Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч 28.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание
на четиринадесети януари две хиляди и деветнадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1539/2020 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод постъпила искова молба от Е.П.Х. против „АЖД АГРО“ ЕООД
за установяване незаконност на уволнение и неговата отмяна и евентуален за
поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други
документи.
В
исковата молба се навеждат твърдения, че по силата на трудов договор от
22.10.2019 г. ищецът е назначена на длъжност “електротехник, поддръжка на
сгради” при ответника. Преди сключването на договора ищецът твърди, че е
уведомил ответника, че страда от хроничен бронхит и получава алергии от прах.
На 27.03.2020 г. ответникът
променил едностранно мястото и характер на работа, като го изпратил да
изпълнява функциите на работник в производството на люцерна, сено и силаж на
смени.
На 17.07.2020 г. ищецът
твърди, че подал заявление до ответника за прекратяване на трудовото му
правоотношение, заведено на същата датата, на основание чл. 327, ал. 1 т. 1 и 3
КТр.
На 21.07.2020 г. ищецът
казва, че са му поискани от ответника писмени обяснения, които той представил,
а на 27.07.2020 г. му е връчена заповед за прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 188, т. 3 КТр.
Оспорва законността на уволнението, като евентуално заявява искане за поправка
на основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение.
Отправя се искане до съда да
постанови решение, като признае за незаконно уволнението, извършено със заповед
№ 56/27.07.2020 г. на управителя на „АЖД АГРО” ЕООД, евентуално за поправка на основанието за уволнението
му, вписано в трудовата му книжка.
В депозиран по делото отговор
ответникът оспорва заявените искове. Ответникът оспорва ищецът да го е уведомил
за това, че страда от хроничен бронхит и получава алергии от прах, както и да е
ангажирал медицинска документация, установяваща такъв здравословен проблем при
него.
Оспорва без съгласието на
ищеца да е променял мястото и характера на работата му и в предприятието да има
трудова функция на която ищецът твърди, че е преместен /работник в цех люцерна,
сено и силаж.
Твърди, че на 17-ти, 20-ти и
21-ви юни 2020 г. ищецът не се е явил на работа без основателна причина,
изискания са му писмени обяснения, като му е наложено дисциплинарно наказания
уволнение.
В хода на производството ищецът участва лично и
с адв. И., който по същество излага становище за основателност на заявените
искове, като подробни съображения развива в писмени бележки.
Ответникът се представлява по делото от адв. В.Н.,
като по същество излага становище за неоснователност на заявените искове, като
съображения развива в писмени бележки.
След преценка - поотделно и в
съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на
страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадена молба
от Е.П.Х. /л. 53 от делото/ между него и „АЖД АГРО” ЕООД, чрез управителя Д.А.М.
е постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на който на Х. е
възложено да изпълнява задълженията за длъжността „електротехник, поддръжка на
сгради” в предприятието на „АЖД АГРО” ЕООД, с адрес: гр. Летница, бул.
„България” 19, с място на работа – помещение, цех стая, машина съоръжение и др.,
срещу заплащане на месечно възнаграждение от 850,00 лв., при 5-дневна работна
седмица и 8-часов работен ден. Страните са договори срок за изпитване от шест
месеца в полза на работодателя и срок за предизвестие при прекратяване на
трудовия договор от три месеца за всяка от страните. При сключването на
договора на ответника е предоставени препис от длъжностната му характеристика,
като той е започнал работа на 22.10.2019 г. Казаното се установява от ангажиран
по делото трудов договор № **********/л. *******от делото/.
