Присъда по дело №204/2009 на Районен съд - Котел

МОТИВИ към присъда № 46 / 15.12.2009 г. по НОХД  № 204 / 2009 г. по описа на Районен съд  КОТЕЛ

 

Срещу подсъдимия  С.А.Б. е повдигнато обвинение затова, че в края на месец октомври 2008 г. в град Котел отнел чужда движима вещ - „Буквар с различни поучения” („Рибен буквар”) на д-р Петър Берон, издание от 1824 г., на стойност 1 500.00 лева от владението на Исторически музей - Котел без съгласието на директора на музея с намерение противозаконно да я присвои, с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.194, ал.1 от НК.

В открито съдебно заседание на 15.12.2009 г. съдът изслуша подсъдимия по реда на чл.370, ал.2 от НПК, след което на основание чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК постанови направеното от него самопризнание да се ползва при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, след като съдът прецени, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства.

В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, представителят на  ОП Сливен поддържа обвинението така, както е повдигнато. С оглед задължителното приложение на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК моли на подсъдимия да бъде наложено пробация, което да включва двете задължителни пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител, както и 300 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, като и трите мерки бъдат с максималната предвидена от закона продължителност три години.

            Защитникът на подсъдимия – адв. Ю.Я. *** моли съда да постанови осъдителна присъда и моли съдът да наложи на подсъдимия наказание пробация с приложение само на двете задължителни пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител - с продължителност шест месеца.

Подсъдимият Б. изразява съжаление за извършеното. В дадената последна дума поддържа пледоарията на защитника си и моли съда да уважи направените в нея искания.

            Съдът, след като обсъди се съобрази с разпоредбите на гл. ХХVІІ от НПК, прецени направеното от подсъдимия самопризнание в съвкупност със събраните на досъдебното производство доказателства, намира за установено следното:

Подсъдимият   С.А.Б. е български гражданин, роден на *** г. в град Котел, със средно образование, неосъждан, неженен, работи като монтажист в Кралство Испания, живее постоянно в град Котел.

През 2008 г. подсъдимият Б. притежавал антикварен магазин на ул. „Раковска” № 52 в центъра на гр. Котел. Дейността му изразявала с покупка и продажба на старинни вещи. Във връзка с професионалната си дейност той знаел, че свидетелите И.А. и Т.П.,***, също се занимавали с търговия на археологически движими паметници на културата и старопечатни книги.

Няколкократно подсъдимият Б. дарявал вещи с историческа стойност на Историческия музей в гр. Котел и често посещавал експозиция „Котленски възрожденци" към музея, находяща се в Пантеона „Г.С. Раковски". Един от най - ценните екземпляри в музея бил „Буквар с различни поучения", по - известен като „Рибния буквар" на д-р Петър Берон. Изложеният в музея екземпляр бил от първото издание на книгата през 1824 г. Книгата била дарена на музея през 60-те години на миналия век от Диман Илчев от гр. Котел и името на дарителя било изписано с мастило на титулната страница на изданието. Подсъдимият знаел, че книгата е с висока антикварна стойност, тъй като е от първото ù издание и останалите до наши дни екземпляри са малко, което прави книгата още по - ценна. Подсъдимият решил да открадне книгата, за да я продаде. За да прикрие кражбата, подсъдимият решил да сложи на нейното място друга, само че издадена по - късно. Сдобил се с подправен екземпляр от фототипното издание на „Рибния буквар" на издателство „Казанлъшка долина", София, 1939 г. На неустановен ден в края на месец октомври 2008 г. през деня подсъдимият влязъл в музея, като носел със себе си другата книга. Тъй като всички работещи в музея го познавали, никой от екскурзоводите не го последвал. Към него момент в музея нямало действаща система за видеонаблюдение. Подсъдимият влязъл необезпокояван в залата, в която бил изложен „Рибният буквар”. Отпреди подсъдимият знаел, че изваждането на книгата от витрината не би представлявало проблем, тъй като витрината била закрепена посредством монтажни винтчета, които лесно и бързо могат да бъдат развити. Развил винтчетата, взел изложения там „Рибен буквар”, сложил на негово място фототипното издание, завил винтчетата и излязъл.

Няколко дни след това подсъдимият отишъл книжния пазар на площад „Славейков" в град София, за да продаде откраднатото издание на „Рибния буквар". Свързал се със свид. Т.П. и предложил да му го продаде за сумата от 4 000.00 лв., като преди това му обяснил, че книгата е семейна ценност и се е съхранявала в дома му. Свид. П. се съгласил, взел книгата и платил на подсъдимия цената. По време на претърсването в дома му св. П. предал книгата на разследващите органи, но без кориците. По делото не е установено кога и кой е откъснал кориците от книгата.

Видно е от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, че в горната част на титулната страница на това издание е налице частично заличаване (изтриване) на ръкописния текст „Илчо(е)въ", „Димань Начевь", „Котель", което потвърждава автентичността му. Вещите лица, изготвили двойната техническа експертиза, сочат, че стойността на „Буквар с различни поучения" („Рибен буквар") на д-р Петър Берон, първо издание от 1824 г., възлиза на 1 500.00 лв.

В хода на разследването е изготвена съдебно-техническа експертиза на оставената от подсъдимия книга, от чието заключение е видно, че тя не е автентична, а представлява подправен екземпляр от фототипното издание на „Буквар с различни поучения" („Рибен буквар") на издателство „Казанлъшка долина", София, от 1939 г. Вещите лица потвърждават, че подвързията не е идентична с издателската, отстранени са били уводните бележки и послеслова, а предният форзац е от различна хартия и е подлепен допълнително за предната корица.

Съдът кредитира всички събрани на дознанието писмени и гласни доказателства, които обсъди в съвкупност с обясненията на подсъдимия.

При така установеното от фактическа страна съдът стигна до правния извод, че подсъдимият С.А.Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.194, ал.1 от НК затова, че на неустановена дата в края на месец октомври 2008 г. в град Котел отнел чужда движима вещ – „Буквар с различни поучения”, издаден през 1824 г.,  известен под името „Рибен буквар”, с автор д-р Петър Берон – на стойност 1 500.00 лева от владението на Историческия музей Котел без съгласието на Директора на музея с намерение противозаконно да я присвои.

Налице са всички съставомерни признаци както от обективната, така и от субективната страна от фактическия състав на престъплението кражба. Установи се както времето на извършване на престъплението, така и мястото на неговото извършване. Като е взел описаната книга, подсъдимият е прекъснал владението на ощетеното юридическо лице и е установил свое собствено владение, като се е разпоредил с нея.

Подсъдимият е извършил престъпленията при условията на пряк умисъл – съзнавал е обществената им опасност, предвиждали е и е искал настъпването на общественоопасните им последици. Субективният елемент на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпните прояви, в последващите събития и действия на подсъдимия, намира израз в обясненията, както тези, дадени по време на дознанието, така и тези, дадени по време на съдебното следствие.

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази със задължението по чл. 373, ал.2 от НПК и приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, в рамките на която прецени по справедливост обществената опасност на деянието, личната опасност на подсъдимия, оцени смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съгласно изискванията на закона. Тъй като за престъплението по чл.194, ал.1 от НК се предвижда наказание до осем години лишаване от свобода, без да е предвиден минимум, по силата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК съдът е задължен да наложи наказание пробация. Представителят на ОП Сливен поиска от съда да наложи двете задължителни пробационни мерки, както и безвъзмезден труд в полза на обществото при максималната предвидена от закона продължителност от три години, като се мотивира с високата историческа стойност на откраднатата книга, което завишава обществената опасност на извършеното. Съдът възприема доводите на обвинението, че престъплението е особено укоримо от морална гледна точка. Подсъдимият е извършил посегателство върху една от светините в музея на котленските възрожденци, като е направил всичко възможно да прикрие следите си, поради което кражбата е била разкрита и по - късно. Престъплението придоби и голям обществен отзвук и предизвика възмущението както на обществеността в град Котел, така и в цяла България. Но наред в описаните обстоятелства, които се преценят от съда като отегчаващи, съдът намери и смекчаващи такива, което го мотивира да не уважи искането на прокуратурата за определяне на максимална продължителност на пробационните мерки. Още в началото на разследването подсъдимият е направил пълни самопризнания, указал е на разследващите как е взел книгата, къде я е продал и как да бъде намерена. Тези самопризнания в началната фаза на процеса са спомогнали за установяване на обективната истина по делото и съдът ги оценя като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелства (т.7 от ТР № 1 от 06.04.2009г., ВКС). За други смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни, които не очертават личност със завишена степен на обществена опасност и сочат, че настоящото деяние е по - скоро изключение, отколкото закономерност в поведението му. Всичко изложено мотивира съда да определи продължителност на пробационните мерки над средния предвиден размер - по 1 година и 8 месеца за двете задължителни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител. Съдът постанови задължителната регистрация по настоящ адрес да е с периодичност два пъти седмично. За трета пробационна мярка съдът определи безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от две години по 200 часа на година. Съдът отчете, че посочената комбинация от пробационни мерки е достатъчно сериозна като съдържание и отговорности и отговаря в максимална степен на тежестта на извършеното престъпление.

На основание чл.111, ал.2 от НПК съдът разпореди да се върне на Исторически музей Котел един брой книга с наименование „Буквар с различни поучения”, издаден през 1824 г.,  известен под името „Рибен буквар”, с автор д-р Петър Берон, намираща на съхранение в РС Котел.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РС Котел сумата 528.34 лева, представляващи направени по делото разноски.

 Ръководен от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                  П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: