РЕШЕНИЕ
№ 670
гр. Варна, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20243110113291 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран от Н. И. М. с иск по по чл.86 ЗЗД вр. чл.429, ал.3 КЗ срещу ЗАД
„ОЗК-З.“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 212,74 лв.-
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от
2212,10лв. за периода 01.09.2023 г./ дата на уведомяването му за застрахователното събитие/
- 14.05.2024 г. / дата от която ответникът е осъден с влязло в сила решение 2105/06.06.2024 г.
по гр.д. 16003/2023 г. по описа на РС- Варна. 46 състав да заплати на ищеца законна лихва
върху главница от 2212,10лв./
Ищецът сочи, че На 31.08.2023г., в гр. Варна, ул. Перуника управлявайки собственият
си автомобил марка „Мерцедес ГЛ 450", с per. № ***, бил блъснат от микробус марка
„Фолксваген Крафтер", с per. № ***, управляван от Д.Д.. Виновен за ПТП бил водача на
микробус марка „Фолксваген Крафтер" с peг. № ***, управляван от Д.Д., застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания ЗАД "ОЗК-З." АД,
действаща към датата на ПТП.
На 01.09.2023г. уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП,
като същият извършил оглед на автомобила, изготви снимков материал и състави Опис
техническа експертиза по щета № 0410-090-0196/2023г., в който са описани увредените
детайли: броня предна, калник преден ляв и подкалник преден ляв ПВЦ.
Като обезщетение за претърпените вреди получил сумата в размер на 663.18 лева.
изплатени на 11.12.2023г., но не отговарящи на вредите, поради което иницирал съдебно
производство за пълната си обезвреда.
С Решение № 2105/06.06.2024г., постановено по гр. д. № 20233110116003 по описа на
Варненски районен съд, 46 състав, ответникът бил осъден да заплати а ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 2 312.10 лв., ведно със законната лихва върху
сумата от 100.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба -11.12.2023г. до
окончателното й изплащане, и ведно със законната лихва върху сумата от 2 212.10 лв.,
считано от датата на изменение на иска - 15.05.2024г. до окончателното й изплащане.
Сочи, че съгласно чл.493, ал.1, т.5 и чл.494, т.10 от действащия Кодекс на
застрахованет е ограничена функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от
него на делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди до
1
лихви за забава, считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл.429, ал.З от КЗ).
Доколкото на 01.09.2023г. ищецът е уведомил застрахователя за събитието, настъпило на
31.08.2023г., счита, че следва да се приеме, като датата от която ответникът е изпаднал в
забава.
Ответникът е подал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Поддържа, че
признава претенцията по основание и размер и е заплатил сумата на 19.11.2024г. намира, че
ответникът не е давал повод за делото и иска прилага на чл.78, ал.2 ГПК. Сочи, че ищецът е
водил частичен иск за 100лв., което е изменил до 2836,82лв. в хода на съдебното
производство без да са претендирани изтекли лихви. Излага, че ищецът е могъл да поиска
присъждане на лихви в предходното производство без да се съобразява с ограниченията на
чл.214 ГПК. Намира, че ищецът е могъл да покани ответника доброволно да плати сумата,
ще повече, че ответното дружество доброволно е платило думите по решението по гр.д.
16003/2023 г. по описа на РС- Варна. Иска се отхвърляне на предявения иск, поради плащане
в хода на процеса. Претендира разноски.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл.86 ЗЗД вр. чл.429, ал.3 КЗ.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следното:
1. Главен дълг, 2. Уведомяването на ответника за застрахователното събитие 3. Размера на
лихвата.
С оглед признанието на иска от ответника, съдът не му разпределя тежест на
доказване.
Ответникът е представил доказателства – преводно нареждане от 19.11.2024г. за
заплащане на сумата от 212,74 лв. с посочено основание „гр.д.13291/2024г., РС Варна, 12
състав“
В открито съдебно заседание ищецът потвърждава, че е получил сумата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че следва да отхвърли
предявения иск, поради извършено от ответника плащане в хода на производството.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът е направил искане за прилагане на чл.78, ал.2 ГПК, като доколкото е
признал иска и не е ставал повод за образуване на производството, счита че не следва да
носи отговорност за разноски в полза на ищеца.
Съгласно чл.78, ал.2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Първото изискване на посочената разпоредба- признание на иска от страна на
ответника – е налице.
По отношение на въпроса станал ли е повод ответникът за иницииране на
производството съдът намира следното:
Съдът намира, че изложеното от ответника за възможността на ищеца в преходно
водено съдебно производство касаещо главницата върху която е начислена процесната лихва,
да поиска и присъждане на лихва не е причина да се приеме, че ответникът не е станал повод
за настоящото производство. Ищецът разполага с преценката с какви искове да сезира съда и
дали и какво изменение да направи в рамките на процесуалния закон. За да се приеме, че
ищецът няма право на разноски в последващ процес воден за лихва за забава върху главница,
съдът намира, че следва да е налице злоупотреба с право по смисъла на чл.3 ГПК при
инициирането на второто производство, за каквато злоупотреба няма данни в настоящото
производството.
Следва да се отбележи, че процесната претенция касае лихва за забава, която в едната
си част по период предшества инициирането на гр. д. № 20233110116003 по описа на
Варненски районен съд, 46 състав, съответно не е могло да бъде въведена в предмета на
същото по реда на чл.214 ГПК.
По отношение на довода на ответника, че за ищеца е съществува възможностт да го
покани извънсъдебно да плати процесната лихва, след влизане в сила на решението гр. д. №
20233110116003 по описа на Варненски районен съд, 46 състав, настоящият състав намира,
че той също не обуславя извод за липса на поведение от ответника станало повод за
2
настоящото дело. Ищецът още през месец септември 2023 г. е уведоми ответника за
настъпване на застрахователен риск и е поискал изплащане на обезщетение, с оглед на което
ответникът е канен да заплати задълженията си като застраховател. Поведението му по
липса на плащане, с оглед на което ищецът е провел исково производство за осъждане на
ответника да плати дължимата главница не обуславя извод за извънсъдебно поведение на
застрахователя провокиращо ищеца отново да инициира извънсъдебна претенция, този път
за задължението за лихва.
При изложеното съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноските
сторени в исковото производство – 50лв.- държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал. 5 ГПК по отношение на претендираните от
ищеца 480,00 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение /заплатени в брой при подписването
на договор за правна защита, в който случай договорът има характер на разписка съгласно
разрешенията на т.1 от Тълкувателно решение 6/2012 г./, което съдът намира за основателно.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските
възнаграждения / сега НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
(Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) в сила от 18.02.2025г. При приложението на чл. 78, ал. 5
ГПК размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с оглед
цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и количеството
на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото
/Определение № 50021 от 5.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1944/2022 г., II т. о., ТК,
Определение № 959 от 5.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5106/2023 г., III г. о., ГК /.
Съобразявайки, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, вкл. че е
проведено едно съдебно заседание, както и че е извършено плащане от ответника в хода на
производството, съдът намира, че сумата от 250 лв. е справедлив размер на адвокатското
възнаграждение в полза на ищеца. Към тази сума следва да се добави и 50 лв.- ДДС,
доколкото възнаграждението на адвокат регистриран по ЗДДС се присъжда в ведно с него.,
като размерът на дължимата адвокатско възнаграждение е 300 лв. с ДДС.
Ответникът следва да бъде осъден да плати общо 350,00 лв.- разноски в полза на
ищеца.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. И. М., ЕГН:**********, гр. Варна,*** срещу ЗАД
„ОЗК-З.“ АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** иск по чл.86 ЗЗД
вр. чл.429, ал.3 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 212,74 лв.-
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от
2212,10лв. за периода 01.09.2023 г./ дата на уведомяването му за застрахователното събитие/
- 14.05.2024 г. / дата от която ответникът е осъден с влязло в сила решение 2105/06.06.2024 г.
по гр.д. 16003/2023 г. по описа на РС- Варна. 46 състав да заплати на ищеца законна лихва
върху главница от 2212,10лв./, ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ НА сумата в хода на процеса.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК:**, със седалище и адрес
на управление: гр. София, *** да заплати на Н. И. М., ЕГН:**********, гр. Варна, ***
сумата от 350,00 лв.- разноски в съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3