№ 36181
гр. София, 12.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110119794 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
Производството е образувано по искова молба от 13.04.2023г., с която са
предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /ищец/ срещу Ц. Х. П. /ответник/
установителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 7306.81 лева, представляваща
непогасена главница, дължима по договор за потребителски кредит №
3870930/27.09.2019 г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
вземанията по който са били прехвърлени на ищеца съгласно договор за цесия от
23.06.2020г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 02.11.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410
ГПК – 30.11.2022г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 456.01 лева – договорна лихва
за периода 21.11.2019г. – 23.06.2020 г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 553.72 лева – мораторна лихва
за периода 22.11.2019г. – 30.11.2022г.
По делото е била извършвана размяна на книжа, изготвен е доклад по чл. 140 ГПК,
но първо съдебно заседание не е провеждано.
След връчване на страните на доклада по чл. 140 ГПК е постъпила молба от ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез юрк. Н., в която се прави изявление за
оттегляне на исковата претенция.
С определение №29655/24.08.2023г., постановено по настоящото дело, съдът е
прекратил производството по него поради оттегляне на иска, направен от ищеца. В
определението няма произнасяне по въпроса за разноските.
Определението е връчено на ответника на 08.09.2023г. В срока по чл. 248 ГПК е
постъпила молба от ответника с искане съдебният акт да бъде допълнен в частта за
разноските като се осъди ищецът да заплати сторените от ответника разноски. Към
1
молбата се прилага доказателство за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер
на 1200.00 лева.
По искането за допълване е постъпило становище от ищеца, в което се възразява,
че искането е недопустимо с доводите, че няма представен списък, че възможността да
се искат разноски и да се представят доказателства за направата им е преклудирана.
Възразява се също, че искането е неоснователно, тъй като няма доказателства да е
платено и то в срока преди прекратяване на делото. Прави се възражение за
прекомерност на търсения адвокатски хонорар.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на
страните, намира следното:
Искането за допълване на определението в частта на разноските е допустимо –
подадено е в законния срок от лице с правен интерес. В хипотезата на искане за
допълване на основния акт в частта на разноските, представянето на списък по чл. 80
ГПК не е условие за допустимост на искането по чл. 248 ГПК, а то е такова само в
хипотезата на искане за изменение в частта на разноските – така изрично т. 8 от ТР №
6/6.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК. В конкретния случай се касае именно до искане за
допълване, тъй като в прекратителното си определение от 24.08.2023г. съдът въобще
не се е произнесъл по разноските. По тази причина представянето на списък по чл. 80
ГПК не е условие за допустимост на искането по чл. 248 ГПК.
Искането е допустимо и защото разноските са претендирани още с отговора на
исковата молба. Дори разноските да не бяха претендирани с отговора на исковата
молба, то това би било ирелевантно, защото прекратяването на настоящото
производство е постановено преди ответникът да е бил уведомен за постъпилото от
ищеца оттегляне на иска, като уведомяването е извършено със самото връчване на
прекратителното определение на ответника. Ответникът обаче е имал право да се
запознае с искането на ищеца, за което съдът е длъжен да му осигури възможност /чл.
8, ал. 3 ГПК/. Едва след запознаване с това искане ответникът може да заяви и
претенцията си за присъждане на разноски, като представи съответните доказателства
и списък по чл. 80 ГПК. Това е така, защото за ответника оттеглянето от иска има
неочакван характер – същият е бил уведомен единствено за предявения иск с
връчването на препис от исковата молба и легитимните му очаквания са делото да се
развие по нормалния начин до произнасянето по същество на съда по иска, като
именно с тази цел е организирал защитата си. Неочакваното оттегляне на иска е довел
и до неочаквано за ответника прекратяване на исковото производство. Следователно, в
тази хипотеза за ответника не може да настъпи преклузия за самото искане за
присъждане на разноски, за представяне на доказателства за извършването им и за
представяне на списък по чл. 80 ГПК, преди същият да бъде уведомен за постъпилото
оттегляне на иска, заявено от ищеца. Ако това уведомяване е извършено едва с
връчването на препис от прекратителното определение, то посочените действия на
ответника следва да бъдат извършени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК – в срока за
обжалване на това определение. Такъв именно е и настоящия случай. По тази причина
нито списъкът по чл. 80 ГПК, нито доказателствата за претендираните разноски, са
били представени от ответника след крайния срок за това.
Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения.
Няма спор, че ответникът има право на присъждане на разноски при прекратяване
на делото /чл. 78, ал. 4 ГПК/, като са ирелевантни причините за прекратяването и
вината на ищеца, които разноски следва да бъдат реално направени – т. 1 от ТР №
2
6/6.11.2013 г. на ОСГТК – ВКС.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие уговореното
адвокатско възнаграждение възлиза на 1200.00 лева, което е указано, че ще бъде
заплатено по изрично посочена в договора банкова сметка. Доказателства за
плащането на договореното възнаграждение са налични.
При отговора на въпроса дали уговореното в размер на 1200.00 адвокатско
възнаграждение се явява прекомерно /при направено такова възражение още в
исковата молба/ следва преди всичко да се извърши съпоставка с размера на
минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Правилата на посочената наредба
предвиждат, че при дела с определен материален интерес, минималните размери се
определят на база този интерес – чл. 7, ал. 2. В конкретния случай по действащата през
релевантния период редакция на наредбата и съобразно размера на предявения иск
/8316.54 / този минимален размер е 1131.65 лева. В конкретния казус ангажирания от
ответника адвокат е нает с цел цялостно процесуално представителност по делото, а не
само за изготвяне на отговор на исковата молба – видно от самото пълномощно.
Адвокатско възнаграждение е било уговорено в този му размер с цел защитата по
първоинстанционното производството, за което е нормално да се очаква, че ще се
развие и приключи с постановяване на решение по съществото на спора, а не с
определение за прекратяване, което /както бе посочено/ представлява неочакван за
ответника развой на производството. По тази причина приложима за определяне на
минималния размер е разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата. По тази причина и
доколкото уговореното от ответника възнаграждение в размер на 1200.00 е твърде
близко до минималния размер, не се явява прекомерно. Отделен е въпросът, че и през
призмата на правната и фактическа сложност на настоящия спор, това възнаграждения
не е прекомерно.
Така мотивиран, съдът намира, че следва да допълни определението си в частта за
разноските, като осъди „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да заплати на Ц. Х. П.
сторените от нея разноски.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 29655/24.08.2023г., постановено по гр.д. №
19794/2023г. по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, да заплати на Ц. Х. П., ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. София, ж.к. „Младост-2“, бл. 283, вх. 2, ет. 3, ап. 22,
сумата от 1200.00 лева – разноски в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3