Решение по дело №713/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1136
Дата: 6 август 2021 г. (в сила от 22 март 2022 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Пушевски
Дело: 20217050700713
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

……………………./ 06.08.2021 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, XIV състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:            

                                         

                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ                             

            с участието на секретаря Деница Кръстева, след като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 713 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 38в от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във вр. с чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н.А.Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Решение № ЛДЖ – 21 – 1 от 31.03.2021 г. на инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет по жалба с вх. № 49. 05.01.2021 г. с вх. рег. № ЛДЖ – 21 – 1/ 05.01.2021 г., с което е отхвърлена жалбата на жалбоподателя Н. срещу действията на Районен съд Варна и Окръжен съд Варна като администратори на лични данни, изразяващи се в използване на лични данни на жалбоподателя от справка в електронната деловодна система на Окръжен съд Варна за постановяване на определението по ч. гр. д. № 3385 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Варна.

Жалбоподателят Н.А.Н. намира оспорваното от него решение на инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет за неправилно и незаконосъобразно, без в самата жалба да навежда някакви конкретни релевантни аргументи в защита на позицията си. Жалбоподателят Н. представя своята гледна точка и оценка за работата на определени съдии в Районен съд Варна, заявявайки, че не желае тяхното санкциониране.  Депозираната на 08.04.2021 г. уточняваща жалба (с.д. 5280/ 08.04.2021 г.) има сходно съдържание със самата жалба, въз основа на която е инициирано настоящото производство, като в нея е поставен акцент по какъв начин съдията, постановил определението по ч. гр. д. № 3385 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Варна, е научил информацията за наличието и на други депозирани от жалбоподателя молби с правно основание чл. 255 от ГПК. Поради гореизложените съображения, отправя искане за отмяна на оспореното Решение № ЛДЖ – 21 – 1 от 31.03.2021 г. на инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет.

Ответната страна инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет не е депозирал писмен отговор на жалбата при предоставяне на административната преписка.

В проведеното на 14.07.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 713 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна, жалбоподателят Н.А.Н. не се явява лично, за да изрази позицията си в дадения ход на делото по същество. Жалбоподателят се представлява от своя служебно назначен процесуален представител адв. Е.Е. ***, която поддържа жалбата, намирайки я за основателна, поставяйки акцент в своята пледоария върху действията на съдията, разгледал ч. гр. д. № 3385 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Варна и постановил определението по него, които според нея са излезли извън обхвата на Регламент (ЕС) №  2016/679.

В проведеното на 14.07.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 713 по описа за 2021 г. на Административен съд Варна, ответната страна инспектор към Инспектората на ВСС не се явява, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество, като в депозирано на 28.05.2021 г. в деловодството на XIV състав на Административен съд Варна становище, изготвено от процесуален представител на ответната страна се застъпва аргументирана позиция за неоснователност на самата жалба и се моли за отхвърляне на оспорването срещу процесния административен акт.                                                             

 

От фактическа и правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата на Н.А.Н. срещу Решението на инспектор от Инспектората на Висшия съдебен съвет е депозирана в законоустановения 14 – дневен срок, изхожда от страна с активна процесуална легитимация, доколкото съществува правен интерес за жалбоподателя от оспорването на административния акт, поради което се явява и процесуално допустима за разглеждане от настоящата съдебна инстанция.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Административното производство пред инспектора към Инспектората на Висшия съдебен съвет е образувано по жалба на Н.А.Н., подадена до Комисията за защита на личните данни, която впоследствие е била препратена, на основание разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от АПК вр. с чл. 17, ал.1, т. 1 от ЗЗЛД , по компетентност до Инспектората на Висшия съдебен съвет.

