РЕШЕНИЕ
№ 79/26.4.2017г.
гр. Девня
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при секретар С.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №407/2016 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са комулативно, обективно и субективно съединени искове от Н.Д.Г., ЕГН **********, срещу Община Девня, ЕИК
*********, с правни основания чл.67, ал.1, вр. чл.32, ал.1 ЗДСл, чл.60, ал.1
ЗДСл, чл.61, ал.2 ЗДСл и чл.40, ал.1 ЗДСл.
Ищцата твърди, че била назначена
като държавен служител в Община Девня на ръководна длъжност – началник отдел
“Собственост, търговия и транспорт” като със Заповед №238 от 15.03.2016 г. на
кмета на Община Девня, служебното й правоотношение било прекратено поради
съкращаване на длъжността. Твърди, че със Заповед №406 от 30.11.2015 г. кмета
на Община Девня едностранно намалил основната й заплата от 1300.00 лв на 800.00
лв, считано от 01.12.2015 г. като това действие не следва да е породило правни
последици, защото органът по назначаването има правомощия да определя
едностранно размера на трудовото възнаграждение само при възникване на служебното
правоотношение, но не и при последващо негово изменениене. Твърди, че съобразно
сочената като незаконосъобразна заповед, органът по назначаването е заплатил в
по-нисък размер следните дължими на ищцата вземания: 1. за трудови
възнаграждения: 647.62 лв вместо 1052.38 лв за отработени 17 работни дни през
м. декември 2015 г.; 680.00 лв вместо 1105.00 лв за отработени 17 работни дни
през м. януари 2016 г.; 723.81 лв вместо 1176.19 лв за отработени 19 работни
дни през м. февруари 2016 г.; 327.27 лв вместо 531.82 лв за отработени 9
работни дни през м. март 2016 г.; 2. за основна заплата през времето на ползван
платен годишен отпуск: 152.38 лв вместо 247.62 лв за 4 дни платен оптуск през
м. декември 2015 г.; 120.00 лв вместо 195.00 лв за 3 дни платен оптускт през м.
януари 2016 г.; 76.19 лв вместо 123.81 лв за 2 дни платен оптуск през м.
февруари 2016 г.; 72.73 лв вместо 118.81 лв за 2 дни платен отпуск през м. март
2016 г.; 3. за обезщетение за общо 139 работни дни неизползван платен годишен
отпуск от 2010 г., 2015 г. и 2016 г. – 5295.24 лв вместо 8604.76 лв. Твърди
също, че органът по назначаването не е заплатил на ищцата и дължими вземания по
чл.40, ал.1 ЗДСл, вр. чл.28, ал.1, т.1 от Наредба за служебното положение на
държавния служител (НСПДС) за представително облекло по 450.00 лв за всяка
календарна година от 2010 г. до 2015 г. както и 93.75 лв за периода от
01.01.2016 г. до 16.03.2016 г.
Моли
съдът, да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати сумите: 1486.69 лв, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 20.06.2016
г. до окончателното плащане, представляваща стойност на неизплатени части от трудови
възнаграждения за месеците декември 2015 г., януари 2016 г., февруари 2016 г. и
март 2016 г.; 263.31 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – 20.06.2016 г. до окончателното плащане, представляваща
неизплатени части от основна заплата за времето на ползван платен годишен отпуск
през месеците декември 2015 г., януари 2016 г., февруари 2016 г. и март 2016
г.; 3309.49 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – 20.06.2016 г. до окончателното плащане, представляваща
неизплатена част от обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение за
139 дни неползван платен годишен отпуск; 2793.75 лв, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска – 20.06.2016 г. до
окончателното плащане, представляваща неплатени суми за представително облекло по
450.00 лв за всяка календарна година от 2010 г. до 2015 г. и 93.75 лв за
периода от 01.01.2016 г. до 16.03.2016 г.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба. Ответникът оспорва изцяло
предявените претеции като неоснователни. Твърди, че с издадените обща Заповед
№1002-406 от 30.11.2015 г. и индивидуална Заповед №587 от 01.12.2015 г. за
намаляване размера на трудовото й възнаграждение, ищцата е била запозната
съответно на 30.11.2015 г. и на 16.12.2015 г. и не е оспорила същите по
надлежния административен ред, при което са влезли в сила и не следва да
претендира права, които е загубила в следствие на собственото си бездействие. Твърди,
че при прекратяване на служебното правоотношение, на ищцата е изплатено
обезщетение за 139 дни неползван платен годишен отпуск в размер 5295.24 лв
съобразно определеното й трудово възнаграждение от 800.00 лв и оспорва
твърдението, че ищцата има право да получи друга сума за съответното обезщетение
над вече платената. Отправя възражение за погасяване по давност на претенцията
за заплащане на суми за представително облекло за всяка от календарните години
от 2010 г. до 2012 г. включително поради изтичане на регламентирания в чл.125
ЗДСл тригодишен давностен срок и същевременно оспорва по основание претенцията
за плащане на суми за представително облекло за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. като твърди, че стойността
450.00 лв за представително облекло е формулирана като максимално възможна за
служители на ръководни длъжности в чл.28, ал.1 НСПДС и в правомощията на органа
по назначаването е да определи този размер съобразно бюджета на съответната
администрация, което органът по назначаването е сторил със Заповед №573/2016 г.
и е определил за ищцата да се изплатят суми за облекло за 2013 г., 2014 г.,
2015 г. и 2016 г. по 50.00 лв, след като за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в
бюджета на Община Девня средства за представително облекло не са предвиждани и
заповеди на кмета на общината за определяне на конкретна стойност и изплащане
не са издавани. Моли съда, да отхвърли предявените
искове като неоснователни.
Съдът, след преценка на
представените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Кредитираното от съда като
компетентно и безпристрастно изготвено заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, установява категорично следните обстоятелства: за месеците от декември 2015 г. до март 2016 г. при
800.00 лв основна заплата на ищцата са платени трудови възнаграждения в общ
размер 2378.70 лв (647.62 лв за м. декември 2015 г., 680.00 лв за м. януари
2016 г., 723.81 лв за м. февруари 2016 г. и 327.27 лв за м. март 2016 г.), а
при основна заплата 1300.00 лв съответните възнаграждения е следвало да
възлизат на обща стойност 3865.39 лв (1052.38 лв за м. декември 2015 г.,
1105.00 лв за м. януари 2016 г., 1176.19 лв за м. февруари 2016 г. и 531.82 лв
за м. март 2016 г.); за месеците от декември 2015 г. до март 2016 г. при 800.00
лв основна заплата на ищцата са платени основни заплати за ползван платен
годишен отпуск в общ размер 421.00 лв (152.38 лв за 4 дни през м. декември 2015
г., 120.00 лв за 3 дни през м. януари 2016 г., 76.19 лв за 2 дни през м.
февруари 2016 г. и 72.73 лв за 2 дни през м. март 2016 г.), а при основна
заплата 1300.00 лв съответните плащания е следвало да възлизат на обща стойност
684.61 лв (247.62 лв за м. декември 2015 г., 195.00 лв за м. януари 2016 г.,
123.81 лв за м. февруари 2016 г. и 118.81 лв за м. март 2016 г.); с
прекратяване на трудовото правоотношение при 800.00 лв основна заплата на
ищцата е платено обезщетение за 139 дни неползван платен годишен отпуск (112
дни за 2010 г., 23 дни за 2015 г. и 4 дни за 2016 г.) в общ размер
5295.24 лв, а при основна заплата 1300.00 лв съответното обезщетение е
следвало да възлиза на обща стойност 8604.76 лв; за периода от 2010 г. до 2012
г. включително, при ответната страна липсват данни за начислени и изплатени
суми за представително работно облекло, а за периода от 2013 г. до 2016 г.
включително, със Заповед №573/2016 г. са начислени и изплатени на ищцата суми
за представително работно облекло по 50.00 лв годишно.
Не се оспорва между страните
и се установява по несъмнен начин от представените документи, че до 16.03.2016
г. ищцата е заемала ръководна длъжност като началник на отдел “Собственост,
търговия и транспорт” при Община Девня, че към 31.11.2015 г. основното месечно
възнаграждение за ищцата е било в размер 1300.00 лв и че със Заповед №1002-406 от 30.11.2015 г. и индивидуална
Заповед №587 от 01.12.2015 г., считано от 01.12.2105 г., за ищцата е определен
размер 800.00 лв на основно месечно трудово възнаграждение като същата е узнала
за съответните заповеди към 16.12.2015 г. без да е отправила искания за тяхната
отмяна.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
За извършеното едностранно
изменение на служебното правоотношение с ищцата в частта за определеното й трудово
възнаграждение като държавен служител, органът по назначаването не само не е
разполагал с нормативно установено правомощие, но и е действал в нарушение на
прогласения в чл.18 ЗДСл принцип на стабилитет на
служебното правоотношение и на изричната забрана по чл.81, ал.1 ЗДСл за подобно действие. Поради това,
съответните заповеди се явяват незаконосъобразни и като такива не могат да
породят валидни правни последици. Обстоятелството, че същите не са оспорени по
административен ред не може да доведе до валидиране на съответното
незаконосъобразно действие, доколкото съдът разполага с правомощие по реда на
косвения съдебен контрол да констатира незоконосъобразността на съответния
административен акт когато правоимащото лице оспорва неговата валидност в
исково производство. При тези констатации исковете за изплащане на претендираните
части от трудови възнаграждения, от основни заплати за ползван платен годишен
отпуск и от обезщетение за неползван платен годишен отпуск, се явяват
основателни и подлежащи на уважаване в пълен размер.
Съобразно чл.40, ал.1
ЗДСл, за осъществяване на служебните си задължения държавният
служител има право на представително работно облекло при условия и по ред,
определени от Министерския съвет. Съответният поздаконов нормативен акт е
Наредба за служебното положение на държавните служители (НСПДС), с чл.27 от
която е регламентиран пропорционалния принцип на заплащане на
средствата за представително облекло, а с чл.28, ал.1 и
ал.2 е диференциран обема на задължението, в зависимост от
естеството на заеманата длъжност и е предоствавено правомощие на органа по
назначаването да определя конкретната стойност за представително облекло. Регламентираното
по този начин право на представително облекло е част от съдържанието на
служебното правоотношение и неговата дължимост е безусловна като единствено
конкретната стойност е в зависимост от вида на заеманата длъжност, от
действително отработеното време и от преценката на съответния орган по
назначаването. Затова и средствата за изпълнение на това задължение следва да
се предвиждат и осигуряват в бюджета за съответното учреждение по същия начин,
както и средствата за всички останали задължения за възнаграждения и обезщетения
по служебни правоотношения като осъществяването на тези дейности е задължение,
а не право или правомощие, което органът по назначаването да извършва или не по
собствена преценка. Поради това и неговото бездействие да предвиди, осигури или
дори само да определи и разпредели конкретната стойност, не може да се приеме
като уважителна причина и още по-малко – като основание за неизпълнение на
задължението. Противното би довело до драстична злоупотреба с управленски
правомощия в пряк ущърб на правоимащите държавни служители.
Действително, разпоредбата на
чл.28, ал.1 НСПДС определя само максималния размер, а не и минимална стойност
на тази престация, но това обстоятелство по никакъв начин не представлява основание
за органа по назначаването, да не определя изобщо или пък – да определя само
символична и крайно недостатъчна стойност на своето задължение. Правомощието по
чл.28, ал.2 НСПДС за органа по назначаването, не е за преценка, дали да се
изплатят или не сумите за работно облекло. По същество, с тази разпоредба се
предоставя възможност за органа по назначаването само да определи евентуално
по-ниска от нормативно установената максимална стойност за представително
работно облекло, която по-ниска стойност от своя страна, трябва да е и достатъчна,
за да съответства на същността на задължението за осигуряване на представително
облекло. Защото в противен случай, определянето на минимална или чисто
символична стойност не само, че следва да се третира като непълно и недобросъвестно
неизпълнение на задължението, но и като проява на пренебрежително или дори
унизително отношение към съответните държавни служители. В настоящото
производство заключението по експертизата и представената Заповед №537/2016 г. сочат,
че за нито една от годините 2013-та, 2014-та и 2015-та органът по назначаването
не само не е изпълнил задължението да плати на ищцата суми за представително
работно облекло, но дори не е издавал каквито и да е заповеди за тяхното
определяне и разпределяне в по-нисък от максималния нормативно установен размер.
Това по същество означава, че за съответните години органът по назначаването не
се е възползвал от правомощието да определи по-ниска от установената максимална
стойност на дължимото на ищцата плащане, поради което същото следва да се счита
за полагащо се в този именно нормативно установен максимален размер по 450.00
лв. Този вид вземане се дължи за всяка календарна година и поради това,
правомощието на органа по назначаването по чл.28, ал.2 НСПДС следва да се осъществи
именно в годината, за която се дължи. Противното би означавало да се
предодстави възможност за промяна в размера на дължимо вземане след настъпване
на неговия падеж. Поради това, извършеното с представената Заповед №573/2016 г.
