Р Е
Ш Е Н
И Е
№240 11.08.2020
г. гр.
Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юли и през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Ива Атанасова
и с участието на прокурора Румен Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева КАН дело №212 по описа за 2020
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София, представлявана от Началник отдел
„Административно обслужване“ /главен юрисконсулт Т. ***, упълномощена от
Председателя на Управителния съвет на АПИ, против Решение №188/07.04.2020г, постановено
по АНД №3157/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора С решението е
отменено Наказателно постановление /НП/ №6484/17.10.2019г. издадено от Началник
отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в АПИ с
наложена на М.Г.П. глоба в размер на 3 000лв на осноавние чл. 53 ал.1 от
Закона за пътищата за това, че на 17.09.2019г, в 12.20ч, на път І-5 / Е85 от
Приложение 2 към. 7 ал.1 от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ/, км.217+600 посока
Стара Загора – Казанлък като е управлявал и осъществявал движение на съчленено
ППС с 5 оси – МПС с 2 оси марка М., модел А1845 ЛС с рег. №**** и полуремарке с
3 оси с рег. №**** е осъществил нарушение на чл. 26.ал.2 т.1 буква „а“ от
Закона за пътищата във връзка с чл. 37 ал.1 т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Фактическите
обстоятелства, повдигнати с АУАН и описани в НП като съставомерни, при знанието
на които и поради това виновно е осъществен фактически състав на
административното нарушение по чл.53 ал.1 от Закона за пътищата са следните:
При извършено измерване с техническо средство електронна везна модел DFW-KR №118807 и
ролетка 1308/18/5м е установено натоварване на задвижваща втора единична ос на
ППС от 14.875тона при максимално допустимо натоварване на оста от 11.500т,
съгласно чл.7 ал.1 т.4 буква „а“ от Наредбата. Измереното разстояние между
осите е 1.32м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е
30.790т при максимално допустимо натоварване на тройната ос от 24т, съгласно
чл.7 ал.1 т.3 буква „б“ от Наредбата. Съгласно чл.3 т.2 от Наредбата
,превишаването на нормите по чл.7 от Наредбата определя ППС като тежко. ППС
превозва фракция. Техническите средства са с доказана по делото техническа
годност и изправност. Съгласно чл.26 ал.2 т.1 буква „а“ от ЗП движението на
извънгабаритни по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредбата ППС, каквито са и
тежките, е забранено и се осъществява само с разрешение за дейност от
специалното ползване на пътищата от администрацията, управляващ пътя – АПИ.
Водачът не е представил по време на проверката валидно разрешение –
разрешително или квитанция за платени пътни такси за движение на
извънгабаритното ППС. Водачът е имал задължение да се увери в изпълнението на
изискванията на чл.26 ал.2 т.1 буква „А“ от ЗП преди да приведе в движение и
така да извърши управление на ППС. Нарушението не е маловажно, а след съставяне
на акта е продължено движението на ППС в нарушение на забраната по чл.26 ал.2
т.1 буква „а“ от ЗП. За установеното нарушение е съставен АУАН №
7164/17.09.2019г, връчен на нарушителя на същата дата с уведомление, че
съгласно чл. 37 ал.3 от Наредбата, движението на тежкото ППС може да продължи
след получаване на разрешително по реда на раздел ІV от Наредбата, като
изпълнението на условията на чл.37 ал.3 от Наредбата ще се счита за смегчаващо
вината обстоятелство. Нарушението се доказва от кантарна бележка
№259/17.09.2019г, свидетелсво за регистрация на МПС и ППС – част ІІ, трудов
договор на водача със собственика на ППС – БРИГАДА ЕООД и Пътен лист. Представени са Заповед
№РД-11-1266/17.10.2019г на Председателя на УС на АПИ за определяне на Виолета
Асенова на длъжност Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ да издава наказателни
постановления по съставени от оправомощени служители на АПИ, актове за
установяване на административни нарушения при условията и по реда, предвидени в
Закона за пътищата и ЗАНН. Със Заповед №РД-11-859/15.07.2019г на Председателя
на УС на АПИ са определени конкретни служители от Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ да извършват контролни проверки на ППС, движещи се по
Републиканската пътна мрежа по отношение максималното допустима обща маса,
осови натоварвания и габаритни размери на натовареното или празно ППС, контрол
за правилната експлоатация на пътната мрежа, контрол на всички необходими
документи за извършване на превоз на това, регламентирани по ЗП, ЗДвП и
издадените по прилагането им подзаконови нормативни актове. В изпълнение на
осъществявания контрол и при констатирани нарушения определените длъжностни
лица да съставят АУАН, съгласно чл.56 ал.2 т.1
от ЗП на физическото или юридическото лице, нарушило или наредило да се
извърши движение на ППС в нарушение на ЗП и разпоредбите на Наредба
№11/03.07.2001г на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС.
Процесния АУАН е съставен от И.Й.Д.на длъжност главен инспектор в Дирекция
„АРОК“ при АПИ и в присъствието на свидетеля Г.П.Г. с адрес *** 3 / Управление
на АПИ/. Кантарната бележка е подписана с две имена и подпис от виновния водач
с посочване на рег. № **** на МПС.
С въззивната си жалба П. е твърдял бланкетно
незаконосъобразност на НП без да посочва конкретни факти, представляващи пороци
на осъществената спрямо него административно наказателна отговорност. Твърдял
е, че не е извършил нарушение на закона и не следва да му бъде налагано
наказание, без да оспорва фактическите констатации в АУАН.
За да отмени НП, РС Стара Загора е приел за
установено фактическото обвинение, така както е повдигнато с АУАН, но е
преценил, че правната му квалификация е несъответна. Следвало е да се
приложи чл.14 ал.3 от Наредбата,
съгласно която извънгабаритни и/или тежки ППС, на които се разрешава да се
движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до
45 тона, или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30% допустимите
максимални наоравания на ос по раздел ІІ. Натоварването на задвижващата втора
единична ос на ППС е 14.875 тона при максимално допустимо натоварване на оста
от 11.500 тона, което означава, че този предел се превишава с 30%, когато
натоварването е поне 14.950т. При разстояние между осите 1.32м сумата на
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30.790т при максимално
допустимо натоварване на тройната ос от 24.000т. Този предел се превишава ако
натоварването е 32.200т. Тази нормативни положения са дали основание на
въззивния съд да приеме, че приложимата правна квалификация на фактите е чл.177
ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като в случая разрешение не се изисква, а движението се
извършва единствено след заплащане на дължимата такса. Когато движението се
извършва без необходимото разрешително по чл.8 ал.2 от Наредбата е налице
нарушение на чл.26 ал.2 т.1 буква „а“ от ЗП, което се наказва на основание
чл.53 ал.1 т.2 от ЗП, но когато движението на ППС се извършва без заплатената
такса по чл.14 ал.3 от Наредбата, се осъществява нарушение на чл.139 ал.1 т.2
от ЗДвП, за което се налага наказание по чл. 177 ал.3 т.1 от ЗДвП. В Този
смисъл е и трайната съдебна практика на АС Стара Загора. Като неоснователни са
преценени възраженията на жалбоподателя, че техническите средства – електронна
везна и ролетката, с които са извършени измерванията са не са преминали
съответните проверки за техническа изправност. В хода на съдебното следствие са
представени доказателства за тяхната техническа годност. Приел е за основателни
възраженията му за несъответствие между тежестта на нарушението и размера на
глобата, тъй като не били изложени в НП мотиви защо при извършено за първи път
нарушение размера на наказанието е към средния.
С касационната жалба се твърди, че решението е
постановено при неправилно приложение на материалния закон, защото видно от
кантралната бележка общата маса на ППС е 54.040т, което означава, че границата
по чл.14 ал.3 от Наредбата от 45т е превишена и за движението на процесното МПС
е било необходимо издаване на разрешение за движението. ППС освен обща маса над
45т е имало и превишаване на натоварването на ос. Разпоредбата на чл.14 ал3. от
Наредбата въвежда заплащане на такса за
ППС с обща маса до 45т тоест всички над тази маса се движат по пътищата от РПМ
след снабдяване с разрешение по реда на ЗП. Процентът на превишаване на ос се
отчита, ако ППС е до 45т и въпреки това някоя от задвижващите оси има
натоварване над допустимото, съответно сумата на натоварване на ос на една
тройна ос на полуремаркето е над установените граници. Поради това правната
квалификация на деянието под чл.26 ал.2 т.1 буква А е правилна, а наложеното
наказание е предвиденото за това нарушение в чл. 53 ал.1 т.2 от ЗП. Нито във
въззивната жалаб, нито в съдебната фаза на производството е оспорено
фактическото извършване на нарушението, а същото е установено от АНО в хода административно наказателното
производство с годни доказателствени средства. Път І-5 е включен в приложение
№1 към Решение №959 на МС от 31.12.2018г за утвърждаване на списък на
републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които
се събира такса по чл.10 ал.4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища. Съгласно чл.19 ал.1 т.1 от ЗП, републиканските пътища
се управляват от АПИ, чиито служители са овластени да съставят АУАН и НП. Ано
законосъобразно е посочил, че водачът е управлявал извънгабаритно ППС по смисъла на §1 от Наредбата, което е
извънгабаритно по чл.3 т.2 от Наредбата. Фактическото нарушение е движение на
извънгабаритно –тежко ППС от водача без притежаване на разрешение за специално
ползване на пътя, издадено от АПИ, която го управлява. Всички описано от АНО
факти, запълват съставомерните признаци на забраната по чл.26 ал.2 т.1 буква
„а“ от ЗП, с което се удовлетворява чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. Представени
са и доказателства, които подкрепят обвинението, а срещу тях не са представени
такива, които да опровергават извода за извършено нарушение. Правата на водача
да участва в производството по ЗАНН са охранени и той е запознат с всички
причини – факти, въз основа на които му се повдига административно обвинение.