В жалбата били изложени твърдения за допуснати нарушения от страна на Окръжен съд Варна и Районен съд Варна, в качеството им на администратори на лични данни, при разглеждането на молбата на жалбоподателя Н., за определяне на срок при бавност, на основание разпоредбата на чл. 255, ал. 1 от ГПК, подадена на 12.11.2020 г. по гр. д. № 2970 по описа за 2020 г. на Районен съд Варна, като конкретното оплакване на жалбоподателя Н. е, че съдията, постановил определението по ч. гр. д. № 3385 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Варна, което е било образувано с предмет молбата за бавност с правно основание чл. 255, ал. 1 от ГПК, се е аргументирал с мотива, че жалбоподателят Н. системно е подавал „очевидно неоснователни“ молби с правно основание чл. 255, ал. 1 от ГПК, чието разглеждане затруднява работата на съда и забавя приключване на съдебните производства, вкл. и по конкретното дело пред Районен съд Варна.

Инспекторът към Инспектората на Висшия съдебен съвет, след приключване на процеса по събиране и анализиране на доказателства в административното производство, е преценил, че липсват данни за извършено нарушение от страна на Окръжен съд Варна и Районен съд Варна, в качеството им на администратори на лични данни, поради което и е отхвърлил жалбата на Н.А.Н. като неоснователна.

В изпълнение на задължението си, предвидено в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът на първо място констатира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на разпоредбата на чл. 38в, ал. 1 от ЗЗЛД – инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет. Компетентността на органа е предвидена в чл. 38б, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, като изключение от общата компетентност на КЗЛД и на съда, и е свързана с разглеждането на жалба, съдържаща оплаквания във връзка с работата на съда при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт.

Оспореното решение е постановено в предвидената от АПК писмена форма и съдържа регламентираните в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаването му.

В производството по постановяването му е спазена напълно и предвидената в Закона за защита на личните данни процедура.

Жалбата съдържа оплаквания за нарушаване на правата на подалия сигнала по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД при обработване на личните му данни от съдия при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт (чл. 38б от ЗЗЛД), поради което подлежи на разглеждане по реда на процедурата, предвидена и очертана, в глава седма от ЗЗЛД.

В съответствие с разпоредбата на чл. 38в ал. 2 от ЗЗДЛ в административното производство са събрани данни и доказателства, относими към твърдяното нарушение, включително и информация от съдията – докладчик в производството по ч. гр. д. № 3385 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Варна. При тези констатации съдът намира, че в хода на производството пред административния орган не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват самостоятелни отменителни основания.

В случая безспорно е обстоятелството, че Районен съд Варна и Окръжен съд Варна са администратори на лични данни в качеството си на публични органи по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламента, които обработват самостоятелно лични данни за целите на правораздавателната си дейност, регламентирана в Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт, ГПК и други нормативни актове. В процеса на обработване на лични данни за изпълнение на правораздавателната си функция по конкретните дела, съдиите имат качеството на лица с право на достъп до личните данни по смисъла на чл. 29 от Регламент (ЕС) 2016/679. Операциите по обработване, които те осъществяват произтичат от действащото законодателство и се извършват под ръководството на администратора, като в този смисъл го обвързват и се отъждествяват с него. Администраторът носи отговорност за спазването на правилата за защита на правата на субектите на данни при обработването на лични данни, извършвано от лицата под негово ръководство.

От друга страна, следва да се има предвид, че по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, към който препраща § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни, „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по – специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Същевременно е дадена легална дефиниция на термина „обработване“ на лични данни, който обозначава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

В случая следва да се постави акцент върху приобщеното към административната преписка становище, изготвено от съдия Н.С. от Окръжен съд Варна (съдията – докладчик в производството по ч. гр. дело № 2970 по описа за 2020 г. по описа на Окръжен съд Варна), който заявява, че действително е направил проверка в деловодната програма на Окръжен съд Варна по отношение други висящи производства със страна Н.А.Н. в изпълнение на своите служебни задължения и именно по този начин му е известна информацията, че жалбоподателят Н. е инициирал редица производства с предмет молби с правно основание чл. 255 от ГПК.

