РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Търговище , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на седми юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БОНКА В. ЯНКОВА
Членове:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
ЙОРДАН П. ИВАНОВ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от БОНКА В. ЯНКОВА Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20213500600119 по описа за 2021 година
установи следното:
Производството е по реда на чл.313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба, подадена от адв.А.Д. от АК Търговище, упълномощен защитник на
подсъдимите по НЧХД № 71/2021 г. по описа на РС Търговище, Т. АНДР. Й., с ЕГН ....... и
ИВ. Й. ИВ., с ЕГН ...... против постановената по делото първоинстанционна присъда, с която
същите са били признати за виновни в това, че всеки от тях е осъществил на 09.01.2021г в
гр.Търговище, престъпление по чл.148,ал,2 във вр с ал.1,т.1 и т.2, във връзка с чл.147,ал.1 от
НК, като публично разгласили – първата, чрез публикация в профила си в социалната
мрежа „Фейсбук“, а вторият, като споделил публикацията във Фейсбук групата „Бъдеще за
Търговище“, позорни обстоятелства срещу тъжителя М. М. М. от гр.Търговище, а именно: „
Днес между 14.30 и 15.00 на „гумаджийницата на улица „Паисий“, синовете ми са били
прередени от цивилни служители на МВР Търговище ...М. и неизвестен. На въпроса –Защо
ни пререждате зададен от големия ми син, М. използвал благозвучната българска дума
„дрисльо“ . Последвали заплахи за арест от колегите ..“, като им наложил наказания както
следва: на основание чл.78а от НК освободил подсъдимата Й. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба в размер на 1000лв, а на подс.И. наложил
наказание глоба в размер на 5000лв. и обществено порицание, което да се изпълни чрез
излагане на присъдата на информационното табло на Кметството в с.Б.., община
Търговище.
С присъдата, съдът приел за изцяло основателен предявения граждански иск за обезщетение
1
за причинените от престъплението неимуществени вреди и осъдил всеки от подсъдимите да
заплати по 1500лв обезщетение на тъжителя М., ведно със законната лихва от деня на
увреждането, както и държавна такса всеки по 60лв, върху уважения размер на
гражданския иск.
С присъдата съдът осъдил подсъдимите да заплатят и направените от тъжителя разноски за
адвокат в размер на общо 400лв, съответно – по 200лв.
Считайки присъдата за незаконосъобразна, с подадената чрез техния защитник адвокат
А.Д. от АК Търговище, въззивна жалба, подсъдимите я оспорват изцяло с искане за отмяна
и постановяване на нова присъда, с която да бъдат оправдани.Аргументацията, развита в
жалбата е основана главно върху тезата за несъставомерност, поради наличието на
основанието по чл.147,ал.2 от НК, а именно, че изнесените обстоятелства, свързани с
действията по спазване поредността при обслужването в сервиза са истина, тоест, че
подсъдимият И. е бил действително „пререден“. В представените по реда на чл.320,ал.4 от
НПК допълнителни съображения аргументите се доразвиват с предложен собствен
доказателствен анализ, въз основа на който да се приеме истинност на обстоятелствата
посочени в публикацията. Във въззивната жалба е отправено и доказателствено искане за
непосредствено възприемане от въззивния съд на данните от видеофайла съдържащ запис от
двете охранителни камери на обекта, приобщен по делото като веществено доказателство,
което искане, както и молбата на възз.Й. за презапис и предоставяне същия видеофайл,
съдът остави без уважение, като неоснователни..
В срока по чл.322 от НПК не е постъпило възражение срещу подадената въззивна
жалба от частния тъжител или от неговия повереник, адвокат Н.С. от АК Търговище.
В съдебно заседание подсъдимите, редовно призовани се явяват лично и поддържат
въззивната жалба на основанията, посочени в нея от упълномощения им защитник адвокат
Д.. В последната си дума застъпват позиция за невиновност и отправят апел за
справедливост.
В съдебно заседание тъжителят, редовно призован се явява. Споделя, без да сочи
допълнителни съображения, изразеното в пледоариите становище на неговия повереник -
адвокат С., за неоснователност на въззивната жалба, респективно за правилност и
законосъобразност на първоинстанционата присъда. Разноски не се претендират.
Съдът, като прецени наведените в жалбата и устно доразвити във въззивното
заседание съображения на защитата и като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, установи следното:
Разглеждане на доводите по същество, каквито са наведените във въззивната жалба и в
допълнителните съображения, както и устно през въззивния съд оплаквания, е
безпредметно, поради констатираното нарушение на процесуалните правила, допуснато от
първоинстанционния съд, което е съществено, защото засяга сърцевината на правото на
защита, а именно: подсъдимите са осъдени по непредявено частно обвинение.
Принципното положение, заложено в наказателно правната ни система изключва
възможността, подсъдим независимо дали става въпрос за дело от общ или от частен
характер, да бъде осъден по ненадлежо предявено обвинение. Последното – надлежността,
2
изисква за престъпленията от общ характер, годен процесуален документ, какъвто е
обвинителния акт, отговарящ на изискванията на чл. 246 от НПК, а за престъпленията от
частен характер - тъжба, отговаряща на изискванията на чл.81 от НПК. При сравнение на
изискванията към обвиителния акт и към частната тъжба е повече от очевидно, че за
разлика от строгите издисквания към обвинителния акт, за годността на тъжбата е
достатъчно в същата тъжителя само да посочи фактическите обстоятелства. И преди
измененията в НПК от 2017г и при актуалната регламентация - чл.247,ал.1,т.2 от НПК и
чл.252,ал.4 от НПК, правната уредба в НПК не позволява извод, че тъжбата е единствения
процесуален документ за надлежно очертаване предмета на частното обвинение,
респективно, че само тя е достатъчна за да се приеме, че обвинението е надлежно
формулирано, както от фактическа, така и от правна страна. Видно от непроменененото и
към момента съдържание на чл.81,ал.1 от НПК, освен другите формални изисквания,
претенциите към съдържанието на тъжбата се изчерпват само с изискването в нея да са
посочени „обстоятелствата на престъплението“, тоест твърдяните от тъжителя факти.
Непротиворечиво е разбирането в правната теория и съдебна практика, и преди изм на НПК
от 2017г., и сега, че тъжителят не е длъжен да дава правната квалификация на твърдяните
обстоятелства. Последното е изцяло в задължение на съда: „Квалификацията на всяко едно
от престъпленията следва въз основа на данните в тъжбата да бъде определена от съда,
което да намери място в разпореждането, въз основа на което подсъдимия да знае в какво
е обвинен ....“ Р № 42/25.03.1997г. по н.д.№ 490/1996г на ВКС, III,н.о. В същият смисъл са
и Р № 472/16.10.2001г по н.д.№ 424/2001г. на ВКС, II н.о., Р № 201/18.04.2001г. по н.д.№
129/2001г на ВКС, II н.о. Посоченото задължение не е обвързано от начина на изготвяне на
тъжбата, тоест не се изключва, когато тъжбата е изготвена от адвокат, какъвто е настоящия
случай. Актуалната правна уредба, въпреки липсата на изрично разписано правомощие в
чл.252,ал.4 от НПК не дава възможност да се приеме, че към момента е отпаднало
посоченото задължение на съда - да даде правната квалификация на твърдяните в тъжбата
фактически обстоятелства. Напротив. Принципното предназначение на тъжбата
(чл.247,ал.1,т.2 от НПК), изискванията към нейното съдържание (чл.81,ал.1от НПК),
правото на защита (чл.55,ал.1 от НПК), основната част от което е именно правото на
обвиняемия/подсъдимия да у з н а е в какво е обвинен и вмененото в тежест на съда
задължение да гарантира упражняването на това право (чл.15,ал.3 от НПК) не позволяват
друг извод, освен този, че не тъжителя, в тъжбата, а именно съдията - докладчик, с
Разпореждането по чл.252,ал.4 от НПК следва да даде правната квалификация на
изложените в тъжбата „обстоятелства на престъплението“ и да осигури по този начин
както правилното очертаване на предмета на доказване, така и да гарантира упражняването
в пълен обем на правото на защита.
В случая, тъжбата словесно възпроизвежда съдържанието на публикацията и независимо,
че е изготвена от повереник, предложената правна квалификация е по чл.147,ал.1 от НК,
която съпоставително не разкрива съотвествие с изложените "обстоятелства на
престъплението“, доколкото същите очертават квалифициран състав на клевета, най-малко
по чл.148,ал.2 във връзка с ал.1,т.1от НК - нанесена публично, предвид очертания начин на
3
изпълнение – чрез публикуване на място “достъпно за множество хора“ (Уч.Наказателно
право, Особена част,т.I, проф И.Ненов, изд.1956г), каквото е социалната мрежа Фейсбук. И
независимо, че както се отбеляза по-горе, предложената в тъжбата правна квалификация не
обвързва съда, чието задължение е именно да подведе изложените обстоятелства под
правилната правна норма, видно от изготвеното Разпореждане, съдът не е изпълнил
задължението си, като от първия абзац може само да се предполага, че е възприел като
правна квалификация, предложеното в тъжбата престъпление, квалифицирано по чл.147,ал.1
от НК. Правната рамка на процеса не е очертана и в съдебното заседание, при доклада по
чл.276,ал.1 от НПК, с който, след измененията от Д.в бр 63/2017г, отменили задължението
на частния тъжител да прочете тъжбата си, се възлага изцяло на съда гарантиране правото
на защита на подсъдимия, чиято сърцевина, както се отбеляза по-горе е именно ясното
формулиране на обвинението, което при частното обвинение означава, освен фактите, които
узнава от връчената му частна тъжба, яснота и относно правната им квалификация, за да
знае срещу какво престъпление се брани. Видно от съдебния протокол (л.57 от НЧХД),
съдът е докладвал основанията за образуване на съдебното производство, като отново е
отразено, че същото е образувано против подсъдимите с правно основание чл.147,ал.1,пр 1
от НК. Следва да се отбележи и че не е коректно посоченото в заглавната част на мотивите
към проверяваната присъда обстоятелство, тъй като не отговаря на действителното
процесуално положение по делото, че двамата подсъдими са предадени на съд с обвинение
по чл.148,ал.2 във вр с ал.1,т.1 и т.2 от НК. Ако изобщо може да се приеме, че подсъдимите
са били уведомени за какво престъпление се води производство срещу тях, то известната им
до момента квалификация е била само тази по чл.147,ал.1 от НК. В същото време, видно от
постановената присъда, и двамата подсъдими са признати за виновни и осъдени за
престъпление по чл.148,ал.2 във връзка с ал.1,т.1 и т.2 във връзка с чл.147, ал.1 от
НК. Иначе казано, за първи път квалификацията на престъплението, за което са осъдени е
доведено до знанието на двамата подсъдими едва със самата осъдителна присъда.
По този начин съдът е допуснал съществено процесуално нарушение и то в няколко
посоки:
ПЪРВО, осъдил е подсъдимите по ненадлежно предявено обвинение – без да е формирал
правната квалификация на зададените в тъжбата фактически обстоятелества и без да е
осигурил спазване на основното право на подсъдимите – да узнаят срещу какво
престъпление да организират защитата си. Както се посочи, същите са информирани за
престъплението едва с осъдителната присъда, което е в разрез с процесуалните изисквания
и съставлява особено съществено нарушение на правото на защита;
ВТОРО: съдът е надхвърлил с дадената правна квалификация, макар, както се отбеляза
да е посочил същата едва в постановената осъдителна присъда, очертаните фактически
рамки на претендираните от частния тъжител инкриминиращи обстоятелства. В тъжбата,
след хронологията на събитията, във втория абзац на страница трета (л.6, НЧХД), е
обобщено: „Повдигам обвинение срещу двамата за следната клевета, с която подсъдимите
използвайки социалните мрежи, публично разгласиха невярно позорно обстоятелство за
мен, а именно...“ , което съдът в присъдата буквално е възпроизвел, като е подвел описаните
4
фактически обстоятелства, видно от диспозитива, под квалификацията по чл.148,ал.2 във
връзка с ал.1,т.1 и т.2 от НК. Видно е обаче, че в тъжбата ( а и в диспозитива на присъдата)
отсъства словесно посочване на иначе цифрово възпроизведената квалификация по
чл.148,ал.2 във вр с ал.1 т 2 „ разпространена чрез печатно произведение или по друг
начин“. Действително съдържащото се в тъжбата фактическо посочване е само това, че
„позорното обстоятелство“ е РАЗГЛАСЕНО, чрез използване на профилите си в социалната
мрежа (подс.Й.) и като „споделил въпросната публикация на подсъдимата Т. АНДР. Й. във
Фейсбук групата Бъдеще за Търговище“ (за подс.И.). Несъмнено е налице съществена
разлика между понятието „разгласяване“, съставляващо самото изпълненително деяние на
престъплението клевета и представляващо „довеждане до знанието на т р е т о лице
приписвано другиму неистинско позорно обстоятелство.Присъствието на повече лица не
е необходимо“ (уч.Наказателно право, Особена част,т.I, проф.И.Ненов, изд.1956г, стр.434) и
квалифициращия признак по ал.1,т.2 на чл.147 от НК - „разпространена“, по примерно
зададения начин – чрез печатно произведение или по друг начин. В случая е допуснато
смесване, включително и от съда, между формата на изпълнителното деяние и
квалифициращия признак, очевидно приети като такива с идентично съдържание. Както се
посочи – разгласяването е самата форма на осъществяване на изпълнителното деяние на
престъплението клевета и е съвършено различно от изискуемото „разпространяване“,
предвидено като квалифициращо обстоятелство и изискващо точно посочване на начина, по
който доведената до знанието на трето лице клевета (разгласена) е и разпространена – тоест
доведена до знанието на неограничен кръг лица, както е посочено в правната теория
„Разпространението представлява довеждане на обидата или клеветата до знанието на
по-широк кръг лица“ (стр 437, уч. Наказателно право, Особена част,т.I, проф.И.Ненов,
изд.1956г). Несъмнено съдът е следвало да уточни, което не е направил, какви са
фактическите инкриминиращи обстоятелства, които е имал предвид тъжителя и дали същите
включват ползването на социалните мрежи само като начин на изпълнение на клеветата
(чрез тях е разгласена) или е имал предвид и че чрез социалните мрежи клеветническата
информация е била и „разпространена“. Вместо това е доразвил и задълбочил посочените
пропуски в присъдата, видно от противоречието в самия диспозитив.
ТРЕТО: Освен ненадлежно очертаните правните рамки на процеса, неконкретизирани са
останали и твърдените от тъжителя обстоятелства на престъплението. В посочения по-горе
обобщаващ абзац - втори на стр.трета от тъжбата, е отразено повдигнатото обвинение
срещу двамата подсъдими „за следната клевета, с която подсъдимите използвайки
социалните мрежи, публично разгласиха невярно позорно обстоятелство ( в единствено
число - бел ОС), за мен, а именно: “ Днес между 14.30 и 15.00 часа на
„гумаджийницата“ на улица Паисий синовете ми са били прередени от цивилни
служители на МВР Търговище.... М. и неизвестен ...На въпроса Защо ни пререждате?,
зададен от големият ми син, М. е използвал благозвучната българска дума „дрисльо“
....Последвали са заплахи за арест от колегите ..“ При така общо посочените фрази,
съдът не е проявил дължимата дискреция относно фактическото очертаване на предмета на
доказване - кое е позорното обстоятелство, разгласено чрез възпроизвеждането но
5
цитираната публикация – кой от изразите, според тъжителя, съставлява невярното позорно
обстоятелство(или и трите заедно) и как (по какъв начин) го представя в негативна,
злепоставяща светлина и подкопава положителната му обществена оценка. Дали се отнася:
1/ до неговото поведение, доколкото първият израз включва информация за това, че „
синовете ми са били прередени от цивилни служители на МВР Търговище …..М. и
неизвестен..“, тоест е имал укоримо, несъблюдаващо правата на чакащите лица поведение,
или 2/ се отнася до неговата езикова култура и възпитание, доколкото в следващото
изречение на публикацията е посочено, че “ На въпроса защо ни пререждате,зададен от
големия ми син М. е използвал благозвучната българска дума „дрисльо“ или 3/ се отнася до
укоримо поведение, но от гледна точка конкретните служебни правомощия и тяхното
правомерно използване, доколкото е посочено по-нататък в публикацията че „последвали са
заплахи за арест от колегите……“.. Отделен е въпросът, че в езиково и смислово
отношение, последното изречение като неперсонифицирано, доколкото не е ясно посочен
автора, тоест кой е отправил тези заплахи, очевидно само по предположение за
„намерението “ на подсъдимите да визират именно тъжителя, е приета в присъдата за
инкриминираща и тази информация. Непротиворечиво е разбирането на Върховната
съдебна инстанция, че " за да са налице обида и клевета по смисъла на чл. 148, ал. 1,т. 2 от
НК, е необходимо разпространените обидни и клеветнически обстоятелства да бъдат
конкретизирани както по време, така и по място и лице, а не да са изложени абстрактно и
да се сочат лицата и другите инкриминирани данни общо, без да се разбира точно и
определено за кое лице се отнасят тези обстоятелств“ Р№ 87/ от 24.II.1971 г. по н. д. №
798/70 г., на ВС на РБ, II н. о. Вж. и Р № 60/ 27.05.2016 г. по н. д. № 106/2016 г., на ВКС, II
н. о., Следва да се отбележи и това, че заявеното в тъжбата твърдение, че полицейският
служител М. „използвайки служебното си положение е прередил други граждани“ не
кореспондира с точния прочит на публикацията, в която обективно е посочено само
качеството на лицата - „цивилни служители на МВР“, но не и че тези лица са се възползвали
от служебното си положение. Последното не е заявено в публикацията, а е изведено като
оценъчно съждение, като твърденият факт е точно този, който е възпроизведен в
публикацията “ … синовете ми са били прередени от цивилни служители на МВР
Търговище …..М. и неизвестен..“ Коректното посочване на конкретното съдържание на
информацията е важно и необходимо, тъй като само така се гарантира възможността за
дължимата проверка за наличие на съществения и признак – нейната неистинност.
