Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.12.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., І Г.О., в закрито заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
2. РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Маврова ч. гр. д. № 9983/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника „Ю.Б.“ АД, срещу постановление от 17.07.2020
г. по изпълнително дело № 20207850400082 на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ, с което е оставено без
уважение искането на длъжника да се признае за погасено задължението му към
взискателя от 18,96 лв. чрез отправено изявление за прихващане с насрещно
вземане на банката, поради което е съдебният изпълнител е отказал да прекрати
изпълнителното дело, както и са намерени за неоснователни исканията на длъжника
да бъдат намалени определените по изпълнителното дело разноски по ТТРЗЧСИ и
приетия за събиране адвокатски хонорар.
В жалбата се
поддържа, че от страна на „Ю.Б.“ АД е изпратено на 13.03.2019 г.до „И.ВВ“ ЕООД
уведомление чрез Български пощи, с препоръчана пратка с обратна разписка,
съдържащо изявление за прихващане на процесното вземане с насрещно вземане на
банката към дружеството - кредитор. Поддържа, че изявлението е получено на
адреса на дружеството, посочен в Търговския регистър, поради което към момента
на образуване на изпълнителното дело вземането от 18,96 лв. е било погасено и е
налице основание за прекратяване на изпълнителното дело.
Счита, че размерът
на приетият от ЧСИ адвокатски хонорар е прекомерен с оглед фактическата и
правна сложност на делото. Иска се начислените такси по ТТРЗЧСИ да бъдат
намалени до предвидения в чл. 73а, ал. 1, т. 1 от ГПК размер. Моли обжалваното постановление
да бъде отменено.
Взискателят по изпълнителното дело „Р.К.М.“ ЕООД, счита жалбата за неоснователна. Поддържа, че възражението
на длъжника срещу определените такси и адвокатски хонорар е преклудирано, тъй
като е подадено след изтичане на двуседмичния срок от получаване на поканата за
доброволно изпълнение. Оспорва изявлението за прихващане да е достигнало до
знанието на кредитора. Поддържа, че претендираното адвокатско възнаграждение е
определено в законоустановения минимум и е съобразено с извършените действия,
свързани с изваждането на изпълнителен лист, депозиране на становища, а след
образуването на изпълнителното дело първоначално посочените изпълнителни
способи са променени.
В мотивите си по чл. 436,
ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна, защото
оспорените суми са съобразени с НМРАВ и ТТРЗЧСИ и са определени съгласно
материалния интерес по делото.
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав намира за установено
следното:
Изпълнително дело №
20207850400082 на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ, е образувано по молба от „Р.К.М.“
ЕООД, чрез адвокатско съдружие „Билева Консулт“, за събиране на вземане от „Ю.Б.“
АД, обективирано в изпълнителен лист от 20.08.2019 г., по гр. д. №58461/2017
г., по описа на СРС, 143 състав, в размер на 18,96 лв., представляващо разноски
в производството по гр. д. №15081/2018 г., по описа на СГС. Към молбата за образуване
на изпълнителното дело е представен договор за цесия между взискателя -
цесионер и посочения в изпълнителния лист като кредитор „И.ВВ“ ЕООД - цедент,
по силата на който горепосоченото вземане е прехвърлено. Приложено е и
споразумение за адвокатско възнаграждение от 12.03.2020 г., както и платежно
нареждане, видно от които е договорено адвокатско възнаграждение от 280 лв.,
платено по банков път.
С молба от 09.04.2020 г.
взискателят е оттеглил първоначално посочените в молбата за образуване на делото
изпълнителни способи и е поискал налагането на запор върху банковите сметки на
длъжника. На последния е връчена покана за доброволно изпълнение на 28.05.2020
г., в която е посочено, че задълженията по изпълнителното дело включват, освен
горепосочените вземания по изпълнителния лист и за адвокатско възнаграждение,
така също разноски за издаване на изпълнителния лист, банкови такси, и такси по
ТТРЗЧСИ в размер на 180,95 лв.
С молба от 11.06.2020 г.
банката е възразила срещу определения размер на такси по ТТРЗЧСИ и
прекомерността на приетото за събиране адвокатско възнаграждение в полза на
взискателя. Поискано е и прекратяване на изпълнителното дело, поради погасяване
на вземането по изпълнителния лист преди неговото образуване с оглед отправено
до „И.ВВ“ ЕООД изявление за прихващане.
С обжалваното постановление
горепосочена молба е счетена за неоснователна и оставена без уважение от ЧСИ,
връчено на длъжника на 23.07.2020 г.
Жалбата е допустима (ТР
3/2015 г.), а доводите в обратен смисъл, поддържани от взискателя са
неоснователни. Видно от гореизложената фактическа обстановка, в двуседмичния
срок от връчване на ПДИ банката е подала молба до съдебния изпълнител, в която
се възразява срещу размера на определените разноските по изпълнителното дело и
адвокатското възнаграждение. Настоящата жалба също е подадена в срока по чл.
436, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество съдът намира за частично основателна
по следните съображения:
Видно от приложеното от жалбоподателя изявление за
прихващане от 13.03.2019 г., банката уведомява „И.ВВ“ ЕООД, че прави прихващане
на свое вземане за разноски от 212,22 лв. с вземането на „И.ВВ“ ЕООД срещу „Ю.Б.“
АД от 316,71 лв. по закритата сметка и за разноски в размер на 44,24 лв., до
размера на по-малкото. Посочено е, че след компенсационното изявление
настоящият длъжник дължи сумата от 79,73 лв. от закритата банкова сметка.
***равление на „И.ВВ“ ЕООД чрез „Български пощи“ АД,
като същото се е върнало с отбелязване на обратната разписка като
„непотърсено“. Последното обстоятелство сочи, че изявлението на банката не е
достигнало до знанието на дружеството, а в случая е неприложима разпоредбата на
чл. 50, ал. 4 ГПК, изискваща посещение на адреса и установяване, че на него има
служители на дружеството, но не е намерен достъп до канцеларията или служител,
съгласен да получи съдебните книжа – данни за удостоверяване на подобни факти
липсват (в този смисъл определение № 642 от 17.11.2014 г. по ч. гр. д. №
6380/2014 г., І г. о. на ВКС). Ето защо и не може да се приеме, че е настъпил
погасителен ефект на съдържащото се в уведомлението изявление за прихващане,
поради което не е налице основание за прекратяване на делото.
Основателно обаче е възражението на длъжника за
прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските. В тази връзка следва да се има предвид, че разноските следва да се
определят към приключване на делото, като се отчете сложността на делото при релевирано искане за прекомерност на адвокатското
възнаграждение (ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
релевантната на договаряне на адвокатското възнаграждение дата - ДВ. бр. 7 от 22.01.2019 г., за образуване на
изпълнително дело се дължат 200 лв., а за процесуално представителство, защита
и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания,
приложима е нормата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Безспорно дължимо е адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв. Не е налице обаче извършването на изпълнителни
действия от страна на процесуалния представител на взискателя с цел
удовлетворяването на вземането, поради което за разликата над 200 лв. до
претендираните 280 лв. разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат. Извод в обратен смисъл не следва от факта, че
взискателят е изменил изпълнителния способ, довел до събиране на вземането,
доколкото това действие е извършено преди връчване на покана за доброволно изпълнение и не може да се приеме
за същинско такова по водене на изпълнителното дело по смисъла на чл. 10, т. 2
от НМРАВ.
Неоснователно е възражението
на длъжника за прекомерност на определените по ТТРЗЧСИ такси от 180,95 лв.
съобразно разпоредбата на чл. 73а, ал. 1 ГПК. Според т. 1 от визираната норма сборът
от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително
производство не може да надвишава за задължения в размер до 10 на сто от
минималната работна заплата - 30 на сто от минималната работна заплата, която
от 01.01.2020 г. е определена на 610 лв. (ПМС № 350/19.12.2019 г.).
Следователно 30% от същата се равняват на 183 лв., поради което размерът на
таксите по изпълнителното дело не ги надвишава.
Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на
съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия,
настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в
производството по обжалване действията на органа по изпълнението.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА постановление от 17.07.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400082 на ЧСИ
Л.М., рег. № 785 на КЧСИ, в частта,
в която е оставено без уважение искането на длъжника „Ю.Б.“ АД да се признае за
погасено задължението му към взискателя от 18,96 лв. чрез отправено изявление
за прихващане от 13.03.2019 г. с насрещно вземане на банката и отказът на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, както и в частта, с която е отхвърлено искането на длъжника за намаляване
на определените по ТТРЗЧСИ такси в размер на 180,95 лв.
ОТМЕНЯ постановление от 17.07.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400082 на ЧСИ
Л.М., рег. № 785 на КЧСИ, в частта,
в която е оставено без уважение искането на длъжника „Ю.Б.“ АД да бъдат намалени
поради прекомерност приетите за събиране
в полза взискателя „Р.К.М.“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение - над
сумата от 200 лв. до претендираните 280 лв., и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение, прието за събиране в полза на взискателя „Р.К.М.“ ЕООД, до размера от 200 лв., дължимо за образуване на изпълнително дело №20207850400082 на ЧСИ Л.М.,
рег. № 785 на КЧСИ.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.