Решение по дело №97/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 113

гр. Видин, 14.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

двадесет и девети юни

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

97

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от В.И.В. *** против решение № 66 / 14.03.2020г. по АНД № 1554/2019г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2881989/ 05.07.2019г. на ОД на МВР - Видин, с който на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева на основание чл.189,ал.4, вр. с чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС неправилно е приложил материалния закон, както и че са допуснати процесуални нарушения.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС, като бъде отменен и обжалваният електронен фиш.

Ответната по делото страна оспорва жалбата и моли съда да не я уважава.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин, дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, а решението на ВРС следва да бъде потвърдено.

Като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е и основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел, не се споделят изцяло от Административният съд.

Установено е, че на 05.07.2019г. в 14,59 часа по републикански път II – 11, км 9 + 012, в с.Ботево, обл.Видин с посока на движение от гр.Видин към гр.Монтана, лек автомобил с рег. № М 4747 ВР е преминал със скорост 84 км/ч, при разрешена – 50 км./ч., за населено място, като скоростта е установена и заснета с автоматизирано техническо средство - TFR1 – M № 559. Видно от приложения към преписката клип № 3618 от радар № 559 е, че е преминал автомобил с рег. № М 4747 ВР. Отчетено е превишаване на скоростта с 34 км/ч. Техническото средство № 559 било монтирано на л.а. на полицията.

Последвало издаването на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, в което е отчетена и грешката при измерването на скоростта от 3 км/ч, която е приета в полза на водача, респ. прието е, че наказуемата скорост е 81 км/ч, а превишението е 31 км/ч.

Не се спори, че превозното средство е собственост на В.И.В. ***.

От представените по делото доказателства е установено, че обжалваният електронен фиш е връчен на касатора В. на 20.11.2019г., видно от отбелязване върху самия ЕФНГ, находящ се на л.28 от АНД № 1554/ 2019г. по описа на ВРС.

От приложената преписка е видно, че жалбата срещу процесният фиш е написана на 27.11.2019г. и съответно входена в РС Видин на 28.11.2019г.

Пред ВРС е представена декларация за предоставяне на информация по нарушение ЕФ сер. К № 2881989 във връзка с разпоредбите на чл.189,ал.5 от ЗДвП, от която се установява, че собственикът на автомобила е предоставил информация за лицето, управлявало автомобила в момента на извършване на нарушението, респ. лицето, извършило нарушението. Декларацията е изпратена на ОДМВР на 22.11.2019г., съответно входена при тях с вх. № 953000 – 9730 / 22.11.2019г.

Не е спорно също така и че въпросната декларация е изпратена до ОДМВР Видин, преди постъпването на жалбата в съда, тъй като жалбата е постъпила в съда на 28.11.2019г., а декларацията е изпратена на ОДМВР Видин на 22.11.2019г.

Безспорно също така е установено по делото, че описаната по – горе декларация е представена пред ВРС, като приложение към жалбата, с която е инициирано производството.

Както бе посочено и по – горе обаче от доказателства по делото се установява, че касаторът е получил въпросният електронен фиш на 20.11.2019г., поради което и съдът приема, че подадената жалба срещу електронния фиш е в срок. В този смисъл и като подадена на 22.11.2019г. и декларацията, в която са посочени данните на лицето, управлявало автомобила, също се явява подадена в законовия срок.

Районният съд е приел, че при издаването на ЕФ са спазени всички изисквания на закона, като не са допуснати нарушения, както на процесуалния, така и на материалния закон. Както и, че издаденият ЕФ е правилно издаден срещу касатора – собственик на автомобила.

Във връзка с наложеното административно наказание по чл.189,ал.4 вр. с 182,ал.1,т.4 от ЗДвП и въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че В.В. е осъществил състава на административно нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, поради което и правилно му е наложено наказание по чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП.

Административен съд - Видин не споделя становището на Районен съд - Видин по следните съображения :

От описаното по – горе съдът приема, че ВРС не е обсъдил всички събрани по делото доказателства във връзка с изясняване на фактическите обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, а оттук и не е изложил мотиви защо приема, че съставът на административното нарушение е осъществен от касатора, а не от лицето, посочено в декларацията, в която се съдържа информация за него и обстоятелството, че то е управлявало лекият автомобил на процесната дата 05.07.2019г.

Според настоящия съдебен състав, както жалбата срещу ЕФ, така и съдържащата се по делото декларация по чл.189,ал.5 от ЗДвП, следва да се приеме, че са подадени в законовия 14 – дневен срок.

Последното води до извода, че още пред районния съд са били налице доказателства за извършването на нарушението по чл.21,ал.1 от ЗДвП, но не от собственика на лекия автомобил, а от посоченото в декларацията по чл.189,ал.5 от ЗДвП лице. Подадената декларация носи дата – 22.11.2019г., два дни след получаването на ЕФ, входена е в ОДМВР Видин, поради което и следва да се приеме, че е подадена в законовия срок.

Видно от разпоредбата на чл.189,ал.5 от ЗДвП е, че електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188,ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Според разпоредбата на чл.189,ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, а жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му.

По делото са събрани доказателства за момента на уведомяване на собственика на автомобила за издаването на процесния фиш, поради което и съдът приема, че както подаването на жалбата срещу него, така и подаването на декларацията са в законовия 14 - дневен срок.

Следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на чл.189,ал.5 и ал.8 от ЗДвП срокът, както за подаване на жалбата, така и за представяне на декларация, с данните за лицето, извършило нарушението, е един и същ – 14 – дневен и тече от един и същ момент – от уведомяването за издаденият фиш.

Фактът, че към подадената декларация не е представено копие от свидетелството за управление на МПС на лицето, извършило нарушението, не следва да води автоматично до налагане на наказание на касатора, като собственик на автомобила и игнориране изцяло на подадената декларация.

Безспорно е, че макар и към декларацията, подадена от В., да не е било приложено копие от свидетелството за управление на МПС на лицето, на което е бил предоставен автомобила, то това не променя факта, че не касаторът, а друго лице е управлявало същия автомобил на 05.07.2019г., респ. нарушител е друг, а не касатора. Не без значение е и фактът, че в декларацията се съдържат достатъчно индивидуализиращи данни за лицето, управлявало автомобила на процесната дата и евентуално извършило нарушението, като от посоченото в нея наказващият орган е имал възможност да издаде срещу това лице ЕФ, въпреки липсата на копие от свидетелството му за управление на МПС. Самият наказващ орган разполага с бази данни, от които може да направи справка за наличието или липсата на валидно свидетелство за управление на МПС на водача на автомобила. Не на последно място следва да се има предвид, че при наличието на едно висящо административно производство, административният орган, след като е установил, че подадената декларация не отговаря на всички изисквания по чл.189,ал.5 от ЗДвП в изпълнение на задълженията си по чл.30,ал.2 от АПК е следвало да укаже на съответното лице, че декларацията му не отговаря на всички изисквания на закона и да му даде срок за отстраняване на недостатъците, като му укаже и последиците от неотстраняването им. Т.е. административният орган е могъл да укаже на В., че към декларацията следва да е приложено и копие от свидетелството за управление на МПС на водача, като му даде и срок за отстраняване на нередовностите, а не да игнорира изцяло декларацията и да приложи неблагоприятните последици от непредставянето на такова копие, по отношение на касатора.

В този смисъл и наказващият орган не е извършил преценка дали въпросния фиш е издаден срещу действителния нарушител или не.

В случая, скоростта на движение на лекия автомобил с рег.№ М 4747 ВР е установена и заснета с АТСС по смисъла на ЗДвП, представляващо TFR1 – M № 559. Освен това, по преписката е представено заверено копие на Протокол за използване на АТСС от 08.07.2019г., съгласно чл.10,ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., удостоверяващ използването на АТСС при осъществяване на контрол на правилата за движението пътищата на 05.07.2019г. за посочения по – горе пътен участък. Посоченият протокол е съставен от служител в ПП при ОД МВР - Видин.

Независимо от посоченото обаче, АС Видин, счита, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен, по следните съображения:

Лицата, които могат да носят административнонаказателна отговорност, са изчерпателно определени в разпоредбите на чл.24,ал.1 и ал.2, чл.83 и чл.83а от ЗАНН и това са физическите лица, а в предвидени от нормативни актове случаи - и юридически лица или еднолични търговци. Тъй като посочените по-горе разпоредби са създадени с цел определяне персоналния обхват на санкционните норми, недопустимо е те да бъдат тълкувани разширително или прилагането им по аналогия.

В тежест на АНО е да докаже трите основни въпроса в административно -наказателното производство, а именно нарушение, нарушител и вина. След като по делото е безспорно доказано, че касаторът не е нарушител, предвид представената по делото декларация по чл.189,ал.5 от ЗДвП, ведно с данни за лицето, което на 05.07.2019г. е управлявало заснетия лек автомобил, то изводът на районния съд би следвало да бъде, че ЕФ е незаконосъобразен.

В случая, както наказващият орган, така и районния съд не са взели предвид разпоредбата на чл.189,ал.5 от ЗДвП и възможността предвидена там, че собственика на автомобила може да възрази, че не той е управлявал автомобила, а друго лице, което е посочено от него по надлежния ред. Следва да се има предвид, че целта на регламентираната в ЗДвП процедура по установяване на действителния извършител на конкретното нарушение чрез подписване на декларация по чл.188 от ЗДвП е да бъде наложено наказание и да бъде санкционирано лицето, което е извършило конкретното административно нарушение.

Тъй като собственикът на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението е посочил действителния водач преди подаване на жалбата, но без към декларацията да е приложено копие на СУМПС на водача, то и наказващият орган, неправилно е приел, че именно касаторът е субект на установеното нарушение и следва да отговаря за него, съгласно чл.188,ал.1 от ЗДвП. От страна на В. са направени възражения и представени доказателства, че друго лице е извършило нарушението и поради това АС Видин приема, че той не е извършителя на деянието.

Както бе вече посочено към декларацията, подадена от В. не е приложено свидетелството за управление на МПС на лицето, на което е бил предоставен автомобила, но последното по никакъв начин не препятства издаването на ЕФ спрямо това лице. Ако се окаже, че това лице не притежава валидно свидетелство за управление на МПС, няма пречка наказващият орган да ангажира отговорността на собственика на автомобила по чл.177,ал.1т.3,б.“а“ от ЗДвП за нарушение по чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП, но не и за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП каквото не е извършено от него, съответно и да му бъде налагано наказание по чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП.

В конкретния случай районният съд неправилно е приел, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и при издаването му са спазени всички изисквания на материалния и процесуалния закон. В случая не са обсъдени намиращите се по делото доказателства, във връзка с осъществяването на нарушението, респ. с автора на деянието.

В тази връзка следва да се посочи, че съдът следва да се произнесе съобразно събраните по делото доказателства, установяващи извършването на нарушението, но не от касатора – В., а от друго лице – Васил И. Тепсизов. Налице са достатъчно доказателства в тази насока, представени още пред наказващия орган, както и отново пред ВРС.

Незаконосъобразно наказващият орган, не е изпълнил задълженията си, съобразно разпоредбата на чл.189,ал.5 от ЗДвП, според която, когато собственикът на МПС – то е предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, именно на лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

По посочените по – горе съображения според съда решението на ВРС е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и също подлежи на отмяна.

Описаните по – горе нарушения на ЗДвП, допуснати при издаването на електронния фиш са достатъчни за обосноваване на незаконосъобразността му и съответно неправилността на обжалваният акт на ВРС и не е необходимо обсъждането и на останалите доводи на страните.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.222,ал.2,т.1 и 2 от АПК, Административен съд - Видин

                             Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 66 / 14.03.2020г. по АНД № 1554/2019г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2881989/ 05.07.2019г. на ОД на МВР - Видин, за наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева на основание чл.189,ал.4, вр. с чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2881989/ 05.07.2019г. на ОДМВР - Видин, с който на В.И.В. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева на основание чл.189,ал.4, вр. с чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                              2.