Конкретните инкриминирани изрази следва да бъдат идентифицирани ясно и за да е ясен
също така и предмета на доказване – всеки от тях поотделно ли съставлява позорно
обстоятелство или всички заедно съставляват едно „позорно обстоятелство“, както е
посочено в тъжбата и по какъв начин чрез тяхното разгласяване се уврежда репутацията на
тъжителя – накърнява се доброто му име от гледна точка неприемливо поведение, езикова
култура или други прояви, чрез които се компрометира изградената му положителна
обществена позиция.
При така изложеното, с оглед заложените от самото начало на процеса процесуални
недостатъци, опорочили цялостното му развитие, ясно е, че преценка по същество на
6
обективираните в присъдата изводи, предмет на оспорване с въззивната жалба, тоест
преценката за материалната законосъобразност на присъдата няма как да бъде осъществена.
Въззивният състав няма как да провери дали фактите са подведени правилно и дали преди
това, дължимата аналитичнта доказателствена дейност е процесуално изрядна, при
положение, че липсват изначално годни процесуално действия очертаващи предмета на
доказване. Липсват както фактическите, така и правните рамки на частното обвинение.
Констатираните съществени процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени във
въззивната инстанция и съответно налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на РС Търговище.
При констатирани процесуални основания за ново разглеждане на делото, в принципен
план, с оглед гарантиране законосъобразното формиране на вътрешното убеждение на
решаващият(нов) първоинстанционен състав, доводи по същество е безпредметно да се
излагат. В случая обаче, констатираните при служебната проверка и други нарушения,
свързани с противоречието в мотивите към проверяваната присъда досежно обективните и
субективни елементи на престъплението клевета и неизрядната доказателствената дейност
налагат тяхното посочване, макар и така косвено да се засягат и изводите за материалната
законосъобразност на присъдата.
На първо място, следва да се отбележи, че последица от липсата на ясно очертаване
пределите на фактическото и на правното обвинение е видимото затруднение на първия
съд при идентифициране на фактите и обстоятелствата, които наистина са относими към
предмета на доказване, което от своя страна е намерило проявление в мотивите, които са
несъответни на изискванията по чл.305,ал.3 от НПК. От една страва в тях не са посочени
дължимите съображения за взетото решиение, а от друга, доколкото ги има, не позволяват
еднозначното им разбиране, тъй като са противоречиви.
По-конкретно: не става ясно от изложените мотиви към присъдата, първото
инкриминирано изречение – „Днес между 14.30 и 15.00часа на „гумаджийницата“ на
улица Паисий синовете ми са били прередени от цивилни служители на МВР
Търговище....М. и неизвестен“ – как точно изпълва обективните елемиенти на
престъплението клевета и по-точно- КОЕ В ТОВА ИЗРЕЧЕНИЕ Е ОБЕКТИВНО НЕВЯРНОТО? В
мотивите, съдът (на страница девета и десета), коректно и точно е възпроизвел правните
характеристики на престъплението клевета и изискуемата невярност на възпроизведеното
обстоятелство, но е спестил конкретните си съображения по този въпрос, а ги е заместил с
обобщението “При така изложеното по-горе по отношение на дадените в съдебно
заседание обяснения от подсъдимите Й. и И.И., съдът установява,че отразеното в
публикациите им не отговаря на действителното фактическо положение, като
изложените от тях обстоятелства не са истина“(мотиви,стр.осма).В същото време,
извън дейността на съда е останало дължимото изследване верността на първото
инкриминирано в тъжбата изречение от цитираната публикация, като липсват съображения
за приетата невярност: дали невярна е датата, дали мястото на събитието, дали цитираното
фактическо действие, в смисъл - спазването на реда за обслужване според времето на
пристигане? В случая, встрани от предложените от повереника на тъжителя, в пледоарията
7
пред въззивния съд собствени дефиниции за съдържанието на понятието ред, фокусирано
върху твърдяното му определяне от независимите действия на трети лица- сервизния
работник, ясно е, че и в житейски и в правен аспект, пререждането е нарушаване на
подредеността в действията на лицата, а тя от своя страна се определя или от фактически
признаци, в случая от времето на пристигане, или от други, но отнапред въведени и
предварително оповестени правила – като например поставените пред лекарските кабинети
указания, съгласно които определени лица се обслужват с предимство. Без да е налице в
случая информация за въведени в сервиза изключения, в житейски план спазването на реда
е определящо според времето на пристигане и именно нарушаването му е преценено от
подсъдимия И. като „пререждане“. Първостепенният съд, освен,че както се посочи по-горе,
не е изследвал дали тази информационна фраза изобщо е била инкриминирана в тъжбата
(тя ли е позорното обстоятелство, посочено в ед.ч) и в какъв аспект накърнява репутацията
на тъжителя, но не е изследвал и дали фразата отразява верен факт от действителността;
Третото информационно изречение в публикацията, както се посочи по-горе е изисквало
най-малкото обсъждане доколко същото е носител на конкретно твърдяна и то
персонифицирана –свързана с конкретно лице, информация.
Единственото, отговарящо на изискването за яснота и достатъчност като информация,
изречение, което позволява обсъждането му като „позорно обстоятелство“ е отговорът на
въпроса „Защо ни пререждате“, а именно отразената в публикацията като казана точно от
тъжителя М., несъмнено обидна по съдържанието си дума „дрисльо“. Посоченият израз
позволява оценката му като „позорно обстоятелство“, тъй като несъмнено указва
неприемливо от гледна точка обществените порядки поведение, особено от лице, което
макар и цивилно по време на събитието, е служител на полицията, тоест е със завишени към
изрядността на поведението му изисквания, респективно в още по-голяма степен е и
нетърпимостта на обществото към поведение от такова естество, като посоченото в
процесните публикации.
В контекста на посоченото обаче, съдът намира за необходимо да посочи на следващо
място, констатираната процесуална неизрядност в доказателствената дейност на първата
инстанция, при изследването на посоченото „позорно обстоятелство“ изразена в следното:
В съдебният протокол, при прегледа на приетия като веществено доказателство
видеозапис – тоест при извършването на процесуалното действие по чл.155, ал.1 от НПК,
са отразени констатации във вид на коментар с неясен източник, доколкото не може
еднозначно да бъде разбрано дали се касае за изявление на страна или констатация на съда.
По-конкретно: на страница пета (л.95 от НЧХД) е отразено в съдебния протокол, че „ В
15.01.13 часа по молба на подсъдимия се спира записа и подсъдимия обяснява за кадъра,
че се вижда, че той е с цигара в ръка, не особено спокоен, но това е във връзка с дадените
от него обяснения (без да е ясно кога и как са дадени тези обяснения, тъй като липсват в
съдебния протокол- бел.ОС), че секунди преди това, намирайки се във вътрешната част на
гумаджийницата, която не се вижда, той е разменил реплики с тъжителя и според
неговите думи е бил обиден.“ Вярно е, че изявленията на участниците в процеса при
извършване на процесуално следствени действия са също годни доказателствени източници
8
„ Обясненията на обвиняемия са такива не само когато са дадени при разпит,но и когато
обвиняемият ги е дал в качеството си на участник във всяко друго процесуално действие…
Р № 853/6.03.2006 г. по н.д.№ 288/2005г на ВКС, I н.о., но в случая липсва годно
изявление – защото формата на опосреденото отразяване, каквото представлява записаното
в съдебния протокол не е предвиден в НПК способ за събиране на доказателства. Не е
имало пречка, а обратно – в съответствие с НПК би било в случая конкретните изявления на
подсъдимия И. (по повод на отделните кадри), да бъдат отразени в протокола именно като
обяснения, каквито, съгласно чл. 277,ал.2 от НПК подсъдимият има право да дава във всеки
един момент от съдебното производство. При липсата на надлежно събрани
доказателствени факти относно обстоятелствата, при които се твърди от подсъдимия И., че
е казана въпросната дума „дрисльо“, въззивният състав след проведения му разпит( л.163 от
ВНЧХД), бе възпрепятстван да провери достоверността на неговите обяснения,
включително и чрез тяхното прочитане, на основание чл.279,ал.1, т.3 от НПК.
Несъответствието на мотивите с изискването на чл.305,ал.3 от НПК, е намерило проявна
форма и в съображенията относно субективния състав на престъплението клевета по
отношение на а подс.Й., които от една страна не съдържат дължимият анализ на относимите
за преценката на умисъла и доказателства, а от друга страна доколкото са изложени са
противоречиви. В мотивите на първо място, са останали необсъдени обстоятелства,
несъмнено значими за преценката за осъществено от подсъдимата от субективна страна
престъпление клевета, като в тази посока съдът изобщо не е коментирал нейното поведение
и действия. Не е коментирал какво е значението на спестените в публикацията пълни
идентифициращи данни за тъжителя, които безспорно са и били известни, макар и
доказателството относно това обстоятелство да не е събрано надлежно, доколкото
изявленията и в този смисъл се съдържат в пледоариите(вж л.105 от НЧХД, а не в разпита и,
където е следвало да бъдат отразени, при дължимото в тази хипотеза възобновяване на
съдебното следствие. Не е коментирал и каква е правната оценка, в контекста на
изискуемия умисъл за клевета, на установеното по делото поведение на подсъдимата и по-
конкретно приетите след публикацията действия във връзка с търсеното съдействие от
Началника на РУ, и оповестената - отново в социалната мрежа благодарност за „Бързата му
реакция“ и какво е значението отново в посочения аспект - за наличието на умисъл за
клевета, на последното изречение в процесната публикация(л. 7 от НЧХД, копие на
разпечатка от фейсбук, представено от самия тъжител) -„Уважаеми служители на реда – Не
Ви прави чест!!!“. Нито едно от тези обстоятелства, несъмнено имащо значение за
преценката относно субективната страна на престъплението клевета, вменено в тежест на
подсъдимата Й. не е обсъдено, анализирано и преценено. „Известно е, че за субективната
страна на всяко деяние се съди от обективните действия на неговия извършител-
предшестващи, съпътстващи и последващи“- Решение № 182 от 10.04.2012 г. на ВКС по н.
д. № 382/2012 г., III н. о. Вместо това, съдът се е фокусирал (вж мотиви, стр седма, л. 119
от НЧХД, последен абзац) върху отправения към подсъдимата упрек, че публикува данни за
случка, която не е видяла и на която не е присъствала, но „ въпреки това изказва мнение и
отношение“ и нещо повече, от тук съдът очевидно е извел субективния състав на
9
престъплението, понеже, както е посочил, подсъдимата „ няма как да е напълно сигурна, че
отговарят на обективната истина“ именно защото, „не е присъствала и не е очевидец
на случилото се пред сервиза на процесната дата, но въпреки това изказва мнение и
отношение“ . За несъстоятелността на посоченото съображение е достатъчно да се посочи
само, че принципно престъплението клевета може да се изпълни и чрез публикуване на
узната от другиго информация и само факта, че се възпроизвежда получена от другиго
(опосредена, а не лично възприета), не презюмира винаги умисъл, изводим само от
обстоятелството, че публикуващият не е очевидец на събитията и не би могъл да е сигурен
във верността на информацията. Несподелими са и аргументите за приетото наличие на
субективен състав, основани на вменененото от съда задължение към подсъдимата, преди
публикацията същата да извърши проверка за достоверност на казаното от синовете и, тъй
като „ била налице обективна възможност за проверка чрез използване на обективно
съществуващи и възможни източници на информация“( вж.мотиви, стр.8, л.120 НЧХД), тъй
като подобно условие (за собствено разследване) не е поставено в закона и не този е
смисъла на чл.147,ал.2 от НК. Отделен е и въпросът, че подсъдимата е предприела действия
за разговор с Началника на РУ, обективирани в съставения за целта протокол.
Относно субективния състав е наложително следователно да се уточни, че първо, само
факта,че се възпроизвежда узната от другиго информация, сам по себе си не съставлява
декриминализиращо обстоятелство. Престъплението е осъществимо и по този начин, стига
деецът да съзнава неверността на възпроизведената, макар и узната от другиго информация.
Както е посочено в правната теория, вж отново уч. Особена част проф.И.Ненов, стр 435- „
Без значение е източникът на разгласените позорни обстоятелства – дали те се изнасят
като установени от самия деец ,като такива , които той е научил от другиго или даже
като чути само слухове“ . Но несъмнено, в тази хипотеза следва внимателно да се прецени
дали деецът- подсъдимата Й. е съзнавала неистинността им. В този смисъл вж Р№ 745 от
20.VXII.1991 г. по н. д. № 621/91 г., III н. о“ Когато в публикацията в печата се изнасят
факти за определено лице, основани на данни, изнесени в други публикации, не е налице
умисъл за клевета, макар тези факти да са неверни и унизителни за лицето, щом деецът не
е съзнавал неистинността им“ и второ, че при тази хипотеза - на опосредено информиране,
както е в случая, от значение е не факта, че изнесените данни са основани на узнато от
друго лице, а ДАЛИ подсъдимата е действала с пълна увереност във верността на казаното
от нея в социалната мрежа. И точно тук съдът е изпаднал в противоречие, защото от една
страна е приел, че нямало как да знае дали е вярно, защото не „била очевидец“, с което е дал
положителна оценка, макар и както се посочи същата да е неправилна (доколкото е
основана на неотносим аргумент - че не е очевидец) за наличието на умисъл в подсъдимата,
а в следващото изречение посочва следното: „Тя твърди,че е убедена,че изнесеното е вярно
...и продължава: „Въпреки,че подсъдимата Й. заявява, че напълно вярва на синовете си,
следва да се постави въпроса, защо синовете и, след като са споделили какво е според тях
се случило, не са споделили, какво е било поведението на подс.И. и т.н......“ Без да е
необходимо да се възпроизвежда цялостно абзаца, очевидно е, че съдът напълно е смесил
както съображенията си, обуславяйки така противоречие в мотивите, така и относимите към
10
преценката за наличието на субективен състав аргументи. Съдът не е отговорил на
съществения въпрос: съзнавала ли е подсъдимата при публикуването на поста си
(обективиращ гледната и точка и мнението и по узнатото от синовете и), че възпроизвежда
информация, за които дори в минмален процент е допускала, че може да е невярна и ако да
защо( с аргументи, изведени от доказателствен анализ, а не от риторични въпроси) или е
била, както самият съд посочва по-нататък – „Тя твърди,че е убедена, че изнесеното е
вярно“. Респективно, съдът дава ли вяра на това твърдение на подсъдимата или не, и ако не
