РЕШЕНИЕ
№ 674
гр. Бургас, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100500371 по описа за 2021 година
С Решение № 260095 от 18.01.2021г., постановено по гр. дело №
6778/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена на основание чл. 79
от ЗЗД по Договор от 11.11.2015г., сключен в гр. Бургас А. Н. Н. да заплати на
Н. С. Н. сумата от 6 000 лева като възнаграждение - издръжка за 2018г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане на задължението.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от А.
Н. Н., с която се претендира да бъде обезсилено първоинстанционното
решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане, евентуално – да бъде
решен спора по същество, като бъде отхвърлена претенцията като
неоснователна и недоказана. В жалбата се посочва, че споразумението в
исковата молба е само споменато, но претенцията не произтича от него, а от
описаното в обстоятелствената част на исковата молба. Посочено е, че
оспореното решение е постановено единствено и само върху разпоредбите на
1
споразумението и въз основа на него са решаващите мотиви на съда и
диспозитива на съдебното решение, поради което и се твърди, че е налице
произнасяне по непредявен иск. В жалбата се посочва, че в случай, че
въззивната инстанция не възприеме тези съображения, то се претендира да
бъде прието, че решението е неправилно. В жалбата се посочва, че е
немотивиран извода на съда, че възражението за нищожност на
споразумението на основание разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 е
неоснователно и това е самостоятелно основание за отмяна на постановеното
решение. В жалбата се посочва, че не е спазена формата на сделката с оглед
разпоредбата на чл. 18 от ЗС – тоест – сделката не е оформена в нотариална
форма. Посочва се, че по съществения порок на споразумението от
11.11.2015г. е факта, че към датата на подписване на споразумението Н.С. не
е бил собственик на идеални части от поземления имот с идентификатор
67800.504.449. В жалбата се посочва, че е неправилен извода на съда, че
споразумението от 11.11.2015г. не е нищожно поради противоречие със
закона, тъй като конкретно са нарушение разпоредбите на чл. 36, ал. 1, т. 2 от
ЗОС и чл. 33, ал. 2 от ЗС. В жалбата се посочва, че съдът не е намерил за
основателно възражението за унищожаемост на споразумението по смисъла
на чл. 29 от ЗЗД. Твърди се, че е необоснован извода на съда, че А.Н. освен
задължението за издръжка е поела и задължение да учреди право на
преминаване през собствения си имот.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален
представител поддържа депозираната въззивна жалба и счита, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и да бъде отхвърлена
заявената претенция.
Ответната страна по въззивната жалба – Н. С. Н. чрез своя
процесуален представител депозира по делото писмeн отговор на жалбата, в
който посочва, че жалбата е неоснователна и претендира да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. В
депозирания писмен отговор се посочва, че въззивната страна в нарушение на
2
чл. 133 от ГПК в становището си прави незаконосъобразно възражение по
което БОС се е произнесъл като го е отхвърлил по въвзивно гр. дело №
634/2017г. Посочва се, че некоректно ответната страна твърди, че искът е
предявен на основание недействащо – прекратено споразумение, въпреки, че
това може да обяви единствено съда, а обратно – съдът се е произнесъл по
това възражение. В отговора се посочва, че не се възприема възражението, че
не е спазена нотариалната форма на сделката.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез
своя процесуален представител оспорва жалбата и изразява становище, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от Н. С. Н. против А. Н. Н., с който се претендира
да бъде осъдена ответната страна да му заплати сума в размер от 6 000 лева,
дължима за 2018г. въз основа на сключено между страните Споразумение от
11.11.2015г. и Договор за доброволна делба от 19.11.2015г. с нотариална
заверка на подписите на страните. В исковата молба се посочва, че за
ответната страна е налице сключено Споразумение, по силата което дължи на
своя баща – Н. С. Н. сума в размер на 6 000 лева във времето до започване
реализирането на инвестиционния й проект за застрояване на имота с
идентификатор 67800.504.449 с административен адрес – гр. С., ул. „Р“. В
исковата молба се посочва, че към момента на предявяване на претенцията
ответната страна не е заплатила дължимата сума за 2018г. в размер на 6 000
лева.
Ответната страна по предявения иск – А. Н. Н. депозира по делото
писмен отговор, в който посочва, че искът е предявен въз основа на
недействащо споразумение, тъй като същото е прекратено с изрично
3
изявление – отговора на исковата молба по гр. дело № 4576/2016г. по описа на
Районен съд – Бургас. В отговора се посочва, че липсата на предвидената в
закона нотариална форма на споразумението го прави нищожно на основание
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Посочва се, че по-съществения порок на споразумението
от 11.11.2015г. е факта, че към датата на подписването му, Н. С. Н. не е бил
собственик на идеални части в поземлен имот с идентификатор 67800.504.448
и в поземлен имот с идентификатор 67800.504.449.
За да уважи така предявената претенция, първоинстанционният
съд е приел, че е неоснователно възражението за нищожност на
споразумението поради противоречие със закона, не е приел за основателни и
възраженията за унищожаемост на споразумението по смисъла на чл. 29 от
ЗЗД. В своето решение, първоинстанционният съд е приел, че уговореното
като издръжка задължение е насрещна престация срещу задължението, поето
от нейния баща по споразумението.
По делото е представено Споразумение от 11.11.2015г., от което е
видно, че А. Н. Н. и Н. С. Н. са постигнали следното споразумение – А. Н. Н. е
учредила на Н. С. Н. право на преминаване през собствения си поземлен имот
с идентификатор 67800.504.449 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Созопол – с адрес на поземления имот – гр. С., ул. „Р.“ № * с
площ от 456 кв.м. с площ от 456 кв.м. до започване реализирането на
инвестиционен проект за застрояването на имота или до урегулирането на
поземления имот с идентификатор 67800.504.381 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Созопол, в който Н.Н. ще има право да изгради
търговски обект, като А. Н. Н. ще му предостави възможност да захрани
обекта с ток и вода от обект – пицария „Хавай“. С цитираното споразумение
учредителката А. Н. Н. се задължава ежегодно до началото на летния сезон
(при отдаването на собствените си обекти под наем за сезона) да изплати по
банков път на баща си – приемател – Н. С. Н. сумата от 6 000 лева за
издръжка на своя баща по банкова сметка. Представеното по делото
споразумение е писмено и подписано от двете страни, като подписите им са
нотариално заверени от дата – 11.11.2015г. по описа на Нотариус Ангел Н..
По делото е представен писмен, нотариално заверен Договор за
доброволна делба на недвижими имоти от 19.11.2015г., по силата на който А.
Н. Н. е получила в самостоятелен дял и е станала изключителен собственик на
4
следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 67800.504.449 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол, а съделителите
Н. С. Н. и неговата съпруга – А. К. В.-Н. не получават реална или идеална част
от поземлен имот с идентификатор 67800.504.449 и нямат и няма да имат
претенции спрямо останалите съделители за уравняване на притежаваните от
тях идеални части срещу което А. Н. Н. учредява право на преминаване в
полза на своя баща – Н.Н. през собствения си поземлен имот през свободната
незастроена площ на имота, съобразено с наличните в него временни обекти с
оглед достъпа му до поземлен имот с идентификатор 67800.504.381 за срок до
започване на реализирането на инвестиционен проект за застрояване.
По делото като доказателство е приложено и гр. дело №
4576/2016г. по описа на Районен съд – Бургас, от което е видно, че с Решение
№ 317/13.03.2017г., постановено по гр. дело № 4576/2016г. по описа на
Районен съд – Бургас е осъдена А. Н. Н. да заплати на Н. С. Н. сума в размер
от 2 266, 72 лева, представляваща неплатен остатък от издръжка за 2016г. по
споразумение от 11.11.2015г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 09.08.2016г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил
иска за горницата над 2 266, 72 лева до целия претендиран размер от 3 000
лева. С Решение № ІІ-60 от 03.07.2017г., постановено по гр. дело №
634/2017г. по описа на Окръжен съд – Бургас е отменено Решение №
317/13.03.2017г., постановено по гр. дело № 4576/2016г. по описа на Районен
съд – Бургас, в частта, в която е отхвърлен иска на Н. С. Н. против А. Н. Н. за
сумата над 2 266, 72 лева, представляваща неплатен остатък от издръжка за
2016г. по Споразумение от 11.11.2015г. до претендирания общ размер от 3
0000 лева, ведно със законната лихна от подаване на исковата молба –
09.08.2016г. до окончателното й изплащане и вместо това е осъдил А.Н. да
заплати на Н.Н. сумата от 733, 28 лева, представляваща неплатен остатък от
издръжка за 2016г. по споразумение от 11.11.2015г. и разлика до
претендирания общ размер от 3 000 лева, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 09.08.2016г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
5
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо и жалбата следва да
бъде разгледана по отношение на наведените с нея съображения за
неправилност на постановеното решение.
Както бе отбелязано по-горе – по делото безспорно се установява,
че по силата на сключено писмено нотариално заверено споразумение А. Н.
Н. е учредила на Н. С. Н. право на преминаване през собствения си поземлен
имот с идентификатор 67800.504.449 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Созопол и се задължила ежегодно до началото на летния сезон
(при отдаването на собствените си обекти под наем за сезона) да изплати по
банков път на баща си – приемател – Н. С. Н. сумата от 6 000 лева за
издръжка на своя баща по банкова сметка. Както бе отбелязано по-горе
подписите и на двете страни са нотариално заверени от дата – 11.11.2015г. по
описа на Нотариус Ангел Н.. Установява се и обстоятелството, че
няколко дни по-късно – на 19.11.2015г. между страните е сключен Договор за
доброволна делба на недвижими имоти от 19.11.2015г., по силата на който А.
Н. Н. е получила в самостоятелен дял и е станала изключителен собственик на
следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 67800.504.449 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол, а съделителите
Н. С. Н. и неговата съпруга – А. К. В.-Н. не получават реална или идеална част
от поземлен имот с идентификатор 67800.504.449 и нямат и няма да имат
претенции спрямо останалите съделители за уравняване на притежаваните от
тях идеални части срещу което А. Н. Н. учредява право на преминаване в
полза на своя баща – Н.Н. през собствения си поземлен имот през свободната
незастроена площ на имота, съобразено с наличните в него временни обекти с
оглед достъпа му до поземлен имот с идентификатор 67800.504.381 за срок до
започване на реализирането на инвестиционен проект за застрояване.
По така изложените възражения във въззивната жалба, настоящата
инстанция намира следното:
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно
обстоятелството, че съдът се е прознесъл свръхпетитум и решението следва
да бъде обезсилено. Първоинстанционният съд е отговорил на заявената
претенция и не е присъдил повече от поисканото, поради което и решението
не е недопустимо.
Заявената претенция се основава на поетото задължение от страна
6
на А.Н. от 11.11.2015г. да заплаща издръжка на своя баща в размер на 6 000
лева ежегодно – до началото на летния сезон (при отдаване на собствените си
обекти под наем за сезона). По силата на сключеното споразумение А.Н. е
поела единствено задължение да заплаща ежегодно издръжка на своя баща в
размер на 6 000 лева. Задължението й е обвързано единствено от
обстоятелството дали отдава под наем собствените си обекти. Уговорката
между страните произтича от Споразумение от 11.11.2015г., сключено в
писмена форма с нотариална заверка на подписите, поради което и следва да
се приеме, че същото не е нищожно поради неспазване на формата. Съдът
намира, че задължението на А.Н. да заплаща ежегодна издръжка на своя баща
не е и обвързано от каквото и да е задължение от страна на бащата на А.Н. –
Н.Н. – така договорената клауза е самостоятелна и не е в зависимост от
обстоятелството, че А.Н. се е съгласила на учреди право на преминаване на
своя баща през собствения си имот.
По отношение на възражението, че това споразумение е
прекратено – с изрично изявление – отговор на искова молба по гр. дело №
4576/2016г. по описа на Районен съд – Бургас, настоящата инстанция намира,
че А.Н. не разполага с правото едностранно да прекрати така поетото
споразумение, тъй като няма как да се освободи от своето задължение чрез
изявление само от нейна страна.
Останалите възражения, че към момента на подписване на това
споразумение тя е не е единствен собственик на поземления имот са
неотносими, тъй като това обстоятелство не е свързано и не влияе на поетото
от страна на А.Н. задължение да заплаща ежегодна издръжка на своя баща.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че подписаното между
А.Н. и нейният баща Н.Н. споразумение обвързва страните, поради което и
А.Н. дължи сума в размер на 6 000 лева за 2018г. По делото няма данни А.Н.
да е изпълнила своето задължение и не може да се приеме, че задължението й
за 2018г. е погасено, поради което и предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен, като бъде осъдена ответната страна да заплати
претендираната сума на Н.Н..
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които са
направени от първоинстанционния съд, Окръжен съд – Бургас намира, че
7
атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като съдът препраща към
изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането
на въззиваемата страна и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски – сума в размер на 300 лева, представляваща възнаграждение за
адвокат за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260095 от 18.01.2021г.,
постановено по гр. дело № 6778/2019г. по описа на Районен съд – Бургас,
както и депозирания писмен отговор на жалбата от Н. С. Н..
ОСЪЖДА А. Н. Н., ЕГН ********** от гр. С., ул. „Л. б.“ № *, ет.
* да заплати на Н. С. Н., ЕГН ********** от гр. С., ул. „Л. б.“ № *, ет. * сума
в размер на 300 (триста) лева, представляваща направените по делото
разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8