Това становище на съдия Стоянов не само разколебава, а напълно и категорично опровергава твърденията и тезата на жалбоподателя Н.,*** са изнесли някаква информация, касаеща личните му данни. Съобразно тези обстоятелства и кредитирайки цитираното писмено доказателство,  съдът приема, че Pайонен съд Варна, в качеството си на администратор на лични данни не е извършил някакви действия по обработване на данните за подаваните от Н.А.Н. молби за определяне на срок при бавност в производствата по гр. д. № 5760/2019 г. по описа на Pайонен съд Варна и по гр. д. №7365/2019 г. по описа на Pайонен съд Варна при разглеждането на ч. гр. д. № 3385/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, поради което и правилно е преценено от Инспектора към Инспектората на Висшия съдебен съвет, че жалбата по отношение Районен съд Варна, следва да бъде изцяло отхвърлена.

Съдът също така не вижда някакви пороци в поведението и действията на съдията, разгледал гр. дело № 2970 по описа за 2020 г. по описа на Окръжен съд Варна. Не право, а нормативно установено задължение е на съдията да извърши проверка в деловодната програма на съда по отношение „висящите“ производства с конкретната страна. Тези задължения произтичат пряко от различни разпоредби на ГПК, като напр. разпоредбите на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, които предвиждат, че при повторно предявяване на спор, вече разрешен в предходен момент, повторно заведеното производство се прекратява; съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, която повелява, че съдът следва да спре висящо пред него производство, ако в същия или друг съд се разглежда друго производство от значение за изхода на делото; разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ГПК, която  предвижда, че когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи дела между страните, на същото основание, на същото искане, то по – късно заведеното дело се прекратява.

Една от функциите на деловодната програма на съдилищата е именно да подпомага съдията, при изпълнение на тези нормативно установени задължения, като в случая самият съдия Стоянов признава, че е използвал деловодната програма именно за да изпълни тези свои нормативно установени задължения. Още повече, че липсват каквито и да е било доказателства, че данните са били използвани неправомерно – напротив те са използвани единствено и само съдията да изпълни своите служебни задължения.

На практика жалбоподателят иска санкциониране на Окръжен съд Варна, в качеството си на администратор на лични данни, за това, че съдията е изпълнил съвестно задълженията си по делото, което е категорично обществено неприемливо.

За допълнение на мотивите, следва да се отбележи, че и настоящия състав на съда по напълно идентичен начин изпълнява своите служебни задължения, като активно работи с деловодната програма на съда, от която черпи информация за висящи производства на конкретни страни, при това не само на жалбоподателя г-н. Н., а на всяка една страна във „висящите“ производства на съдебния състав.

Гореизложените съображения мотивират съда, че липсват нарушения от страна на Районен съд Варна и Окръжен съд Варна, в качеството си на администратори на лични данни, на разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/679 и респ. на Закона за защита на личните данни, поради което и оспорването на Н.А.Н. срещу Решение № ЛДЖ – 21 – 1 от 31.03.2021 г. на инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет, следва да бъде отхвърлено, доколкото е неоснователно.

Предвид заключението на съда, че жалбата на Н.А.Н., предмет на разглеждане в производството по адм. дело № 713 по описа за 2021 г. по описа на Административен съд Варна, е неоснователна, същият следва да обезщети ответната страна за сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Но с определение № 852 от 08.04.2021 г., постановено в производството по адм. дело № 713 по описа за 2021 г. по описа на Административен съд Варна, жалбоподателят е бил освободен от задължението да заплаща разноски по делото, поради което и искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

Р  Е  Ш  И :

Отхвърля оспорването на Н.А.Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Решение № ЛДЖ – 21 – 1 от 31.03.2021 г. на инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет по жалба с вх. № 49. 05.01.2021 г. с вх. рег. № ЛДЖ – 21 – 1/ 05.01.2021 г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: