№ 37
гр. Асеновград, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20225310200442 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена от Г. М. Г., с ЕГН ********** с адрес с.
Караново, общ. Нова Загора, обл. Сливен, ул. „Средна гора” № 8, чрез адв. К. Е. от АК
Сливен, против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5848086 издаден от
ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на Г. М. Г. , с ЕГН
********** с адрес с. Караново, ул. „Средна гора” № 8 е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лв.
Жалбоподателят Г. М. Г. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в
жалбата, оспорва изцяло вмененото с обжалвания фиш нарушение и счита, че той
следва да бъде отменен, като издаден в противоречие с материалния и процесуалния
закон. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Упълномощения повереник, адв. К. Е. от АК Сливен също не се явява в съдебно
заседание. От депозираните от нея писмени становища се установява, че тя изцяло
поддържа подадената жалба, като счита, че вмененото нарушение е останало
недоказано, като обжалвания фиш следва да се отмени и поради допуснати
процесуални нарушения. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Според
1
представеното писмено становище, обжалвания ЕФ е правилен и законосъобразен и
като такъв следва да се потвърди. Претендират за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно, при отмяна на обжалвания фиш, молят за намаляване
на присъдените разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Свидетелят Б. Й. Т. работи като полицейски служител в РУ Асеновград, на
длъжност мл. автоконтрольор. На 25.11.2021г. св. Т. бил на работа дневна смяна и
около 08.30 часа се намирал на ул. „Цар Иван Асен ІІ” до №138. Тъй като пътния
участък се е намирал в района на границите на населеното място, то ограничението на
скоростта на движение на МПС там е било до 50 км.ч. До посоченото мястото св.Т. се
придвижил със служебен автомобил с ДК№ РВ 2022 АМ, който в последствие бил
позициониран и ориентиран с предната си част срещу идващите от към центъра на гр.
Асеновград автомобили. В предната част на купето на автомобила било монтирано
АТСС TFR1-М № 566, което при включен режим е контролирало движещите се в
посока от запад към изток МПС-та. В 13.04 часа намиращо се в работен режим
техническото средство, се активирало, като с него било заснет клип № 28710 на
движещо се МПС- автомобил с ДК№ СТ 3553 РН, който преминал със скорост от 75
км/ч, при разрешена скорост до 50 км/ч. Констатациите на св. Т. във връзка с работата
му с АТСС TFR1-М № 566, били отразени в съответния дневник, към попълнения
протокол с дата от 25.11.2021г. /копие към адм. нак. преписка/. Заснетите на този ден с
устройството клипове били свалени, запазени и изпратени за по-нататъшна обработка
и анализ. При това се установило, че заснетия в 13.04 часа видеоклип № 28710,
съдържа запис на движещо се МПС-лек автомобил „БМВ 120Д”, с ДК№ СТ 3553 РН,
собственост на св. С. П. Ж. от гр. Стара Загора. Установеното в хода на проверката и
превишението на скоростта от 22 км.ч., след приспадане на толеранс от 3 км.ч, станало
причина спрямо собственика на МПС-то, първоначално да бъде издаден ЕФ К/5481246
/към адм.нак. преписка/. Чрез него, за установеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1 от ЗДвП на С. П. Ж. било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. След неговото връчване, в
срока по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, чрез надлежно упълномощената св. Д. З. Л. от
гр.Мъглиж, в ОД на МВР Стара Загора била депозирана декларация от собственика на
МПС /оригинал на лист 26 от съд.дело/с приложено копие от СУМПС № ********* на
Г. М. Г. /към адм.нак. преписка/. С подадената декларация, подписана от страна на св.
С. П. Ж., било удостоверено, че на посочените в ЕФ К/5481246 място, дата и час,
въпросното МПС с ДК№ СТ 3553 РН е било управлявано от Г. Г.. Предвид подадената
декларация, първоначално издадения ЕФ бил анулиран, като съответно бил издаден
ЕФ серия К № 5848086 /предмет на настоящето дело/ . Същия бил издаден спрямо Г.
2
М. Г., в качеството му на ползвател на въпросното МПС, като в описаното в него
нарушение е затова, че на 25.11.2021г. в 13.04 часа в гр. Асеновград, на ул. „Цар Иван
Асен ІІ” №138 в посока на движение на контролираните МПС от запад към изток, при
максимално разрешена в населено място скорост от 50 км/ч и отчетен/ приспаднат
толеранс от минус 3% в полза на водача, като водач на МПС „БМВ 120Д”, с ДК№ СТ
3553 РН е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство TFR1-М № 566, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена
скорост 72 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч. Тъй като в хода на
проверката се установило, че нарушението е извършено от Г. в условията на
повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5046772, с обжалвания ЕФ
на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 200лв., определена при условията
на чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП. Съставения фиш бил връчен на нарушителя на
09.07.2022г. /справка към адм. нак. преписка/. След неговото връчване на Г. Г., в
предвидения от закона срок, същия не оспорил чрез нарочно заявление или декларация
факта на управление на автомобила.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на
събраните в хода на производството гласни доказателства от разпита на св. Б. Й. Т.,
както и писмените такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив К № 5848086,
удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на
мобилна система за видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация
на автоматизирано техническо средство TFR1-М, снимков материал, протоколи за
проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”, протокол за използване на
АТСС от 25.11.2021г. и CD-R носител с видеоклип № 28710 /лист 60 от съд.дело/.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество относно отмяната
на обжалвания ЕФ за неоснователна. От съдържанието на жалбата се установява, че
наред с другите основания за отмяна, се оспорва факта, че на посочената дата
жалбоподателя Г. е управлявал въпросното МПС. Анализирайки всички събрани по
делото доказателства съдът счете това възражение за неоснователно и го остави без
уважение. За това си решение съдът обсъди наличните по делото две различни версии.
Едната е тази на св. С. П. Ж. според която на посочените в ЕФ място, дата и
час, собствено му МПС- лек автомобил „БМВ 120Д”, с ДК№ СТ 3553 РН е било
управлявано от жалбоподателя Г.. Като причина за това, св. Ж. сочи факта, че той
самият е управител на „Пътстрой“ гр. Стара Загора, в което дружество жалбоподателя
Г. е работил известно време. В тази връзка на жалбоподателя Г. е била възлагана и
работа свързана с пътуване из страната, за което му е било предоставено личното МПС
на управителя на дружеството. Отново от показанията на св. Ж. се установява, че
поради риск от извършване на нарушения по пътищата от страна на работниците, с
негова заповед било разпоредено, при тяхното назначаване на работа в дружеството,
същите да представят документи за правоспособност, чийто копия да се използват при
3
пътни нарушения извършени с автомобили на дружеството. Според показанията на св.
Ж. връчения на жалбоподателя Г. ЕФ касае именно такъв случай, като лицето макар и
да е управлявало личното МПС на управителя на дружеството, от страна на св.Ж. е
била подадена и декларацията по чл. 189,ал.5 от ЗДвП, в която той посочил като
ползвател имената на работника.
Втората версия е тази на жалбоподателя и неговата защита, с която по същество
се заявява, че Г. не само не е собственик на лек автомобил „БМВ 120Д”, с ДК№ СТ
3553 РН, но и възразява, че на 25.11.2021г. е управлявал въпросното МПС. В
подадената жалба се твърди, че преди известно време Г. е работил във фирма „
Пътстрой-С“ ЕООД с управители С.И.И. и С. П. Ж.. Причината за неговото напускане
било обстоятелството, че не му било заплатено възнаграждението на няколко месеца. С
подадената жалба се заявява също така, че втория от посочените двама управители бил
склонен да злоупотребява с личните данни на жалбоподателя, като още през 2020г. той
го бил „натопил“, като бил подал декларация с невярно съдържание от негово име.
Анализирайки събраните по делото писмени доказателства съдът прие за
достоверна първата от двете обсъдени по-горе версии, като съответно кредитира в
пълнота показанията на св. С. П. Ж. и на св. Д. З. Л. в тази насока /протокол от
съд.заседание листи от 81 до 82 от съд.дело/. По делото безспорно се установи това, че
към датата на нарушението 25.11.2021г. лек автомобил „БМВ 120Д”, с ДК№ СТ 3553
РН е бил лична собственост на св. С. П. Ж. /справка към адм.нак. преписка/. От
извършената служебна справка в интернет в сайта на Търговския регистър, се
установява, че св. Ж. е управител, съдружник, едноличен собственик и участва в съвета
на директорите на множество търговски дружества включително и на „ПЪТСТРОЙ“
ООД с ЕИК *********, както и на „ВИАСТРОЙ ГРУП“ АД с ЕИК 12374718.
Справката установява че адресите и седалища на управление на тези дружества
съвпадат, предвид факта, че те се намират в гр. Стара Загора, п.к. 6000, зона Голеш. От
извършената служебна справка в Търговския регистър, се установява и това, че
управител на търговските дружества „ПСК ПЪТСТРОЙ“ ЕООД с ЕИК ********* и на
„ПЪТСТРОЙ - С“ ЕООД, ЕИК ********* в действителност е лицето С.И.И., като
адреса и седалището на управление на всяко едно от тези дружества е отново в гр.
Стара Загора, п.к. 6000, зона Голеш. От същите справки се установява и това, че
едноличен собственик на капитала на последните две цитирани по-горе дружества се
явява „ВИАСТРОЙ ГРУП“ АД чийто съвет на директорите се състои от С.И.И. и С. П.
Ж.. Т.е. налице е фактическа свързаност както между лицата и посочените дружества, а
налице и сходство в предмета им на дейност, като тези обстоятелства са в подкрепа, на
показанията на св. Ж., че в един период от време жалбоподателя е работел при него.
Същото е в подкрепа и на наведеното в жалбата твърдение , че жалбоподателя е
работил в „ПЪТСТРОЙ - С“ ЕООД. Това, че жалбоподателя е работил в две от
посочените по-горе фирми: „ПСК ПЪТСТРОЙ“ ЕООД и „ПЪТСТРОЙ - С“ ЕООД се
4
установява и от поисканата от съда справка, изготвена от ТД на НАП Бургас, Офис
Сливен /листи от 143 до 145 от съд.дело/. След като по делото безспорно се установи и
това, че св. Ж. е свързан с тези две фирми, в които пък е работил и жалбоподателя, то
се явява и напълно достоверна версията на свидетеля, че той е възлагал определени
задачи на Г. Г., за чието изпълнение му е бил предоставян лек автомобил „БМВ
120Д”, с ДК№ СТ 3553 РН. В действителност жалбоподателя Г. отрича, да е
управлявал някога въпросното МПС, но това обстоятелство изцяло се опровергава от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. От приложените на листи 150,
151 и 153 преписи от ел. фишове с номера К№5071461 и К№ 5071461 /двата на
ОДМВР Враца/ и К№5847453 /на ОДМВР Хасково/ се установява, че наред с ЕФ
предмет на настоящето дело, то на жалбоподателя Г. са били наложени други три
отделни административни наказания, за нарушения по чл.21 ал.1 от ЗДВП, свързани с
управлението на лек автомобил „БМВ 120Д”, с ДК№ СТ 3553 РН. От събраните
доказателства се установява, че ЕФ К№5847453 на ОДМВР Хасково е бил обжалван от
страна жалбоподателя, като с Решение № 282/11.10.2022г. по НАХД № 662/2022г. на
РС Хасково същия е бил отменен поради констатирани от съда допуснати процесуални
нарушения свързани с разпоредбите на Наредба 8121з-532/ 12.05.2015г. /листи 158 до
161 от съд.дело/. От изисканите от съда справки /листи от 99 до 103 и от 131 до 135 от
съд.дело/ се установява обаче и това, че след надлежното им връчване на 12.08.2021г.,
фишове с номера К№5071461 и К№ 5071461 /двата на ОДМВР Враца/, не са само, че
не са били оспорени от страна на нарушителя Г., но и това, че глобата по първия от
тях, дори е била заплатена. В действителност чрез подадената жалба се навеждат
доводи, за това, че по отношение на тези два фиша евентуално е налице невярно
деклариране. Необжалването обаче на тези два ЕФ обаче, както и заплащането на
глобата по единия от тях опровергават изцяло тези твърдения на жалбоподателя.
Изразеното от него, в тази насока, към онзи момент, мълчаливо съгласие относно
вменените с тези два фиша на Г. Г. нарушения, а именно, че на 08.04.2021г. на главен
път І-1 км. 153 при управление на лек автомобил „БМВ 120Д”, с ДК№ СТ 3553 РН е
нарушил правилата на чл.21 ал.1 от ЗДвП в пълна степен кореспондират с показанията
на св. С. Ж.. Явно е, че нарушителят Г. М. Г. и друг път е управлявал въпросното
МПС, посредством което е извършил нарушения по ЗДвП. В случая без значение се
явява това, дали на конкретната дата Г. М. Г. е бил или не в трудови правоотношения с
някое от дружествата в чието участие има св. Ж.. Междувпрочем събраните от съда
доказателства опровергават и други наведени в жалбата от страна на жалбоподателя
твърдения. От приложената на листи от 101 до 103 от съд.дело справка се установява,
че по отношение на Г. М. Г. са налице множество регистрирани нарушения по ЗДвП,
включително и такива за превишаване на скоростта. От приложените на листи от 136
до 139 от съд.дело справки се установява, че на името на нарушителят Г. Г. се водят
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ СН7278 СС и лек автомобил „Деу Есперо“ с
5
ДК№ СТ 3523 СС. От справките на листи 149 и 152 от съд.дело и тези от лист 131 до
135 от съд.дело става ясно, че Г. не само е бил собственик на тези две МПС, но е
управлявал същите, тъй като е бил установен за водач и нарушител посредством
съставените и необжалвани ЕФ с номера К№5046772 и К№ 5566666, чийто глоби
отново са били платени от него. В тази насока съдът намира направените възражения
за неоснователни и ги остави без уважение.