От съда се иска да бъде отменено Решение №188/07.04.2020г по АНД №3157/19г по
описа на РС Стара Загора и да се постанови друго, с което да се потвърди НП №
6484/17.10.2019г като се присъди и възнаграждение за юрисконсулт в размер на
300лв.
Ответника – М.Г.П. в писмено становище подадено
от редовно упълномощен адвокат иска от съда да бъдат възприети правните доводи
на въззивния съд, за което са изложени подробни правни съображения в подкрепа
на смисъла и съдържанието на правните
норми, обсъждани в обжалваното решение.
Представителя на Окръжна прокуратура дава
заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на
съда да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за
която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, се явява неоснователна.
Правилното приложение на материалния закон при
отмяна на обжалваното НП се потвърждава от съдържанието на касационната жалба,
тъй като видно от доводите на касатора, административното обвинение по АУАН и
НП се допълва за първи път с факта, че допустимата максимална маса на ППС е
по-голяма от стойностите по чл.6 от Наредбата и тук веднага в съображение влиза
правното основание за определяне на ППС като извънгабаритно поради това, че е
тежко. В НП е посочена разпоредбата на чл.3 т.2 от Наредбата, според която
тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат натоварване на ос, по-голямо от
стойностите по чл.7 от Наредбата. Съгласно чл.3 т.1 от Наредбата тежки ППС или
състав от ППС са тези, които имат допустима максимална маса по-голяма от
стойностите по чл.6 от Наредбата. Това определение налага последователен прочит
на чл.6 и чл.7 от Наредбата, при който се стига до извода, че чл.7 се прилага
само за ППС или състав от ППС, които имат допустима максимална маса в рамките
на чл.6 от Наредбата. В противен случай, при надвишаване на допустимата
максимална маса, посочена в чл.6 от Наредбата, ППС или състав от ППС се явяват
тежки по чл.3 т.1 от Наредбата и това е достатъчно да се изисква разрешително
по чл.8 ал.2, освен ако общата масата е
до 45т, при което разрешителния режим не се прилага, а се изисква квитанция за
платена такса. Само за яснота, в чл.6 от Наредбата допустимата максимална маса
е 44т. В настоящия случай обаче, с АУАН и с НП е повдигнато обвинение за
превишаване натоварването на задвижваща ос и сумата на натоварване на ос на
тройната ос на полуремаркето, които факти са установени, но те са правно
релевантни при положение, че допустимата маса е в рамките на чл.6 от Наредбата.
Следователно административното обвинение не се основава на превишаване на
допустимата максимална маса на състава на ППС по чл.6 и оттук не е преценено
като тежко по чл. 3 т.1 от Наредбата, за да се пледира за приложение на чл.14
ал.3 предложение първо от същия подзаконов нормативен акт. Предложенията на
чл.14 ал.3 са алтернативни поради това, че
чл.6 и чл.7 от Наредбата не се прилагат заедно –отклонението от правната
норма, въведена с текста на чл.6 изключва приложението на правилата по чл.7.
Недопустимо е виновността за осъщественото деяние да се преценява въз основа на
факти, които не са въздигнати в съставомерни фактически обстоятелства при
повдигане на обвинението със съставяне и връчване на АУАН. За първи път с
касационната жалба се извършва позоваване на фактическо обстоятелство, сочещо
на отклонение от правната норма на чл.6 от Наредбата, което изисква друго
обстоятелствено обвинение. За яснота – след като максималната допустима маса на
състава на ППС е установена при проверката, но не е предявена като причина за
повдигане на обвинение и търсене на административна отговорност, то наказаното
лице е било лишено напълно от възможността да се защитава по този съставомерен
факт, поради което абсолютно забранено е на въззивния съд и още повече на
настоящата касационна инстанция да преценяват виновността извън въздигната от
АНО деятелност. Съдът няма обвинителна функция, а преценката на актосъставителя
и на АНО кои факти да вменят в отговорност на лицето представлява реализация на
обвинителната функция. Ето защо касационната жалба е неоснователна, а въззивния
съд, макар да е допуснал грешка в пресмятането по отношение натоварването на ос
на тройната ос на полуремаркето, където превишението с 30% над 24т е равно на
31.2 тона, не води до различни правни изводи, тъй като установеното натоварване
по този показател на чл. 7 ал.1 т.3 от Наредбата е равно на 30.790т тоест
по-малко от 31.2т. Ответника по касация не е заявил претенция за заплащане на
възнаграждение за адвокат.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №188/07.04.2020г.,
постановено по АНД №3157/ 2019 г. по описа на РС Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.