Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Левски, 19.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на
секретаря Илияна Петрова и в присъствието на прокурора …………, като разгледа докладваното
от съдия Николаева АНД №55 описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.М.М. *** против Наказателно
постановление №1725/14.02.2019г. на Директор на Регионална дирекция по горите –
гр.Ловеч, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.108, ал.1, т.4 от Закона
за горите, на основание чл.275, ал.1, т.2 ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е
наложено административно наказание глоба по чл.266, ал.1, предложение първо от
Закона за горите в размер на 100 лв. Жалбоподателят твърди, че на процесната
дата бил тръгнал за връшляци, не бил рязал едри дървета и нямал такива
намерения. Бил беден и едва свързвал двата края. Сочи, че за извършените от
него нарушения бил наказан с глоби общо в размер на 900 лв. Счита, че
наложеното му наказание било несправедливо и несъразмерно на извършеното
нарушение. Моли да бъде намален размерът на наложената му глоба.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Признава
вината си, съжалява за извършеното и моли да му бъде намален размерът на
глобата, тъй като не било по силите му да я плати.
Ответната страна по жалбата РДГ - Ловеч не се представлява,
не изразява становище по нея.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради
което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 05.12.2018г. свидетелите А.В. и А.С. – горски надзиратели към ДГС –
Плевен, осъществявали служебната си дейност, като извършвали проверки в
землището на село В., община Л. Докато се намирали в отдел 354, подотдел „я”, в местността ***,
същите чули звук от моторен трион в непосредствена близост до тях. Отишли на
място, където установили жалбоподателя Д.М.М., който режел върбови дърва с
бензинов моторен трион и ги товарел в спряна непосредствено до него конска
каруца. След като потеглил с каруцата, свидетелите В. и С. спрели М. за
проверка, при която било констатирано, че същият няма разрешително за
извършване на сеч. Дървесината, намираща се в каруцата, била измерена, като
било установено, че същата отговаря на 1 пр.куб.м. върбови дърва. След справка
с РПУ – Левски, била установена самоличността на нарушителя – жалбоподателят Д.М.М..
Въз основа на така констатираното бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение №1725/17.12.2018г. , за това, че на 05.12.2018г. Д.М.М.
извършва сеч на 1 пр.куб.м. върбови дърва за огрев без писмено позволително.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения.
С Постановление №1167/02.01.2019г. прокурор при Районна прокуратура –
гр.Левски отказал да образува досъдебно производство за престъпление по чл.235,
ал.6, вр. ал.1 от НК и изпратил преписката по компетентност на Директора на РДГ
– Ловеч.
Въз основа на съставения АУАН административно-наказващият орган Директор на
РДГ – Ловеч, издал обжалваното наказателното постановление, с което за нарушение
на чл.108, ал.1, т.4 от Закона за горите, на основание чл.275, ал.1, т.2 ЗГ и
чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба по
чл.266, ал.1, предложение първо от Закона за горите в размер на 100 лв. Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя с писмо с обратна разписка на 18.02.2019г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по
делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите А.В.В. и А.Х.С.,
дадените от жалбоподателя обяснения непосредствено пред съда, както и от
писмените доказателства – АУАН №1725/17.12.2018г., НП№1725/14.02.2019г. на
Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, обратна разписка, Постановление
на РП – Левски, писмо от РДГ – Ловеч до РП-Левски за преценка за наличие на
престъпление, таксационно описание на землище на с.В., отдел ***, подотдел „*” – частна горска
територия, извадка от картен лист на горскостопански участък „***”, Заповед
№РД-49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните.
Съдът даде вяра на депозираните по делото свидетелски показания като
подробни, логични и безпротиворечиви – вътрешно и помежду си, изхождащи от
лица, незаинтересовани от изхода на делото, даващи показания за непосредствено
възприетото от тях по време на изпълнение на служебната им дейност. Показанията
на свидетелите са еднопосочни, че са възприели непосредствено жалбоподателя,
докато извършвал сеч с бензинов моторен трион на върбови дърва в местността ***
в землището на с.В., общ.Л.
Кредитирани бяха и дадените от жалбоподателя обяснения, в които същият
признава вината си в извършване на нарушението. Съдът ги цени като годни гласни
доказателствени средства, а не само като израз на правото на защита на
посоченото лице, тъй като не се опровергават, а се подкрепят от останалия доказателствен
материал по делото.
Писмените доказателства по делото се кредитираха, като официални документи,
издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред, както и неоспорени от страните.
С оглед на така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в
предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Обжалваното НП е съставено от компетентно лице, съгласно разпоредбата на
чл.275, ал.1, т.1 ЗГ и представената Заповед №РД-49-199/16.05.2011г. на
Министъра на земеделието и храните.
Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
процеса на ангажиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя със съставения АУАН, както и при последващото му санкциониране с
издаването на обжалваното постановление. Нарушението се установява от събраните
по делото гласни доказателствени средства поради изложените по-горе съображения.
Правилно е приложен материалният закон. Описаните в обстоятелствената част
на АУАН и НП факти представляват нарушение на чл.108, ал.1, т.4 от Закона за
горите. Съгласно цитираната разпоредба сечите в горите се 
провеждат въз основа на писмено позволително по образец. Т.4
касае горските територии, които не са общинска или държавна собственост,
каквато е и процесната – частна горска територия видно от представения картен
лист. От свидетелските показания безспорно се установява, че по време на
проверката служителите на ДГС – Плевен са констатирали, че жалбоподателят няма
позволително за сеч. Такова не се твърди да е било издавано и не е представено
като доказателство по делото.
Правилно осъщественото от жалбоподателя деяние е квалифицирано като
административно нарушение по чл.266, ал.1, предложение първо от Закона за
горите, съгласно което се наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на
по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на
подзаконовите актове по прилагането му сече дървесина и недървесни горски
продукти.
Предвид на изложеното законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на Д.М.М.. Извършеното от него нарушение
не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните
нарушения от същия вид.
Основателен е обаче наведеният в жалбата довод, че наложеното наказание се
явява прекомерно и явно несправедливо, с
оглед на обществената опасност на деянието, дееца и смекчаващите отговорността
обстоятелства. Като такива съдът взе предвид, че жалбоподателят няма предходни
нарушения на Закона за горите и процесното деяние се явява инцидентен акт в
живота му; малкото количеството на отсечените от него дървета – 1 пр.куб.м.;
тежкото му финансово състояние. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът взе предвид и доброто процесуално поведение на М., който признава вината
си, изразява критичност, като заявява, че съжалява за извършеното. Предвид на
изложеното, съдът намира, че справедливо в процесния случай се явява
административно наказание глоба в минималния предвиден в закона размер от 50
лв. Наказателното постановление следва да бъде изменено, като бъде намален
размерът на наложеното наказание глоба от 100 лв. на 50 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №1725 от 14.02.2019г. на Директор на Регионална дирекция по горите –
гр.Ловеч, с което на Д.М.М., ЕГН:**********, адрес: ***, за нарушение на чл.108, ал.1,
т.4 от Закона за горите, на основание чл.266, ал.1, предл. 1 от Закона за
горите е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв., като
НАМАЛЯВА размера на наложената глоба
от 100 лв. на 50 /ПЕТДЕСЕТ/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: