№ 473
гр. Благоевград, 19.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно частно
наказателно дело № 20221200600715 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжният съд – Благоевград е образувано по
частен протест на прокурор от ТО гр.Петрич, при Районна прокуратура
Благоевград и е за проверка на определение № 267/23.08.2022 год. по ч.н.д. №
568/2022 год. по описа на РС - Петрич. С посоченото определение
първостепенният съд е оставил без уважение искането на представителя на
Районна прокуратура Благоевград, ТО Петрич, за налагането на
обезпечителна мярка „запор“, върху МПС марка и модел „......“ с рег.№ е МС,
собственост на „р“ ООД със седалище в гр.Благоевград.
Прокурорът изразява несъгласие с мотивите към атакуваното
определение, определяйки го като неправилно и незаконосъобразно. Според
него неправилно е позоваването от страна на ПРС на ТР №2/11.10.2012 год.
на ОСНК на ВКС. Досъдебното производство е образувано за разследване на
престъпление по чл.240а, ал.1 от НК, въпреки, че от данните се установява, че
се касае за престъпление по чл.240а, ал.3 т.2 и т.3 във вр. с ал.1 от НК. В тази
връзка са разпитани свидетели от чийто показания се установява, че
добиването на подземните
богатства – инертни материали, е извършвано от работници на „р“ ООД и „а“
ЕООД, който били изпратени в поречието на река Струма от своите
началници. В този смисъл и понеже се касае за престъпление, за което се
предвижда и конфискуване на превозното средство, послужило за
1
превозването или пренасянето на предмета на престъплението, обезпечението
може да се допусне и по изключение, без да има привлечено обвиняемо лице,
което е посочено в цитираното по-горе тълкувателно решение.
Прокурорът изразява несъгласие и със становището на съда относно
цитираната практика на СЕС като счита, че обезпечението е различно от
конфискацията, поради което и РС неправилно се е позовал на решение на
СЕС от 14.01.2021 год. по дело С-393/19.
Искането до въззивната инстанция е да бъде отменено атакуваното
определение като неправилно и незаконосъобразно и допуснато исканото
обезпечение.
Окръжният съд, след като се запозна с материалите по досъдебно
производство №272/2022 год. по описа на РУ – Петрич и по ч.н.д. №562/2022
год. на ПРС, намира за установено следното:
Частният протест е депозиран в законния срок от субект с надлежна
процесуална легитимация, но по съществото си е неоснователен.
ДП №272/2022 год. по описа на РУ – Петрич е образувано по реда на
чл.212 от НПК за престъпление по чл.240а, ал.1 от НК, за това, че на
08.08.2022 год., в землището на с. ......., общ. Петрич, в района на речното
легло на река „Мелнишка“, е извършен добив на подземни богатства- инертни
материали- пясък, без предоставена концесия. От събраните до момента
доказателствата по делото се установява, че инертните материали са
добивани от работници на „р“ ООД и „а“ ЕООД, като в изкопа разследващите
установили пътни превозни средства, които приобщили като веществени
доказателства, измежду които и МПС марка и модел „......“ с рег.№ е МС,
собственост на „р“ ООД със седалище в гр.Благоевград. Поради това и в
предвид на престъплението, което се разследва, в хода на ДП прокурорът е
поискал от РС Петрич налагане на обезпечителна мярка по реда на чл.72 от
НПК - запор върху посоченото превозно средство. Към настоящия момент в
производството няма привлечени обвиняеми лица.
При тези доказателствени данни съдът намира, че искането на
прокурора за налагане на исканата обезпечителна мярка е неоснователно. В
тази насока съдебният състав споделя изложеното в мотивите към
проверяваното определение.
2
Обосновано и с ясни съображения ПРС се е позовал на точка втора от
ТР №2/11.10.2012 год. на ОСНК на ВКС, съгласно което е „необходимо във
всички случаи собственикът на имуществото, по отношение на което
прокурорът е направил искане за налагане на обезпечителни мерки, да е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление, за което е предвидено
наказание глоба и /или конфискация“. Това е така, тъй като се касае за вид
процесуална принуда, която ограничава възможността собственика на веща
да разполага свободно с нея. В този смисъл въззивният съд не може да се
съгласи с твърденията на прокурора, че не се нарушават правата на
собственика на превозното средство, а единствено се ограничава
възможността му да го продава. В съдебната практика и теория е безспорно,
че налагането на обезпечителна мярка е свързано с ограничаване на правата
на собственика, вкл. и правото му да го продава, но не само това, поради
което и се нарушава принципа за неприкосновеност на частната собственост,
закрепен в Конституцията. Цитираното ТР е предвидило възможност за
изключение от изискването за наличие на обвиняемо лице към момента на
преценка на искането за налагане на обезпечителна мярка и това са случаите,
при които норми от особената и /или общата част на НК предвиждат
отнемане в полза на Държавата на вещи, послужили за извършване на
престъпление. На това изключение акцентира и представителя на държавното
обвинение. Този му довод не може да бъде споделен, защото след посоченото
ТР има произнасяне на Конституционния съд, който със свое решение №
12/30.09.2021 год. по к.д. №10/2021 год. е обявил за противоконституционни
разпоредбите на чл.234г, ал.3 в частта „независимо чия собственост е“; на
чл.242,ал.8 от НК в частта „и когато не е собственост на дееца“, на чл.280,
ал.4 в частта „или му е предоставено доброволно“ и на чл.281ал.3 от НК в
частта „или му е предоставено доброволно“. Действително в решението
липсва произнасяне за нормата на чл.240а, ал.7 от НК, но следва да се посочи,
че той не е бил сезиран с такова искане. Така обявените за
противоконституционни норми – напр. тази на чл.242,ал.8 от НК - имат
напълно идентично съдържание с нормата на чл.240а, ал.7 от НК, поради
което и според БлОС няма пречка да се позове на същите съображения.
Основният аргумент на КС е свързан с това, че третите лица /извън
обвиняемите/ , собственици на превозните средства, следва да разполагат с
ефективни правни средства да защитят правата си в наказателното
3
производство, в което те са засегнати. В конкретният случай действително от
доказателствата се установява, че работници на посочените по-горе търговски
дружества са извършвали изкопните работи на инертните материали, но
обвиняемо лице не е привлечено, а търговското дружество, собственик на
МПС, е с двама управители. Освен това разпитаните свидетели сочат други
лица, които са им давали нарежданията, а веща, която се иска да бъде
запорирана е собственост на посоченото търговско дружество. В този смисъл
са и съображенията на Директива 2014/42/ЕС от 03.04.2014 год. и на
разпоредби от РР 2001/500/ПВР на Съвета и РР 2005/2012/ПВР на Съвета, във
връзка с чл.17, пар.1 и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС.
По тези съображения БлОС намира, че като правилно и законосъобразно
проверяваното определение следва да бъде потвърдено, в който смисъл
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 267/23.08.2022 год. по ч.н.д. №
568/2022 год. по описа на РС - Петрич.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4