При анализа на обстоятелствата по делото не се констатират допуснати
процесуални нарушения включително и на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, които
да доведат до цялостната отмяна на обжалвания фиш. Съгласно текста на чл.189, ал.4
от ЗДвП то „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба
в размер, определен за съответното нарушение. В случая обжалвания ЕФ съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, неговия
ползвател описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.” Направените възражения
относно допуснати процесуални нарушения свързани с издаването на ел. фиш се
явяват неоснователни. При анализа на събраните по делото доказателства, не се
установяват и допуснати от контролния орган нарушения при работата му с АТСС,
които също да водят до изводи относно отмяна на обжалвания фиш. Безспорно по
делото се установи, че използваното АТСС е било закрепено в купето на служебния
автомобил с ДК№ РВ 2022 АМ. Съгласно дадената легална дефиниция в т.65 от §6 от
ДР към ЗДвП, използваното АТСС е било мобилно такова, тъй като е било
„прикрепено към превозно средство и временно разположено на участък от пътя,
установяващ нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес.” Представеният по делото протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система съдържа нормативно изискуемите
реквизити и представлява доказателство относно мястото за контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване,
посоката за задействане и други обстоятелства, необходими да бъде извършена
преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. В протокола е отразен
както режим на измерване, така и посока за задействане - в случая “П”, което означава
приближаващ. Горното означава, че спрямо полицейския автомобил, заснетия
автомобил е приближаващ, като е налице и пълно съответствие със снимковия
материал приложен към адм. нак. Преписка и намиращия се постъпилото ВД запис на
6
видеоклип № 28710 .
В приложения към преписката Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или системи по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 25.11.2021г., са
отразени номер на първо статично изображение-28684 и номер на последно статично
изображение-28710. От същия протокол се установява, че за времето от 09.00 часа до
13.30 часа на 25.11.2021г., по време на наряда на полицейския служител, с това АТСС
се били направени общо 27 клипа, като клипа от 25.11.2021г. заснет в 13.04 часа, с
номер 28710 въз основа на който е издаден оспорвания фиш е последния от тях.
От представения Протокол за проверка на мобилна система №7-33-21 от
17.09.2021г. /от адм.наказателната преписка/ се установява, че използваното
техническо средство е преминало съответната проверка, като неговата годност е до
16.09.2022г.
От представеното по делото Удостоверение от БИМ за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г. се установява, че то касае използваното АТСС
TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ което е със срок на валидност до 24.02.2020г.
Действително датата на установеното нарушение е 25.11.2021г. но в случая следва да
се вземе предвид и текста на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. Същия текст
гласи, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от
одобрен тип”. Тъй като АТСС TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ е преминало
съответната проверка към датата на нарушението, а и в последствие е преминало
такава проверка, както през 2020г. неговата годност е удължена първо до 16.10.2020г.,
а в последствие до 06.08.2021г. и до 16.09.2022г. то следва извода, че заснемането на
нарушението е било извършено с разрешено и валидно техническо средство.
По делото не са ангажирани и не събраха доказателства жалбоподателя Г. М. Г.
да е упражнил правото си да декларира писмено, че установеното на 25.11.2021г.
нарушение при движение на лек автомобил “БМВ 120Д”, с ДК№ СТ 3553 РН да е
реализирано при управление на автомобила от друго лице.
Направеното възражение от повереника във връзка с приложението на
санкционната норма на чл.182, ал.4 от ЗДвП съдът намира за неоснователно. В
действителност от съдържанието на обжалвания ЕФ се установява, че на нарушителя
Г. М. Г. е било наложено наказание глоба в размер на 200лв. като това е станало на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП. От текста на чл. 182, ал.4 от ЗДвП се
установя, че тази разпоредба е приложима в случаите на повторност на нарушенията и
съответно: когато нарушението е по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т.
