Определение по дело №236/2024 на Административен съд - Русе

Образувано е по жалба на „РС Строй“ЕООД чрез адв.-полномощник В.Минчева от АК-Русе против решение № 52/21.02.2024г на директор на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалба срещу решение за оттегляне на удостоверение по чл.88 ал.2 ДОПК № 180088311112/30.11.23г. на инспектор по приходите в ТД на НАП Варна

Предмет на обжалване е първоначалният акт, поради което и като ответник следва да бъде конституиран неговият издател, а именно старши инспектор по приходите при ТД на НАП Варна. Нормата на чл.144 ДОПК предвижда, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. ДОПК предвижда нарочно и различно съдебно производство за обжалване на отказ на орган по приходите да издаде искан документ от значение за упражняване на права по чл. 88, ал. 1 ДОПК или за оттегляне на удостоверение по чл. 91а вр. чл. 88, ал. 2 от ДОПК. Следователно разпоредбите на чл. 156 и сл. от ДОПК не намират субсидиарно приложение, поради което и чл. 159, ал. 2 от ДОПК, регламентиращ, че като ответник се призовава решаващият орган, не се прилага в случая. В горния смисъл е и съдебната практика: Определение № 3043 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1720/2017 г., Определение № 14312 от 27.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9875/2016 г., Определение № 3325 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8704/2016 г. и др.

В тази връзка следва да се отбележи, че непрецизността в жалбата се дължи и на посоченото в решението на Директора на ТД на НАП-София, че именно то подлежи на обжалване.

Така мотивиран съдът

О П Р Е Д Е Л И :

КОНСТИТУИРА като страни в производството:

Жалбоподател – „РС строй“ ЕООД чрез адв.пълномощник В.Минчева

Ответник – Инспектор по приходите при ТД на НАП Варна

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 29.04.2024 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните

УКАЗВА на жалбоподателя, на основание чл. 154, ал. 1 ГПК вр. 144 от АПК, че носи доказателствената тежест за установяванe съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от значение за делото и следва да представи трудовия договор и споразумението към него за изменение, с оглед на командироването, с Т. Н. Т., както и да докаже изпълнението на задължителното условие за наличие на поне 25% от общия оборот на работодателя в изпращащата държава-Р България-чл.14 от Регламент 987/2009.

Указва на жалбоподателя, че удостоверение А1 има декларативно и обвързващо действие, докато не бъде оттеглено/ Дело C-527/16 на СЕС/, а не конститутивно такова: Компетентните органи на държавата членка, в която работодателят обичайно осъществява дейността си, предоставят на командирования работник удостоверение A 1, чийто предмет е да се удостовери качеството на този работник като осигурено лице в тази държава членка, като компетентната институция на държавата членка, в която работодателят обичайно осъществява дейността си, декларира в удостоверение A 1, че нейната схема за социална сигурност ще остане приложима за командированите работници през периода на командироването/вж. в този смисъл решения от 10 февруари 2000 г., FTS, C-202/97, т. 49 и от 26 януари 2006 г., C-2/05, т. 21, Решение на Съда от 11 юли 2018 година по дело C-356/15 т.84 - т.87 и т.90/

и да се има предвид, че за да може предприятие, което е установено в една държава членка, да се счита за осъществяващо дейност на територията на друга държава членка, то трябва да има постоянно икономическо присъствие в последната държава, характеризиращо се с човешки ресурс, който му дава възможност да осъществява дейност в нея (решение от 16 октомври 2008 г., Holmqvist, C-310/07, т. 34),

Или работодателят следва обичайно да извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата членка, в която е установен и в тази връзка се взема предвид всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от това предприятие, които критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности- решение от 10 февруари 2000 г. по C-202/97 и че след 01.09.2023г. осъществява обичайната си дейност на територията на РБългария.

УКАЗВА на ответника, на основание чл. 170, ал. 1 АПК, че носи доказателствената тежест относно съществуването на обстоятелствата и фактическите основания, посочени в обжалвания акт, както и изпълнението на законовите изисквания по издаването му като му дава възможност в 7 дневен срок да вземе становище по искането за допускане на ССчЕ направено в жалбата.

Преписи от определението да се връчат на страните.

Определението не подлежи на обжалване.