Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл.196 ГПК/отм/ Жалбоподателят А. К. Д. лично и чрез адвокат В. Д. К., излага в жалбите до съда, че не е доволен от решение № .../ 15.10. 2010г. по гр.д. № ..../ 2006г. на РС С.. В жалбите се излагат съображения, че обжалваното решени е неправилно, тъй като съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Неправилно е приложен материалния закон и съдът е приел, че Д. не е собственик на процесния имот. От доказателствата по делото се установява точно обратното, а именно че е собственик на площ от 302 кв.м., която площ се владее от ответната страна, тъй като върху площта са изградени кафе, стол и ЕИЦ. Ответната страна не е оспорвала, че ползва тези помещения. Моли съда да отмени обжалваното решение, да постанови ново с което се уважи предявения иск .Претендира за разноски за всички съдебни инстанции. Насрещната страна "У. Б." , чрез юрисконсулт Д. К., оспорва жалбата. Счита, че жалбата е неоснователна, тъй като първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение. Всички доводи и съображения, които са били изложени от ищеца са обсъдени от съда. Поддържа изразеното в писменото становище пред РС С.. Няма претенции за разноски за въззивна инстанция. Великотърновският ¯кръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решение № .../ 15.10. 2010г. постановено по гр.д. № .../2006г. на РС С.. С решението съдът е отхвърлил предявения от А. К. Д. от гр.С. иск по чл.108 от ЗС против "У. Б." гр.С. за освобождаване на собствеността и предаване на владението над 302 кв.м., част от ПИ 1781 по плана на гр.С., като неоснователен и недоказан. В полза на банката са присъдени и разноски. Така постановеното и обжалвано решение се явява правилно. Правилно първоинстанционният съд е възприел фактическата обстановка по делото, точно е определено правното основание на иска, правилно са анализирани събраните доказателства. Безспорно е установено по делото, че от праводателя на А. К. Д.- К. А. Д., през 1978г. са били отчуждени недвижими имоти, находящи се в гр.С., а именно: масивна жилищна сграда от 57 кв.м.; лятна кухня от 13 кв.м.; магазин от 80 кв.м.; дворно място от 402 кв.м.- част от имот пл. № ....; част от масивна къща от 40 кв.м. Този факт се установява от приложените Акт за държавна собственост № ...и № .... Имотите са отчуждени на основание Заповед № .../ 14.04. 1977г. на ОНС В.Търново. За отчуждените имоти е било изплатено обезщетение в размер на 15 427,99 лв. по Акт № ...и и 2909,50 лв. по Акт № .... Отчуждението на имотите е извършено по реда на ЗТСУ/ отм/ с предназначение строителство на административна сграда на БНБ. От събраните по делото доказателства се установява, че мероприятието по строителството на административната сграда е извършено. Разрешение за строеж е издадено под № 13/ 27.03. 1985г. на ОНС В.Търново за строителство на сградата. С протокол № 2 / 19.01. 1989г. е дадена строителна линия за строеж на столова с кухня и ЕИЦ по разрешение за строеж 13/ 27.03.1985г. Съгласно изслушаната тройна съдебно техническа експертиза мероприятието за което е отчужден имота е изпълнено, а с Разрешение за ползване № 58/ 29.12. 1993г. на Районна дирекция а териториалноустройствен и строителен контрол В.Търново са въведедени в експлоатация и обектите "Столова, ЕИЦ и кафене към ТБ Биохим". След приемане на реституционния закон- Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, Закона за благоустройството на населените места, Закона за държавните имоти и ЗС, от 21.02. 1992г., съдът е възстановил собствеността върху сградите, като е приел, че към момента на влизане в сила на закона сградите съществуват реално-решение от 07.02. 1995г. по адм.д. № 713/ 1994г. на ВТОС. В диспозитива на това решение изрично е записано " и на незаетата част- свободна площ около сградата "Мероприятието на БНБ"" . От мотивите на това решение се установява, че предмет на обсъждане е било и процесното дворно място от 402 кв.м., като съдът е приел че на възстановяване подлежи само останалата свободна част от тази площ, която се явява достатъчна за обслужване на имота. Никъде в това съдебно решение не е изрично записано, че се възстановява изцяло отчуждената площ от 402 кв.м. или твърдяната в хода на делото от Д. площ от 302 кв.м. Точно обратно, по делото е установено, че отчуждената площ е застроена със "Столова, ЕИЦ и кафене към ТБ Биохим". От изслушаните експертизи се установява, че след извършване строителството на обекти "Столова, кафене и ЕИЦ към ТБ "Биохим"", част от които са на калкан с имота на Д. са зазидани всички южни врати и прозорци на къщата, затворена е всякаква връзка с двора, допуснато е компрометиране на къщата с оглед обявяването й за паметник на културата. Дори и да са допуснати нарушения във връзка със строителството на тези обекти, то тези нарушения не могат да доведат до промяна в правото на собственост. Собственик на имотите остава ответната страна, понастоящем, след правоприемство, " У. Б." гр.С.. Неоснователно е твърдението на Д., че обектите не са били застроени към момента на влизане в сила на реституционния закон, поради което собствеността върху незастроеното място му принадлежи. Съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ.... отмяна на отчуждаването могат да искат и лицата, ако върху имотите не е започнало фактическо строителство към момента на влизане в сила на закона, т.е. към 21.02. 1992г. От събраните по делото доказателства се установява, че строителната линия за тези обекти е дадена още с Протокол № 2 / 19.01. 1989г. , които обекти са очертани като част от административната сграда. Обектите са взаимно свързани и щом е започнало строителството на административната сграда, следва да се приеме, че към това строителство се присъединява и строителството на столовата. Че строителството на процесните обекти е било налично към 1992г. се установява и от заключението на единичната съдебно техническа експерза на арх.Милка Кушева. Видно от това заключение към 25.02. 1992г. вече са били усвоени 1 154 553 лв. за СМР, т.е обектите са се изграждали. Констатацията на вещото лице следва да се приеме за обективна и достоверна, тъй като вещото лице е направило същата на основание проверени документи. Без значение е дали сградите са довършени към м. 02. 1992г., тъй като както се изложи по-горе законът допуска пълна реституция само ако строителството не е започнало. Правилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е установил първата и основна предпоставка за успешно доказване на иск по чл.108 от ЗС: че е собственик на процесните 302 кв.м. Освен , че не е доказал този правопораждащ факт, от събраните доказателства по делото се установява, че собственик на постройките в този поземлен имот е ответната страна, която владее имота на правно основание. Решението на РС С. следва да се остави в сила като правилно. Водим от горното и на основание чл.208 от ГПК/отм/ , съдът: Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № ..../ 15.10. 2010г. постановено по гр.д. № ..../2006г. на РС С., като правилно. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 30-дневен срок от съобщението до страните. Председател: Членове:. |