6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В действителност от
7
приложените на листи от 101 до 103 справка за нарушител от Сектор КАТ при ОД на
МВР Сливен касаеща Г. М. Г., се установява, че преди издаване на обжалвания ЕФ
серия К № 5848086, лицето е било многократно санкционирано с издадени НП и ЕФ
включително и за извършени нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Предвид това, че
настоящия ЕФ серия К № 5848086 е издаден с оглед констатирано на 25.11.2021г.
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, то предходно наложените наказания в
действителност обуславят квалификацията на повторност съгласно т.33 от §1 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Съгласно този текст, “Повторно” е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Предвид задълженията на
АНО, то същия е изложил и съответните мотиви в обжалвания ЕФ, като е приел, че
нарушението е в условията на повторност и е посочил, че същата се обуславя от
влезлия в сила ЕФ № К5046772. Както бе посочени и по-горе по делото безспорно се
установи, че ЕФ № К5046772 е бил издаден спрямо Г. М. Г. от ОД на МВР Сливен с
оглед извършено на 05.07.2021г. нарушение по чл. 21,ал.1 от ЗДвП за което му е било
наложено наказание глоба в размер на 50лв. /препис от ЕФ приложен на лист 149 от
съд.дело/. От изисканата от съда справка /лист 132 от съд.дело/ се установи, че
цитирания ЕФ е бил връчен на 21.09.2021г. като поради необжалването му същия е
влязъл в сила на 06.10.2021г. Въпреки, че заплащането на глобата не се отразява на
повторноста, то от намиращата се на лист 103 от съд.дело справка се установява, че
глобата не само за този ЕФ но и за други издадени му е била платена, т.е. към
25.11.2021г. безспорно е знаел, че същия вече е санкциониран за извършени нарушения
по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Очевидно е, че установеното в обжалвания ЕФ нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП е било налице, като същото е било и правилно квалифицирано и
санкционирано по чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП. Липсата на изрично цифрово
изписване на връзката по чл. 182, ал.1,т.3 от ЗДвП на се явява съществено процесуално
нарушение, което да доведе отмяна или изменение на обжалвания ЕФ. Като се отчете,
че нарушението е извършено в населено място и установеното превишение на
скоростта попада в диапазона от 21 до 30 km/h. то правилно АНО е определил
санкционната разпоредбата и размера на административното наказание.
При тази установената фактическа обстановка съдът приема, че от страна на
жалбоподателят е осъществен съставът на вмененото му административно нарушение.
Нарушението за което е ангажирана неговата отговорност, касае превишаване на
разрешената скорост, която за път в населено място, за което важи въведеното общо
ограничение, е била до 50 км/ч, в какъвто смисъл е и текста на посочената като
нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Доколкото нарушението е било
установено в рамките гр. Асеновград и същото не е обвързано с конкретен пътен знак
8
въвеждащ ограничение за скоростта, то направеното в тази насока възражение в
жалбата се явява неоснователно. От събраните в хода на производството доказателства
се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът
на управляван от нарушителят Г. е заснет при движение със скорост от 72 км/ч, с
автоматизирано техническо средство, като при определяне на размера на точната
скорост и глобата е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч при измерване
на скоростта, при въведено ограничение до 50 км/ч. За съдът не е налице възможност
да коригира така определената от АНО глоба в размер на 200 лева, като може
единствено може да потвърди санкцията в този й размер.
При този изход на делото искането на жалбоподателя и неговия повереник на за
присъждане на разноски се явява неоснователно.
При този изход на делото основателно се явява и искането на искането на
процесуалния представителя на АНО за присъждане на основание чл.63д, ал.3 вр. ал.1
от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид
липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 150 лв. Съгласно
чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая,
като се отчете неговата фактическа и правна сложност, макар, че разглеждането на
делото продължи повече от шест месеца, то съдът счита, че присъждането на по-
голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ не би било оправдано. Така, съобразно
фактическата и правната сложност на делото и проведените съдебни заседания, съдът
счита, че на АНО се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита
в размер на 80 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Посочената сума следва да се присъди в
полза на ОД на МВР Пловдив, като Г. М. Г. бъде осъден да я заплати.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5848086 издаден
от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на Г. М. Г. , с ЕГН
********** с адрес с. Караново, общ. Нова Загора, обл. Сливен, ул. „Средна гора” № 8
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.
9
ОСЪЖДА Г. М. Г. , с ЕГН ********** с адрес с. Караново, общ. Нова Загора, обл.
Сливен, ул. „Средна гора” № 8 да заплати на ОДМВР Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул.
„Княз Богориди” № 7, сумата от 80.00 лв. / осемдесет лева/ за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
10