Съгласно длъжността
характеристика за длъжността „електротехник, поддръжка на сгради”, връчена
срещу подпис на ищеца, на същия е възложено изпълнението на подготвителни операции
и монтаж на различни електрически инсталации; да следи за изправността,
профилактиката и ремонта на електрическата мрежи, машини и съоръжения в
сградата на работодателя; да извършва монтаж и свързване на различни ел. табла;
монтаж на елементи на електрообзавеждането или електрозадвижването на производствени
схеми; да следи за изправността на електрически мрежи, машини, съоръжения и
определя нуждата от ремонт; профилактика на техническото състояние на
електрически мрежи, машини и съоръжения; ремонт на електрически мрежи, машини и
съоръжения при нужда; да следи за правилното прилагане на правилата за
заземяване и гръмоотводните инсталации; да следи за изправност на
измервателната техника, а при необходимост да изпълнява и други задачи, във
връзка с длъжността. В длъжностната характеристика е отразено, че длъжността е
пряко подчинена на управителя на дружеството, като трудовата функция се
осъществява при едносменен режим, осем-часов работен ден с продължителност от
8,30 до 17,30 ч., с едночасово почивка от 12,00 до 13,00 часа /л. 67-69 от
делото/.
Преди постъпване на работа
ищецът е преминал медицински прегледи, като резултатите от тях са обективирани
в карта за медицински преглед, в която е удостоверено, че той е клинично здрав
/л. 72 – 73 от делото/.
При постъпване на работа, на
16.03.2020 г. и през април 2020 г. на ищеца е проведен, първоначален, извънреден
и текущ инструктаж, което е удостоверено с положен от него подпис в книгата за
проведен инструктаж /л. 118-125 от делото/. Инструктажът на ищеца е проведен за
длъжността електротехник, поддръжка на сгради.
На 02.01.2020 г. управителят
на дружеството ответник е издал заповед, с която е наредил от 02.01.2020 г.
ежедневно да се въвежда вида на произведената продукция: бали люцерна, слама,
силаж и пелети люцерна, слава и силаж, като количествата произведена продукция
на работна смяна и оператор/и, производител/и се завежда в електронен програмен
продукт на фирмата. Наредено е също справката за произведена продукция да се
представя в счетоводството върху утвърдена бланка от софтуерния продукт два
пъти месечно – на всеки петнадесет дни, като съдържа информация за произведена
продукция по артикули и количества по посочени по-горе групи, като включва
задължително данни за изготвилия я, домакина, отчетника и съгласувалото я лице,
с посочване на дата и подписна длъжностно лице. Заповедта е сведена до знанието
на К. Г.– домакин склада, което тя е удостоверила с подписа си върху нея. Към
заповедта е приложен образец на справка /л. 100-102 от делото/.
От ангажирани справки за
заработки в периода 15.03.2020 г. до 15.07.2020 г. се установява, че отчетникът
К. Г.и домакина В. Х.са приели продукция /бали и пелети/,
предадени от Д.И., Ц.К. и А. А., описани по дни общо по вид /л. 107-117 от
делото/. В нито една от справки за произведената продукция не фигурира името на
ищеца.
За периода март 2020 г. до
юли 2020 г. на ищеца е начислявана по ведомост договорената заплата в размер на
850,00 лв. За процесния период ищецът е ползвал един ден платен годишен отпуск
/през м. юли 2020 г./, като е получил срещу начисленото му трудови
възнаграждения, за което е положил подпис в разплащателните ведомости, изключае
това за м. юли 2020 г., за изплащането на което е издаден РКО, като
получаването на сума е удостоверено чрез полагане на подпис в него /л. 126-131
от делото/.
Видно от ангажираните по
делото разплащателни ведомости основното възнаграждение, начислявано на ищеца,
е второто по размер след това на управителя на дружеството. Основните
възнаграждения на свидетеля И., което заема длъжността оператор, е 690,00 лв.
Отразените данни в обсъдените
по-горе документи /справки за изработена продукция и ведомости за изплатени трудово
възнаграждение се подкрепят от показанията на свидетелите К. и И. /показанията
на тези свидетели са събрани по инициатива на ищеца/. К. работи от деветнадесет
години при ответника на позиция „обслужващ работник промишлено предприятие”, а
свидетеля И. от година и половина на позиция „оператор”. В показанията си
свидетелите заявяват, че познават ищеца като колега. Казват, че заедно са
работили при ответника до юли месец на миналата година, като Х. е изпълнявал
задълженията на електротехник. Във връзка с изпълнението на възложените им
дейности /балиране и производството на пелети/ свидетелите казват, че са си
водили отчетност, като са ползвали разработени от тях бланки / бланките
приложени на л. 14-40 от делото/. В тях всеки е нанасял произведената от него
продукция, но данни не са ползвани за отчет на работата им. Бланките били
оставени в цеха, като до тях всеки имал достъп. Ползвали ги също, за да си
запишат нещо върху тях. Отчетността се е водила от домакините, които на края на
смяната или на следващия ден /за втората смяна, която е приключвала в 0,00 ч./
са записвали балираната продукция, килограмите на произведената продукция.
Производството се е извършвало в един цех, като в едната му част се е балирало,
а в другата са се произвеждали пелети, като дейностите са се редували. Работили
са на смени /първа от 8,00 до 16,00 ч. и втора от 16,00 часа до 0,00 ч./, като
графикът им изготвял управителя на дружеството. Свидетелите отричат дейността
им да е организирана между тях, включително чрез вайбър група, в която да са
обсъждали проведената от тях продукция. К. и И. отричат на ищеца да са
възлагани други задължения, извън трудовите му функции. Не отричат, че когато
той не е имал работа им е помагал, но това е било инцидентно и инициативата е
била негова. Работното му време казват, че не е съвпадало винаги с тяхното, тъй
като той е работил от 8,00 до 17,00 часа. При авария на машина след
приключването на работния му ден казват, че са спирали производството, а
проблемът е отстраняван на други ден. Повреди не е имало често, тъй като
техниката е нова, и работи добре. За времето, в което са работили с ищеца,
свидетелите отричат пред тях той да е споделял, че има здравословен проблем,
както и да е отсъствал по болест от работа. Свидетелят К. казва, че един или да
пъти е виждал на работа ищеца с инхалатор, като той му е казвал, че има
затруднение с дишането. Двамата свидетели заявяват в показанията си, че никога
не са виждали ищеца да се задъхва. Според свидетеля И. ищецът е стоял в цеха,
когато е бил на смяна, като според него там е запрашено.
Преди ищецът да напусне
работа той е работил по проект, свързан със силозовото стопанство – изработка
на компютърна система за пускане и спиране на силозите. В дена преди да напусна
работа той се видял със свидетеля К., които го уведомил, че частите са
пристигнали. Х. му казал, че отива да ги вземе. Малко по–късно ищецът се обадил
в дружеството някой да прибере служебната кола от паркинг в Ловеч, както
уведомил, че ключовете за нея е оставил в жабката.
На 09.07.2020 г. при ответника
е заведена молба от ищеца с искане да бъде освободен от работа от 09.07.2020 г.
по лични причини, без отработване на предизвестие /л. 52 от делото/.
На 17.07.2020 г. при
ответника е регистрирано заявление от ищеца. В него се посочва, че поради
заболяване на дихателните пътища и поради промяна мястото и характера на
длъжността, възложено му с трудов договор № 295/22.10.2019 г., с което е
назначен като електротехник, поддръжка на сгради, считано от 17.07.2020 г.
прекратява на основание чл. 327, ал. 1 т. 1 и т. 3 трудовото му правоотношение,
като прилага копие от епикриза от 18.01.2018 г. В молбата е отправено искане да
се оформят всичките му документи във връзка с прекратяването на трудовото му
правоотношение и да му бъде върната трудовата книжка /л. 87 от делото/.
От ангажирана по делото
епикриза от 18.01.2018 г. се установява, че тя е издадена от Пневматологичното
отделение на МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов” АД Ловеч на Е.П.Х.. Х. е
постъпил в отделението на 12.01.2018 г. и е изписан на 18.01.2018 г., като е
лекуван по диагноза Пневмония в дясно, с придружаващо заболяване Хроничен
бронхит. В епикризата като алергии и рискови фактори са посочени – праха. Х. е
изписан с подобрение, със становище за временна неработоспособност за периода
/л. 91-92 от делото/.
В протоколи, издадени в
периода 17-21.07.2020 г., е констатирано, че Е.П.Х. не се е явили на работа.
Неявяването на работа е удостоверено от свидетелите А. А. П.и Ц. И. П., а протоколите
са съставени от Д. Б. И.на длъжност ТЗР при ответника /л. 77-79 от делото/.
Във връзка с направените
констатации е наредено да се изискат обяснения от Х., като екземпляр от
искането му е връчен срещу подпис на 21.07.2021 г. /л. 88 от делото/. На същия
ден ищецът е депозирал обяснения, в които е посочил, че поради заболяване на
дихателните пътища и поради промяна мястото и характера на длъжността,
възложено му с трудов договор № 295/22.10.2019 г., с което е назначен като електротехник,
поддръжка на сгради, на 17.07.2020 г. е подал заявление за едностранно
прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 327, ал. 1 т. 1 и т. 3 КТр,
което е регистрирано под № 161/17.07.2020 г. /л. 89 от делото/.
Със заповед № 252/27.07.2020
г., издадена от управителя на дружеството ответника, на основание чл. 330, ал.
2, т. 6, вр. чл. 190, т. 2 и чл. 188, т. 3 КТр, след дадени обяснения на
основание чл. 193, ал. 1 КТр, заведени под № 162:21.07.2020 г. е уволнен Е.П.Х.
на длъжност Електротехник, поддръжка на сгради, за това, че в периода
17.07.2020 г. до 21.07.2020 г. не се е явил на работа без уважителна причина,
нарушение по чл. 187, т. 1, пр. 3-то КТр. Заповедта е връчена срещу подпис на
ищеца на 27.07.2020 г. /л. 81 от делото/.
В трудовата книжка на ищеца,
връчена му срещу подпис на 27.07.2020 г. /удостоверително изявление върху
ангажирани по делото препис на л. 81/ е вписано като основание за прекратяване
трудовото правоотношение на ищеца чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190, т. 2 и чл.
188, т. 3 КТр /л. 13 от делото/.
Съдът основана изводите си по
фактите на обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства. При очертаване на
фактите съдът не ползва ангажираните от ответника чек листове и справки за
произведени пелети и люцерна, тъй като не има дава вяра. Те съставляват частни
документи и като такива не се ползват с обвързваща за съда доказателствена сила,
макар да съдържат удостоверителни изявление /данни за това, кой и кога е бил на
смяна и каква продукция е произвел/. Удостоверените в тях факти не се подкрепят
от останалия доказателствен материал /справки за отчетена продукция, ведомост
за заплати и показания на свидетели/.
Съдът дава вяра на
показанията на разпитаните в хода на производството свидетели, тъй като те са
последователни и непотиворечиви, подкрепят се както взаимно, така и с
останалите доказателства видно от съвместното им обсъждане по-горе.
Съдът не ползва всички
материали от ангажираното по делото трудово досие на ищеца, тъй като не са
относими към фактите, включени в предмет на доказване.
При установените факти съдът
прави следните изводи от правна страна.
Предявени са искове за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна – иск с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТр и за поправка на основанието за
уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи, с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 4 КТр.
В производството по делото
сме изправени пред хипотеза на конкуренция на основания за прекратяване на
трудово правоотношение. Въпросът за това, което от двете изявления /това на
работника или това на работодателя/ е прекратило трудовата връзка, е обуславящ
за иска за отмяна на уволнението като незаконно /работодателят не може да
прекрати трудовата връзка след като изявлението на работника вече е породило
право действие/ и за иска за промяна на основание за прекратяване, вписано в
трудовата книжка /ако изявлението на работника, а не това не работодателя е
прекратило трудовата връзка, то следва да се впише в трудовата книжка/. От
казаното следва извода, че двата иска /за отмяна на уволнение и за промяна на
основанието за прекратяване/ са заявени кумулативно, като изходът на спора по
иска за отмяна на уволнението е преюдициален за произнасянето по иска за
промяна на основанието /в изложения смисъл решение № 110/23.07.2020 г. по гр.
