№ 26692
гр. София, 11.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110147749 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подадена е молба от „Топлофикация София“ ЕАД за изменение на Решение № 3112 от
07.04.2022 г. постановено по гр. д. № 47749/2021 по описа на СРС, 39 състав, да бъде
изменено в частта за разноските, като същите останат в тежест на ищеца.
В молбата се твърди, че са налице предпоставките по чл. 78, ал.2 от ГПК, като
ответното дружество е признало иска и не е дало повод за завеждане на делото. Поддържа,
че процесуалният представител на ищеца е преодставил безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА, като това е гражданскоправно отношение между доверител
и адвокат и не следва да обвързва дружеството за заплащане на възнаграждение.
Насрещната страна по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозирала
становище, в което е посочено, че искането за изменение е неоснователно, доколкото не са
налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ГПК, а за оказаната безплатна правна помощ
ответното дружество законосъобразно е осъдено да заплати разноските.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните
по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД е направено в рамките на
законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално
допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно.
С Решение № 3112 от 07.04.2022 г. постановено по гр. д. № 47749/2021 по описа на
СРС, 39 състав е признато за установено по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Борсилав С. А. не дължи на „Топлофикация София“
ЕАД сумата от 468,58 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.11.2006г. до 31.12.2006г. за имот, находящ се в гр. София, у**¸ сумата от
732,43 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.11.2006г. до 31.12.2006г., поради
погасяването им по давност. С решението „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати
1
на Борсилав С. А. на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 50 лв.-разноски в исковото
производство, представляващи заплатена държавна такса. Дружеството е осъдено да заплати
на адв. Петромила Башар Бъчварова на основание чл. 38, ал.2 ЗА, вр. чл. 78, ал.1 ГПК
сумата от 314,07 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на Борсилав С. А..
Видно от мотивите на горепосоченото решение съдът е изложил своите съображения за
възлагане на разноските в тежест на ответника и за липсата на предпоставки за прилагане на
чл. 78, ал. 2 от ГПК. За съда няма основание да промени своето становище. Както е посочено
в решението по делото, за да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК следва да
бъдат налице кумулативно две предпоставки, а именно признание на иска и ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото. В случая по делото не е налице
признание на иска, доколкото с отговора на исковата молба ответникът оспорва същата като
неоснователна. Искане за приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК ответникът прави в условията
на евентуалност, в случай, че искът бъде уважен, което съдът намира, чее не представлява
признание на иска. Предвид това, безпредметно се явява изследването наличието на
следващата предпоставка.
Що се отнася до твърдението, че при оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1 от
ЗА другата страна не следва да бъде осъдена да заплати разноски, съдът го намира за
неоснователно. По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие, сключен
между ищеца и адв. Петромила Башар Бъчварова, по силата на който е предоставена
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Видно от разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Достатъчно за уважаване
на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е правната помощ по делото да е осъществена без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал.2 ЗА, заявление,
че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да
го опровергават, както и отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно
правилата на чл.78 ГПК /Определение № 515/02.10.2015г. по ч.гр.д. № 2340/2015г. ВКС/.
Посочените предпоставки са налице, предвид което неоснователно се явява твърдението, че
при оказана безплатна правна помощ насрещната страна не следва да бъде осъждана за
заплащане на разноски. Доколкто при безплатната правна защита разноски всъщност не са
направени реално от страната, тъй като не са заплатени, те се определят от съда, поради
което приложение следва да намери редакцията на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения. В конкретния случай размерът на адвокатското възнаграждение
е определен в съответствие с чл.7, ал. 2, т. 1 от Наредбата. От изложеното следва, че съдът
законосъобразно е възложил в тежест на ответника заплащането на адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.
С оглед на гореизложеното молбата на „Топлофикация София“ ЕАД за изменение на
2
решението в частта за разноските се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 76210 от 15.04.2022 г. от „Топлофикация
София“ ЕАД за изменение на Решение № 3112 от 07.04.2022 г. постановено по гр. д. №
47749/2021 по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3