Р
Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Град
София, 01.07.2019 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Виолета Йовчева ч.гр.дело № 7596 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
435 - 438 от ГПК.
Образувано е по
жалба на Й.Л.Н. - длъжник по изпълнително дело № 255/2019 по описа на частен
съдебен изпълнител М.К., с рег.№ 788 по описа на КЧСИ, срещу постановление от
13.05.2019г. на ЧСИ К., в частта, с която са приети разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 950 лв.
Жалбоподателската поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното постановление. Счита, че в случая определеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на
изпълнителното дело и следва да бъде намалено до минимален размер от 200 лева,
съгласно по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С допълнителна
молба към жалбата поддържа, че част от претендираната сума – 434. 94 лв., е
предварително събрана по друго изпълнително дело - № 146/2014г. по описа на ЧСИ
Т., с район на действие гр. Пловдив, поради което следва адвокатското
възнаграждение по настоящото дело да се определи въз основа на по-малък
интерес. Моли съда да отмени обжалвания акт на съдебния изпълнител и да намали
присъденото адвокатско възнаграждение.
Взискателят Д.П.Г.е
депозирал писмен отговор, с който
оспорва жалбата. Поддържа, че в сумата 950 лв. са включени 200 лв. за
образуване на изпълнително дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба №1 от
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а останалата част
от 750 лв. е формирана като възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004г., при интерес по
изпълнителното дело от 7861. 65 лв., което е в близост до законовия минимум и е
съизмеримо с извършените процесуални действия по делото. Отделно твърди, че
доводите за наличие на изпълнение по друго изпълнително дело за част от сумите,
предмет на настоящото изпълнително производство, са неоснователни. С оглед
горните съображения, моли съда да потвърди обжалваното постановление.
По делото са
депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ К., с които се заявява становище
за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на
страните и прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело №
2019880400255 по описа на частен съдебен изпълнител М.К. е образувано въз
основа на молба от Д.П.Г.срещу частната жалбоподателка – длъжник, въз основа на
изпълнителен лист от 30.04.2019г., издаден по гр.д. № 35021/2016г. на СРС, 85
с-в, с който последната е осъдена да
заплати сумата 6500 лв. – главница по договор за заем от 28.02.2016г. и сумата
1361. 65 лв. – разноски.
Молбата е
депозирана чрез адв. С., като към нея е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е удостоверено, че уговореното адвокатско възнаграждение в
размер на 950 лв. е заплатено в брой. В молбата за образуване на изпълнителното
производство е поискано да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника и сметките му в банки, както и
опис и публична продан на движими вещи на длъжника.
По делото е налице
изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника Й.Н., която е получена от
нея на 15.05.2019 г.
Съгласно
представените по делото запорни съобщения, налице е наложен запор върху вземане
на длъжника в У.Б.АД, в банка „ДСК“ ЕАД, както и на трудовото възнаграждение на
лицето.
Настоящият съдебен
състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл.
436, ал. 1 ГПК и е допустима.
По същество съдът
намира следното:
Разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата.
Съобразно утвърдената
съдебна практика, разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в
съдебните производства, но и в изпълнителните – определение № 403/01.12.2008г.
по ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението
до предвидения в същата наредба минимален размер.
В случая безспорно
взискателят има право на адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в размер на 200 лева.
В конкретния случай
взискателят в молбата за образуване на изпълнителното производство е посочил изпълнителен
способен - запор върху вземания на длъжника
и такива са реализирани. Поради изложеното, съдът намира, че представителството
на упълномощения адвокат не се е свело единствено до образуване на делото и
възлагане на ЧСИ да предприеме всички действия по изпълнение, които счете за
необходими, а са налице реално извършени действия по правна защита и съдействие
в производството по делото по реализиране на конкретен изпълнителен способ,
поради което на взискателя следва да бъдат присъдени освен разноски за
възнаграждението по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. и такива за
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от същата Наредба.
Съгласно чл. 10, т.
2 от Наредба № 1/2004г., в случая възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, следва да се
определи на база ½ от възнаграждението по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата. Така, при материален интерес в размер на 7861. 65 лв., минималното
адвокатско възнаграждение, дължимо в изпълнителния процес, е в размер на ½
от 723. 08 лв., т.е. 361. 54 лв. При
съобразяване с действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело, съдът приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно и
претендираното адвокатско възнаграждение от взискателя в размер на 750 лева
като прекомерно следва да бъде намалено до размера на сумата 361. 54 лв. по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г.,
поради което, общо дължимите от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се намалят до размера на сумата общо от 561. 54 лева –
за образуване и за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.
Доводите на частната жалбателка, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено след приспадане на суми,
събрани по друго изпълнително производство, са ирелевантни в настоящото
производство. Материалният интерес, въз основа на който се определят разноските
за адвокатско възнаграждение, се определя въз основа на отразения общо в
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано настоящото изпълнително
производство. В настоящото производството съдът не може да констатира, респ. да
прави прихващане с изпълнение на други вземания на същия кредитор срещу същия
длъжник, предмет на принудително изпълнение по друго дело.
По изложените
съображения обжалваното постановление следва да бъде отменено, като
претендираното адвокатско възнаграждение бъде намалено от 950 лв. на 561. 54
лв.
На основание чл.
437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК, настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника Й.Л.Н., постановление от 13.05.2019г.
на ЧСИ К., в частта, с която са приети разноски за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело в размер на 950 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на приетите за
събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по
изпълнително дело № дело № 20197880400255/2019 по описа на частен съдебен
изпълнител М.К., дължимо от Й.Л.Н., ЕГН **********,
до размера на сумата 561. 54 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.