определяне за плащане на ищцата на суми по 50.00 лв за всяка от календарните години
2013-та, 2014-та, 2015-та, преди всичко не следва да се счита за
законосъобразно осъществено определяне на суми за представително работно облекло
в размер под нормативно установения максимум, а от друга страна, така посочения
като годишен размер определено е изключително нисък и крайно недостатъчен, за
да съответства на същността на дължимата престация и неговото определяне и
плащане не следва да се приема за пълно изпълнение на задължението, а получаването
на съответните суми от ищцата може да се третира само като последващо падежа частично
изпълнение, с чиято стойност следва да се редуцира дължимата сума до 400.00 лв
за всяка от годините 2013-та, 2014-та и 2015-та. Същевременно, определената със
същата заповед сума 50.00 лв за 2016 г., пропорционално на отработеното време
от 01.01.2016 г. до 16.03.2016 г. се явява близо двукратно по-ниска от
максималния установен размер и въпреки че е също силно занижена, може да се
приеме за съответстваща, макар и в минимална степен, на същността на
задължението, поради което престацията за 2016 г. следва да се счита за
изпълнена. При така изтъкнатите съображения, претенциите по чл.40, ал.1 ЗДСл за
всяка от годините 2013-та, 2014-та и 2015-та следва да бъдат уважени частично до
размер по 400.00 лв за всяка от трите години, а иска за 2016 г. следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Въпреки констатацията за
липса на извършени плащания на суми за представително работно облекло за ищцата
в периода от 2010 г. до 2012 г. включително, съобразно отправеното възражение
за изтекла погасителна давност и като взе предвид, че регламентирания в чл.125
ЗДСл тригодишен срок за предявяване на всяко от тези вземания е изтекъл
съответно към 01.01.2014 г., 01.01.2015 г. и 01.01.2016 г., а исковата молба е
входирана едва на 20.06.2016 г., в частта относно периода от 2010 г. до 2012 г.
включително, претенциите за плащане на суми за облекло се явяват погасени по
давност и съответно - неоснователни.
Съобразно отправеното искане
по чл.78, ал.1 ГПК с представен списък на разноски и договор за правна помощ,
сочещ плаще на сумата 800.00 лв само относно изцяло уважените искове, ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати сторените от ищцата разноски в пълен
размер.
Съобразно чл.78, ал.6 ГПК,
ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в размери 59.47 лв
за иска по чл.67, ал.1, вр. чл.32, ал.1 ЗДСл, 132.38 лв за иска по чл.61, ал.2 ЗДСл, по 50.00 лв за всеки от
исковете по чл.60, ал.1 и по чл.40,
ал.1 ЗДСл, както и 140.00 лв разноски
за експертиза.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община
Девня, ЕИК *********,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.Г., ЕГН **********,
сумите: 1. 1486.69
лв (хиляда четиристотен осемдесет и шест лева, 69 ст.),
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска –
20.06.2016 г. до окончателното плащане, представляваща стойност на неизплатени
части от трудови възнаграждения – 404.76 лв за м. декември 2015 г., 425.00 лв за м. януари 2016 г., 452.38 лв за м.
февруари 2016 г. и 204.55 лв за м. март 2016 г.; 2. 263.31
лв (двеста шестдесет и три лева, 31 ст.), ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска –
20.06.2016 г. до окончателното плащане, представляваща
стойност на неизплатени части от основна заплата за времето на ползван платен годишен
отпуск – 95.24 лв за м. декември 2015 г., 75.00 лв за м. януари 2016 г., 47.62
лв за м. февруари 2016 г. и 45.45 лв за м. март 2016 г.; 3. 3309.49 лв (три хиляди триста и девет лева, 49 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска
– 20.06.2016 г. до окончателното плащане, представляваща неизплатена част от
обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение за 139 дни неползван
платен годишен отпуск; 4. 1200.00 лв
(хиляда и двеста лева, 00 ст.), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска – 20.06.2016 г. до окончателното плащане,
представляваща неплатени части от суми за представително работно облекло - 400.00
лв за 2013 г., 400.00 лв за 2014 г. и 400.00 лв за 2015 г.; 5. 800.00 лв (осемстотин лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за
направени разноски за възнаграждение за адвокат, на основание чл.67, ал.1, вр. чл.32, ал.1 ЗДСл, чл.60, ал.1 ЗДСл, чл.61, ал.2 ЗДСл, чл.40, ал.1 ЗДСл и чл.78, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове от
Н.Д.Г., ЕГН **********,
срещу Община Девня, ЕИК *********,
за заплащане на суми за представително работно облекло – 450.00 лв за 2010 г.,
450.00 лв за 2011 г., 450.00 лв за 2012 г. и 93.75 лв за 2016 г., на основание чл.40,
ал.1 ЗДСл.
ОТХВЪРЛЯ частично предявените искове от Н.Д.Г., ЕГН **********,
срещу Община Девня, ЕИК *********, за заплащане на суми за
представително работно облекло,
в частта относно разликите – над 400.00 лв до 450.00 лв за 2013 г., над
400.00 лв до 450.00 лв
за 2014 г. и над
400.00 лв до 450.00 лв за 2015 г., на основание чл.40, ал.1 ЗДСл.
ОСЪЖДА Община
Девня, ЕИК *********,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня, сумата 431.85
лв (четиристотин тридесет и един лева, 85 ст.), от която 291.85 лв държавна
такса по предявените искове и 140.00 лв разноски за експертиза, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: