на м. март и началото на м. април другият ответник го уведомил, че ищцата му
съобщила, че не разполага с парични средства и желае ремонта да бъде спрян и да й
върнат сумите, които са получили от нея, както и че я уведомил, че това не може да
стане. Впоследствие заключила входната врата на апартамента и в същия останали
негови инструменти на стойност 1200 лв., които тя отказвала да върне, за което сезирал
прокуратурата. Прави възражение за прихващане с тази сума. Признава, че изписаните
текстове на гърба на писмения договор, а именно „6300 лв. газ и подпис“ и
изречението „до края на ремонта до ключ остават 15 000 ? до декември месец 2019 г.“,
на челната страница на лист от календар са изписани от него.
По делото е приложен писмен договор от 8.01.2019 г., с който ищцата и отв. Я.
се споразумели отв. Я. да извърши ремонт на апартамента й в гр. Русе, бл. „Верила“, в
който са описани задълженията на майстора по видове строителни и ремонтни работи.
Изрично е уговорено, че цената не включва обзавеждане, оборудване, врати и дограма.
Уговорени са етапите на плащане – 5 000 лв. капаро, второ плащане от 4 000 лв. и
4
последно плащане от 3250 лева, или общо 12 250 лв. с дописване „+ 3300 лв.“
Уговорен е и срок за изпълнение на възложената работа – 1.06.2019 г. Договорът е
подписан от ищцата и отв. Я..
Под договора и на гърба му има отбелязвания на суми и подпис срещу тях, а
именно: 9.01.2019 г. – 5000 лв., 15.01.2019 г.- 2000 лв., дограма Емо аванс 1500 лв.,
6300 лв. –газ на 29.01.2019 г. и 1500 лв. ъгли Б. 07.02.2019 г. А.. Има отразена и сума
без подпис срещу нея за получаването им – 450 лв. тръби – 28.01.2019 г.
Получаването на сумите в размер на 5000 лв. на 9.01.2019 г. и 1500 лв. на
7.02.2019 г. се признава от отв. Я., а получаването на сумата в размер на 6300 лв. на
29.01.2019 г. се признава от отв. П..
По делото е назначена съдебно-графична експертиза, вещото лице по която дава
заключение, че текстът 15.01.2019 г. – 2000 лв. и подписът срещу него са изпълнени от
отв. Я., а не както твърди ищцата от отв. П..
От страна на ищцата е приложен и саморъчно изписан текст на гърба на лист от
календар /л. 8/, оформен като таблица от ищцата с посочени във всяка колона общо
дължимите от нея суми за ремонт и обзавеждане, колко от тях са платени и какво
остава за плащане.
Назначена е и съдебно–графическа експертиза, вещото лице по която дава
заключение, че текстът „3900 лв. дадени на 27.02.2019 г.“ на л. 8 от делото е изпълнен
от отв. П..
Към доказателствения материал са приобщени и две поръчки към „М.Т.“ ЕООД,
ведно с квитациите към тях за мебели на ищцата. В тях ищцата е вписана като клиент,
а отв. П. като лице, което е заплатило капарото по двете поръчки- съответно 2500 лв.
на 25.01.2019 г. и 1500 лв. на 20.03.2019 г
По делото е приета и СТЕ, вещото лице по която дава заключение за
извършените в апартамента на ищцата СМР. Същите според експерта възлизат на
стойност 7940,39 лв. с ДДС, от които 3 317,20 лв. са платени директно от ищцата на
други изпълнители.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е.Й., А.Д. и Л.Д.
При така установеното от фактическа страна, районният съд приел за основателни
предявените срещу отв. Ал. П. искове за заплащане на 3900 лв., дадени на 27.02.2019 г.
и 6300 лв., получени от него на 29.01.2019 за газова инсталация, а срещу отв. Я. за
заплащане на 5000 лв. – първоначално плащане по договора и 1500 лв., дадени на
5
7.02.2019 г. като капаро за мека мебел. Претенциите на ищцата за останалите
претендирани и срещу двамата ответници суми счел за недоказани.
Първоинстанционният съд приел също така, че от дължимите суми следва да се
приспадне и стойността на извършените работи от ответниците - 4 623,19 лв. или по
2 311,60 лв. спрямо всеки от тях, както и стойността на задържаните от ищцата
инструменти на ответниците – общо 685,23 лв. или по 342,61 лв. спрямо всеки от
ответниците, т. е. уважил въведените от тях възражения за прихващане. Като краен
резултат уважил предявения иск спрямо ответника Я. до размера от 2 345,79 лв., а
спрямо ответника П. до размера от 7 545,79 лв., а за горницата над тези суми отхвърлил
исковете.
Предмет на настоящото въззивно производство е решението в частта, в която
исковете срещу двамата ответници са уважени.
По въззивната жалба на отв. А. Я.
От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че
ищцата и този ответник са обвързани от договор за изработка от 8.01.2019 г. Договорът
е подписан и от двете страни. Безспорно е установено също така получаването на 5000
лв. капаро по този договор на 9.01.2019 от отв. Я.. Неоснователно е въведеното с
въззивната жалба възражение за необоснованост на изводите на съда в този смисъл.
Тези обстоятелства са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото предвид и съдържащите се в отговора на исковата
молба, подаден от този ответник, признания. Няма и възражения срещу изготвения от
страна на съда доклад.
Липсва спор между страните, че към датата на подаване на исковата молба договорът
между страните е бил прекратен като е било налице частично изпълнение по него и от
двете страни. Във връзка с въведените от въззивника възражения във въззивната жалба
следва да се отбележи, че предпоставка за връщане на полученото капаро е липсата на
основание то да се задържи, а не виновно неизпълнение от страната на договорно
задължение. Действително, в отговора си на исковата молба, отв. Я. заявил, че в
отговор на отправените от страна ищцата изявления за спиране/отказ от ремонта я
уведомил, че се отказва от договора и това му дава право да задържи получения
задатък. Подобно възражение обаче няма отправено към съда. Именно прекратеният
договор е основание за предявяване на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Задължението за
връщане произтича не от договора, а от заличаването на договорната връзка с обратна
сила, поради което на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД всяка от страните има право да
получи това, което е престирала по него. При така изложеното, искът на ищцата за
връщане на сумата в размер на 5000 лв. се явява основателен. От тази сума следва да се
6
приспадне надлежно въведеното с отговора на исковата молба и уважено от
първоинстанционния съд възражение за прихващане за сумата от 342,61 лв., доколкото
липсва жалба от страна на ищцата, т. е. искът й при съобразяване на това, се явява
основателен за сумата от 4657,29 лв. Неправилно от тази сума районният съд е
приспаднал стойността на извършените до прекратяването на договора СМР, тъй като
изобщо не е бил сезиран с подобно искане. При така изложеното и като се съобрази, че
с решението отв. Я. е осъден да заплати на ищцата сумата от 2345,79 лв., която е по-
малка от сумата, която настоящият състав приема, че дължи, се налага извод за
неоснователност на жалбата му. Решението като правилно в обжалваната от него част
следва да се потвърди. Предвид изхода на спора, на въззивника Я. не следва да бъдат
присъждани разноски.
По въззивната жалба на отв. А.П.
За основателни настоящият състав намира възраженията му, че съдът неправилно е
приел, че е страна по сключения на 8.01.2019 г. между ищцата и отв. Я. договор за
изработка. За този извод липсват както твърдения, така и доказателства. Ищцата, в
подадената от нея искова молба, изрично заявява: „Нямах нищо против с кого ще
работи първия ответник /Я./, защото договора ми беше с него“. В този смисъл са и
твърденията на самите ответници в подадените от тях отговори - че отв. Я. като
изпълнител по сключения с ищцата договор е наел като подизпълнител отв. П..
При това положение, неправилно районният съд е приел, че отв. П. дължи връщане
на сумата в размер на 3900 лв. за закупуване на строителни материали. За тази сума
твърденията на ищцата са, че е заплатена във връзка с договора за ремонт на
апартамента от 8.01.2019 г., уговорената цена, по който съгласно постигнатото между
страните по него съгласие, включва и материали. Доколкото безспорно отв. П. не е
страна по този договор, а подизпълнител, нает от изпълнителя по него - отв. Я., същият
не дължи нейното връщане на основание прекратената облигационна връзка.
Що се отнася до другата сума в размер на 6300 лв. следва да се отбележи следното:
От съвпадащите твърдения на ищцата и отв. П. следва, че страните са сключили
устен договор за поръчка, с който ищцата възложила на отв. П. да предприеме
съответните действия за изработване на инсталация на газ и свързването на имота й
към градската газопреносна мрежа при условията на чл. 286 ЗЗД без договореност за
заплащане на възнаграждение. В изпълнение на договора отв. П. е получил сумата от
6300 лв., необходима за изпълнение на поръчката, което обстоятелство се признава от
него. Действително, по делото не е установено дали страните са уговорили срок за
изпълнение на поръчката, но е установено, че довереникът не е изпълнил
задълженията си по договора. В този смисъл съдът съобразява назначената по делото
7
СТЕ. Въпреки предоставената му възможност, отв. П. е представил само проформа –
фактура. Законът позволява при наличието на сключен договор за поръчка,
доверителят да оттегли поръчката и с оттегляне на поръчката договорът се явява
прекратен съгласно чл. 287 ЗЗД. Безспорно се установява, че сключеният между
страните устен договор за поръчка е прекратен. С прекратяването му отпада
основанието за извършените договорни престации, респективно заплатеното подлежи
на връщане, поради което настоящият състав намира, че правилно районният съд е
приел за основателна претенцията на ищцата за връщане на сумата в размер на 6300 лв.
От тази сума следва да се приспадне уваженото от районния съд възражение за
прихващане в размер на 342,61 лв., доколкото липсва жалба от страна на ищцата в тази
част. Не следва да бъде съобразявано стореното от районния съд приспадане на сумата
в размер на 2311,60 лв., представляваща половината от стойността на извършените по
договора от 8.01.2019 г. СМР, тъй като от една страна, както бе посочено по-горе отв.
П. не е страна по него, а от друга съдът изобщо не е бил сезиран надлежно с искане
или възражение за прихващане на стойността на извършени СМР.
Така, като краен резултат се налага извод, че решението в обжалваната от отв.
П. част се явява правилно за сумата от 5957,39 лв. /6300 лв. – 341,61 лв./, в която
следва да бъде потвърдено, а за горницата над нея до размера от 7545,79 лв. следва да
бъде отменено и да се постанови ново, с което искът на ищцата да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, в
полза на отв. П. следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от
подадената от него въззивна жалба в размер на 31,79 лв.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260253/15.03.2021 г., постановено по гр. д. №
7275/2019 г. на Русенския районен съд в частта, с която АЛ. П. П., ЕГН ******* от гр.
Русе е осъден да заплати на Р. Д. СТ., ЕГН ********** от гр. Русе сумата над 5957,39
лв. до 7545,79 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. Д. СТ., ЕГН ********** от гр. Русе против АЛ. П. П.,
ЕГН ******* от гр. Русе за заплащане на сумата от 1588,40 лв., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 4.12.2019 г. като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260253/15.03.2021 г., постановено по гр. д. №
8
7275/2019 г. на Русенския районен съд в частта, с която АЛ. П. П., ЕГН ******* от гр.
Русе е осъден да заплати на Р. Д. СТ., ЕГН ********** от гр. Русе сумата в размер на
5957,39 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 4.12.2019 г., както и в
частта за разноските.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260253/15.03.2021 г., постановено по гр. д. №
7275/2019 г. на Русенския районен съд в частта, с която А. А. Я., ЕГН ********** от
гр. Русе е осъден да заплати на Р. Д. СТ., ЕГН ********** от гр. Русе сумата в размер
на 2 345,79 лв. - капаро за започване на СМР по договор от 08.01.2019 г., ведно със
законната лихва от 04.12.2019 г. до окончателното плащане, както и 394,59 лв. –
разноски по делото..
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Р. Д. СТ., ЕГН ********** от гр. Русе, ж. к. „Р. *“, ул. „С.П.“, бл.
„Верила“, вх. 1, ет. 3, ап. 2 ДА ЗАПЛАТИ на АЛ. П. П., ЕГН ******* от гр. Русе, ул.
„Б.“ № **, вх. 1, ет. 3 сумата в размер на 31,79 лв., представляващи разноски пред
настоящата инстанция.
Решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по
отношение на отв. А. Я. е окончателно, а в останалата част може да се обжалва пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9