№ 206
гр. Ловеч, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. Х.
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. Х. Административно наказателно
дело № 20214310200787 по описа за 2021 година
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 390 от 23.08.2021 г. на Директор на Регионална
Дирекция по горите гр.Ловеч е наложено на Б. Х. Д. от гр.***** област Ловеч,
административно наказание на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ – глоба в размер на 300
лева, за нарушение на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.2, предл.3-то, във връзка с чл.211, ал.2, т.2
от Закона за горите, във връзка с чл.15, ал.1, т.1, предл.1-во и чл.15, ал.1, т.2, във връзка с
чл.15, ал.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят Д., който чрез процесуалния
си представител адвокат А.М. от ЛАК го е обжалвал, като незаконосъобразно и
необосновано. В жалбата се изтъква, че сечта в имота е започнала още през 2020 г.,
продължила е от края на месец февруари 2021 г. и понастоящем сечището е все още
активно. Сочи, че сечта в имота се е контролирала от инж.М.М. а жалбоподателят Д. е
отговарял за експедирането на дървесината. Твърди, че временният склад на сечището е бил
в местността „Мерата 1“ и Д. е издавал превозни билети от там до претоварната станция,
която се намирала в същата местност, на около 300 – 400 метра от временния склад.
Изтъква, че нарушения в имота не са били констатирани нито при сечта, нито на границите
му, както и в обема на експедираната дървесина. Сочи, че констативния протокол от
установяване на нарушението не бил връчен на Д., нито пък в издавания от него екземпляр
имало реквизит „направление“ на бланката.
По-нататък в жалбата са изложени доводи относно липсата на умисъл при
извършване на нарушението. Изтъква, че освен процесния превозен билет, на същата дата
жалбоподателят е издал и други, при които не били констатирани пропуски при попълването
1
на реквизитите.
Подробно в жалбата са развити и съображения, поради които жалбоподателят счита,
че случаят е маловажен и е следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл.28
от ЗАНН.
Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, жалбоподателят Д.
не се явява. Представлява се от адвокат А.М., която поддържа жалбата с наведените в нея
доводи. Пледира за отмяна изцяло на обжалваното наказателно постановление, като изтъква,
че не претендират присъждането на разноски по делото.
Въззиваемата страна – Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, редовно призовани,
се представляват от юрисконсулт Цв.Йорданов, който пледира обжалваното НП да бъде
потвърдено, като законосъобразно и обосновано. Сочи, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения и не
е било нарушено правото на защита на жалбоподателя. Изтъква, че безспорно от
доказателствата по делото се установява извършеното от жалбоподателя Д. нарушение.
Също сочи, че не претендират разноски по делото.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите К.
А. А., Ц. В. С. и Р. Х. В., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от
страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят Б. Х. Д. бил регистриран лесовъд с удостоверение №
8632/19.12.2012 г. в публичния регистър на ИАГ София /л.16/.
Във връзка с тези му задължения и правомощия, на 05.03.2021 г., в 17:42:39 часа, в
землището на гр.***** жалбоподателят Д. издал превозен билет №
6822/00034/05032021/174216-XILV2WQ /л.34/, за експедиране на 3 пространствени м3
дървесина от цер и благун.
Свидетелите К. А., Ц. С. и Р. В. били служители в Регионална дирекция по горите
гр.Ловеч. В задълженията им, съгласно разпоредбата на чл.197 от ЗГ, било вменено и
осъществяването на контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности в
горските територии, в т.ч. и спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите
(чл.197, т.8). В тази връзка, свидетелят А. извършвал текуща проверка по документи на
издаваните превозни билети по разрешените сечища. В хода на проверката той забелязал
някои пропуски в издадените от жалбоподателя Д. превозни билети. Заедно със свидетелите
В. и С. извършили по-подробна проверка на същите и в частност за сечището в отдел №
1115, подотдел „з“, имот с кад.№ 75054.819.206, в землището на гр.***** област Ловеч. За
имота имало издадено позволително за сеч № 0602329 от 18.02.2021 година /л.17/. В това
позволително, за временен склад била посочена местността „Мерата 1“.
Резултатите от проверката в имота свидетелите оформили в констативен протокол
серия Б00А № 000061/07.04.2021 г. /л.36/.
2
На Б. Д. била изпратена покана за съставяне на АУАН /л.32/, за това, че по два от
издадените от него превозни билети били констатирано, че липсват реквизити по чл.15, ал.7
от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Поканата
била получена от Д. на 09.04.2021 година.
Тъй като на посочената в поканата дата – 13.04.2021 г. Д. не се явил в РДГ, то по-
късно, на 22.04.2021 г. свидетелят К. А. съставил АУАН бланков № 001386 /л.28/ срещу Б.
Х. Д., в негово отсъствие, за това, че на 05.03.2021 г., в землището на гр.***** община
***** на място с географски координати /LAT:/ 43.141791028605745 - северна ширина и
/LON:/ 24.46997785162681 - източна дължина, като лице по чл.211, ал.2, т.2 от Закона за
горите, упълномощено от собственика за експедиране на дървесина от горски имот с
поземлен идентификатор 75054.819.206, в отдел 1115, подотдел „з", в землището на
гр.***** община ***** с издадено Позволително за сеч № 602329/18.02.2021 г., е издал в
17:42 часа на 05.03.2021 г. превозен билет № 6822/00034/05032021/174216- XILV2WQ, за
експедиране на 3 м3 пр. (три пространствени кубически метра) метрови дърва от благун и
цер, като не е посочил съгласно изискването на чл.15, ал.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, в реквизит „Направление" географските
координати, позволяващи точното определяне на мястото за доставка или претоварване.
Отразено е също в АУАН и че в така издадения превозен билет е посочено само област
Ловеч, община ***** гр.***** претоварна станция „Мерата". Посочено е също така и че при
установяване на нарушението е бил съставен Констативен протокол Серия Б00А №
000061/07.04.2021 г. от служители на РДГ Ловеч, който е приложен като неразделна част от
административнонаказателната преписка.
Актосъставителят А. квалифицирал това като нарушение на разпоредбата на чл.257,
ал.1, предл.2-ро, т.2, предл.3-то, във връзка с чл.211, ал.2, т.2 от Закона за горите, във връзка
с чл.15, ал.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
Като свидетели при констатиране на нарушението се подписали Р. В. и Ц. С..
Актът бил връчен на Д. на 07.05.2021 г., като в графата за възражения той вписал, че
няма такива. Подписал акта и получил препис от него.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят Д. да е подал
писмено възражение.
Въз основа на акта за нарушение, на 23.08.2021 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление № 390, в което наказващият орган изцяло възприел и пресъздал
описаната в АУАН фактическа обстановка по случая. Допълнил правната квалификация на
нарушението, като приел, че Б. Х. Добрев е извършил нарушение на разпоредбата на чл.257,
ал.1, предл.2-ро, т.2, предл.3-то, във връзка с чл.211, ал.2, т.2 от Закона за горите, във връзка
с чл.15, ал.1, т.1, предл.1-во и чл.15, ал.1, т.2, във връзка с чл.15, ал.7 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Санкционирал Д. с глоба в
размер на 300 лева, на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ.
3
При така установената фактическа обстановка, от правна страна се установи следното
:
Жалбата срещу НП е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е
допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно
заповед № РД-49-199/16.06.2011 г. и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено лице,
съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ.
Обжалваното наказателно постановление е издадено в съответствие с разпоредбите
на ЗАНН, като не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
нарушили правото на защита на наказаното лице и да водят до отмяната му на формално
основание. В обстоятелствената част са посочени всички съставомерни обстоятелства при
извършване на нарушението, като в съответствие с тях на същото е била дадена
изчерпателна и правилна правна квалификация. В тази връзка не могат да бъдат споделени
наведените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения за
незаконосъобразност на НП, предвид на допуснати в този смисъл съществени процесуални
нарушения.
Не е процесуално нарушение обстоятелството, че на жалбоподателят не е бил връчен
констативния протокол от установяване на нарушението. В самия акт, който той е подписал
без възражения е отбелязано, че протокол серия Серия Б00А № 000061/07.04.2021 г. се
прилага като доказателство към административнонаказателната преписка така, че той е бил
в известност за наличието му. По никакъв начин не е опорочена процедурата по налагане на
административно наказание, тъй като административнонаказателно производство започва
със съставянето на АУАН, а не със съставянето на констативен протокол и в този смисъл
процедурата по съставянето му стои извън преценката за законосъобразност на обжалваното
НП. Констативният протокол от проверката е вид доказателствено средство и именно като
такова следва да се разглежда в административнонаказателното производство, вкл. и при
съдебното обжалване на издаденото НП. Неговата доказателствена тежест следва да се цени,
както с оглед фактите и обстоятелствата, информацията за които удостоверява със
съдържанието си, така и с оглед съпоставянето и корелацията му с другите доказателства и
доказателствени средства в административнонаказателния процес. Въпросът спазена ли е
била процедурата по съставянето на КП, следва да се разглежда единствено относно
достигане до отговора дали същият представлява годно доказателство и съответно по какъв
начин съдържащата се в него информация да бъде ценена. Затова и при тук обсъждания
случай, съставеният от свидетелите А., С. и В. констативен протокол съдът го приема като
обективно изготвен и няма причини да не бъде кредитиран като такъв. Още повече, че
кореспондира и с останалите писмени и гласни доказателства по делото.
Категорично не могат да бъдат споделени и доводите за това да е било допуснато
процесуално нарушение за това, че наказващият орган не е обсъдил и не е изразил
становище в издаденото НП, относно налице ли са били предпоставки случаят да бъде
4
определен като маловажен и съответно приложението на чл.28 от ЗАНН. Законът не поставя
такова изискване като задължителен реквизит на наказателното постановление, нито пък
като елемент от обстоятелствената му част.
Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.2, предл.3-то от ЗГ, за
нарушаването на която е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя се предвижда наказание глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-
тежко наказание, за длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което
съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове
по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. В случая, с
оглед описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извода, до който е
достигнал наказващият орган, че във въпросният превозен билет липсват реквизити,
съгласно одобрения със заповед на директора на ИАГ образец, то правилно, както се посочи
и по-горе в изложението, към тази норма са привързани и разпоредбите на чл.15, ал.1, т.1 и
т.2 и чл.15, ал.7 от Наредба № 1/30.12.2012 година.
Действително, в превозен билет № 6822/00034/05032021/174216- XILV2WQ /л.34/, в
графата „Направление“ е изписано „обл.Ловеч, общ.***** гр.***** претоварна станция
Мерата“. Безспорно е по делото, а и събраните писмени доказателства го потвърждават, че
местността „Мерата“ в землището на гр.Угърчин (отразена в Службата по геодезия,
картография и кадастър като местност „Гроздавата“ – л.55) е с голяма площ, като при това
положение мястото на претоварване следва да бъде определено с географските му
координати в градуси, минути и секунди. Това не е сторено от жалбоподателя Д., а
единствено е посочил, че претоварната станция е в местността „Мерата“, което е в
нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.1, т.1 и т.2, във връзка с чл.15, ал.7 от Наредба №
1/2012 година.
Ето защо съдът приема, че от обективна страна нарушението е безспорно установено.
Същото е формално, на просто извършване. Жалбоподателят е отразил в този реквизит на
превозния билет място на претоварване, което е много общо и не позволява да се определи
точното му местоположение.
От субективна страна жалбоподателят е действал при форма на вина евентуален
умисъл. Съзнавал, че с отразените в реквизит „Направление“ данни не може да се определи
точното местоположение на претоварването на дървесината и че по този начин не изпълнява
коректно изискванията за попълване на превозния билет, но въпреки това е допускал
настъпването на последиците от неточното локализиране на мястото.
Що се отнася до размера на глобата, то тя е индивидуализирана в минималния
предвиден от закона размер, като явно е отчетен фактът, че нарушението е било извършено
за първи път, макар и подобно обстоятелство да не е отразено в НП.
Във връзка с това, следва и да се обсъди наведените с жалбата доводи за маловажност
на извършеното нарушение. Защото без да е налице административно нарушение, въпросът
за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан,
5
т.е. текста се прилага само при налично противоправно поведение, което в разглеждания
случай се установява по безспорен начин от събраните и анализирани доказателства по
делото.
Съгласно ТР № 1 от 2007 г. на ВКС, преценката на административно-наказващия
орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като административно-наказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за всяко извършено административно нарушение се
налага съответното наказание, а прилагането на санкцията на съответната административно-
наказателна норма, във всички случаи е въпрос само на законосъобразност, но не и на
целесъобразност. Ето защо, в административно-наказателното производство преценката
относно наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН следва да се извърши от наказващия
орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините довели до извършването
му, причинени ли са също така вреди от нарушението и други смекчаващи отговорността
обстоятелства. Пак поради причина, че тази преценка е въпрос на законосъобразност, тя
подлежи и на съдебен контрол.
„Маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените
обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия
вид.
В настоящият случай, наказващият орган е отчел обстоятелството, че нарушението е
извършено за първи път и с оглед на това смекчаващо отговорността обстоятелство е
наложил на жалбоподателя глоба в минималния предвиден размер. Но само това
обстоятелство не е достатъчно да се квалифицира случая като маловажен. Установи се от
доказателствата по делото, че въз основа на извършената документална проверка на
издадените от жалбоподателя превозни билети му е бил съставен още един АУАН за същото
нарушение, касаещо друг превозен билет. Според свидетелката В., по това позволително за
сеч са били издадени множество превозни билети от жалбоподателя, като в никой от тях не
са били посочени географските координати на претоварната станция. Заявеното от нея го
потвърждават и свидетелите А. и С., както и данните от приложените превозни билети,
издадени от Д. през 2020 и 2021 години /л.58-106 и л.144-165/. На много от тях е посочено
„претоварна станция Мерата 1“, вместо да бъдат отразени географските координати на
мястото. Това идва да покаже, че случаят с тук обсъждания превозен билет (а дори и с този,
за който е бил съставен друг АУАН) не е бил изолиран или в следствие на моментно
проявена небрежност или неопитност от страна на жалбоподателя, а са били целенасочени
действия от негова страна. Видно от удостоверението на ИАГ /л.16/, Б. Д. е лицензиран
лесовъд от 2012 г., което предполага натрупан значителен опит и добро познаване на
нормативната уредба уреждаща дърводобива, в частност реквизитите и изискванията за
попълването на превозните билети, независимо, че разпоредбата на чл.15, ал.7 от Наредба №
1/30.01.2012 г. е сравнително нова (ДВ, бр.89 от 2019 г.). Обстоятелството, че не за всички
издадени превозни билети с липсата на този реквизит са били съставени АУАН е въпрос
6
изцяло от преценката на контролните органи, но не игнорира факта, че случаят с тук
обсъждания превозен билет не е бил изолиран или случаен.
Ето защо, съдът намира, че обсъжданият случай не е с по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради което и не
може да бъде определен като маловажен.
Предвид на изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано и изложените в него обстоятелства доказани, поради което
следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно издадено.
Тъй като и двете страни в хода на устните прения са заявили, че не претендират
разноски, то този въпрос не следва да бъде обсъждан.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 390 от 23.08.2021 г.
на Директор на Регионална Дирекция по горите гр.Ловеч, с което на Б. Х. Д. от гр.*****
област Ловеч, ул.”Георги Иванов” № 4, ЕГН : **********, е наложено административно
наказание на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на
чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.2, предл.3-то, във връзка с чл.211, ал.2, т.2 от Закона за горите, във
връзка с чл.15, ал.1, т.1, предл.1-во и чл.15, ал.1, т.2, във връзка с чл.15, ал.7 от Наредба № 1
от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен
срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7