д. № 3144/2019 г. на IV ГО на ВКС,
допуснато по въпроса: „какво е съотношението между исковете по чл. 344, ал.1,
т. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТр, при упражнени от страните насрещни
волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение на конкуриращи се
правни основания“/.
Страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало от трудов
договор. Ищецът е назначен при ответника на длъжност „електротехник, поддръжка
на сгради“. В молба, заведена при ответника на 09.07.2020 г., ищецът е отправил
изявление до ответника за прекратяване на трудовата връзка по взаимно съгласие.
В рамките на законовия 7-дневен срок ответникът не е отговорил на молбата, с
оглед на което на това основание правоотношението не е прекратено /не е
осъществен фактическия състав на прекратяване по взаимно съгласие на страните/.
На 17.07.2020 г. при ответника е заведена молба от ищеца за прекратяване на
трудовото му правоотношение.
Ищецът е упражнил правото си за едностранно прекратяване на трудовата
връзка в предвидената форма /писмена/, т. е. то е действително, като то е
достигнало до адресата си.
В изявлението са посочени причините, поради които работникът е поискал
прекратяването, като те са сред посочените в чл. 327 КТр. Ако те действително
са се осъществили с достигането на изявлението до ответника то е породило
целения резултат – прекратяване на договорната връзка. В този случай
прекратяването следва да съответства на изявлението на работника.
Тълкувайки волята на ищеца в молбата му до ответника, съдът прима, че
основанието, на което е направено изявлението, е едностранната промяна в
мястото и характера на възложената му работа. Здравословните проблеми на ищеца
са житейския мотив, за да взема той решение за прекратяване на трудовата му връзка.
Обстоятелството, че в молбата съображенията квалифицирани под нормата на чл.
327, т. 1 и т. 3 КТр не променя извода на съда, тъй като при словесно посочване
на основание и квалификация, водещо е първото.
Дори да приемем, че едно от основание, на което ищецът е поискал
прекратяването на трудовата връзка, е поради невъзможност да изпълнява
възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга
подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи, то съдът намира,
че то не се е осъществило.
При постъпване на работа ищецът е ангажирал медицинско свидетелство. В него
е удостоверено, че той е клинично здрав, т. е. няма пречки да изпълнява
задълженията за длъжността, на която ще бъде назначен.
По делото не се установи към датата на назначаването на ищеца той да е
уведомил ответника, че има дихателни проблеми, което съставлява пречка при
изпълнение на трудовите му функции. С молбата, в която ищецът заявява, че
прекратява трудовата връзка, той е ангажирал епикриза за проведено му лечение с
датата, която предхожда с близо две година датата на възникване на трудовата
връзка /епикризате е от 18.01.2018 г., а трудовата връзка е възникнала на
22.10.2019 г./. Ако хроничното заболяване на ищеца, посочено в експертизата, е
било пречка за изпълнение на задълженията му като електротехник, той е следвало
да уведоми за него работодателя преди сключване на трудовия договор.
За да е налице основанието чл. 327, ал. 1, 1 КТр
трябва промяната в здравословното състояние на работника да е установена в хода
на изпълнение на трудовата функции. По делото не са налични данни за това.
Още при възникването на трудовата връзка ищецът е страдал от хроничен
бронхит. Няма данни състоянието му да се е влошило след възникване на трудовата
връзка и това да е установено от здравните органи със заключение на лекуващия
лекар, ЛКК или ТЕЛК. Заключението на здравните органи следва не само да
установява промяна и влошаване в здравословното състояние на работника, но и да
дава предписания за подходяща работа, която работника може да изпълнява.
В кориците на делото не са ангажирани нито доказателства за влошаване
здравето на ищеца в хода на изпълнение на трудовата му функции, нито за дадени
предписания от зравните органи за подходяща работа, която да му бъде възложена
за изпълнение.