защо, тъй като ясният, аргументиран и основан на доказателстен анализ (тоест проверим)
отговор на този въпрос е от същественото значение за изхода на делото по отношение на
подсъдимата Й.. От така изложените в последния абзац съображения, извод за дължимата
преценка на съда по този въпрос не може да бъде направен, понеже дали е имала съмнения
за верността при публикуването (тоест за наличие на евентуален умисъл), не се извежда
априори от това дали подсъдимата е била очевидец или не на събитията, както и от
риторичния въпрос – защо синовете и не и били казали за „нападателното и агресивно“
поведение на И.И. към Хр Д.. Няма как да се вмени в тежест на подсъдимата поведение на
други лица, в случая синовете и, което освен друго е напълно неприемливо и поради факта,
че тяхното (на синовете на подсъдимата) възприемане на събитията, включително и
външните прояви на поведението на подс.И. е въпрос на субективна оценка. Но при всяко
положение е в разрез с правилата за анализ на доказателствата и е недопустимо да се
извежда умисъла на подс.Й. на плоскостта на упрека към синовете и, че не и били казали(
на нея), че подс.И. бил имал „агресивно“ поведение, според дадената от св.Х.Д. оценка.
Отделен е въпросът, че очевидно приетото за „некоректно“ информиране на майка им,
доколкото „спестили“ (не и казали) оцененото като агресивно от св.Х.Д. поведение на
подс.И., явно е прието за подкопаващо заявената от подс.Й. убеденост във верността на
получената от синовете и информация и в този смисъл убедеността и, като лишена от
реално основание (тоест,че не е трябвало да им вярва), вероятно е прието от съда за
обосноваващо умисъла и за клевета. Иначе казано, според съда подсъдимата Й. не би
трябвало да вярва на синовете си, защото последните не и били казали всичко (отделен е
въпроса, от къде би могла подсъдимата да го знае – бел. ОС ), поради което и вероятно по
тази причина, според съда подс.Й. не би могла да се ползва от изключващата умисъла
убеденост във верността на получената от тях информация за събитията на процесната дата.
Така предложеното подробно обсъждане съдът намира за необходимо да изложи не за да
утежнява обема на въззивното решение, а за да илюстрира неприемливата процесуална
техника, приложена от първостепенният съд в доказателствения анализ, тъй като е
превратна, изопачава съдържанието на доказателствата и не съответства на изискванията за
правилата за техния анализ, а именно - според точният им смисъл, поотделно и след
взаимната им съпоставка, както и след проверка за формалната им логичност.
Ето защо, при новото разглеждане на делото, съдебния състав: следва на първо място да
изпълни точно задълженията си по очертаване на фактическите и правни рамки на частното
обвинение като уточни, кой от всички или всички изрази, възпроизведени в публикацията
съставляват според тъжителя „позорното обстоятелство“ и в какъв аспект увреждат добрата
11
му репутация – от гледна точка, поведение, езикова култура и пр. Следва, на второ място да
даде точна правна квалификация на твърдяните обстоятелства на престъплението и да
очертае надлежно правните рамки на процеска. Следва да обсъди и даде точен отговор на
въпроса за наличието на субективен състав в реализираната с публикуването на поста
информация от подс.Й., като внимателно анализира доказателствената информация и
формира изводите си, като съобрази залегналото в правната доктрина разбиране, че когато
деецът е бил напълно уверен в истинността на изнесената информация и липсват обективни
данни, които да обуславят неоправданост на тази увереност ( вж. л.435, посоченият по-горе
уч.Особена част,т. I, проф И.Ненов – „липсва умисъл за клевета при основана на обективни
факти увереност в истинността на изнесеното“), преследваната с осъществяването на
престъплението цел няма обективна основа, защото обективната увереност в истинността
на изнесените факти изключват субективната съставомерност на клеветата.
Предвид всичко изложено, въззивният състав прие, че първоинстанционната присъда
следва да бъде отменена изцяло, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на
районният съд, поради което и на основание чл. 335,ал.2 от НПК във връзка с чл.348 ал 3
т 1 и т 2 от НПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 7 от 22.03.2021г., постановена по НЧХД№ 71/2021г. от
РС Търговище, като
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Търговище от стадия
на подготвителните действия.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12