Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.02.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и втори февруари
през две
хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №11901
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11901/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.
“ ЕАД *** срещу решение №35108 от 08.02.2019 г постановено по гр.д.№18633/17 г на СРС , 71 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника
с правно основание с правно основание чл.415 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че К.Г.К. ***
дължи сумата 4216,71 лева незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2015 г – м.04.2016 г за ап.№6 в гр.София ул.Н.С.бл.********,
ведно със законната лихва от 14.11.2016 г до окончателното заплащане на сумата
; и сумата от 128,42 лева лихви
за забава върху посочената главница за топлинна енергия за периода 30.06.2015 г
– 31.10.2016 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 24.11.2016 г по ч.гр.д.№64749/16 г на СРС , 71 състав . Решението на СРС се
обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ответникът е собственик на процесния имот и потребител на
топлинна енергия , дори да има учредено вещно право на ползване . Доказани за
процесните задължения .
Въззиваемата страна е подал
писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Върху имота е учредено
право на ползване и ответинкът не е потребител на топлинна енергия .
Третото
лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД *** на 21.02.2019 г и е обжалвано в срок на 05.03.2019 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно
доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За
да отхвърли частично исковете за СРС е приел следното .
Видно от нотариален акт на стр.84-85
върху имота е учредено вещно право на ползване на лицето С.Д.Д.. Няма данни
това вещно право да е погасено , поради което ответникът е „гол собственик“ и
не е потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ .
Решението на СРС е частично неправилно . Не могат да се споделят мотивите на първоинстанционния
съд , че по делото няма данни , че вещният ползвател С.Д.Д.е починала . В
нотариалния акт на ответника на стр.17-19 от делото пред СРС продавачът изрично
е декларирал , че върху процесния имот няма тежести , а сред документите проверени
от нотариуса е посочен препис-извлечение
от акт за смърт на С.Д.Д.издаден на 25.06.2014 г от СО , р-н „Красно село“ .
Същият документ е посочен и в нотариалния акт за договорна ипотека от
11.08.2014 г , като едва ли някоя банка би отпуснала ипотечен кредит с
обезпечение имот обременен с вещно право на ползване . В тази си част – по
констатациите на нотариуса - нотариалните актове представляват официални
документи . Следователно доказано е , включително и чрез служебна справка пред
настоящия съд че Д.е починала още 2014 г , преди процесния период . Съгласно
чл.59 ал.1 ЗС вещното право на ползване е погасено , ответникът е потребител на
топлинна енергия по чл.153 ЗЕ и съдът дължи произнасяне по останалите доводи на
страните .
Не може да се възприеме доводът на
ответника , че не дължи суми за топлинна енергия за имота , тъй като не го е
ползвал фактически , а имотът се ползвал от трето лице . Няма данни третото
лице /заемател за послужване , наемател/ да си е открило партида за имота или
да е сключило писмен договор с ищеца съгласно изискванията на Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по
тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК на ВКС. Ответникът може да реализира регресни права спрямо това трето лице , но
това не е предмет на настоящото производство . Без значение е и дали ответникът
има сключен граждански брак , тъй като по дела за топлинна енергия съпрузите не
са необходими другари .
Не е
необходимо сключване на индивидуален писмен договор между ответника и третото
лице . Договорни отношения са били налични според СТЕ между етажната
собственост и третото лице .
Според СТЕ на вещото лице В.Т.третото лице е
извършвало отчитане на общия топломер в абонатната станция всеки месец от
процесния период . При доставките е спазена е Наредба №16-334 от 06.04.2007 г
за топлоснабдяването . За процесния период ответникът е потребил топлинна
енергия на стойност 1972,56 лева . Общият топломер е преминал
метрологични проверки .
Според ССЕ на вещото лице А. Т. за
отоплителен сезон 2014 г/2015 г първоначално е издадена обща фактура на С.Д.на
стойност 2625,25 лева . След рекламация от задължението са нулирани 2178,67
лева на Д.и е издадена обща фактура от м.03.2016 г на ответника за тази
сума . За процесния период са начислени по фактури 1845,32 лева , 127,20
лева за доплащане от изравнителни сметки и 29,23 лева такса за
дялово разпределение . Всички тези суми
са събрани със 2178,67 лева от обща фактура от м.03.2016 г. Няма данни
за плащания .
Съдът счита , че следва да кредитира
СТЕ , която след преглед на документите на третото лице е изчислила , че е
доставена топлинна енергия на стойност 1972,56 лева . ССЕ е работило единствено по счетоводни
данни , които са непълни и противоречат на констатациите на СТЕ . Няма
основание да се включва в процесните вземания 2178,67 лева от обща
фактура от м.03.2016 г. Тази фактура
касае доставки за предходен период -
отоплителен сезон 2014 г/2015 г , който не е процесен . По делото липсва и
претенция на ищеца за такса дялово разпределение . Следователно решението на
СРС трябва да се отмени частично и искът за главница да се уважи до размера от
1972,56 лева , а в останалата част за главницата решението на СРС трябва да се
потвърди .
По отношение на лихвите за забава
решението на СРС е правилно като краен резултат и трябва да се потвърди . Съгласно
чл.33 ал.2 от ОУ /2014 г/ клиентите са длъжни да заплащат сумите за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуване на интернет страницата на ищеца . По делото не са представени
доказателства за публикуване на месечните суми на интернет страницата на ищеца
, ответниците не са изпаднали в забава и не дължат лихви за забава за процесния
период .
С оглед изхода на делото ищецът дължи
на ответника 374,54 лева разноски пред СРС /по компенсация/ , а не 1850 лева . Пред
СГС разноски по компенсация се дължат от ищеца в размер на 232,24 лева ,
като адвокатското възнаграждение на ответника е намалено поради прекомерност на
550 лева .
На
основание чл.280 ал.3
т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото
решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №35108
от 08.02.2019
г постановено по гр.д.№18633/17 г на СРС , 71 състав ; в частта , в която е отхвърлен иска на “Т.С.” ЕАД
*** с
правно основание с правно основание чл.415 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ да се признае за установено , че К.Г.К. ***
дължи сумата 1972,56 лева незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2015 г – м.04.2016 г за ап.№6 в гр.София ул.Н.С.бл.********,
ведно със законната лихва от 14.11.2016 г до окончателното заплащане на сумата
; за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
24.11.2016 г по ч.гр.д.№64749/16 г на СРС , 71 състав ; както и в частта
, в която “Т.С.” ЕАД *** е осъдена да заплати на К.Г.К. *** разликата
над 374,54 лева до 1850 лева разноски пред СРС ; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание с правно
основание чл.415 ал.1 ГПК
във вр.чл.149 ЗЕ , че К.Г.К. *** дължи сумата 1972,56 лева незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2015 г – м.04.2016 г за ап.№6 в гр.София ул.Н.С.бл.********, ведно със
законната лихва от 14.11.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; за която
сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 24.11.2016 г
по ч.гр.д.№64749/16 г на СРС , 71 състав
ПОТВЪРЖДАВА решението
на СРС в частта , в която искът за главница е отхвърлен за разликата
над 1972,56 лева до предявения размер от 4216,71 лева незаплатена топлинна
енергия за за периода м.05.2015 г – м.04.2016 г за ап.№6 в гр.София ул.Н.С.бл.********,
ведно със законната лихва от 14.11.2016 г до окончателното заплащане на сумата
; в частта , в която е отхвърлен иска за сумата от 128,42 лева лихви за забава върху посочената главница за
топлинна енергия за периода 30.06.2015 г – 31.10.2016 г; за които суми /частично/ е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 24.11.2016 г по ч.гр.д.№64749/16 г на СРС , 71
състав , както и в частта , в която „Т.С.” ЕАД ***
е осъдена да заплати на К.Г.К. *** сумата от 374,54 лева разноски пред СРС.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на К.Г.К. *** сумата от 232,24 лева разноски
пред СГС / по компенсация / .
Решението е постановено при участието
на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.