От доказателствата по делото не се установява след възникване на трудовата
връзка ответникът да е променял мястото на работа на ищеца.
Съгласно чл. 66, ал. 3 КТр за място на работата се смята седалището на
предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е
уговорено или не следва от характера на работата.
В
трудовия договор на ищеца е посочено, че мястото му на работа е предприятието
на на ответника на посочен адрес /адресът по регистрация на дружеството/, като
неизчерпателно са посочени различни по вид помещения или сгради, находящи се на
същия. Не се установи ответникът да е възлагал на ищеца да изпълнява трудовите
си задължения извън седалището на предприятието му.
От
доказателствата по делото не се установява на ищеца да е възлагано инцидентно
или трайно да изпълнява задължение извън тези за длъжността, на която е
назначен /електротехник, поддръжка на сгради/.
Не
се установи след м. март 2020 г. ответникът да е възлага на ищеца дейности по
балиране или производството на палети. Във връзка с изпълнението на
задълженията му като електротехник той е работил и в цех за балиране и
производството на пелети. Извършваната от него работа там е била свързана с
функциите му като електротехник /по поддръжка и ремонт на машините/, а не с
балирането и производството не пелети. Инцидетно той е помагал на операторите,
но инициативата за това е била негова, а не на ответника.
Ако
ответникът бе възложил на ответника да изпълнява задълженията на оператор в
прозизводството, то следваше да му заплаща и възнаграждението, предвидено за
длъжността /690,00 лв./, а не договорената за електротехник /850,00 лв./.
Задължение
на ищеца е да докаже, че от месец март 2020 г. по възлагане от ответника е
изпълнявал задълженията за длъжността оператор. Доказване по делото той не е
провел, с оглед на което съдът приема, че фактите не са се осъществили по
твърдения от него начин.
От
изложеното до тук следва извода, че изявлението на ищеца не е породило право
действие и трудовата връзка не е прекратено на посочените в молбата му до
ответника основания.
Заповедта
за уволнението на ищеца на ищеца е издадена от управителя на „АЖД АГРО” ЕООД –
работодател, т. е. от овластено лице, носител на работодателска власт, в кръга
на неговите правомощия.
В
заповедта е обективирана волята на работодателя относно налагането на
дисциплинарното наказание уволнение, без изрично да е отразено изявление за
прекратяване на трудовата връзка. Доколкото дисциплинарното уволнение е вид
наказание и основание за прекратява на трудовата връзка /арг. чл.330, ал. 2, т.
6 КТр/ съдът приема, че с връчването на заповедта работодателят е наложил
наказанието и фактически е прекратил договорната връзка, доколкото това става в
връчването на заповедта, по аргумент от чл. 335, ал. 2, т 3 КТр. Допълнително
основание за формиране на такъв извод от съда дава обстоятелството, че като
правно основание за издавена на оспорената заповед се посочва и разпоредбата на
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТр, в който дисциплинарното уволнение е посочено като
прекратително основание.
За
извършените от ищеца нарушение на трудовата дисциплина ответникът е научил от
съставените в периода 17-21.07.2020 г. констативни протоколи, които установяват
неявяване му на работа за посочения период.
Заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на ищеца на 27.07.2020 г., от
когато то се счита за наложено, т. е. процедурата по установяване на
дисциплинарното нарушение и налагане на наказание за него се е развила в
рамките на срока по чл. 194, ал. 1 КТр.
В
хода на производството от ищеца са изискани писмени обяснения. След узнаване от
работодателя за извършените от ищеца нарушения той го е поканил да даде
обяснения. С оглед вмененото му нарушение /неявяване на работа/ предоставения
срок /до 28.7.2020 г./, като искането за даване на обяснения е връчено на ищеца
срещу подпис на 21.07.2020 г., е разумен. В рамките на него той не е
предоставил обяснения.
В
обясненията ищецът не е посочил основателна причина за отсъствието му от работа. Повторил
е съображенията, изложени в заявлението за прекратяване на трудовото му
правоотношение от 17.07.2020 г. /поради
заболяване на дихателните пътища и поради промяна мястото и характера на
длъжността, възложено му с трудов договор № 295/22.10.2019 г., с което е
назначен като електротехник, поддръжка на сгради/, т. е. причина да не се яви
на работа е подаденото от него заявление за едностранно прекратяване на
трудовото му правоотношение.
Както съдът посочи по-горе в мотивите
си, основания та наведени от ищеца в заявлението му за едностранно прекратяване
на трудовото му правоотношение, не са се осъществили. С достигането му до
ответника връзката не е прекратена, с оглед на което и след 17.07.2020 г.
ищецът е бил задължен да се явява на работа. Неявяването му без основателна
причина съставлява дисциплинарно нарушение /неизпълнил задължението по чл. 126,
т. 1 КТр/.
Оспорената
заповед отговаря на изискваният на чл. 195 КТр. В нея е посочен нарушителя /с
трите му имена и длъжност, заемана при ответника/, фактическите основания за
издаването й /отразено е в какво се изразява нарушението, момент на
извършване/, като те са подведени под нормите, основание за налагане на
дисциплинарна санкция. От казаното може да се приеме, че дисциплинарното
нарушение е очертано с неговите обективни и субективни признаци, което от една
страна обезпечава възможността за защита на работника, а заповедта не е
незаконосъобразна на формално основание /поради липса на мотиви/, а от друга,
дава възможност на съда да извърши последваща проверка по нея.
Нарушението
съдът приема, че е тежко, доколкото то е посочено в закона като възможно такова
за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение /чл. 190, т.2 КТр/. Ищецът не се
явил на работа три работни дни, като видно от дадените от него обяснения той не
е имал намерения да стори това, като ответникът не е можел да се ползва от
неговата работна сила.
От
изложеното следва, че правоотношение на ищеца е прекратено въз основа на
изявлението на ответника, с което той му е наложил наказание дисциплинарно
уволнение. Уволнението е законно, с оглед на което искът за отмяната му, както
и този за промяна в основанието да прекратяване, вписано в трудовата книжка,
следва да се отхвърлят.
След
като уволнението е законно то ищецът дължи на ответника обезщетение за
неспазено предизвести за периода, уговорен в договора.
Ищецът
е заявил искане за присъждане на разноски, което при изхода на спора следва да
се отхвърли.
Ответникът
е заявил искане за разноски и ангажирал списък на сторените. По делото той е
представляван от адвокат, като му е заплатено възнаграждение в размер на 610,00
лв. Доказателства за други сторени разноски не са ангажирани. При изхода на
спора разноските следва са се възложат на ищеца.
По
аргумент от противното от чл. 78, ал. 6 ГПК държавните такси по делото следва
да останат за сметка на РС Ловеч.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.П.Х., с ЕГН **********,
с адрес: *** против „АЖД АГРО“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Летница, бул. „България“ № 19, ет. 1, представлявано от Д.А.М.,
иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТр за признаване за незаконно
уволнението на Е.П.Х.,
извършено със Заповед № 252/27.07.2020 г., издадена от управителя на„АЖД АГРО“ ЕООД и
неговата отмяна.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.П.Х., с ЕГН **********, с адрес: *** против „АЖД АГРО“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Летница, бул.
„България“ № 19, ет. 1, представлявано от Д.А.М. иск с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 4 КТр за поправка на основанието за уволнение на Е.П.Х., вписано
в трудовата му книжка.
ОТХВЪРЛЯ искането на Е.П.Х., с горните данни, за присъждане на
сторените разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 КТр Е.П.Х.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „АЖД АГРО“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Летница, бул. „България“ № 19, ет. 1,
представлявано от Д.А.М. сумата от 610,00 лв. /шестстотин и десет лева/ -
сторени разноски по делото.
Решението може да бъде
обжалвано в 2-седмичен срок от датата на обявяването му /28.01.2021 г./ пред
Ловешки окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: